Втора серия "Мартенски фишинг 2012" + "Качих се на товарния влак амааа...."

Пак да си кажа и да предупредя, че снимките и текста в материала подолу са авторски и не могат да бъдат разпространяване в други сайтове, вестници, списания и пр. без изричното ми съгласие. Това го пиша поради зачестилите кражби на снимки и публикации, къде ли не.
Извинявам на колегите, които ще четат за по ниското качество на снимките, но е направено поради написаното погоре.

Решаваме да направим още един излет с надеждата пак да хванем някоя и друга рибка, а и да да ни удари нещо голямо ... Разбираме се с Адриан и така вече в оригинален риболовен състав от „време оно” в петък към обяд потегляме към Гърция.
Път като път, идиоти, като идиоти по пътищата..., както и да е по живо по здраво пристигаме. Да вметна само, че по пътя се разминахме с наши приятели, които бяха 2 дена по ловните полета и споделиха, че дори удар не са имали и се бяха утешили с няколко октоподчета за изпроводяк. Така с не много обнадеждаващо инфо, но изпълнени с оптимизъм вечерта си спретнахме една софра и в повечко приказки и по-малко сън дочакахме утрото.
5.30 ч – хладно, леко подухва ветрец, капитана вече ни чака на лодката...Натоварваме набързо багажа и потегляме. Това ми е любимо още е тъмно, звезди, наоколо море в далечината се отдалечава все още заспалото пристанище. Тук там примигват няколко риболовни шамандури, а в далечината блещукат 2-3 зелени и червени светлинки на лодки. Сутрешният бриз леко примесен с дизелови изпарения – безценно, както се казваше в една реклама...
Пътуваме с круизна скорост към „зоната”...вече почва да се развиделява и Криси използва първата възможност да направи няколко снимки:

[You must be registered and logged in to see this image.]

Студено е и се радвам на първите лъчи на слънцето...в очакване на удар...
[You must be registered and logged in to see this image.]

Започваме да обикаляме из района, който сме набелязали. За разлика от други път сега не се забелязват издайническите знаци давани от другите морски обитатели, птици и делфини. Няма ги и сутрешните гърбове на тончетата над водата... сонара показва много по-малко риба от предишната седмица, но има – това е добре... Плаваме...става към 7ч.... и изведнъж при мен удар:
[You must be registered and logged in to see this image.]

Сякаш времето спря за момент – в първия миг подръпна и миг след това втори удар и закачане. Започна да взима аванс, но някак си по-бавно в първите 4-5 метра и си викам
„това е добро рибе явно не е чак толкова голямо” казвам си го на ум и „рибето” явно се усети и като отлепи...аванса започна да пищи* и влакното взе да изнизва с бясна скорост... Не е голямо ли...лелееее!!! ‘Баси ръна!!!
(*От предния път си взех бележка и сега аванса беше много натегнат - Криси на ръка едвам го издърпваше )
От време на време усещам яростни тласъци...за сега го удържам,...както споменах аванса беше много натегнат,а рибата сякаш не го усеща... В някакъв момент виждам как около 250 м от шпулата вече са заминали...за капак при обирането на влакното на Адриан то се оплита в моето, той обаче бързо успява да преметне пръчката – линията е свободна отново...викам на капитана „давай след нея, шпулата се изпразни”. До сега в такива моменти съм бил хладнокръвен, но сега взех леко да се притеснявам виждайки как ми остават не повече от 15-20 м влакно и в главата ми едни „филми”...Тръгваме, успявам да върна около 20-на метра без да й давам „да диша”... В някакъв момент започва яко да ме натяга, лодката се клати и сядам на пода за стабилност....рибата сякаш за миг се умори и забави ход...свърна леко на дясно и влакното поохлаби. Чувам зад мен „май се откачи”, но аз знам, че не е и бързо обирам влакното, секунда – две след това и отново сме в играта...отново рън 20 м и отново охлабване...викам си „пак свърна нанякъде” и обирам бързо, но този път не усещам нищо...след малко вече усещам само воблера...Вече знаех, че ми е изправила куките... :5f3aea9b1ac151 Същите тези, които специално смених с 2 номера по-големи чисто нови Онъри – морско „уж” усилено изпълнение...

[You must be registered and logged in to see this image.]

Това беше... качих се пак на „Товарния влак” вече за не знам си кои епизод ... Амааа...

Ето малка част от емоцията на риболова, която Криси успя да улови...