Началото на едно хоби

Аз пък започнах риболова с въдичарство още като дете в Ямбол.
Като на всяко дете въдицата ми беше от черничева пръчка.
По стечение на обстоятелствата преди 20 години заживях в Царево.
Прехвърлих се от сладководно на морско въдичарство.
От тогава обикалям скалите на Царево с хубава въдица. Разбира се ако ме поканят приятели с лодка, включвам се с голямо удоволствие.
С годините научих много неща и мога да кажа че владея въдичарството добре.
Преди седем години ловях заргани на "Гаргите" и покрай мен премина, екипиран човек с непорен, харпун, който носеше внушителна връзка с простреляни платерини.
Закачих го как е улова и след разговор с него и аз се запалих по подводния риболов.
Сега все още се уча и мисля че се справям добре и с подводния риболов, но с морето няма шега....

Този някой харпунджия трябва да е бил само Стамен Царков.

Златко ти да не се прибра бе брат :609c1f728720fb

Не от месец и половина съм в Кабул, ще се прибера около 12 юли, тъкмо в разгара на сезона. Жалко че ще изтърва пролетните кефали, тъкмо им бях научил мурафетите, но пак ще ги мятаме.

Специално за подводния риболов няма какво да напиша,тъй като даже не мога и да плувам :5f3aea9b1ac151.Иначе следя всички такива теми с интерес и мисля,че да риболовстваш под вода е нещо страхотно.

Уверявам те ,въпреки ,че съм новобранец вече ми пърхат пеперуди в стомаха като наближи пролетта,все едно съм влюбен тинейджър :d5116e0ebf2fc8

Венци написа:Специално за подводния риболов няма какво да напиша,тъй като даже не мога и да плувам :5f3aea9b1ac151.Иначе следя всички такива теми с интерес и мисля,че да риболовстваш под вода е нещо страхотно.

Не да риболовстваш Венци,да си под вода,заобиколен от всичката тази красота,спокойствие и хармония другото е бонус :609c1f728720fb

Тошето написа:

Не да риболовстваш Венци,да си под вода,заобиколен от всичката тази красота,спокойствие и хармония другото е бонус :609c1f728720fb

Много точно казано

Тошето написа:

Венци написа:Специално за подводния риболов няма какво да напиша,тъй като даже не мога и да плувам :5f3aea9b1ac151.Иначе следя всички такива теми с интерес и мисля,че да риболовстваш под вода е нещо страхотно.

Не да риболовстваш Венци,да си под вода,заобиколен от всичката тази красота,спокойствие и хармония другото е бонус :609c1f728720fb

Погледнато от тази страна трябва да призная,че си абсолютно прав

baretata написа:Този някой харпунджия трябва да е бил само Стамен Царков.

Точно в десятката колега, има какво да се учи от Стамен. :609c1f728720fb

makari написа:


Много точно казано

Кога ще идем до Гърция да постреляме по бонуси

jeko_k9 написа:

baretata написа:Този някой харпунджия трябва да е бил само Стамен Царков.

Точно в десятката колега, има какво да се учи от Стамен. :609c1f728720fb

Да, ама май уроци няма да можете да вземете, защото Стамен го изтървахте и сега гмурка нейде из гръцко.

началото-трябва да е нещо такова:
[You must be registered and logged in to see this image.]

Пп:малкия е на 2 годинки ,ееее поне няма да се "лута" като татко си :dancingHappy_i

Да ти е жив и здрав Анатоли,моя плува като делфин ама под водата го е шубе да се задържа..........а бе да са живи и здрави :609c1f728720fb

Как "залепнах" и аз:Първо да уточним че съм си прекарал детството по морето-Морския клуб,вълноломите,Старото и Новото пристанище-но ще да е било преди поне 20-тина години.Дълдилсвам съм с маска(ония кръглите"аквариуми",а после и с "Хемус")за попчета с хаваиско копие(летва с исправена вилица за хранене залепена на единия край с тиксо)а на другия вързан ластик от "волтова ръкавица"(на комшийчето баща му работеше в Енергото-лека му пръст) ,но никога не бях хващал харпун-то си бяха и кът през "онези години".Уволних се от казармата и от тогава не бях припарвал до морето-зорлем два пъти ме бяха завлекли на плаж(семейно де),а то и си нямаше начин кака да стане с таз 15(петнадесет)часова работа по кръчмите :shock: Така я карахме от дсесет-единаисет год. насам.Но всичко се промени преди две седмици:голямата дъщеря на градина,жената почива-ще гледа малкия-което автоматично означава че имам почивен следобед :D След като обиколих и поговорих с "бившите" колеги- рибарите на "моряшкия" и единодушно стигнахме до извода че няма смисъл да се прибирам ,да товаря калъфите с пръчките,оттам за червей,отттам пак обратно и тн. що не взема на брат ми неопрена да се "поплицикам"Речено сторено-сега е момента да уточним че на брат ми неопрена е 3,5мм.сърфистки неопрен без боне-абе мъкааааа,но малкия си има харпун,маска плавници-всичко.След почти едночасов "инструктаж как да раздишвам,да си зареждам сам харпуна и тн. тн. подробности се метнах на Хондичката(скутерчето) и газ към "моряшкия",а там вече двама трима колеги гмуркаха, но без особенни успехи.Натепах плавниците,маската заапах шнорхела,малко зор с първото зареждане:амааааа справих се някак си,леко побутване с плавниците,опааааааа-изненада-четири кефалчета около половинка(килограма де) си пасяха на не повече от метър и половина от мен.(през маската изглеждаха огромни)Стрелях-даже и не се прицелвах с ясната мисъл че просто няма как да стане,но пак изненада-едното се запремята на кордата на "Бюша"-то.Малиииии разтреперих се целия(кат са знам колко ми е "слаб огъня") ,то и това беше-друга риба така и не видях повече,но за красотата "долу" няма какво повече да напиша.Докато си "шляпурках" ме обзеха едни спомени,една носталгия по "онова време"-когато нямахме грижи и ядове за нищо:аааах-къде ми е "хавайката"сега Та общо взето при мен така станаха работите-малко случайно,малко на шега-ама съм си "много изгорял" :roll: За пример само:Сега вече си имам вендуза5мм.;вендуза7мм.,маска и шнорхел"пикасо"(благодарение на Тонито Арабаджиев и брат му Пламен)колан с тежести,чорапи,ръкавици,плавници и един сеак суб "тъндър"-85см.(кат за начало бива).
А стига толко че може и да съм ви отекчил с мойте глупости вече,амаааа де да знам :D
Поздрави и успехи на всички колеги във всичко и с всички :D и айде да се управя времето че не съм се "къпал"от два дена :shock:

Това е отпреди две години,сега съм "неизлечимо" болен

Лошо, Тольо, лошо. И аз съм така от две, ама от тридесет и две годинки. Няма лекуване, ама не се и опитвам :).

Здравейте! Това съм го писал преди 2 години и може и да сте го срещали и на други места. Темата ми се струваше подходяща, още повече, че преди това е споделил Анатоли. Благодаря му още веднъж за подаръците! Скоро се запознах и с отбор юнаци, все с добри калпаци. Благодаря им, за поканата и организацията! Благодаря, на Ники за всички неща, които ми показа, за всички подаръци-материални и най-вече нематериални-за невероятните истории и за това,че ме запозна с вас!



Здравейте!
От много време се каня да напиша някой друг ред, за миговете прекарани под и над водата.
Още от много малък, при първите ми докосвания до чудесата на подводният свят бях запленен от красотата, на морето ни. Едно лято преди много години родителите ми решиха да ме кръстят, като казаха, че след това ще мога да плувам. Аз с нетърпение дочаках края на ритуала и срещата с морето. Не помня дали е било още същия ден или това, че пътя за морето в град Каварна минава точно покрай църквата, в която бях кръстен и това ми е напомнило, за обещанието. На плажа точно пред вече бившият ресторант „Чайка” има едно мостче. Първото нещо, което направих е да скоча от моста....
Това беше първото ми самостоятелно „гмуркане” под вода... още същото лято се научих да плувам.
Последваха много лета в забавления и игри в морето. Скачахме от тетраподите на буната вадехме миди (тогава рапаните бяха екзотика) правехме си копия от макари в които прекарвахме електрод с ластик и ловяхме попчета.
Лятото на трети за четвърти клас не си спомням много добре как точно стана и кой ни събра на морската база в града, започнахме да караме малки платноходки клас Оптимист. Учехме се на разни възли, какви видове платна има, как се поставят лати за да стоят изпънати платната, къде се поставя шверта и за какво служи, как да приведем платноходките във вода, как се прави поворот и се управлява Оптимист . Играехме гоненица и се разхождахме из залива от сутрин до вечер. Чувствахме се много горди с нашите малки платноходки и благородно завиждахме на по-големите батковци с техните Кадети и Финки ,пред които нашите Оптимисти изглеждаха като орехови черупки. Управлявахме Оптимисти и бяхме оптимисти ,че и ние някои ден ще управляваме по-големи класове платноходки.
Летата се нижеха едно след друго. Морската база я бяха затворили забавленията и игрите отстъпваха място на помощ на родителите, на баби и дядовци на село,на разкопки по нос Чиракман и нос Калиакра, на бригади по полето, но винаги сърцето е било на морето.
Помня как влизахме с баща ми с гумената лодка в морето за попчета, как веднъж на Дуранкулак точно на излизане една вълна обърна лодката и улова се върна в морето. Помня как хващахме попчета в дупките между гредите на дървения мост в Каварна и как веднъж хванах толкова голямо попче, че пролуката между дъските се беше оказала малка и се наложи да сляза по траверсите, за да го взема.
Спомням си и първото гмуркане на нос Калиакра. Тогава още можеше да се слиза до подножието на самия нос. Татко и чичо носеха гумената лодка по стръмната пътечка, която се спускаше от върха на носа и стигаше до онова място, до което според легендата за Калиакра са се хвърлили четиридесетте девойки. Пътечката свършваше само на няколко крачки от морето и точно там се образуваше защитен от ветровете закътан малък пристан. По скалите още си личаха пробитите дупки за закрепване на лодките.
Слънцето беше високо в небето, морето изглеждаше спокойно, водата топла и бистра. Бях само с маска, нямах нито шнорхел нито плавници и точно тогава се случи онова което ме кара да се връщам отново и отново в морето, което и до днес не спира да ме привлича да се гмуркам под вода... Откри ми се един нов свят, една безкрайна приказка. Имаше толкова много интересни неща, толкова различни, че просто само човек, който се е докоснал до магията на подводното царство може да си представи това вълшебство. Водата беше кристална, слънчевите лъчи я пронизваха и създаваха впечатление, че хиляди стрели-изтъкани от златни нишки са я пронизали и искат да проникнат колкото е възможно по-дълбоко за да осветлят този чуден свят. Най-ярки спомени са ми останали от огромните крабове, който видях. Приличаха ми на същински исполини, които кротко си похапваха от приличащите на гора водорасли по камъните.

Ши ма накарате накрая да си купя шнорхел, плавници и квото друго там си требе Само тва нямам

Мънцата написа:Ши ма накарате накрая да си купя шнорхел, плавници и квото друго там си требе Само тва нямам

И коланче с тежести за такива като нас
Браво на колегата, много увлекателно четиво Имен ме грабна красотата на подводния свят преди много години и така до ден днешен . :609c1f728720fb

Бях малък и луд по целата глава,не помня кога и как.Живеехме в Русия и имах това онова,те бяха по напред от нас с гмуркането.Слязох веднъж.......и някои ми дръпна пердето,един нов свят,по красив от първо гадже......или поне толкова!Като дрога е,нема отърване,с две счупени ребра,веднага след полет 10часа......там да съм.Но винаги има усещането,че е по силно от нас,няма майтап.Обичам Света На Тишината,има на какво да ни научи.

Мънцата написа:Ши ма накарате накрая да си купя шнорхел, плавници и квото друго там си требе Само тва нямам

Докато е време - пробвай,нямаш си на идея какво ще видиш долу.
Като за начало ти стигат плавници,маска и шнорхел.

Ами как ще смуче бира през шнорхела ?

С мерак ве.

HAZART написа:Ами как ще смуче бира през шнорхела ?

Мдааа, много резон има в този въпрос