За шарани на царевица

Една от най ефикасните видове стръв за нашите условия си остава царевицата. Много колеги постигат много добри, бих казал и отлични резултати, при улова на шаран, като използват за стръв царевица и съответно захранват с нея.

Царевицата за стръв е млечна, суха, варена и консервирана. За захранване предпочитана, най-вече поради по-ниската си цена, е старата царевица или смляна за комбинации в различни теста.

Млечната царевица е отлична стръв за всички шаранови риби през цялата година. Много е важно зърното да се запази цяло и да не изтече съдържанието му, затова те не се режат от кочана, а той се чупи и се отронват най-крайните зрънца. За да запазим свежестта на зърната и техния аромат, по време на риболов е добре да увием кочана в мокър вестник или мокра кърпа. Зърната се нанизват на куката в частта откъм зародиша, за да не изтече съдържанието им. Най-добри, естествено, са най-едрите зърна, едва преминали млечна зрялост, но все още пускащи мляко при нараняване. Поставят се на сравнително едри куки в зависимост от рибата, която ще ловим. Придвижват се по стеблото на куката към лопатката, така че жилото ù да остане свободно.

Сухата царевица е идеална не само за захранване, но и за стръв. Твърди се, че тя се отбягва от по-дребните риби поради своята твърдост. Твърдост, която само по-едрите шарани могат да преодолеят. При нея проблемът идва от поставянето на куката, проблем който е решим посредством една малка бургийка. С нея се пробива отвор в зърното, достатъчно широк за да премине куката, и достатъчно тесен, за да не изпадне. Другите възможни монтажи са монтажът на косъм и залепването на зърното за външната част на стеблото с бързосъхнещо лепило.

Варената царевица е един от начините на приготвяне на сухата царевица във вид, удобен за стръв. За сваряване се подбират по-едрите зърна от вече наронените такива. Друго важно нещо е при подбора на зърната е да изберем такива, които не са съвсем изсъхнали и най-вече такива, които са запазили формата и цвета си.

Самото варене на царевицата се извършва на бавен огън и при обикновен съд то продължава около 6 часа или до разпукване на зърната. При използването на съдове под налягане, времето за сваряване се свива до диапазона от 20 до 40 минути. При варенето на царевицата можем да експериментираме и с оцветители и ароматизатори, като важно нещо е да се знае, че оцветителите може да се слагат по време на самото варене, но ароматизаторите - след като царевицата се свали от котлона. Ароматите са различни: от ванилията, през пчелния мед, захарта или карамелът, анасонът, канелата, до ягодата. Цветовете обикновено се използват, за да контрастират стръвта от захранката. Използват се предимно червен, оранжев и зелен цвят. Ако варим царевицата просто за захранка, можем да я оставим да се разпука, но ако сме решили да я използваме за стръв, е редно зърната да останат цели. Другият начин да приготвим сухата царевица за стръв е да я оставим да кисне във вода, поне 3-5 дни преди риболовния излет. Така приготвената царевица започва да ферментира, водата от тази царевица не бива да се изхвърля, а тя може да се употреби за направата на тестени захранки или готово тесто за стръв. Самият монтаж на куката е специфичен дотолкова, доколкото ципата на зърното се обелва преди поставянето му на куката, защото престояла ден-два, царевицата във водата придобива кафеникав, най-общо казано отблъскващ за рибата и неконтрастиращ с дъното цвят. Иначе монтажът на зърното е отново на косъм или чрез нанизване на стеблото на куката и придвижването му към лопатката.

Ако сме избрали консервираната царевица, по една или друга причина, за стръв, трябва да знаем, че освен да си я набавим от магазина, може да си я приготвим и сами вкъщи, което е далеч по-евтиният вариант. В доста от случаите при риболова на шаран, варената царевица се е оказвал най-сполучливия избор на стръв. Това е така, може би защото при самия процес на консервиране и използването на различните аромати, зърното придобива много по-дълбок и траен аромат отколкото при варенето.

За консервиране отново избираме само най-едрите и добре оформени зърна, за предпочитане е да се ползват такива в млечна зрялост, но стават и такива от по-зрял кочан. Поставяме зърната в малки бурканчета и ги заливаме с течния разтвор. Има няколко начина за приготвянето на консервиращия разтвор: чист лавандулов спирт; мастика; вода, в която е разтворен аспирин; вода, с разтворен в нея пчелен мед; различните комбинации от спирт и ароматизатори, като ванилия, анасон, карамел, ягода, с евентуалната употреба на оцветители.

Предимството на домашно приготвената царевица пред консервираната, закупена от магазина, е именно възможността за избор в изобилието от ароматизатори и цветове, както и не на последно място много по-ниската й себестойност. Ако обаче нямате време да експериментирате или просто се доверявате на нюха на фирмените разработчици, логичният за вас избор е готовата консервирана царевица. Нейното изобилие, предлагано в магазините за риболовни принадлежности, е огромно, от най-обикновената консервирана сладка царевица до такава с различни екзотични аромати. Като качество тя по нищо не отстъпва от домашно приготвената, дори понякога – при несполучливи опити за домашна консервация, се оказва и много по-добра.

Начините на монтаж на всички видове зърна са основно два: на косъм и директно на куката. Монтажът на косъм бива два вида: обикновен и плуващ. За осъществяването на тези монтажи ни е необходима специална или обикновена игла, на която част от ухото й е счупено, така че да се оформи кука. Самият косъм се прави или допълнително на куката, или при връзването на самия повод, като се оставя да стърчи долният му край на желаното от нас разстояние. Най-важното е той да е мек и да не държи стръвта като на пружина. При обикновения монтаж няколко зърна, най-често от две до четири, но при по-големи риби и до шест, се нанизват на косъма, като така подадената стръв лежи на дъното на водоема. Другият монтаж на косъм е чрез използването на “повдигач”, за постигане на свободно плаваща стръв. За такъв се използва материал, който е с по-малка плътност от водата, примерно стериопор, корк или други плуващи материали. Така подбраният материал се изрязва с размери, приблизително еднакви с тези на зърната, и се монтира обикновено преди последното зърно, като това означава, че се нанизва второ. Този метод се ползва, когато желаем стръвта да “изпъкне” върху килима от захранка. Обикновено се ползват и ограничители, които не позволяват на стръвта с куката да се издигнат на разстояние, равно на дължината на повода. Тези ограничители са най-обикновени оливетки, нанизани предварително на повода, и застопорени на 5-6 сантиметра от куката.

Монтажите на зърната директно на куката също могат да се разделят условно на два вида: нанизани и залепени (както споменах по-горе). При нанизването няма нищо особено и различно, освен че трябва да се стремим да оставим жилото на куката свободно. При ползването на “стандартни” на вид куки, стръвта се придвижва максимално близко до лопатката, като нанизаните зърна не бива да са повече от две. Има и шаранджийски куки с широка основа, на който могат да се поставят две до три зърна и не е необходимо придвижването им към лопатката. Лепенето на стара царевица към куката се прави поради това, че тя трудно се нанизва. Лепенето трябва да става от външната страна на стеблото и високо към лопатката.

Едно от най-важните неща на линията е поводът, особено при риболова на шаран. Трябва да се стремим към максимум здравина и мекост за сметка на дебелината. Компромисен вариант са плетените влакна. Те са достатъчно меки и тънки и не будят никакво подозрение в шарана. Много важно нещо е да се знае, че повод направен от плетено влакно, задължително се прикрепя към основното посредством вирбел, и то не да се предотврати усукването на влакното, а за да не се пререже монофилното влакно. Поради своя по-малък диаметър и нулева разтегливост, плетеното влакно с голяма лекота прерязва обикновения монофил. На пазара има голям избор от марки и размери, с различни параметри и цветове. Тук въпросът за избора е лично ваш. Има и много специални плетени влакна за шаран за монтажи на косъм. Основната разликата е в цената, но по-добре да си позволим нещо по-скъпо и качествено, отколкото да изпуснем добра риба.

При риболов на шаран със стръв царевица, преобладаващата част от захранката трябва също да е царевица. Употребата на различните пакетирани захранки и различните видове теста и кюспе привличат основно плевелна риба, която пък плаши шарана. Те могат да се слагат в захранката, само ако няма плевелна риба във водоема. Такива водоеми обикновено са арендуваните, но не всички.

Захранването на определено място от водоема става или от лодка или с прашка от брега. Проблемът идва, когато нямаме лодка или пък тя не е разрешена за ползване на даден водоем, а ние ловим на дъно на дистанции, недостижими с прашката. Тогава на помощ идват така наречените “ракети”. Това са най-общо казано тръби с различна дължина и диаметър, единият край на които е затворен с плуващ материал, а на отсрещният ù край има две ушета, за които се връзва влакно. Тази ракета се пълни с царевица, монтира се на въдица с твърд връх и се замята към мястото, набелязано за захранване. Различните размери ракети събират 50-100 грама царевица, така че 5-10 замятания са напълно достатъчни, за да захраним избрания от нас участък.

Шаранът бързо привиква с мястото, където се надява да получи вкусна храна. Там той с по-малко опасения се нахвърля на еднаква с примамката стръв. Стремим се площта на захранването да е възможно най-малка, за да не разпръскваме рибите на голяма разстояние.

Най-подходящите кукички за риболов на шаран с царевица са от №3 до №7 – в зависимост от големината на преследваните екземпляри и избрания монтаж. За особено едри риби могат да се употребяват и куки №1. Куките е препоръчително да са от реномиран производител с доказано качество, цветът не е от съществено значение, но все пак аз избирам тъмни (черни или кафяви) или жълти в зависимост от монтажа. За монтаж на косъм препоръчвам тъмни куки, а за директно поставяне на зърното – жълти.

През лятото шаранът, както и другите риби, се лови най-добре привечер или сутрин. През деня кълве най-много в мрачно и облачно време, по време на дъжд или след дъжд. През пролетта и есента кълве целодневно.

Всичко при риболова на шаран е доста условно и всеки водоем си има специфични условия, които в комбинация с различни фактори оказват влияние върху поведението на шарана. Според мен най важна е практиката. Само тя може да потвърди или отхвърли различни версии и теории относно риболова на шаран.

За захранка и стръв 5 кг царевица в бутилка от 10 лт минерална вода на топло място и на 3 тия ден е набъбнала така , че бутилката е пълна догоре с царевица и достатъчно прокиснала за да се ползва за захранка !
Докато прокисва бутилката трябва да е отворена.

Малко са 3 дена!
Не,че няма да става,но по-добре повечко дни!

Ъъъъъъъъ може да ми се смеете ама ще споделя.
На купон беше останало малко кока кола в 2l бутилка някои сипа мастика да пробва и не му хареса.
Видях на масата отворена консерва царевица за салатата и я изсипах в бутилката.
Това нещо става вечерта на пияни кратуни.
Сутринта помирисах миришеше странно но не на прокиснато все пак не беше минало кой знае колко време.
Купих от пазара стара царевица, напъхах я в същото шише напълних малко повече от половината долях мастика и на терасата.
След месец с нея на яз. Бодрово и добро количество шарани.
Мисля че за всичко е виновна мастиката т.е. етеричните масла от анасона.

Определено царевицата с аромат на анасон си е класика в жанра в шаранджийския риболов ,поне за мен,не един път тази стръв ме е отървала от капота.

Когато се говори за улов на мирните сладководни гиганти шаран и бял амур, често се набляга на най-универсалната примамка за тях – царевицата, като при това се изреждат различни нейни варианти – прясна, варена, консервирана, ароматизирана. За суха (узряла, стара) царевица или изобщо не се споменава, или тя задължително се оставя в дъното на този списък. Доколко основателно е такова пренебрежение?
Разбира се, допълнително обработената царевица в млечна зрелост е привлекателна за рибите – и като аромат, и като цвят. Има я навсякъде в риболовните магазини, с различна големина и разцветки. Но понякога обстоятелствата налагат да „променим правилата” и да заложим да по-неугледната на вид стара царевица. Какви обстоятелства може да ни подтикнат към такъв ход?
На първо място самите навици на рибата. Има водоеми, където тя е приучена да се храни със стара царевица вследствие на системното обилно захранване, при което въдичарите изхвърлят цели кофи със сухо зърно във водата. Когато рибата привикне към определена храна, тя трудно променя навиците си и изобщо не е чудно да отмине с безразличие набъбналото и преливащо от аромати млечно царевично зърно или цяла верижка от зрънца, поклащаща се примамливо „на косъма”. Ако обаче в близост има заложена стара царевица, тя вероятно ще я предпочете. Такъв ход не е лишен от логика нито в Меката на гигантските амури язовир „Бели Лом”, нито на „Батак”, нито на язовир „Искър”.
Често обаче друга причина ни кара да предпочетем старата царевица. Ако малоценните риби са от по-едър калибър, много е вероятно да си харесат по-лесно усвоимата млечна (или консервирана) царевица, а веднъж одобрят ли я – няма отърване от тях. Да вкарваш стръвта с лодка на 200-300 метра и да ловиш бабушки (дори да са едри) никак не е приятно за всеки един шаранджия. Но се случва в практиката. Не само с бабушки, към тях може да се причислят и каракуди, и платики, и кефали (където ги има). Доспатските бабушки са в състояние да надушат млечна царевица, дори да бъде вкарана в средата на язовира. На „Въча” пък може да се извади всеки от изброените „сателити”, а стръвта така и да не стигне до дългоочаквания шаран. Интересно е, че дори препоръчваната рецепта с нанизване на две-три зърна не винаги е удачна. Досадниците може и да не успеят да се закачат на куката, но са в състояние да нанесат поражения на верижката от зърна, което е по-лошо – ако се хванат, поне ще узнаем, че се налага презамятане, а така сме обречени на напразно очакване, без ефектна стръв.
В списъка на наглите грабители непременно трябва да включим и раците. Има ги в почти всички равнинни водоеми, че даже и в някои планински. Къде доколко досадни са обаче трудно може да се каже. Впрочем, по апетита те си приличат с рибите – понякога опустошават всичко, което се изпречи на пътя им, а друг път изобщо не показват присъствие. В периодите им на активност (обикновено през лятото) може да изкарат извън нерви и най-търпеливия шаранджия. Патили от техните набези колеги (включително и аз) твърдят, че само за десетина минути от по-меките примамки няма дори остатъци по куките и се налага презамятане. Примери също има достатъчно – през лятото на язовир „Студена” колеги изцяло отписват дънния риболов заради рачешкото бедствие. Към сухата царевица отношението им е различно. Правят опити да я оглозгат, но трудно могат да я свалят, особено ако е нанизана директно на куката. Все пак нека уточня, че раците се придържат в крайбрежните зони и при постигане на дълбочина от 8-10 метра едва ли ще имаме неприятности с тях.
И така, обстоятелствата налагат да се ориентираме към суха царевица. Добре е да изберем по-плоски зърна, които сравнително лесно ще продупчим с подходяща игла тип „губерка”. Дебелината на иглата всъщност зависи от начина им на поставяне на куката. Ако ще се нанизват директно, наложително е да ползваме масивна игла или шило, а ако ще работим „на косъм”, може и с по-тънка игла, за да стои устойчиво зърното на тънкото влакно на „косъма”. Предварително накисване във вода за една нощ ги прави малко по-податливи на обработка с игла, без съществено да се нарушава твърдостта им.
Има и някои удачни варианти за комбиниране със сухата царевица – с добавка на олекотител (най-често стиропор или парче корк). Ако ще залагаме докрай на твърди примамки, на помощ идва жълтото пластмасово топче от детските пистолети или ученически сметала. Подобни пластмасови аксесоари вече се продават и в риболовните магазини, при това в различни разцветки.
Споменах в началото, че сухата царевица често е в основата на захранването за дънен риболов на дистанция. Поне такава е практиката. Това не пречи обаче със стара царевица да се храни и на по-близка дистанция или във водоеми с ограничена водна площ. Няма по-ефикасен начин за селектиране при събиране на рибата. Разбира се, не бива да се прекалява с дозите при риболов „на късо”. В средата на язовира, при дълбочина от 10 метра да се разхвърля кофа царевица в диаметър от двайсетина метра е нещо нормално. Още повече, че в тези условия обикновено се планира многодневен риболов. Но на една прашка разстояние от брега количеството драстично трябва да се намали. Има е друг вариант на ефикасно захранване за мирни гиганти – да се омесят топки от едро смлян фураж с приоритет на царевица, с неголяма добавка от цели зърна. В този случай може да се привлече и друга стойностна риба, като целите зърна си остават приоритет за шарани и бели амури.
Дали понеже ви измъчват досадни дребни риби или просто ей така, заради импровизацията, но не бива да се изключва сухата царевица от възможните печеливши примамки, особено когато сезонът на млечната е отминал, а до следващия има още много време.

Старата суха царевица беше единствения вариант за успешен риболов на Жребчево преди 5-6г.,заради огромните количества раци,навъдили се по това време!
Немислимо беше използването на ароматна стръв и захранка за хранително петно,при многодневни излети!
Раците изяждаха всичко и презареждането на разпънатите навътре въдици беше кошмар!
Спряхме се на сухата царевица,както за стръв,така и за захранка и резултата не закъсня!
Не,че ракът не закачаше и нея,дори и на 8-10м.дълбочина,но все пак доста от стръвта отцеляваше!
Някои колеги,все още залагат на нея и ненапразно!
Питайте Сапуна!

Айде и аз да цитирам няколко мнения,може и да съм полезен с това!
----------------------------------------------------------------------------------------
В риболовната преса пише, че шаранът е един от най-широко застъпените обекти за риболов в България. Той се среща във водоемите на цялата страна, но от година на година популацията му намалява, тъй като се разпространи доста плевелна риба, която или унищожава хайвера му, или вече излюпените, но все още малки рибки.

Други фактори, които може би влияят зле на популацията от шаран във водоемите ни е не до там целесъобразното зарибяване, ако има такова въобще, както и риболовната култура и етика на мнозина от риболовците, прибирайки много от току-що пуснатия зарибителен материал или естествено размножена маломерна риба. Искам да припомня само, че минимално допустимите размери за уловсъгласно Приложение № 2 към чл. 38, ал. 1 от Закона за рибарството и аква културите за шаран са 35 сантиметра.
Доколко тази мярка е реална и оправдана е друг въпрос, защото шаранът достига полова зрялост на четвъртата-шестата година от своя живот, само в по-топлите райони, а при по-благоприятни условия може да се размножава и на 3-4 годишна възраст. При идеални условия, за три години шаранът може да достигне до 35 сантиметра и тегло около 1–1,250 кг. От тук и логичния извод: в България е разрешен риболовът на полово незрял шаран и обезрибяването на водоемите е налице. Въпреки голямата плодовитост на шарана – по около 180 хиляди хайверни зрънца на 1 килограм живо тегло, се оказва, че у нас шаранът е поставен в условия, невъзможни за неговото реално възпроизводство.
Независимо от това има отделна категория риболовци, наричащи себе си “шаранджии”, за които той е обект на спортен риболов и за него са готови да пропътуват по 400-500 километра от домовете си.

Една от най ефикасните видове стръв за нашите условия си остава царевицата. Много колеги постигат много добри, бих казал и отлични резултати, при улова на шаран, като използват за стръв царевица и съответно захранват с нея.
Царевицата за стръв е млечна, суха, варена и консервирана. За захранване предпочитана, най-вече поради по-ниската си цена, е старата царевица или смляна за комбинации в различни теста.
Млечната царевица е отлична стръв за всички шаранови риби през цялата година. Много е важно зърното да се запази цяло и да не изтече съдържанието му, затова те не се режат от кочана, а той се чупи и се отронват най-крайните зрънца. За да запазим свежестта на зърната и техния аромат, по време на риболов е добре да увием кочана в мокър вестник или мокра кърпа. Зърната се нанизват на куката в частта откъм зародиша, за да не изтече съдържанието им. Най-добри, естествено, са най-едрите зърна, едва преминали млечна зрялост, но все още пускащи мляко при нараняване. Поставят се на сравнително едри куки в зависимост от рибата, която ще ловим. Придвижват се по стеблото на куката към лопатката, така че жилото ? да остане свободно.
Сухата царевица е идеална не само за захранване, но и за стръв. Твърди се, че тя се отбягва от по-дребните риби поради своята твърдост. Твърдост, която само по-едрите шарани могат да преодолеят. При нея проблемът идва от поставянето на куката, проблем който е решим посредством една малка бургийка. С нея се пробива отвор в зърното, достатъчно широк за да премине куката, и достатъчно тесен, за да не изпадне. Другите възможни монтажи са монтажът на косъм и залепването на зърното за външната част на стеблото с бързосъхнещо лепило.
Варената царевица е един от начините на приготвяне на сухата царевица във вид, удобен за стръв. За сваряване се подбират по-едрите зърна от вече наронените такива. Друго важно нещо е при подбора на зърната е да изберем такива, които не са съвсем изсъхнали и най-вече такива, които са запазили формата и цвета си.
Самото варене на царевицата се извършва на бавен огън и при обикновен съд то продължава около 6 часа или до разпукване на зърната. При използването на съдове под налягане, времето за сваряване се свива до диапазона от 20 до 40 минути. При варенето на царевицата можем да експериментираме и с оцветители и ароматизатори, като важно нещо е да се знае, че оцветителите може да се слагат по време на самото варене, но ароматизаторите - след като царевицата се свали от котлона. Ароматите са различни: от ванилията, през пчелния мед, захарта или карамелът, анасонът, канелата, до ягодата. Цветовете обикновено се използват, за да контрастират стръвта от захранката. Използват се предимно червен, оранжев и зелен цвят. Ако варим царевицата просто за захранка, можем да я оставим да се разпука, но ако сме решили да я използваме за стръв, е редно зърната да останат цели. Другият начин да приготвим сухата царевица за стръв е да я оставим да кисне във вода, поне 3-5 дни преди риболовния излет. Така приготвената царевица започва да ферментира, водата от тази царевица не бива да се изхвърля, а тя може да се употреби за направата на тестени захранки или готово тесто за стръв. Самият монтаж на куката е специфичен дотолкова, доколкото ципата на зърното се обелва преди поставянето му на куката, защото престояла ден-два, царевицата във водата придобива кафеникав, най-общо казано отблъскващ за рибата и неконтрастиращ с дъното цвят. Иначе монтажът на зърното е отново на косъм или чрез нанизване на стеблото на куката и придвижването му към лопатката.
Ако сме избрали консервираната царевица, по една или друга причина, за стръв, трябва да знаем, че освен да си я набавим от магазина, може да си я приготвим и сами вкъщи, което е далеч по-евтиният вариант. В доста от случаите при риболова на шаран, варената царевица се е оказвал най-сполучливия избор на стръв. Това е така, може би защото при самия процес на консервиране и използването на различните аромати, зърното придобива много по-дълбок и траен аромат отколкото при варенето.
За консервиране отново избираме само най-едрите и добре оформени зърна, за предпочитане е да се ползват такива в млечна зрялост, но стават и такива от по-зрял кочан. Поставяме зърната в малки бурканчета и ги заливаме с течния разтвор. Има няколко начина за приготвянето на консервиращия разтвор: чист лавандулов спирт; мастика; вода, в която е разтворен аспирин; вода, с разтворен в нея пчелен мед; различните комбинации от спирт и ароматизатори, като ванилия, анасон, карамел, ягода, с евентуалната употреба на оцветители.
Предимството на домашно приготвената царевица пред консервираната, закупена от магазина, е именно възможността за избор в изобилието от ароматизатори и цветове, както и не на последно място много по-ниската й себестойност. Ако обаче нямате време да експериментирате или просто се доверявате на нюха на фирмените разработчици, логичният за вас избор е готовата консервирана царевица. Нейното изобилие, предлагано в магазините за риболовни принадлежности, е огромно, от най-обикновената консервирана сладка царевица до такава с различни екзотични аромати. Като качество тя по нищо не отстъпва от домашно приготвената, дори понякога – при несполучливи опити за домашна консервация, се оказва и много по-добра.
Начините на монтаж на всички видове зърна са основно два: на косъм и директно на куката. Монтажът на косъм бива два вида: обикновен и плуващ. За осъществяването на тези монтажи ни е необходима специална или обикновена игла, на която част от ухото й е счупено, така че да се оформи кука. Самият косъм се прави или допълнително на куката, или при връзването на самия повод, като се оставя да стърчи долният му край на желаното от нас разстояние. Най-важното е той да е мек и да не държи стръвта като на пружина. При обикновения монтаж няколко зърна, най-често от две до четири, но при по-големи риби и до шест, се нанизват на косъма, като така подадената стръв лежи на дъното на водоема. Другият монтаж на косъм е чрез използването на “повдигач”, за постигане на свободно плаваща стръв. За такъв се използва материал, който е с по-малка плътност от водата, примерно стериопор, корк или други плуващи материали. Така подбраният материал се изрязва с размери, приблизително еднакви с тези на зърната, и се монтира обикновено преди последното зърно, като това означава, че се нанизва второ. Този метод се ползва, когато желаем стръвта да “изпъкне” върху килима от захранка. Обикновено се ползват и ограничители, които не позволяват на стръвта с куката да се издигнат на разстояние, равно на дължината на повода. Тези ограничители са най-обикновени оливетки, нанизани предварително на повода, и застопорени на 5-6 сантиметра от куката.

Монтажите на зърната директно на куката също могат да се разделят условно на два вида: нанизани и залепени (както споменах по-горе). При нанизването няма нищо особено и различно, освен че трябва да се стремим да оставим жилото на куката свободно. При ползването на “стандартни” на вид куки, стръвта се придвижва максимално близко до лопатката, като нанизаните зърна не бива да са повече от две. Има и шаранджийски куки с широка основа, на който могат да се поставят две до три зърна и не е необходимо придвижването им към лопатката. Лепенето на стара царевица към куката се прави поради това, че тя трудно се нанизва. Лепенето трябва да става от външната страна на стеблото и високо към лопатката.
Едно от най-важните неща на линията е поводът, особено при риболова на шаран. Трябва да се стремим към максимум здравина и мекост за сметка на дебелината. Компромисен вариант са плетените влакна. Те са достатъчно меки и тънки и не будят никакво подозрение в шарана. Много важно нещо е да се знае, че повод направен от плетено влакно, задължително се прикрепя към основното посредством вирбел, и то не да се предотврати усукването на влакното, а за да не се пререже монофилното влакно. Поради своя по-малък диаметър и нулева разтегливост, плетеното влакно с голяма лекота прерязва обикновения монофил. На пазара има голям избор от марки и размери, с различни параметри и цветове. Тук въпросът за избора е лично ваш. Има и много специални плетени влакна за шаран за монтажи на косъм. Основната разликата е в цената, но по-добре да си позволим нещо по-скъпо и качествено, отколкото да изпуснем добра риба.
При риболов на шаран със стръв царевица, преобладаващата част от захранката трябва също да е царевица. Употребата на различните пакетирани захранки и различните видове теста и кюспе привличат основно плевелна риба, която пък плаши шарана. Те могат да се слагат в захранката, само ако няма плевелна риба във водоема. Такива водоеми обикновено са арендуваните, но не всички.
Захранването на определено място от водоема става или от лодка или с прашка от брега. Проблемът идва, когато нямаме лодка или пък тя не е разрешена за ползване на даден водоем, а ние ловим на дъно на дистанции, недостижими с прашката. Тогава на помощ идват така наречените “ракети”. Това са най-общо казано тръби с различна дължина и диаметър, единият край на които е затворен с плуващ материал, а на отсрещният ? край има две ушета, за които се връзва влакно. Тази ракета се пълни с царевица, монтира се на въдица с твърд връх и се замята към мястото, набелязано за захранване. Различните размери ракети събират 50-100 грама царевица, така че 5-10 замятания са напълно достатъчни, за да захраним избрания от нас участък.
Шаранът бързо привиква с мястото, където се надява да получи вкусна храна. Там той с по-малко опасения се нахвърля на еднаква с примамката стръв. Стремим се площта на захранването да е възможно най-малка, за да не разпръскваме рибите на голяма разстояние.
Най-подходящите кукички за риболов на шаран с царевица са от №3 до №7 – в зависимост от големината на преследваните екземпляри и избрания монтаж. За особено едри риби могат да се употребяват и куки №1. Куките е препоръчително да са от реномиран производител с доказано качество, цветът не е от съществено значение, но все пак аз избирам тъмни (черни или кафяви) или жълти в зависимост от монтажа. За монтаж на косъм препоръчвам тъмни куки, а за директно поставяне на зърното – жълти.
През лятото шаранът, както и другите риби, се лови най-добре привечер или сутрин. През деня кълве най-много в мрачно и облачно време, по време на дъжд или след дъжд. През пролетта и есента кълве целодневно.
Всичко при риболова на шаран е доста условно и всеки водоем си има специфични условия, които в комбинация с различни фактори оказват влияние върху поведението на шарана. Според мен най важна е практиката. Само тя може да потвърди или отхвърли различни версии и теории относно риболова на шаран.


[You must be registered and logged in to see this image.]

Какво трябва да знаем за тежестите

Това е един от основните елементи на риболовната линия, без които не може. Важно е да се отбележи, че оловото не само изпълнява основната си функция като тежест за замятане и потапяне на стръвта. Тя подпомага процеса на засичане в момента на поемането на стръвта от рибата. Тъй като в повечето случай рибата се самозасича, това означава, че формата и размерът на тежестта би трябвало да оказват сигурна опора за куката, за да може тя здраво и надеждно да се забие дори и ако устните на рибата са по-твърди.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Ако линията е балансирана правилно, рибата няма почти никакъв шанс и е абсолютно сигурно, че ще се закачи на куката ни. В зависимост от своята форма тежестите изпълняват различни функции. Тези с плоска и ръбеста форма нямат аеродинамична форма и не летят добре. Подходящи са за линии и монтажи, при които е необходимо да има твърда връзка между тежестта и куката. В този случай тежестта играе ролята на засечка. Освен това те са подходящи и за риболов на течение. Ако формата на тежестта е тумбеста или овална, то безпроблемният и лек полет при замятане е гарантиран. Специално за далечни замятания се използват тежести с издължена и гладка аеродинамична форма, оказваща минимално съпротивление във въздуха. Точно такава е тази форма, която в Англия наричат „тед пол ледс” . Може да се използва както за далечни разстояния, така и за предотвратяване на оплитането на линията, което е характерно за някои монтажи – например хеликоптер.

При този монтаж телената халкичка на тежестта е издължена и покрита с шлаух от силикон. Монтира се точно след точката на закачане на повода и му позволява свободна ротация. Така оплитането се намалява до минимум и позволява максимално да натоварваме пръчката. Тежестите с формата на попова лъжичка спадат към групата на максимално предпазващи линията от оплитане. Ако след дълъг и напрегнат нерезултатен ден извадите монтажа си без нито едно пипване, най-често причина за това е именно оплитането му. За да се избегнат подобни отрицателни емоции, английските риболовци са разработили своя система с интересното име антитейнгъл. При тази система за утежняване оловната тежест е прикрепена към дълъг силиконов шлаух или пластмасова тръбичка, през която минава основното влакно. Привързването на повода става чрез вирбел без карабинка. Основната цел на тези приспособления и елементи на линията е да се предпази монтажа от оплитане. Важно е дължината на повода да не надвишава тази на шлауха или тръбичката. Тежести от такъв тип може да се монтират както статично, така и подвижно, като това зависи от предпочитанията и изискванията и условията на самия риболов и водоем.

При втория вариант е достатъчно само да нанижем парче силиконов шлаух над вирбела, който свързва основното влакно с повода. По такъв начин се предотвратява прекия контакт на двете влакна. Полезно е да знаете, че много по-лесно бихте могли да уловите шаран именно с подвижно, отколкото с фиксирано олово. Причината е, че по време на всмукването на стръвта рибата няма да усети подозрително съпротивление. Някои от реките и каналите предлагат отлични перспективи за риболов на дъно. Ако реката е голяма обаче, има доста проблеми, които не са лесни за преодоляване – ако има плавателни съдове, те образуват големи вълни, течението също е силно и игнорирането им не е проста работа. Тежестта трябва здраво да се закотви на дъното и да поддържа линията абсолютно опъната. Най-често използваните форми на тежести при риболов на река са както вече споменахме плоските и ръбестите. Колкото по-силно е течението, толкова по-голяма трябва да е тежестта. Адекватното положение в случая е към правилно подбраната тежест да приложим и подходящ монтаж. Това ще ни осигури допълнителна сигурност дори и при най-драматични условия.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Значение на монтажите в шаранаджийския риболов

Подвижните монтажи, които се използват от нас, съвременните шаранджии, по подразбиране действат на основата на т.н. „принцип на самозасичането”, което предполага че при всмукването на нашата стръв, шарана сам се убожда на куката в следствие на което се обръща в бягство.Това се индикира като сигнал на сигнализатора, рън, и сгънат над водата прът. Това е гениално- монтажа лови сам! Да, но на практика не всичко винаги се получава точно така!

В действителност нашите монтажи не винаги са ефективни, а в много случаи може да се каже и че въобще не са ефективни. За доброто разбиране на този проблем трябва да се определи реалната степен на уловистост на нашите монтажи, а също така и да се установят причините, които могат да нарушат правилното им функциониране. Ако на всяко кълване имаме хващане на шаран, то ние ще имаме 100% уловистост на нашия монтаж. На практика това никога не се случва и никога няма да се случи. В най-добрия случай ние можем да се надяваме на 50%-тна уловистост.( това е когато нашия монтаж сработва по един път на всеки две вземания на примамката), но в действителност този показател се намира в пределите на 10-30%, а в някои случаи и по-ниско. Много са параметрите, които могат да нарушат правилната работа на нашият монтаж:
A) Недостатъчна дискретност (незабележимост) на монтажа или презентацията на стръвта. В този случай, шаранът или визуално или със други сензори открива че нещо не е наред, става предпазлив, избягва стръвта и дори понякога даже и цялата зона около нея. Отчитайте, че в относително прозрачната вода шарана вижда прекрасно и освен това е с много добре развити рецептори за осезание.На водоемите изпитващи силен риболовен пресинг, шараните стават все по-подозрителни; разбира се и в нормалните водоеми също са подозрителни а отделни екземпляри са буквално неуловими..
B) Нарушение на работата на монтажа поради механични фактори. Проблемна презентация на стръвта, уплитания или грешки в композирането на монтажа не му позволяват да работи правилно. Съществуват хиляда и една причини за лоша работа на монтажа.
C) Монтажа не съответства на начина на хранене на шарана. Устата на шарана е сложен и изключително чувствителен орган, позволяващ му с голяма точност да опипа и анализира всичко което засмуква в нея.. Сред многобройните функции които изпълнява устата на шарана има и една, която много често довежда монтажа ни до поражение: той прави анализ и избор: това което е засмукал, става ли за ядене или не става! Това, което не става се изплюва моментално. Ако шарана засмуче нашата стръв и след това открие куката и/или повода, стоейки на място, то той рефлекторно изплюва всичко и при това положение вероятността куката да го зацепи е много малка.
Да си представим за миг, че горе изброените проблеми са решени и това ни е позволило да си повишим уловистоста от 10 на 50%. Това означава , че ще хващаме 5 пъти повече шарани, или едно и също количество шарани ще ги хванем за 5 пъти по-малко време.!!! Сега вече може да осъзнаете, до каква степен е важна ролята на правилия монтаж в нашия риболов!
Разбира се, аз за сега излагам проблема в напълно опростен вид, като казаното до тук не бива да се счита за някакво заблуждение. Както и да се подхожда към изучаването на максималната уловистост, необходимо е да се изучи и оптимизира всеки детайл на конкретния монтаж в зависимост от конкретния водоем и конкретните условия при които той трябва да „работи”. Перфектното улавяне- това не е монтажа сам за себе си; това улавяне предполага наличието на деликатна, но имаща първостепенно значение връзка между монтажа, стръвта и захранката, която определя хранителното поведение на шараните. На нас ни е необходимо да имаме пълна картина от всички елементи , от които се състои конкретния риболов за да разберем и контролираме процеса по най –добър начин, регулирайки съвкупността от фактори които са ни подвластни.

Да се откажем от погрешните представи!
В тази книга постепенно ще натрупваме и усложняваме картинката; един вид- пъзел, състоящ се от множество фрагменти. И така - ние се каним да пристъпим към поправянето на грешките на тази конструкция, която се базира на погрешни представи и може да попречи за вземането на правилното решение и на правилните възприятия относно тази книга и вашия по-нататъшен прогрес в шаранджийския риболов.
Снимка 1
Ето пример на неудачен монтаж от гледна точка на маскировката и невидимостта. Парчето тръбичка на косъма и самата кука нарушават осезателно дискретността на стръвта. Използваното за повод плетено влакно ще бъде прекалено забележимо след падането на дъното и повдигането над него. Тежестта е директно фиксирана на клипса и в следствие на това и липсва необходимата подвижност за правилното и разполагане на дъното.
Снимка 2
Тук причината за отблъскване на рибата може да станат прекалено забележимите тежест и ледкор.
Снимка 3
А) При такъв къс косъм е достатъчно едно усукване около стеблото на куката, за да стане монтажа неефективен.
В) Друг проблем: косъма е направил един оборот около стеблото и топчето се е застопорило в окото на куката. В този си вид монтажа е абсолютно неефективен!

1 – Подвижния монтаж е самозасичащ. Заблуждение!!!
Преди всичко, за шарана няма никаква опасност да се хване до тогава, до като повода не се натегне до тежестта След това инерционната маса на тежестта и разхлабения авансов механизъм на макарата обикновено не са достатъчни жилото на куката надеждно и дълбоко да се впие в месестите тъкани на устата на шарана. Това е в още по-голяма сила за по-големите куки, които имат завишено сечение на телта и съответно по-голяма дебелина на жилото. При резкия старт, жилото в най-добрия случай се забива само на 1-2мм. Дълбочина.. За надеждното пробождане с куката е необходима спокойна, „дозирана” подсечка, която да не доведе до разкъсване на устните тъкани на шарана. Като виждам как някои шаранджии се страхуват изобщо да осъществят този процес, аз изобщо не се учудвам от множеството „бягства” , които възникват в резултат на подобна деликатност.!

2 –Тежестта с малък размер е по-незабележима. Заблуждение!!!!
Чисто визуално, шарана различава тежест с тегло 60 гр. точно толкова добре, колкото тежест 200гр; при еднаква форма и цвят. От друга страна, при определени типове дъно, тежките олова потъват по-добре в дънните отлагания и стават дори по-незабележими !

3 – Тежките олова увеличават риска от откачане на рибата. Заблуждение!!!
Кука, жилото на която е надеждно и в необходимата дълбочина проникнало на правилно място в месестите тъкани на устата, логически погледнато не може да се откачи в процеса на вадене на шарана. Откачанията на куката винаги са резултат от неправилната работа на монтажа. Теглото на тежестта никога не е причината за това. Следователно: ловейки с леки олова ние не си решаваме проблема с откачанията; лошо закачената риба все едно рано или късно в процеса на изваждане е много вероятно да се откачи. Точно обратното: тежките олова имат много предимства , за които ще поговорим по-нататък.

4 –Много късият косъм помага за бързото хващане на шарана. Заблуждение!!!!
Даже с по-дълъг косъм, куката обикновено се оказва достатъчно дълбоко в устната кухина на шарана, когато „взема” стръвта чрез засмукване. От друга страна, прекалено късия косъм значително влошава правилната работа на монтажа, до колкото нарушава механическия принцип, съгласно който куката трябва да се завърти и да се зацепи от вътрешната страна на устата на шарана.( към този момент ние пак ще се върнем по-нататък). Вярването в повишената ефективност на по-късия косъм се основава на „теорията”, съгласно която шарана трябва да стисне топчето с устни за да го пробва на вкус. Това е заблуждение! Някога тази теория беше много разпространена и се възприемаше от много шаранджии( и аз в това число!), до колкото се съгласуваше с някои практически наблюдения. В общи линии това беше погрешна интерпретация на специфичното поведение на шарана при хранене: стои на едно място и многократно засмуква и изплюва примамката.
И ако на някой му се е отдало да наблюдава топчето „ заседнало” между устните на шарана, то това е защото просто нещо е попречило да го засмуче вътре в устната кухина- например, повода може да се е закачил някъде по дъното или има някакво препятствие пречещо на засмукването.... Подводните видео-снимки неотдавна доказаха , че това често се случва заради гнили листа и малки клонки, които в някои случаи изобилстват в безпорядък по дъното. Вярно е, че преди като сме наблюдавали шарана от разстояние няколко метра, тези детайли ни убягват, а и при бързото развитие на събитията не е имало време да се вникне и анализират тези детайли.
Устата на шарана е една своеобразна „прахосмукачка”. Сортировката по годност за храна става вътре в устната кухина, включително и плътно до гълтъчните зъби, а не между устните на шарана. Само в един случай шарана ползва устните си- тогава когато трябва да „вземе” храната от някаква поставка; това никога не се случва с нашите примамки(стръв).

5 –Много късият повод помага за бързото хващане. Заблуждение!!!
По този въпрос може да се каже, че отговора е и „да” и „не”. Това съждение е правилно, ако шарана стои на едно място или се премества много бавно. Това обаче не е така, ако шарана се движи енергично и засмуква всичко по пътя си. В тази връзка, в зависимост от хранителното поведение на шарана, късия повод може да бъде както преимущество, така и недостатък в монтажа. По-подробно ще се върнем към този въпрос в следващите глави на книгата.
Снимка 4
Монтажа трябва да бъде направен не само в съответствие с условията на риболова( време, характеристики на водоема, тип на дъното), но с отчитане на хранителното поведение на шараните
Снимка 5
Снимка 6
Късия косъм не дава преимущество!
Снимка 7
При определени условия късия повод е „коз”, а при други условия е пагубен!
Снимка 8
Куките с дълга цев(стебло) имат по-големи шансове да „пропуснат” при кълване или да се откачат в процеса на силово вадене на хванатата риба!

6 – Куките с дълга цев обезпечават по-добро засичане. Заблуждение!!!
В основата на това заключение е мисълта, че в момента на обръщане( завъртане) на дългата кука в устата на шарана, жилото е разположено в по-голяма дълбочина зад устните и че има по големи шансове да не пропусне „целта” и да се забие в меките части на устната кухина. Мен много ме смущава тази теория. Първо- аз не мисля, че пробождането от куката в дълбочина на устната кухина се явява преимущество, до колкото по-отдалечената от устните устна тъкан е по нежна и по-чувствителна и податлива на разкъсвания. .Второ- куките с дълга цев са и пропорционално по-тесни; дългата цев създава по-голям лост, но от друга страна жилото теоретически се отдалечава от необходимите и правилни места за зацепване в тъканите. От тази гледна точка, жилото на дългата кука по-скоро ще пропусне „целта”, от колкото да се зацепи- това е сигурно!. Трето- при наличието на дълъг лост и относително тесен зев, проникването на жилото в устните тъкани ще бъде по-повърхностно , което при изваждането предполага и много по-голяма вероятност от откачания и бягства.
Възможно е да сте забелязали, че обсъждането на въпроса за недостатъците и достойнствата на куките с дълги цеви е водеща тема и обект на разгорещени дискусии. Това е логично.Риболовците постоянно се страхуват, че шарана ще се откачи ако се опитат да го обуздаят малко по-силово!
Снимка 9
Пример на (anti-?ejection) монтаж, измислен от англичаните в 80-те години. .В действителност, монтажа е много неефективен!
На рисунката:
Кука «Streamer Kamasan» № 6
Пръстенче «Drennan»
Твърда тръбичка
Изрязването на тръбичката обезпечава плъзгането на пръстенчето по цевта на куката.
Снимка 10

7 –С някои от монтажите, шарана се самозасича, изплювайки стръвта. Заблуждение!!!
Тези монтажи работят само във въображението на някой шаранджии, а в действителност- никога на работят.! Пътя по който стръвта и куката влизат и излизат в устата на шарана при изплюването е напълно случаен. Всичко зависи от това, от какво разстояние, под какъв ъгъл и с каква сила шарана засмуква и изплюва стръвта, а така също от твърдостта и дължината на повода, от формата, размерите и плътността на стръвта, от това, какви частици храна и/или странични предмети се засмукват едновременно със стръвта и т.н. Това е нещо, което е абсолютно неконтролируемо. Някои anti-?ejection монтажи, измислени от мастити шаранджии в края на 80-те до началото на 90-те години са до толкова сложни, че аз се чудя дали тези монтажи въобще някога са хващали шаран.! Забележете и факта, че тези шаранджии, след заявяването на своите „революционни” открития, така и не са представили нищо ново и интересно, освен рисунките си в списанията....

8 – Противоуплитащата тръбичка изключва уплитанията. Заблуждение!!!
Те, в много голяма степен снижават риска от уплитане при близките и средно силните замятания, но при силовите замятания всичко се променя в негативна посока. Центробежната сила и съпротивлението на въздуха нарастват, което заставя стръвта да извършва сложни зигзагообразни движения и въртеливи движения с повишена скорост. Ако съпротивлението на въздуха превъзхожда центробежната сила, стръвта с повода се прилепя към основното влакно и в резултат на това възниква риск от уплитане; тръбичката не го предотвратява, защото нищо не пречи повода или косъма да се увият около нея.
Уплитането може да се получи при замятането, при полета, при приводняването и даже и под вода, в процеса на риболова- всичко това, във всеки един момент! Ние ще анализираме тези проблеми по-нататък и ще покажем ефективни способи за тяхното решаване...
Снимка 11

9 – Леката стръв се засмуква по-добре и способства за засичането на шарана в по-дълбока област на устната кухина. Заблуждение!!!
Шаранът обикновено засмуква с такава сила( макар, че при необходимост може да бъде и много по-малка), че даже тежките примамки веднага се оказват дълбоко в устата. Това обаче не е достатъчно за да се зацепи куката именно в тази област. От друга страна, стръв с почти неутрална плаваемост е склонна да се отделя много лесно от дъното при приближаването на шарана и раздвижването на водата; това в един случай може да му привлече вниманието и да го провокира да засмуче стръвта, а в друг случай може да го направи подозрителен и да игнорира примамката.. Това, също ще го разгледаме подробно в следващите глави.
Снимка 12

10 – Плаващото топче се вижда по-добре и поради това ще бъде взето по-бързо. Заблуждение!!!
Да, при добра видимост шарана по-лесно забелязва повдигнатата стръв, но това не означава че тя автоматично ще бъде засмукаха по-бързо. Това до някъде е и нож с две остриета: шарана бързо може да разбере, че това пред него е поредния „капан”!

11 – Ледкора непременно обезпечава добро прилепване към дъното и по-голяма здравина на линията, разположена непосредствено над повода. Заблуждение!!!
Ледкора прилепва към дъното само при достатъчно отпусната линия или при риболов на големи дистанции. В случаите на риболов на малки и средни дистанции в относително дълбока вода е достатъчно само натягането на обтегача или леко течение, за да се вдигне ледкора частично или цялостно от дъното.. В този план, прилепването на ледкора към дъното е възможно само в отделни случаи и за да има в действителност положителен ефект( незабелижимост), дъното трябва да бъде гладко и меко. Твърдото и неравно дъно ще направи ледкора лесно забележим. Освен това, ледкора е силно уязвим на късане и срязване от всякакви остри абразивни повърхности.
Снимка 13
Въпреки мнението на някои шаранджии, ледкора не е толкова незабележим и толкова здрав!

12 – В твърдия монтаж «stiff-rig»косъма трябва да бъде твърд. Заблуждение!!!
В монтажите всеки твърд косъм затруднява свободното движение на стръвта и от там се нарушава механиката на преобръщане на куката със стръвта в устата на шарана С твърд косъм шансовете за засичане на шарана силно намаляват!

13 – Колкото е по-мек повода, толкова по-естествено изглежда презентацията на стръвта и има по-големи шансове да бъде взета от рибата без никакви опасения. Заблуждение!!!!
Всъщност, колкото е по-мек повода, толкова е по-вероятно да се закачи за нещо и да се ограничи свободното движение на стръвта. Някои от меките плетени влакна за поводи имат окраска, която ги прави много добре забележими, а голяма част от тях съдържат такива полимери в който има микроскопични мехурчета въздух и на практика имат плаваемост.Резултата е: добре забележим и повдигнат като арка над дъното повод, на който дори и да не го види шарана, спокойно може да се натъкне с тялото или с плавник.. Този източник на закачане в тялото или в плавник, обикновено завършва с кратко изпищяване на сигнализатора и ...празно засичане или с отдръпване на шарана от примамката..

14 –Размера на куката винаги трябва да бъде пропорционален на размера на стръвта. Заблуждение!!!
Може да се използват малки куки с обемисти примамки и обратното, не влизайки в никакви противоречия с механиката на монтажите. По-скоро бих казал, че размера и здравината на куката трябва да съответства на размерите на очакваните шарани и начина на вадене, с минимален риск до влизането им в кепа.
Снимка 14
Твърдия косъм на всяка цена трябва да се игнорира!
Снимка 15
Меките плетени влакна са склонни към плаваемост и лесно уплитане. Много от тях имат окраска, която не отговаря на изискванията за маскировка!
Снимка 16
Може без проблем да се използват куки с един и същи размер, за стръв с различни размери!

15 –Използването на направляваща тръбичка непременно прави монтажа по-ефективен. Заблуждение!!!
Използването на направляваща тръбичка е оправдано само в случаите, ако е изпълнена от достатъчно тънък термосвиваем шлаух и е за някои типове къси с къси цеви : тя позволява да се създаде „лъжлива” кука с огъната цев (bend-hook), която оптимизира условията на действие на механичните принципи за преобръщане на куката , а при използването на протеинови топчета, подобрява общото позициониране на куката. При всички останали ситуации, шлауха само ще утежни безсмислено куката; едновременно ще влоши визуалните възприятия и дискретността!.
След първото „ размахване на метлата”, мисля че е време реално да се вгледаме в нашите монтажи и да разгледаме каква е ролята на всеки елемент вложен в тях. С това ще се заемем в следващата глава!!!
Снимка 17
Пример за правилно използване на термосвиваема направляваща тръбичка (А),която ще помогне в определени случаи за по-доброто засичане на шарана и неправилен пример (В), където и косъма е прекалено къс!!

[You must be registered and logged in to see this image.]

Предпочитана от мен марка сладка царевица за риболов на шарани "на плувка" (с директен, мач или болонезе) и "на фидер" през последните 3 години:

[You must be registered and logged in to see this image.]

Предпочитани от мен куки (пак за такъв риболов) за последните 10 години- става дума за куки Colmic серии N 500(белите) и DK800(жълтите); номера 8, 10, 12, 14, 16- белите ги ползвам предимно в хладния сезон за стръв "царевица+бели червеи". Шараните които съм ловил с такава царевица и тези куки са от 1.500-4.500кг ( на арендни и на свободни водоеми)

[You must be registered and logged in to see this image.]

Основно съм ловил с директни телескопи 7 и 8 метра, ластици 1.4, 1.65, 1.85 на 3-то, 4-то или 5-то коляно; линии 0.14/0.16 и 0.18; плувки 1.0-1.5-2.0 гр.
Същите такъми, монтажи куки и стръв са и за амури, пак със същите размери.

ресьора написа:

При риболов на шаран със стръв царевица, преобладаващата част от захранката трябва също да е царевица. Употребата на различните пакетирани захранки и различните видове теста и кюспе привличат основно плевелна риба, която пък плаши шарана. .

С това не съм съгласен. Да по принцип ако се търсят само едри екземпляри, може и да не се слага, но отсяването може да става и с размера на куката и стръвта. Моето скромно мнение е, че плевелните риби не плашат шарана, а напротив когато се хранят издават звуци които шарко чува и се насочва към тях.

Мога да добавя ,за сухата царевица ,че може да се сложи боза да вкисне по-бързо и е добра за улова на шаран и амур след това. :1db1cce6422ce9

nasco2 написа: Моето скромно мнение е, че плевелните риби не плашат шарана, а напротив когато се хранят издават звуци които шарко чува и се насочва към тях.

И аз съм съгласен с това,на развъдник съм имал случай да се убедя.Калвът шаранчета,0,5-1 кило и то гол след гол,последва пауза 15 минути и здрав удър-4 кила шаран.Аз мисля,като се завърти едрото при захранката,дребното бие отбой и се дърпа.

Моряка написа:.Калвът шаранчета,0,5-1 кило и то гол след гол,последва пауза 15 минути и здрав удър-4 кила шаран.Аз мисля,като се завърти едрото при захранката,дребното бие отбой и се дърпа.

Да, това е старо првило, кълве ли на захранка яко дребосъка и изведнъж спре, сменяй повода и чакай.

Pesho N.Zagora написа:Мога да добавя ,за сухата царевица ,че може да се сложи боза да вкисне по-бързо и е добра за улова на шаран и амур след това. :1db1cce6422ce9

Аз лично предпочитам бирата за по бързо вкисване.

Да ви разкажа как практикувах преди 2-3 години и как мисля да практикувам пак. Постоянно си купувах от един комшия(лека му пръст) по 15-20 кила стара царевица(червена и жълта) и я варях на 2-3 партиди до разпукване на зърната; на един килограм царевица- 3 равни супени лъжици захар и 1 лъжица сол във водата- за овкусяване. Като поизври водата, свалям тенджерата от котлона и я оставям да изстине напълно. След това я изгребвам с решетъчна лъжица и я пълня в полиетиленови торбички горе-долу по килограм. На всяка торбичка наливам по една лъжица ароматизатор на Сензас или МВДЕ и разтръсквам хубаво пакета. След това пакетите ги нареждам в нискотемпературен фризер. За еднодневен излет с директен телескоп, един пакет е напълно достатъчен, даже остава, като пакета се вади вечерта преди излета; при размразяването- ароматизатора се поема в дълбочина на зърната. Ако излета е 2-3 дневен, вечерта вадя един пакет, а останалите- на тръгване. Захранвам само със стара царевица и 1-2 средни прашки царевица от кутийка, като дохранвам пак с такава и много пестеливо със сладка. Стръв- царевица от кутийка; това за шарани и амури от 2 до 5 кила.

Аз я накисвам с топла вода поне 10 часа преди да тръгна и е готова

Слагам суха царевица в кофата.. заливам с вода и слагам аромата.. и така царевицата поема аромата заедно със водата... лесно и практично

Васко какви аромати ползваш,на мен един ветеринар ми спомена за хидропорт но немога да го намера никаде в Асеновград.Било за кокошки и състава му бил кръвна плазма,белтък и още нещо но не запомних.Миризмата му била на леш и ми кава че, събирало рибата от целия язовир не съм го пробвал защото не съм го намерил