Видове сладководни (прави) раци в България

Езерен рак  -    Astacus leptodactylus

[You must be registered and logged in to see this image.]




тип: Arthropoda Членестоноги
подтип: Crustacea Ракообразни
клас: Malacostraca Висши ракообразни
разред: Decapoda Десетоноги
семейство: Astacidae
род: Astacus
вид: A. leptodactylus Езерен рак
Научно наименование :  Astacus leptodactylus    - Eschscholtz, 1823



За родина се смята Източна Европа, където е широко разпространен.
Впоследствие е разпространен  в западната част и Азия.
[You must be registered and logged in to see this image.]

На дължина достига до 30см и тегло 300гр,  но обикновено е 15-20см.
Окраската му варира от тъмно кафяво до светло кафяво, с нюанси от бледо жълто до бледозелено  Рядко се срещaт и в синкава разцветка.
[You must be registered and logged in to see this image.]


Различава се от другите видове по това, че щипките са дълги и тесни.
Понася температурен диапазон от 5  ~ 25 ℃ . Обитава реки, езера, язовири с по-слабо течение или неподвижни води.  Предпочита тинести дъна с  или без водна растителност.

Активни са предимно през нощта и се хранят с разнообразна храна : местна, растителна, насекоми и ларви.

Полово узряват на третата си година и размери 7-8 см.
Размножителният период започва през есента, а раждането на личинките е през пролетта.

Живеят около 5 – 6 години.

Податлив е на болестта =чума по раците=.

Американският шипобузест рак -   Orconectes limosus

[You must be registered and logged in to see this image.]



Родината му е Северна Америка и e широко разпространен там.
Инвазивен вид за европейските сладководни басейни.
Разселен е в Полша , Франция и Германия през 1890г. С цел да увеличи нарасналото търговско търсене. Оттогава районът му се разширява и в днешно време включва голяма част от Западна и Централна Европа, Франция, Великобритания, Италия, Сърбия, Румъния, Полша, Беларус и Литва (Souty-Grosset et al. В Румъния видът е забелязан в Дунав (Pârvulescu et al., 2009). Пак по същото време е открит и в България, първо в северозападната част, а впоследствие  и из цялата страна.  

[You must be registered and logged in to see this image.]

Окраската на тялото варира от тъмно кафяво до светло кафяво.
На гърбът и корема имаме червени петна.

Предпочита басейни с бавна или застояла вода, но е срещан и  на каменисто дъно с бърза вода. Естествената му среда са дъна с  кална или песъклива субстанция, наличието на паднали клони, дънери или тревни участъци. Понася много добре наличието на малко кислород във водата и ниско качество на водата.
Храни се със всякаква храна, както месна така и вегитариaнска.

Размножаването е обикновено през пролетта, като женската носи около 400 хайверени яйца.  Стават полово активни на едногодишна възраст, при дължина около 5-6 см.

Ядлив е, но се смята, че вкусовите качества на месото му е по-лошо от местните видове.  

Този вид е носител на чумата на раци и представлява голяма заплаха за местните видове раци в Европа. Самият той е имунизиран срещу тази гъбична болест.
Взимайки в предвид агресивния му характер и голямата репродуктивна способност  този вид наистина е опасен за местните популации.
Ето защо локализирането, а в последствие и предприемането на мерки за контрол на разпространението на инвазивния вид рак, са изключително важни, уточнява  Теодора Тричкова от ИБЕИ-БАН .

Речен ( Благороден ) рак  -    Astacus astacus

[You must be registered and logged in to see this image.]





тип: Arthropoda Членестоноги
подтип: Crustacea Ракообразни
клас: Malacostraca Висши ракообразни
разред: Decapoda Десетоноги
семейство: Astacidae
род: Astacus
вид: A. astacus Речен рак
Научно наименование :  Astacus astacus   - Linnaeus, 1758


Най-разпространеният местен вид за Европа.
Някои учени смятат, че се дели на три подвида :
1. Astacus astacus – разпространен в цяла Европа.
2. Astacus astacus balcanicus – разпространен на Балканкия п-в.
3. Astacus astacus colchicus  - Грузия

[You must be registered and logged in to see this image.]

На дължина е обикновено 12 -15см, но може да достигне и до 20см и тегло 200-250гр.
Мъжките са по-големи.

Тялото е набито, главата е голяма. Характерното за него са по-широките щипки.

Обитава предимно планинските реки и потоци, но също така се среща и в прилежащите им езера и язовири. Задължително условие за обитание са, наличие съдържание на кислорода от 5,4 до 9,1 mg/l и оптимална температура от 17-18°C, с адаптивни възможности от 4 до 28°C.
Изискване към средата е и наличието на укрития – дънери, коренища, големи камъни, където през деня се крие.
Те са активни предимно през нощта.
Храни се с  риба ( жива или умряла),  червеи, водни насекоми, мекотели и растения.

Живеят обикновено около 10-15 години.
Полово съзряват на 3-4 години, в зависимост от количеството храна и температурата на водата.
Оплождането става през есента, а излюпването на малките е през пролетта. Женската обикновено носи към 250 яйца.

Окраската е предимно кафява, но варира в зависимост от грунта на водоема.
Варира от черно до зеленикаво или червено. Много рядко се срещат в синкав цвят.

Вкусовите качества на месото му са отлични.  Счита за най-добрия ядлив рак.

Податлив е на гъбичното заболяване = чума по раците= и след заселването на американските видове рак Orconectes limosus    и  Pacifastacus leniusculus ( заселен предимно в Западна Европа) на много места популацията му е паднала драстично поради голямата смъртност.
Другата причина е прекомерния улов.
Податлив е на изкуствено развъждане и с това се стремим да възстановим популацията.

В много страни са въведени забрани за улов през размножителния период, и за бройката улов.
Европейският речен рак е определен от IUCN като уязвим вид .

Каменен   (Поточен ) рак    -    Austropotamobius torrentium

[You must be registered and logged in to see this image.]





Средният му размер е около 8 - 10см, но се срещат и до 12/13см и тегло 100/150 гр.

Ареалът му на разпространение е ограничен в планинските райони на Централна Европа.  
От Франция и Германия на запад до Балканския п-в на югоизток.

[You must be registered and logged in to see this image.]


Обитава коритата на реки и поточета с бързи и студени води, по-рядко басейните на прилежащите им езера и язовири с надморска височина 300 – 1200м.
Друга важна подробност е и това, че се срещат само в райони с широколистни гори (  бук, елша, дъб ) и обрасли с храсти брегове. Отсъства в райони с иглолистни гори и голи пространства. Констатирано е, че предпочитат южните склонове, пред северните.

Съдържанието на кислород във водата трябва да е голямо, чистотата/прозрачността също.  
Толерантен е на температура на водата от 4* - 20*С, като оптималната е 14* - 18*С.  
При температура по-голяма от 23/24*С и  умира.  
Дъното на водоемите трябва да е каменисто, с коренища  и дупки по бреговете. Там той се крие през деня, а вечер е активен.

Диетата при младите и възрастните е различна.
Възрастните се хранят предимно с паднали на дъното листа, водни растения и мъхове.
Младите екземпляри консумират ларви, водни безгръбначни и личинки.

Оплождането се извършва през м.Октомври, а излюпването на яйцата става през м. Юни.
Важно условие е температурата на водата да не е под 5*С, защото  хайверът и приплодите умират.  
Женската носи и инкубира обикновено 50 – 70 яйца, но са намирани екземпляри и с 100/110 бр.
Полово съзряват на 3-4 годишна възраст, приблизително 3-4см дължина на тялото.

Окраската варира от светло бежово, червеникаво/кафяво до зеленикаво/кафяво.
Тя е в зависимост от възрастта и местообитанието.
Гърбът е по-тъмен, а коремната част е предимно кремава.




Това което различава каменния рак от другите видове е това, че отстрани на главогръда няма шипчета, той е изцяло гладък. Освен това има широки щипки, което го отличава от езерния рак.
Разлика между каменния и речния рак има и в цвета от долната страна на щипките, като при речния е тъмнокафяв, а при каменния е жълт .  Щипките (пръстите) са по-къси от на останалите видове.

[You must be registered and logged in to see this image.]



Месото му е с добри вкусови качества, но не са обект на промишлен лов, а по-скоро любителски.

Каменният рак е податлив на болестта = чума по раците= и популацията може да загине до 4-5 години.
Друга причина е замърсяването на хабитата, изсичането на горите,  изобщо промяната на ландшафта в планинските райони което е пагубно за раците.


Той е с природозащитен статут и е под защитата на Закона за биологичното разнообразие, от Закона за рибарство и аквакултури и от Европейската директива за опазване на местонахожденията и дивата флора и фауна, и неговият улов и транспорт е забранен целогодишно."