сезон 2018

Благодаря Ники! Като почнат кефалите ще им идва добре и дано не се късат на две.
Вчера на бората беше доста мътно. Буната е с корекция от земните месеци. малкото плажче на лявата буна го няма или по-точно няма пясък. Преди години пак се беше случвало, но до това време го беше натрупало. Преди десетина години пак имаше доста корекция и една голяма секция от буната е в това плажче. Тогава лятото едни делфини бяха набетали платерините в залива и имах първата слуса на голяма платерина, която мислех за кефал, че беше толкова голяма.
Сега е променена е пътя на миграцията. Отне ми повече от час докато го открия. Рибите не минават по ръба на камъните а през тях. Дупката от пред е станала много голяма. Гледам хем съм добре скрит и не мърдам пък рибинте нещо наплашено минават. Първо бяха по повърхноста и пасяха въздух. Ивмаше и много скупчени уви. Чаках нещо интересно. Платерините дори се движеха в обратна посока. Пак по самата повърхност а водата топла. После почнаха да минават както трябва. Рехави пасажи на около 10 мин. Та при едно раздишване, което го правя както си ме учил скрит и назад от мястото. До самото ми рамо дойде пасаж. Самата позиция не позволява стрелба. Пред мен е тетрапод. После като знам как идват и пак легнал на старата позиция се обръщам и гледам, че минават зад плавниците. върнах се пак назад и легнах по средата на камъните. Образувана е една голяма дупка точно на носа на буната. Рибите дойдоха точно насреща. Изстрел от долу със 75 и пропуск. След две гмуркания пак но точен. Първа риба и бегом за кукана на буя. после ги намери и по-напред къде минават. Взех още една. Увите през цялото време са над мен и блестят като звездички. Водата горе е по-сладка от дъждовете. Скрит съм за д един камък минават две дребни, но се движат бавно. Чакам ги да кокарат другите. Идва едра водачка, но зад нея се появява още по- добра Мик колебание дали да стрелям или да изчакам, че може да стане интересно. Втората водачка по-подготвена и моето колебание усети и се опита да се врътне. Вече са ме усетили и изстрелът не се получи рибата се завъртя. после както обиквовенно рапани и миди. мътно е но съм със 90. търсих и езици около големите камъни но не видах. Много попчета имаше. На връщане пак проверка на буната. Плуване срещу идващи и още една рибка за дома. Излязох и си починах малко пих вода пушех цигара гледам морето и се чудя. Времето облачно и дъждовно в каварна валяло не става за работа. Хайде пак във водата. Вече не се заглеждам по миди а рапаните само ги събарям. Обикалям и да разгледам как е в залима и там не виждам езици. До сега съм срещал само два пъти. попчета и кучета много. Една интересна риба. Звездоброец. Преди години на Дружба взех един не беше нещо интересно а е рядка риба. Беше си направила гнездо и дишате тежко. Само езика и трептеше и незнам дали привличаше плячка или беше трудна. На буната доста замъти На дъното е по-бистро но през всичките проби риби не минават, въпреки че водата е доста топла. Пълно с попчета по ръба на пясъка. Един голям татар направо ме изкуши да стрелям, но бух с 90ка и макара за други. По едно време се усетих че съм вече твърде уморен. Апнеите не се получаваха и предпочетх да си тръгна. Първо гмуркане на Болата и първи впечатления. Доста лодки влязаха за проби за сафрид. Едина явно имаше проблеми с двигателя, че дори и под вода не се чуваше както трябва. Като се обличах колегата дойде. Трябвало му нещо остро и тънко. Двигатяля не искал да се охлажда водата ни излизала както трябва а на тънка струйка. Бях си взех куфарчето и там намерих едни пирончета. Дадох му две. Явно успяха да се справят. Виждаше се как водата си течеше както трябва. Въпреки това им подхвърлих да не ходет много на вътре. Та както и да е знам, че понякога желанието е доста силно. Е щях да пиша два реда, пък то кво излезе.
Рапорт даден.

Забавлявал сисе ти ,а при мен сефте нема . Първото влизане на Рубин ,преотежних се и голяма борба с гравитацията и лудо течение  мътно търкалях се като мечка на панаир ,риби видях ,бум ......нанай.В неделя на 4та буна рано двама колега тъмен влизат дъръ бъра и айде и аз във водата тук там дебнене 2,30 ч. нищо не видях.
Излизам и ОП някой ми свитнал водоходните  тарлъци да е......а негова М......А
Те така

Та ръцете на въжето на буя. Той около теб ти с харпунА. Една технека от Ники. Като ги няма излез на тетраподите. Почини. После се потопи тихо.

Ето и първото кефалче. Беше доста мътно и повечето ги гледах от долу. Имаше много рибари по буната и местата за раздишване бяха малко. Точно си бяха извадили пълните чепарета и се наместих. Раздишах добре и надолу. Та тъкмо съм се приземил и малко над мен се появяват два наперини кефала. Аз със 75ца с пет дължини. Стрелям бързо и изплувам. Усещам подръпване и давам гас на плавниците да не се дърпа много. Рибета направи ляв после десен и за щастие направи завой към тетраподите. Удпях да видя стрелата, която за щастие не се закачи никъде. Хванах стрелата, както ми беше казвал Юли и така по въжето придърпах рибата. видях че е ударена малко под хрилният капак. Всичко това стана много бързо минах перпендикулярво поне на 4-5 въдици, но нямаше поражения. Някак успях да я хвана здраво и да доплувам до буя. Там първо я набодах със стрелата на 90ката. После с кукана и накрая я почистих и оставих както казва Явор. Направих още 4-5 гмуркания, но рибки не минаха. Имаше и още места за проверяване. Този сафрид може и да докара лефчо, но прецених, че по- добре да изляза по-светло да се окгедам и по колата. Ткака доволен от гмуркането след работа се прибрах и завършех положително зареден деня. [You must be registered and logged in to see this image.]

Днес се видяга всички предимства на пневматика. Водата беше с цвят на бозЪ. Виждаше се реално малко под метър. Риби на дъното първия час не намерих. Добре едно чипаре ме чакаше закачено с няколко сафрида,че да имах някоя риба и аз. Водата беше с ясноизразен термоклин на два метра от повърхноста. Малко по бистро в горния слой и малко по топло там. Почаках малко на границата. Минават рибки ама към стограмови. Все пак взимам рибка. Решавам да чакам на дъното. Надявам се на влюбени кефали. Рано им е ама все пак. Реалнониската видимост ми пречи. Почвам да сменям места. Къде напред. Къденазад. На едно място минават платеринки. Некви сенки са и размер се не види. Взимам една на две половинки. Като ги събера се получава нормално рибе. Това е добре. Продължавам безразборно да изчаквам дето дойде. Още няколко пъти ми минават платеринките. Почвам да настоявам на мюрето. Щом платеринки има ще има и кефали. Имам усещане,че рибата ме заобикаля в мътното. Лягам пред мюрето. Мяркам сянка панически бягаща от мен. След догонващизстрел нещо се мярка беличко. Бързо хуквам и ме чакаизненада. Двукилограмов кефал беше набучен на вилицата. След това още няколко пъти минаха платерини и в осем и половина рибата изчезна. Развалянето на времето си каза думата. Аз съответно си взех партакешите и се изнесох. Ама първо поупорствах половин час де.

те

Машина си  ти машина ,и продължаваш да ги цепиш за чорба направо!
Браво

Благодаря, Ники! Финалът ми хареса! Мюре и харпун. Нептун пак те награди за труда ти.

Dобре Ники - добре.
Добре си се забавлявал в бозата.
Малий,с тая вилица как ги цепиш само,ся ако измислиш и
люспите им да сваляш на момента - цена няма да имаш.

Днес много риба ми се показа. Имаше моменти да виждам стена от риби. Всички риби бяха над 300 грама. За мое съжаление Нептун ми беше хвърлил око на плавниците....па ми ги строши и двата. Все пак сварих да взема три хубави риби ...да има за обяд.

Отново голямо браво!
Плавниците кой сезон са? Днес синът ми ми закупи Епсиалон вега и дано
ги е уцелил , да видим за колко време ще успея даги строша

костреж написа:Отново голямо браво!
Плавниците кой сезон са?........а

Е па към пет ,шест годишни....

Смаридите на Траката са пораснали. Днес край мен мина един почти 200грамов. Дожаля ми да го взема.

Количество ли са,или "защитен вид" ?

Пасажа е десетина риби. Ако бяха с две опашки по големи щях да взема за скарата ама едно таквоз ко да го правя.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Пп снимката е нещо срамежлива.....не ще да се покаже. Някой ако може да я убеди.....

Лятото направо си дойде. Водата се стопли доста бързо. Децата са вече при бабите. Жената и тя замина за ден два, а на мен само море ми е в главата.  Намерих хубави миди и два поредни дни почиствах рапаните от тях. Не че успях, но малко по малко се получава. В началото на всяко гмуркане се опитвам да се настоя и успокоя. След като не намеря рибите, почвам да събирам рапани. Забелязвам, че така най-добре се настройвам за гмуркане. Хем оглеждам района а и вече имам улов и не мисля за рибите.  Вчера беше много рибен ден за мен. Бях на най-извесната Варненска буна. Морето беше спокойно. Изглеждаше дори и бистро. Реших да вкарам в боя новият стар Салвимар. Нов е, че не съм го ползвал и още не съм скъсал и един чифт ластици с него. Стар, че го имам от няколко години. Все не му свикнах, но грешките са си при мен не е от харпуна.
Вече от две три години в един и същ риболов сменям 90 и 75ца. Като стане бистро и виждам големи риби вземем 90, но много често и 75цата е дълга. Старото Пикасо 75ца вече е на над 10години.  В началото и него не го ползвах и си мислех, че е много къс и размера има значение. С годините се оказа че опита е по-важен пък който и каквото иска да казва. Първото кефалче тази година е взето с него.  Дръжката му е пукната. Лепена е и е увита здраво. Знам, че не е добре, но толкова съм свикнал с него че въобще не се меря. Само натискам спусъка.  Точно около ръкохватката мястото за палеца и показалеца са много тесни и ми пасват на ръката. Салвито там е малко по-широко. За по-големи ръце. Мислех да извадя задната част на дръжката и да я изградя както е на 90ката, но още не съм толкова сръчен. Взех една пила и малко я изпилих. Ластика на Пикасото се скъса преди седмица. Тетивата и тя беше на косъм, но издържа повече от ластика, който е на два или три сезона.  За мене това беше и знак да го оставя да си почине малко след толкова вярна служба.  
Закачвам Салвито на буя, мрежата за рапани, една тежест, кукана  и цопвам във водата. Цопвам и аз след тях. Държа 90 ката във ръка с другата придържам маската и буф във водата.  Не ми се прави много на коза и затова използвам този начин. Дали ще изплаша рибите със сигурност, но те и така и така ако ги има ще дойдат пък ако ги няма, няма да ги изплаша.
Водата е малко студена. От скока влиза през неупрена.  Оправям маската, която взех от Динко. Вече няколко пъти влизам с нея.  Доста е мека. Имам добра видимост по вертикала дори си виждам колана. Малко страничната видимост не ми е толкова добра, но пак е по-голяма от предните ми маски.   Каишкшти са захванати за силикона и си мислех, че това не е добре и може от там да се скъса след време. На предната ми маска закопчалките се бяха счупили и прекарвах каишките директно  през ушите за закопчалките.  Така след време ме заболяваше ухото. Явно се притиска доста. Сега с тази маска това не го усещам и явно мястото си е добре. Ощу един плюс е мекият силикон. Почти не остава следа по лицето.  За обем още не разбирам, но ми се струва добре. На по-дълбокото май се налага да пусна малко въздух в маската.  
Водата само изглеждаше бистра. Беше на няколко слоя. Горен топъл сладък, после по-на долу мътен и  топъл, следва бистър и след него мътен и студен.  Чак ми беше некомфортно на ръцете, които са с работни ръкавици. В студеният слой рибки почти не видях в топлите също. Само тук там по някоя атерина.  Оставих буят закотвен имаше няколко рибари по буната и не ми се мъкнеше. Ако дойде колега ще го види и ще знае, че има друг в района. Тръгнах на разузнаване. Ако има рибки от пред ще го взема с мен. Тук гмуркам там се оглеждам и на плитко и на дълбоко. Явно не е рибно. Гмуркам на средна дълбочина. Чакам и идват три риби. Знаех от Ники, че ги е срещал тези дни, аз също видях предният ден се бях загледал по един подобен пасаж . Точно тогава се появиха кефали. Не бях подготвен или по-точно рибете ме разконцентрираха.   Смариди
Различни са от обичайните. Не са големи, но едната е почти като дланта ми. Тази година започнах с подобна и после съжалих, че съм стрелял, но сега пак бях животно. Точно се обърна и стрелях. Уж беше бистро и рибата не беше много далеч, но пропуснах. Е това е знак да не стрелям по тях. Гмуркане в дълбокото. Там пасажче от малко бърбуни. Кеф минават като войници. После почти на същото място три сафрида ще стрелям по единия. Май само го хлъзнах. После дойде да се огледа.
Появяват се и Уви. Май търсят защита при мен. Аз пък от тях сигнал, но такъв не виждам. В един момент се понасят като река. Аха сега ще дойде нещо по-голямо. Голямото са атерини, за друго нямам въздух. Водата избистри виждам доста на далеч. След малко попадам на доста мътен участък и доста топъл. Увите са като звезди блещукат на слънцето и танцуват по морският небосвод.  За миг звездите се пръскат. Подава се голяма кефалска глава. Застава малко в страни от стрелата и ме подминава от дясно, но не бърза, пак забавя да се огледа. Пробвам изстрел тип каубойски, но пропускам.  Рибата дойде от мътното.  Правя още едно две гмуркания. На второто пак се появява. Този път минава от лявата ми страна. Аха буквално в камъните са. Трябва ми тежестта от буя, но нали го оставих в началото. Ще пробвам на границата с пясъка. Доста е мътно, но е топло. Платерините се появяват буквално на педя от стрелата. Аха явно всички обичат топлото. Заставам на границата бистро- студено и мътно-топло. Раздишвам и  в този момент под мен и малко напред минава кефал. Поздравявам го със салют. Явно рибите са тук. Отивам за буя. Пък и е време за малка почивка. Връщам се, морето е започнало да се променя и да се надигат вълни. При буят съм. Точно там са и рибите минават като на миграция. Една реши да се накачи на кукана.  Поговорих за малко с рибарите. Притеснили са че не ме виждат.  Време е да сменя харпуна. Първи изстрел да видя как е боят. Стрелата полетява и отлетява. Кордата ли се скъса? Опитвам се да запомня посоката. Кордата е оранжева и това ще ми помогне да я открия, само да не се навре между тетраподите. Още от първото издирване успях да я намеря. Ха се га какво е станало дали да продължа. Поглеждам и виждам, че ухото на кордата е здраво възелът не е издържал. Правя самозатягащ се възел под водата и с ръкавиците се справих добре. Хайде пак проба. Този път стрелата  полетя и не отлетя, дори се опита да се върне. С три дължи ни съм. Явно сета е доста силен въпреки, че имам още една засечка.  Това, ще трябва да го оправя но сега не ми се излиза. Радва ме че има сила и само трябва да се пазя. Отпускам малко макарата и така си взема винаги и не се връща чак така. А рибите минават. Точно сега е момента да пробвам как стреля. Стреля доста точно въпреки че стрелях много пъти проблемите са в мен не във харпуна. Последните две риби бяха поредни. Изстрелите са точни от шест уцелени риби три са в хрилните капаци и три са централно. Нито горе нито долу. Харпуна си е добре малко усещам че рита, но това е от дръжката, че не я държа здраво. Единият ластик е от твърдите за ролер. Ластиците са разположени под ъгъл с който не съм свикнал.
Идва и колега има хубаво кефалче. Кукатът мУ е на буят.  Казвам че минават. Да гмурка където иска. Въпреки това той застана на средна позиция и не дойде при мен. Гмурка добре и екипировката му е прибрана. Буят е избелйл така, че не се притеснявам.
Рибите продължават да минават. Пропускам доста от първите да продължат към колегата. Опитвам и да изчакам по-добри. След време колегата замина, не видях в каква посока. Доста рибари се събират и  решавам да изляза, малко е раничко, имам и още сили.  Този път се катеря, почти  като коза.  Направо по стената. Хвърлям котвата на буя на буната и харпуна. С плавниците стъпвам на едно желязо, на което преди време е имало дървена подпора И се набирам по друго. Плъзвам се по буната и отивам до колата.  Там почти да се съблека Само свалям колана пия малко вода и поглеждам телефона. Ники е звънял. Обаждам се за доклад. Ники ми казва и техника как да стрелям по-добре. Ще я пробвам. Татко също е звънял. Пита дали ще се прибираме. Обаждам се и на жената тя ще остане в Каварна и тази вечер. Утре ще дойдат. Ми аз тогава пак ще вляза. Пожелава ми още две дузини.
Пак цопвам, както преди, но този път съм без буй и с 90ката. Морето беше променено имаше доста вълни. Времето беше късно и не очаквах да дойде друг колега. Куканът е закачен та един тетрапод както съм видял от Ники.  Рибите минаваха като стена. Малки големи всякакви. Първият път пропуснах, но после две поредни.  После спрях да стрелям. Чаках, чаках. И те рибите минават в начало далеко и правеха кръгчета после се приближаваха. Малко след като се източи един пасаж на метър над мястото, се появи един хубавец. Опита се да направи лупинг, но закъсня. Подръпна доволно. С макара съм, но не съм свикнал да борява с нея. Най накрая успах да я освободя.  Подръпвал леко и усещам приятно подръпване не е силно. Плувам след въжето.  Нещо спря дърпането пак опитвам и пак усещам леко подръпване. Започвам да навивам. Стигнах до момент в който линията е почти хоризонтална. Да се гмурна или да продължа. Решавам да последвам въжето. Стигам до вирбела виждам и рибата опитвам се да я хвана. Още е силна.  На кордата е и май е ударена добре. Виждам и стрилата. Контрата е застанала в едно въже. Подръпвам ни излиза.  Отказвам се от рибата и изплувам. Раздишвам добре. Проверявам ножа. Там е тръгвам към стралата и я освобождавам от въжето после придърпвам рибата. Големичка е. Едно две движения и е в ръцете. Почти по средата между буната и брега съм. С кеф в ръце плувам към буната. Там кича кукана с кефала. Един краб почти през цялото гмуркане днес ме ваблудава от една цепнатина. Реших да го зарадвам. Почистих рибата и представих пиршество на рака. Останах изненадан колко бързо си прибра плячката. После още половин час си беше там и си хапваше. Аз пропуснах още един кеф и взех една рибка. Беше последна от пасаж а и беше малко странен изстрел.  Друг колега се появи. Червен буй.  Поговорих и с него. Казах че ще направя още две три гмуркания и ще излизам. Така и направих. Бях си взел достатъчно море. Преди да изляза почистих и люспите на рибите. Подадох харпуна на един рибар и си излязох както преди.  Толкова време тази година не съм бил във водата. Накрая имах повече апнея. Направо кеф. Вече трети ден съм на море. Явно трябва време.  Щом съм  на море значи всичко е добре.  Днес имах много грешки и случки.
 
Какво да трябва да направя по оборудването:
Да сложа още две дължини. Да си проверя възлите.  Карабинка на всеки харпун. Да пробвам да разменя стрелите на 75ците.
Вирбел е хубаво, не се оплита линията, но драска тялото.
Проблем от мен не от харпуна. Днес няколко пъти контрата не се отвори. Нямам о рингчета и съм я стиснал малко. Да пробвам да завъртя дръжката както казва Ники.
90 тялото е доста надрано обмислям да му сложа фолио.
Да се търсят рибите. Проучвателна обиколка е добре когато има време.
Въпреки всички грешки съм доволен от гмуркането. Леко по леко формата се завръща.
Почвам да свиквам и с другият харпун. Пък и явно е рибен. Рибите го харесват.

Незнам как да го напиша. Толкова много и различна риба имаше във водата. Дъно заслано с попове. Гюмюши като сафриди. Сафриди като стена. Платерини дето на всяко гмуркане идват. Спарита. Едното голяголямото го върнах няколко пъти ама не успяхда стрелям . А кефалите.редки и големи и една свадба ми се изсипа наглавата.

Днес се топнах на едно място. Мътно беше. Ама.. Мидите не бягаха. Седяха си мирно и кротко и отстрелях кофичка. После малко в страни се дръпнах и на свирка два кефала си викнах. Един с мен дойде а друг се скъса лошо. За час гмуркане доволно беше.

Ся!
Колко е весело когато си навириш носа и Нептун ти покаже,че той е шефа.
С идеята,че морето е мътно на три пласта и средния ще е почти бистър отивам да гмуркам на дълбока буна. Там обаче се оказва,че морето е мътно на два пласта и долния е бистър,безрибен и студен. Горния е мътен до безобеазие.
Понеже искам цели риби взимам пневматика с еденичката.
Резултата е почти плачевен. От мътното към бистрото свалям всичко десет пасажа с пюатерини дребен размер и един кефал. Стрелям два пъти и взимам една платерина. В дълбокото викам сафриди и смариди и попове.
Накрая обирам най едрите и най нахални попове,че минаваха 100те грама. Двустепенния пневматик се оказа голяма раБта. Взех десет отголемите.
На самата повърхност минаваха често забързани пасажи с платерини ама си бяха за стрелба с многозъбец.
След два часа гмуркане се отказвам. Ако бях на някое плитко мътно място щеше да стане добър риболов,но при грешното място....

Събота.
Събуждане наспан на изгрев слънце. Отиване на морето на хладина. Влизане във водата и изненада . Очаквана. На повърхноста метър и половина бистра вода. От там надолу мляко и студ. Чакам съвестно на дъното. Викам рибите и идват. Идват от горе,от топлото и то с огромно нежелание. Ясно е,че няма да стане работата. Почвам да залягам почти на шовърхноста. Прикрития няма. Върху камъните съм все пак. Викам рибите и си идват. Ама усещат всяко мърдане и бягат. Налага се да стрелям от три и четири метра от върха на стрелата. Ама съм позабравил дългата стрелба. Пропускам няколко пъти. Улучвам няколко пъти. Взимам за вкъщи шест платерини от 300до700грама и се изнасям към сутрешното кафе. А забравих. По едно време се чувствах като на състезание по подводен риболов. Бяхме се наредили четири човека през три камъка...

Вземете да понапишете по някой ред,че тез моите монолози почват да ми омръзват!


Аз си продължавам монолозите.

Неделя.
Посрещане на изгрева на ..терасата. полека лека се примъкват багажериите до колата. От там до буната на траката. Повъртях се . Бистражвода, липса на вълни иколеги и.....се изнесох. Не ме грабна нещо. Ади на първа буна. Зарязах многозъбеца ,че щеже бистро и напред. На буната се оказах с липсваща една ръкавица.голям проблем.ама с голи ръце реших да рискувам.
Влизам и една кристална вода с видимост почти пет метра.
И минава огромен пасаж платерини.
Наместих и моята платеринка.ама таз бистра вода държи рибите далече. Камъните дето в мътното ме крият идеално се оказват недостатачни. Поради това мърдам харпуна по бавно и не сварвам да премеря рибата която искам. А пасажи минават.проблем е,че в пасаж от двеста риби има три по 700грама и останалите по 200.
Стрелба все не края на боя. А платерините нещат направо да се движат. Все чупки правят.
В началото се справям добре. Взимам две големи платерини. Успявам да извикам три пъти един кефал и го взимам. но деня е безкефален. Късам и една платерина. Ударена в корема успя да стигне до стрелата.
Вжзасадите имах и домашен любимец. Едно купе ме дъвчеше всекинпът по пръстите.абе кеф. Ама платрините разредиха минаването. На двайсет минути минава пасаж и не всеки път успявах да стрелям. Три пъти сменях позиция. Към 11рибата пак се позасили. Амалипсата на ръкавици си изигра ролята. Ръцета ми вече бяха надрани от мидите и натъртени от ластиците. Изтървах няколко поредни хубави ситъации. Не улучих .
Оосле взех още някоя риба. 11:30се прибрах. Взех шест хубави платерини и кефал . Кой като мене. Поплувах в бистра вода и се кефих на всичко.
А забравих. Рибите не се влияеха от музиката. На музиката само сафриди. Идваха. И една врана се показа отжтетраподите ама много бързо се фръцна.

Ай да не се разсърдиш! Хубави риби си отстрелял,ама я кажи на каква музика се завъртат сафридите? Че лодкарите да я пускат,белким нещо дойде покрай тях!

Ми беше:чикрик -чикрик-чикрик. Три секунди тишина. Чик ,чик,чик,чик,чик. Секунда тишина. Чик ,чикрик!

rikitikitavi написа:Ми беше:чикрик -чикрик-чикрик. Три секунди тишина. Чик ,чик,чик,чик,чик. Секунда тишина. Чик ,чикрик!

Напиши го с ноти, че да ми по-лесно за запомняне  бре шушумиго.

Аз съм малко музикален инвалид. Напиши ги ти. Аз ще ти звънна ей ся и ще ти ги изсвиря по телефона!