Средиземноморски акули

Все повече колеги вече ходят на риболов в Средиземно, Егейско и Адриатическо море.
Предлагам Ви кратко описание и на акулите, които можете да срещнете в тези райони.


По-конкретно, от 35-те вида акули живеещи в гръцките морета,
защитени са акулата мако (Isurus oxyrinchus), синята акула, а бялата акула и акулата Hexanchus griseus са защитени и от европейското законодателство (строго е забранен техният улов, разтоварване и продажба).





Средиземно море обхваща огромните 965,000 квадратни километра, а топлите му води са дом на най-малко 47 различни вида акули. Поне 15 от които може да бъдат опасни за хората.
Въпреки че милиони хора, използват  28,600 мили от бреговата му линия всяка година, е имало много малко докладвани нападения на акули, и още по-малко смъртни случаи.

Някои от водите в Средиземно море имат дълбочина от над 4,500 м., въпреки че средната е само на 4,000 метра.
В солените, топли води и малкото движението на приливите и отливите, Средиземно море е дом на изобилие от морски създания. Тук акулите намират изобилие от храна.

С протокът Гибралтар, (9 мили разликата между Испания и Африка) Средиземно море се отваря към Атлантическия океан и предлага миграционен път за много риби и други водни организми.
Суецкият Канал, също е като врата от Индийският океан.

Трите най-опасни акули на планетата се смята, че може да присъстват в Средиземно море.
Голямата бяла акула(Carcharodon Carcharias) - установено е, переодично на млади екземпляри.
Тигрова акула (Galeocerdo Кювие) - макар присъствието и да не е било потвърдено.
Акула бик (Carcharhinus leucas) - отново присъствието и се подозира.


Но има и много други опасни акулите в Средиземно море, включително:

1. Blacktip/черновърхи/ акули (Carcharhinus limbatus)
2. гладка акули чук (Sphyrna zygaena)
3. печени акули чук (Sphyrna lewini)
4. големите акули чук (Sphyrna mokarran)
5. мако акули (Isurus oxyrinchus)
6. сив медицинска сестра или sandtiger/пясъчен тигър/  акули (Carcharias Taurus)
7. пясъчени нанос акули (Carcharhinus plumbeus)
8. фабрика акули (Carcharhinus brevipinna)
9. медни акули (Carcharhinus brachyurus)
10. сини акули (Prionace glauca)
11. остър нос sevengill/седем хрилни/ акули (Heptranchias perlo)
12. океански whitetip/бяло върхи/ - (Carcharhinus longimanus)

============================================================================

Други акулите в Средиземно море :
Популярно наименование - научно наименование - Опасност



Мляко акула - Rhizoprionodon acutus - не
-------------------------------------------------- --------------------------------
Silky/копринена/  акула - Carcharhinus falciformis - да
-------------------------------------------------- --------------------------------
Bignose/голямо носа/  акула -  Carcharhinus altimus - потенциално опасни
-------------------------------------------------- --------------------------------
Smoothhound/хрътка/ - Mustelus mustelus - не
-------------------------------------------------- --------------------------------
 School shark/стадни/ или австралийска акула - Galeorhinus galeus - не
-------------------------------------------------- --------------------------------
Blackmouth catshark /черно устна акула котка/куче/ - Galeus melastomus - не
-------------------------------------------------- --------------------------------
Nursehound / сестра хрътка/ акула - Scyliorhinus Stellaris - не
-------------------------------------------------- -------------------------------
Селдова - Lamna nasus - не
-------------------------------------------------- ------------------------------
На longfin Мако - Isurus paucus - не, но потенциално
-------------------------------------------------- ------------------------------
Smalltooth sandtiger - Odontaspis Ferox - не
-------------------------------------------------- -----------------------------
Smoothback angelshark - Squatina oculata - не
-------------------------------------------------- -----------------------------
Sawback angelshark - Squatina aculeata - не
-------------------------------------------------- ----------------------------
Angelshark - Squatina squatina - не, но могат да бъдат агресивни, ако бъде нарушен
-------------------------------------------------- ----------------------------
Ъглови Roughshark - Oxynotus centrina - не
-------------------------------------------------- ----------------------------
Дългоноско бодлива черноморска - Squalus blainvillei - не
-------------------------------------------------- ---------------------------
Piked акула - Squalus акула - не
-------------------------------------------------- ---------------------------
Малко спане акула - Somniosus rostratus - не
-------------------------------------------------- --------------------------
Акула Velvet Belly - Etmopterus spinax - не
-------------------------------------------------- --------------------------
Kitefin акула - Dalatias Licha - не
-------------------------------------------------- -------------------------
Португалска акула - Centroscymnus coelopis - не
-------------------------------------------------- -------------------------
Малка късошипа акула - Centrophorus uyato - не
-------------------------------------------------- -------------------------
Късошипа акула - Centrophorus granulosus - не
-------------------------------------------------- -------------------------
Sharpnose Sixgill акула - Hexanchus nakamurai - потенциално опасни
-------------------------------------------------- -------------------------
Bluntnose Sixgill акула  Блънт носова- Hexanchus griseus - потенциално опасни
-------------------------------------------------- -------------------------
Thresher акула Тон - Alopias vulpinus - опашка камшик потенциално опасно
-------------------------------------------------- -------------------------
Тон Thresher акула - Alopias superciliosus - не
-------------------------------------------------- ------------------------
Мургава акула - Carcharhinus obscurus - потенциално опасни

Чернопера акула -   Carcharhinus limbatus  


Местни наименования :
Modern Greek  -  Melanóakros karcharínos ( Μελανόακρος καρχαρίνος )
Turkish  - köpek balığı, camgöz
Spanish  -  tiburón volador, tiburón macuira, jaquetón manchado, Tauró de puntes negres
English  -  Black-tipped shark , Blackfin shark
Italy   - Squalo pinne nere , Squalo orlato
Israel  - Karish gdol shinaim
Russia  -  акула черноперая















Phylum: Chordata
Class: Chondrichthyes
Subclass: Elasmobranchii
Superorder: Selachimorpha
Order: Carcharhiniformes
Family: Carcharhinidae
Genus: Carcharhinus
Species: C. limbatus
Binomial name  -  Carcharhinus limbatus


Акулата (blacktip) получава името си, от отличителните черни петна по върховете на своите перки.
Има здраво тяло с умерено дълга и заострена муцуна. Първата гръбна перка е висока. Гръдните перки са доста големи и заострени.  Тялото и е тъмно сиво  ( синьо до кафяво-горе, и бяло-долу с ясно изразена бяла лента целия фланг).
Горните и долните зъби в челюстта  са доста сходни по форма, малки, изправени. Горните зъби челюст са по-едро назъбени по прага и короната, отколкото са долните зъби, които притежават великолепни врязване и са леко наклонени навътре.





Максималната дължина на тялото е около 2.5 -3м. (средно 1.5м.) и тегло около 20 кг. Живее до около 12-20 години.
Живородни са и раждат в края на пролетта и началото на лятото по 1-10 малки.

Тя е космополит по тропическите и субтропични райони  на океаните и моретата. Обитава предимно крайбрежният шелф, където намира своята храна. Задържа се предимно в слоя от повърхността до около 30м. дълбочина.
Храни се предимно с костни риби :- като сардини, херинга, кефал, крикове, скумрия. Между другото напада и яде и малките на други акули, скатове, някои главоноги и ракообразни.

Лови се на парагади, фиксирани дънни мрежи и въдици.
Месото и е ядливо, като перките са деликатес в някои стрaни. Blacktip акули се ловят с търговска цел в световен мащаб.

Популацията и е с висока степен на уязвимост, близка до заплашена. Тя е в Червеният списък на IUCN.


Хищници са и предимно в раздразнено състояние (хранителни дразнители) хапят лошо и нанасят рани.

Смята се за опасна. Докладвани са непровокирани нападения над хора .

Чернопера рифова акула    -   Carcharhinus melanopterus  


Местни наименования :
Modern Greek   -  Karcharynos melanofteros ( Καρχαρίνος μελανόφτερος )
Turkish   -  kopek baligi
Israel   -     Black-finned shark
Albania   -    Peshkaqeni pendëzi
Lebanon   -   Qarsh Asswad
Spanish   -    Tiburón de puntas negras
English   -    Blacktip reef shark
Portuguese  (Mozambique )  - Marracho tinteiro de coral
French (Maldives )  - Requin à pointes noires












Phylum: Chordata
Class: Chondrichthyes
Subclass: Elasmobranchii
Superorder: Selachimorpha
Order: Carcharhiniformes
Family: Carcharhinidae
Genus: Carcharhinus
Species: C. melanopterus
Binomial name  -  Carcharhinus melanopterus

Тя е малка акула, със  заобленa муцуна. Има овални очи.
Зъбите и са сравнително дълги, остри, назъбени.  На горната си челюст има 23 - 28 зъба, а на долната 21-28.



Оцветена е в жълто-кафеникаво до сиво-отгоре и бяла долна страна. Първата гръбна перка и по-нисък дял на опашната перка са с черни върхове. Понякога има бяла лента под черното петно на върха на гръбната перка. Другите перки имат по-малки черни върхове.

Има размери : -дължина до 1.8 м, въпреки че рядко се вижда по-дълъг от 1,4 метър. Тегло 14 кг., max. -20kg.

Обитава всички тропични и от части субтропични части на океаните и моретата, с t* на водата 24* - 26* С.  
В Средиземно море се среща предимно само в източната му част.
Често посещава плитките води около кораловите рифове и мангрови гори.
Среща се поединично или в малки стада.

Храни се предимно с риба. Също така и с ракообразни, главоноги, мекотели.

Живородни са. Ражда кучила от 2 до 4 малки.

 Blacktip - акула е обект на крайбрежен риболов, с цел  консумация от човека, рибно брашно, и перките им влиза ориенталски търговия  за супа.


По принцип не се счита за опасна за хората, поради малкия си размер. Но тя може да стане агресивна към харпунджиите - рибари ( хранителни дразнители)  и има доклади на ухапвания на хора в блатни в плитки води.

Blacktip - акула е класифицирана като, близко застрашени (NT) в Червеният списък на IUCN.

Пясъчна акула   - Carcharhinus plumbeus


Местни наименования :
Modern Greek   -  Tefrós karcharínos ( Τεφρός καρχαρίνος )
Turkish   -  büyük camgöz
Italian   -  squalo plumbeo,  squalo grigio
Spanish   -  tiburón trozo,  tiburón de Milberto, jaquetón de Milberto , tintorera
Albanian   -  peshkaqen i hirtë
English   -  sandbar shark
French   -  requin gris











Phylum: Chordata
Class: Chondrichthyes
Subclass: Elasmobranchii
Superorder: Selachimorpha
Order: Carcharhiniformes
Family: Carcharhinidae
Genus: Carcharhinus
Species: C. plumbeus
Binomial name  -  Carcharhinus plumbeus


На цвят е синкава до кафяво-сив по-светъл нюанс на същия цвят, бял корем. Перките понякога са в по-тъмен тон.
Има стройно обтикаемо тяло, със закръглен нос. Голяма гръбна перка и конични гръдни.
Големи, триъгълни, назъбени горни зъби и по-малки долни.





Сравнително голяма акула.На дължина достига до 2.4 м. и тегло 50 - 70кг.

Тя е крайбрежен пелагичен вид, която е разпространена в умерените и тропически води.
Има глобално разпространение, като се намери в западната и източната част на Атлантическия, включително Средиземно море. В Индо-тихоокеанския регион, тя варира от Персийския залив, Червено море и Южна и Източна Африка, Хавайските острови. Той също така обитава и Галапагоските острови и  източната част на Тихия океан.

Акулата plumbeus обитава придъният слой Тя има тенденция да предпочитат води на континенталния шелф, океански банки, тераси и островните, но също е често срещана в пристанища, устия на реки, в устията на заливи и реки, плитки и мътни води. Прекарва по-голямата част от времето си във водният слой  20-65 м.  дълбочина, но без съмнение се движи и в по-дълбоки води / до 200м/, за да се подложи на миграция.

Основно се храни с костни риби, включително змиорки, но също така и с малки акули, главоноги, скариди и раци.

Раждат от 6 до 13 малки, през година.

Пясъчната акула играе важна роля в търговския риболов на акула в световен мащаб.
Имат вкусно месо и високо съотношение перка - труп.

В момента акула  е посочена като "Почти застрашен" През цялата си гама от Световния съюз за опазване на природата (IUCN) с изключение на региона в северозападната част на Атлантическия океан, където се оценява като "нисък риск / за опазване на зависимост"


Не е опасен вид за хората.

 Голямоноса  акула    -   Carcharhinus altimus


Местни наименования :
Modern Greek - Megalórynchos karcharínos ( Μεγαλόρυγχος καρχαρίνος )
Turkish - iriburun camgöz
Spanish - tiburón narizón , tiburón baboso
French - Requin babosse
German - Großnasenhai
English - bignose shark
Italian - Squalo naso grande







Phylum: Chordata
Class: Chondrichthyes
Subclass: Elasmobranchii
Superorder: Selachimorpha
Order: Carcharhiniformes
Family: Carcharhinidae
Genus: Carcharhinus
Species: C. altimus
Binomial name  - Carcharhinus altimus


Тя има цилиндрично, добре обтикаемо, мощно тяло, с дълга и широка моцуна.
Гръбните и гръдни перки са  големи, с триъгълна форма. Опашката също е голяма, с издължен горен лоб.
Окраската на гърбът и е сива (със синкав отенък) и постепенно изсветлява до бяло на корема.
Очите са средно големи и имат мигателна ципа.
Горните зъби са с триъгълна форма и назъбени. Долните са иглоподобни в края си.






На дължина достигат до 3 м. и тегло около 100 - 170 кг.

Обитава придънните зони на тропичните и умерени океани и морета.
Предпочита склоновете на континенталният шелф, около 90-ят  метър. Иначе мигрира от 20 - 500м. дълбочина.

Храни се с риба, главоноги мекотели, скатове и други по-малки акули.
Живеят около 20 - 30 год. Живородни са и раждат 3 - 10 малки.

Месото и не е много ценено в кулинарията. От него предимно се прави брашно и храна за животните.

Статуса и според Червеният списък на IUCN е = почти застрашен=. Но в САЩ е  =силно застрашен= и е забранен улова.

Не представлява голяма опасност за човека, въпреки големият си размер и страховита паст.
Дълбоководният и начин на живот, намалява възможността от нежелана среща с човека.

Но въпреки всичко, е потенциално опасна.

 Акула вретено   -      Carcharhinus brevipinna  



Местни наименования :
Modern Greek - Vrachýpteros karcharínos ( Βραχύπτερος καρχαρίνος ) , Karcharynos kontofteros ( Καρχαρίνος κοντόφτερος ), Skylópsaro ( Σκυλόψαρο)
Turkish - sivri camgöz , Sivriburun camgöz
Spanish - tiburón aleta negra , tiburón curro ,
French - Requin tisserand
German - Spinnerhai , großer Schwarzspitzenha
English - spinner shark
Italian - Squalo pinnacorta , Squalo spinner












Phylum: Chordata
Class: Chondrichthyes
Subclass: Elasmobranchii
Superorder: Selachimorpha
Order: Carcharhiniformes
Family: Carcharhinidae
Genus: Carcharhinus
Species: C. brevipinna
Binomial name  -  Carcharhinus brevipinna

Акула със стройно, вретеновидно, обтикаемо тяло.
Достига на дължина до 3 м. и тегло 50 - 90 кг.
Моцуната и е дълга и заострена. Зъбите са дълги и остри, като на горната и челюст са назъбени,





а на долната - гладки. Гърбът е оцветен в сиво/бронзово, а коремът е бял. Неясна светла линия по средата на тялото и достигаща до опашката.
Има средна по размер първа триъгълна гръбна перка. Гръдните са издължени.
Опашката е голяма с издължен горен лоб. Има 5 дълги хрилни отвора.
Големината им зависи от местообитанието. Тихоокеанските са по-големи от останалите.

Името и е произлязло от навика и при лов да върти тялото си, и да прави въртеливи скокове над водата.
Обитава тропичните и субтропични области на океаните и моретата.
Прдпочита плитките води на континенталният шелф - 0м. - 100м. Мигриращ вид са.

Хранят се с риба, главоноги мекотели, малки акули и скатове. Бърз и пъргав хищник.
Живеят около 20 год. и са живородни / 3 - 15 малки/.

Месото и перките са с високо качество.
Обект са на любителски и професионален риболов. Ловят се на въдица, парагади и фиксирани мрежи.

Статуса им в Червеният списък на IUCN е =близко до застрашен вид=, но в Атлантика е =уязвим=.

Счита се за безопасна за човека.
Констатирани са нападения, но провокирани от убита риба (харпунджии)  или дразнене.

Бялопера акула     - Carcharhinus longimanus  


Местни наименования :
Portuguese - Tubarão , Tubarão-de-pontas-brancas
Turkish - Köpek balığı
Spanish - Tiburón oceánico ,
French - Aileron blanc du large , Rameur , Requin blanc
German - Weißspitzen-Hochseehai , Weißspitzenhai
English - Brown Milbert's sand bar shark , Oceanic white-tipped whaler















Phylum: Chordata
Class: Chondrichthyes
Subclass: Elasmobranchii
Superorder: Selachimorpha
Order: Carcharhiniformes
Family: Carcharhinidae
Genus: Carcharhinus
Species: C. longimanus
Binomial name  -  Carcharhinus longimanus

Голяма акула с мощно, набито, обтикаемо тяло.
На дължина достига 4м. и тегло 120 - 170 кг. /при някои популации 70 - 100кг./.

Главата е конична, леко сплескана отгоре. Моцуната е закръглена, устата имат U форма с мощна челюст.
Зъбите са големи, като общият им брой е 30-32. Горните са с триъгълна форма, назъбени,
а  долните са гладки, остри, рядко с назъбени върхове.







Оцветяването на гърбът и страните е : сиво/бронзово-кафеникав.
Коремът е бял.
Очите са кръгли, с мигателна ципа.

Най-характерното за нея са големите перки, завършващи с бяло оцветяване.
Горната е с триъгълна форма и заоблена. Страничните са широки, издължени, със заоблени върхове.
Опашката е сърповидна, с издължен горен лоб.

Може да се каже, че не са бързи в движението си, но имат потенциал за кратки, бързи ускорения на къси разстояния.
Те са предимно пелагичен вид. Често се носят бавно в повърхностният слой на откритите води в обследване за потенциална плячка. Но се срещат и в крайбрежните зони.
Топлолюбиви са и обитават предимно континенталният шелф на тропичните води, но така също и на умерените ширини.
Вертикалната им миграция е от 0 - 150м. дълбочина.

Самотни хищници са, но при наличие на храна се събират на групи.
Храни се предимно с пелагични костни риби, главоноги, скатове, понякога и с водоплаващи птици, дори с мърша.

Живородни са и раждат 1 - 15 малки.

Тя е една от икономически важните видове акули, със вкусноте си месо и перки.

Ловят се с парагади, повърхностни мрежи и тралове. Обект са и на любителски риболов.
В последните години популацията и е драстично намаляла, вследствие на риболовният натиск.

В червеният списък на IUCN се води като =уязвим вид=.

При хранене и когато са провокирани стават особено агресивни.
Констатирани са много провокирани и непровокирани нападения над хора, с фатален край.

Особено опасна е, за човека.

 Бронзова   акула   -      Carcharhinus brachyurus


Местни наименования :
Greece    -  Karcharinos vrachyouros ( Καρχαρίνος βραχύουρος  )
Italy  -  Squalo ramato
Portuguese    -   Tubarão-cobre ,
Spanish   -  Tiburón cobrizo , Tollo mantequero
French  -  Requin cuivré
German -  Kupferhai
English  -  Bronze whaler , Copper shark












Phylum: Chordata
Class: Chondrichthyes
Subclass: Elasmobranchii
Superorder: Selachimorpha
Order: Carcharhiniformes
Family: Carcharhinidae
Genus: Carcharhinus
Species: C. brachyurus
Binomial name  -  Carcharhinus brachyurus
(Günther, 1870)


Средна по големина акула, дълга 2-3м.
Стройно, обтекаемо, торпедоподобно тяло, с тегло до 300 кг.
Главата е леко сплескана отгоре, конична,с издължена, широка муцуна. Има средни по големина очи, с мигателна ципа. Има 5 хрилни отвора. Устата е = U = образна. В нея има по около тридесетина зъба. На горната челюст са по-дълги и тесни, закривени навътре.



Горната част на тялото е в бронзово/сив цвят, а долната е в бяло.
Гръбната перка е триъгълна, леко сърповидна,средна по размер.
Гръдните плавници са издължени, също леко сърповидни.
Опашката е с издължен горен лоб, добре изразена сърповидна форма.

Бързи и активни плувци. По принцип са самотни, но понякога при наличие на групирана плячка и при размножаване се събират на групи.

Обитават предимно континенталният шелф до 150м. дълбочина, на умерените ширини.
Но се срещат и в тропичните области. Не понасят вода с температура по-ниска 10*-12*С.
Правят сезонни миграции.
Предпочитано място са придънните слоеве на крайбрежието.
Но се срещат и в заливите, пристанищата и устията на реките.

Хранят се предимно с пасажна пелагична риба, главоноги, скатове, други малки акули.
Живородни са и раждат по 10 - 20 малки, на две години. Живеят до около  30 год.

В повечето от случаите са съпътстващ улов, при риболов с парагади, мрежи и тралове.
Обект са и на любителски риболов от лодка или от брега, заради големите емоции при улова и.

Популацията в последните години е намаляла и затова са със статус =застрашен вид= според IUCN.

По принцип не нападат целенасочено хора.
Но при наличие на храна и размножаване са агресивни и са констатирани нападения над харпунджии и леководолази.
 
Потенциално опасни са, за човека.

Копринена акула   -   Carcharhinus falciformis        


Друг вид от семейството на сивите акули, които са известни като перфектни плувци.

Местни наименования :
Greece    -  Leíos karcharínos ( Λείος καρχαρίνος)
Italy  -   karayip resif köpekbalığı
Portuguese    -    Marracho-luzidio , Tubarão-luzidio
Spanish   -  tiburón piloto , tiburón lustroso , jaquetón sedoso
French  -  Mangeur d'hommes , Requin soyeux
German  -  Seidenhai
English  -  silky shark , Sickle-shaped shark











Phylum: Chordata
Class: Chondrichthyes
Subclass: Elasmobranchii
Superorder: Selachimorpha
Order: Carcharhiniformes
Family: Carcharhinidae
Genus: Carcharhinus
Species: C. falciformis
Binomial name  -  Carcharhinus falciformis

Има стройно хидродинамично тяло. На дължина достига 2 - 3м.  и тегло 200 - 300 кг.
Кожата и много гладка, финна като коприна, откъдето произлиза и името и.

Горната част на тялото е оцветена в сиво/бронзов цвят, а коремът е бял.
Очите са относително големи, кръгли, с мигателна ципа.
Слухът и е изключително остър, което позволява да долавя ниските честоти на шум, произведени от други животни, както и хранителни източници.  На носа си също така има рецептори и за обоняние,  силно развито.
С тяхна помощ си намира много по-лесно храна, в откритият океан.

Устата е с формата на полумесец. Има малки челюсти. Зъбите и са средни по големина.
На горната челюст са триъгълни, назъбени и от двете страни. На долната са тесни, гладки, остри.







Гръбната перка е средна по големина, леко сърповидна и заоблен връх.
Гръдните плавници са сравнително големи, издължени, сърповидни.
Опашката е сърповидна, с изтеглен горен лоб.

Среща се навсякъде в световният океан. Както в тропичните зони, така и в в умерените ширини.
Предпочита t* на водата 22* - 28*С. Тя е пелагичен тип и обитава края на континенталният шелф и откритите води.
Задържа се предимно на дълбочина от 30 - 50м, но не е изключение и диапазона 10 - 200м.
Според сезона мигрират, следвайки движението на пасажните пелагични видове риби с които се храни.

Тя е активен, дързак хищник. Може да се срещнат както единични бройки, така и на групи,
особено по време на лов.
Храни се с костни, пасажни риби и главоноги.

Живеят около 20 - 25год. Живородни са и раждат 2 - 15 малки.

Подложени са на голям търговски натиск, заради месото, перките и кожата.

Статусът им според IUCN е, =почти застрашен вид=.

При срещи с леководолази понякога проявяват агресивно поведение.
Особено ако има дразнител от хранителен тип, уловена риба.

Затова се смятат, за потенциално опасни за човека.

Мургава акула   - Carcharhinus obscurus


Местни наименования :
Greece - Karcharínos skoteinóchromos ( Καρχαρίνος σκοτεινόχρωμος)
Italy - Squalo scuro
Turkey - Köpek balığı
Portuguese - Faqueta
Spanish - Tintorera , Tiburón lobo , Tiburón arenero , Tauró fosc
French - Requin sombre , Requin obscure
German - Grauhai , Dunkelhai , Blauhai
English - Shovelnose , Requin obscur , Dusky shark , Brown dusky shark
















Phylum: Chordata
Class: Chondrichthyes
Subclass: Elasmobranchii
Superorder: Selachimorpha
Order: Carcharhiniformes
Family: Carcharhinidae
Genus: Carcharhinus
Species: C. obscurus
Binomial name  -  Carcharhinus obscurus

Тя е голяма акула със стройно, аеродинамично тяло. На дължина достига 3-4 м. и тегло 150 - 200 кг.
Има голяма, къса, закръглена моцуна. Устата и е сравнително малка, с мощни челюсти. На горната челюст зъбите са с триъгълна форна и назъбени, а на долната са стройни, тесни и слабо назъбени.



Очите са големи и кръгли, с мигателна ципа.

Горната част на тялото е оцветена в сивосиньо/кафеникаво, а долната е бяла.
Сърповидни гръбна и издължени гръдни перки. Опашката е мощна, сърповидна, с издължен горен лоб.

Обитава както крайбрежните води, така и откритите на континенталният шелф. Срещат се и в устията на реките.
Тя е топлолюбива и се среща в тропиците и умерените ширини. Мигриращ тип се, в зависимост от сезона.

Храни се с риба (пелагична и дънна), главоноги мекотели, скатове, по-малки акули, дори и с мърша.
Активна е главно през деня. Мигрира вертикално във водният слой 0 - 500м.

Живее до около 45год. и е живородна. Ражда 3 - 15 малки на три години.

Месото и е с добри вкусови качества и е обект на любителски и промишлен риболов.
В последните години популацията и е драстично намаляла и дори на места е забранена за риболов.

Констатирани са провокирани и непровокирани нападения над хора.
Затова е нужно да се отнасяме с повишено внимание, при среща с тях.
Потенциално опасни.

Carcharhinus amboinensis


Местни наименования :
Denmark  -  Javahaj
Portuguese    -  Marracho baleta
Spanish   -   Tiburón baleta
French  -  Requin balestrine
Netherlands  -  Varkensooghaai
English  - Pigeye shark , Java shark









Kingdom: Animalia
Phylum: Chordata
Class: Chondrichthyes
Subclass: Elasmobranchii
Superorder: Selachimorpha
Order: Carcharhiniformes
Family: Carcharhinidae
Genus: Carcharhinus
Species: C. amboinensis
Binomial name   -  Carcharhinus amboinensis   -  (Müller & Henle, 1839)


Голяма акула обитаваща тропичните и субтропични райони на Индийския океан и Пацифика. През Суецкия канал е преминала в източното Средиземноморие в последните няколко години. Предпочита крайбрежните води с дълбочина 1 - 50м, но е срещана и до 150м.
Тялото и е набито, торпедовидно с дължина около 200см, но достига и до 280см.
Главата е копиевидна с къса муцуна. На двете челюсти имаме здрави, триъгълни (назъбени) зъби.
Гръбната перка е голяма с триъгълна форма. Гръдните са издължени, подобни на крила. Опашката е голяма с изтеглен горен кил.

Храни се с риба, ракообразни, главоноги мекотели.
Лови се промишлено предимно на парагади. Обект са и на любителски риболов.
Месото и перките се използват за храна.





Смята се за опасна от нападение към хората. Има раздразнително поведение, особено по време на хранене.

 Пясъчна акула   -   Carcharias taurus



Местни наименования :
Modern Greek    -   Tavrokarcharías  ( Ταυροκαρχαρίας ), Skylòpsaro ( Σκυλόψαρο )
Turkish  -   pamuk balığı , kum kaplanı
Italian  -  triglochide tauro , pisci cani , odontaspe tauro
Croatia   -  Psina zmijozuba
Spanish  -  toro bacota , tiburón toro , tiburón de leznas
French  -  verdoun , requin taureau , requin sable tachete
Russia  -  акула обыкновенная песчаная
English   -  tiger shark , spotted ragged-tooth shark , sand tiger shark
Malta  -  Tawru , Kelb il-bahar













Phylum: Chordata
Class: Chondrichthyes
Subclass: Elasmobranchii
Superorder: Selachimorpha
Order: Lamniformes
Family: Odontaspididae
Genus: Carcharias
Species: C. taurus  -  
Binomial name   -  Carcharias taurus


Размерите на възрастните за този вид са , около 2.5 - 3.5 м. Тегло 150 - 300 кг.
Пясъчни тигрови акули са светло кафяви с бронзов цвят гръб, бял корем и много често червеникаво/кафеви петна отстрани на тялото си. Гръбните им перки (2) са почти еднакви по големина. Гръдните са триъгълни - средни.
Малки очи. Имат сравнително голяма уста с големи - перманентно видими, дълги като кама оформени зъби.






Живеят до 25 години в дивата природа.
Раждат на 2 години -веднъж. Живородни 1-3 малки.

Обитават предимно крайбрежните и рифови зони на субтропичният пояс. Мигрират сезонно.
Оптималната температура на обитание е :  18* - 24* С, на водата.
Използват за живеене придънният слой, в границите 10 - 30м., но са срещани и на дълбочина от 200м.

Хранят се в широка гама риби, главоноги, рядко малки акули, ракообразни.
Ловуват предимно нощем, понякога в група.


Заради месото и перките са обект на риболов.
Поради интензивният им риболов и бавно възпроизводство са намалели драстично.
Застрашен/уязвим от изчезване вид са и затова в почти целият свят са забранени за улов. Солени глоби.


Те се считат за безвредни и не са заплаха за хората, освен ако не са провокирани (хранителен дразнител - риба) от подводни риболовци и любители.

Потенциално опасни.

Обикновена, късошипа акула -  Centrophorus granulosus



Местни наименования :
Modern Greek   -   Kokkokentrofóros  ( Κοκκοκεντροφόρος ), Agathitis( Αγαθίτης )
Turkish   -   Köpek balığı  
Italian   -  Sagri , Centroforo
Croatia  -  Kostelj dubinac , Pas kostelj dubinac
Spanish   -  Gutxo brut , Quelvacho agujon , Quelvacho chino
French   -  Aiguillat gros yeux , Chien gris , Requin chagrin , Sagrinu
Portuguese  -   Quelma , Lixa granulosa
English  - Needle dogfish , Gulper shark , Taiwan gulper shark
Malta  -   Sagru , Zaghrun , Pixxinotte











Phylum: Chordata
Class: Chondrichthyes
Subclass: Elasmobranchii
Order: Squaliformes
Family: Centrophoridae
Genus: Centrophorus
Species: C. granulosus
Binomial name  -  Centrophorus granulosus


Тя е от малките акули. Сравнително стройно тяло, набито и оцветено в сиво/кафяво, като на корема избледнява.
Има две гръбни перки носещи дълги бодли, но първата е по-голяма.  Горният лоб на опашката е дълбоко назъбен и леко издължен. Долният  лоб умерено дълъг. Муцуната е леко издължена и по-широко заоблена.
Очите са зелени. Горните зъби са с широка основа и тънки, остри върхове.







На дължина достигат до 160 см., но обикновено са 90 - 120 см. Кожата е гладка и покрита със слуз.

Обитава континенталният шелф от 50м. - 1400м., но предимно около 200м. дълбочина.
Предпочита бентоносното дъно и живее на групи. Среща се в източната част на Атлантическия океан, Средиземно море, Западната част на  Атлантическия океан - залива на Мексико до северната част на Южна Америка. Индийският океан - о.Мадагаскар, Судан и Западна Австралия. И западната част на Тихия океан южно от Япония.
В Средиземно море се срещат вече рядко.

Храни се с придънна риба: хек, треска, херинга, а така също и с главоноги мекотели и раци.

Живее до около 30 год.
Те са сред акулите с най-ниска репродуктивност.
Половата зрялост на женските настъпва, около 12-15 годишна възраст.
Раждат 1 - 5 малки през две години.

Месото им се използва за консумация в : сушен, осолен и пресен вид.

Улавяни са предимно като съпътстващ улов, при риболов с дънни мрежи, парагади, тралове.

Статуса им, в Червеният списък на IUCN  е = уязвим  до критично застрашени =.

Не са опасни за човека.

Малка късошипа акула - Centrophorus  uyato


Местни наименования :
Modern Greek - Mikrokentrofóros (Μικροκεντροφόρος) , Agathitis ( Αγαθίτης )
Turkish - köpek balığı , camgöz
Italian - Agoggion de bocca neigra , Centroforo boccanera , Sagri
Spanish - galludito , Quelvacho negro , Gutxo
French - Petit squale-chagrin ,
Portuguese - Lixa pequena , Queime , Ramudo
English - little gulper shark , Southern dogfish , Endeavour shark
Malta - Ujatu







Chordata
Chondrichthyes
Squaliformes
Centrophoridae
Centrophorus
Centrophorus cf. uyato


Малка дънна акула, с дължина до 1 - 1.20м. и тегло 5-7кг.
Има набито, вретеновидно тяло. Носът и е издължен, остър, леко сплескан отгоре.
Оцветена е в сиво/кафяво, с избледняване в коремната част. Има 5 малки хрилни отвора.
Тялото и е покрито с малки,твърди люспи, подобяват на ризница.





Има големи зеленикави очи и малки зъби. Устата и също е малка.



В горната част на тялото има две гръбни перки, отпред с шип.
Първата е малко по-голяма, с широка основа, триъгълна, къса.
Гръдните плавници са средни по размер, триъгълни.
Опашката е асиметрична с изтеглен горен лоб.

Разпространена е в почти целият свят. Обитава външният континентален шелф и склоновете му, на тропичните и умерени ширини. Предпочитана дълбочина около 200м., но варира от 50 - 1400м. Придържа се близо до дъното.
В Средиземно море се среща предимно в западният и централен район.

Ражда 1 - 2 малки.
Храни се с риба и мекотели.

Лови се на парагади и тралове.
Месото и, не е много ценено.

Не е опасна за човека.

Акула куче -     Squalus acanthias
   
Известна още като черноморска акула куче.

Местни наименования :
Modern Greek   -  Kentróni ( Κεντρόνι ), Skylópsaro ( Σκυλόψαρο ), Ankathítis (Αγκαθίτης)
Turkish   -   mahmuzlu camgöz , Katran balığı
Italian   - spinarolo , Agugliau , Cagnoleto
Spanish   -  mielga , galludos , cazón espinoso común
French  -  chien dard , aiguillat commun
Russian  -  Акула катран
English   - spurdog , spiny dogfish , picked dog-fish
Malta  -    Mazzola bix-xewka , Mazzola griza
Croatia  - Košcak , Kucin












Phylum: Chordata
Class: Chondrichthyes
Subclass: Elasmobranchii
Order: Squaliformes
Family: Squalidae
Genus: Squalus
Species: S. acanthias
Binomial name  -  Squalus acanthias




Тялото и е източено вретеновидно. Покрито е с дребни плакоидни люспи (това са бодилести люспи, изградени както зъбите при бозайниците), обърнати с шипчетата си назад. Устата е разположена на долната страна на главата и има форма на дъговидна напречна цепнатина.
На гръбната перка има свободен шип. Опашната перка е несиметрична-горната половина е по-голяма от долната. Гърбът е тъмносив, осеян с бели петна, а коремът-белезникав.
Очите са слабо източени по дължината на главата.





На дължина достига до 150 -200 см., а на тегло - до 15 кг.

Един отнай-разпространените видове по световният океан.
Движи се обикновено на малки стада, които обитават придънните слоеве на водата.
Придържа се във водният слой 50 - 200м., но е установявана и до 800м. дълбочина.

Живее до 30 години според някои, според други 50 год.
Размножителният период на черноморската акула продължава от септември до ноември. По това време е близо до брега - на дълбочина 25 - 40 м. Ражда 16 до 32 малки.

Предпочита по-хладните води, с температура на водата 7* - 15*С.

Храни се с различни видове дребни, пелангични и дънни риби, ракообразни и главоноги мекотели.
През пролетта и есента храната и се състои главно от хамсия, сафрид и даже скумрия.

Не са опастни за човека, но когато се борави с тях има опасност да те ухапят.
Смята се, че бодлите им са токсични.

Ядливи са и месото им се цени.

Squalus blainvillei  


Местни наименования :
Modern Greek  - Gkrizokentroni (Γκριζοκεντρόνι), Kokkalás (Κοκκαλάς),  Kentróni ( Κεντρόνι),
Turkish   - mahmuzlu camgoz , Gricamgöz balığı
Montenegro   - Kostilj
Malta   -  Mazzola biz-xewka, Tax-xewka , Ujatu
Croatia  - Kostelj
Italy  - Spinarolo bruno
Egypt  - Irsh
English   - Longnose spurdog
Russian  -  Малая колючая акула
Spain  -  Pinchuo, Galludo, Agullat xato








Kingdom: Animalia
Phylum: Chordata
Class: Chondrichthyes
Subclass: Elasmobranchii
Order: Squaliformes
Family: Squalidae
Genus: Squalus
Species: S. blainville
Binomial name   -  Squalus blainville  - (A. Risso, 1827)



Малка акула с дължина обикновено 60 -100см.
Тялото е издължено, вретеновидно със средна по големина глава. Тя е силно копиевидна с издължена муцуна.
Устата е средна по размер като на двете челюсти имаме заравнени остри зъби. Очите са сравнително големи, разположени над устата.

Има две гръбни перки, които са малки и триъгълни. В началото и на двете имаме по един голям и здрав шип.
Анална перка липсва. Гръдните са широки и издължени, сравнително големи. Опашката е голяма, разчленена и издължен горен кил.
Окраската на тялото варира от сиво до светло кафеникаво.

Обитава водите на Източен Атлантик, Средиземноморието, рядко но дори и Черно море. Подвизава се в придънния слой по склоновете на континенталния шелф. Вертикалният дълбочинен диапазон е 10 – 700м, а предпочитана температура на водата 11 – 18*С.
Храни се с риба, раци, главоноги мекотели.

Месото е с добри вкусови качества и затова има търговски интерес към нея. Лови се с дънни тралове, тройни мрежи, мрежи гъргър или парагади.

Безопастни са за човека.

Squalus megalops

Местни наименования :
Spain   -  Galludo chato , Galludo ñato,
English   -  Shortnose spurdog
Australia  - Shortnose spiny dogfish
Portugal  -  Galhudo-de-focinho-curto , Quelme liso
Turkish  -  köpekbalığı








Kingdom: Animalia
Phylum: Chordata
Class: Chondrichthyes
Subclass: Elasmobranchii
Order: Squaliformes
Family: Squalidae
Genus: Squalus
Species: S. megalops
Binomial name   -  Squalus megalops   -  (W. J. Macleay, 1881)



Малка акула с дължина 45 -70см.
Тялото е вретеновидно, изтъняващо в опашното краче.
Главата е копиевидна, но муцуната е леко закръглена и не толкова дълга. Устата е в полу-долно положение, като на двете челюсти имаме остри скосени зъби. Очите са големи и се намират близо до върха на муцуната, над устата. Окраската на тялото е светло кафеникаво/бронзово ,  а коремът е бял.
Има две малки триъгълни гръбни перки, раздалечени една от друга. Пред всяка от тях имаме здрав и остър шип. Гръдните перки са широки, издължени, подобни на крила. Опашката е голяма с издължен горен кил.
Обитава западната част на Средиземноморието. Среща се в придънния слой  по склоновете на континенталния шелф. Вертикалният дълбочинен диапазон е 30 – 700м, обикновено 50 – 300м. Предпочитана температура на водата е 9 – 23*С.
Храни се с риба, главоноги, ракообразни, скариди.
Живее около 20-30 години.
Месото е с добри вкусови качества и има търговски интерес към нея.
Лови се с дънни тралове, тройни мрежи, по-рядко с парагади.

Безопастна е за човека.

Петниста акула куче -       Mustelus punctulatus  



Местни наименования :
Modern Greek    -  Stiktogaléos ( Στικτογαλέος ), Drossitis (Δροσίτης ),
Turkish   -   köpek balığı , camgöz
Spanish   -  Mussola tacada ,
French   -   Émissole à points noirs , Émissole pointilée
Russian  -  средиземноморская кунья акула
English  - blackspotted smoothhound
Croatia   - Bulaš , Gluhak , Mekaš









Phylum: Chordata
Class: Chondrichthyes
Subclass: Elasmobranchii
Superorder: Selachimorpha
Order: Carcharhiniformes
Family: Triakidae
Genus: Mustelus
Species: M. punctulatus
Binomial name  -  Mustelus punctulatus


Тя е малка, придънен вид акула.
Има стройно, вретеновидно тяло. Главата и е леко сплескана, с къса закръглена моцуна.
Зъбите и са малки, остри и триъгълни. Очите сравнително големи. Има 5 малки, хрилни отвора.

Цветът на тялото и е сиво/кафеникаво, с разхвърляни по гърба и страните и черно/кафяви петна/точици.
Има две относително големи гръбни перки. Първата е малко по-голяма.
Гръдните са широки, триъгълни.
На дължина достига до 100 см., обикновено 50-70 см.

Обитава крайбрежните води с меко, седиментно дъно.
Храни се с малки рибки, ракообразни и главоноги мекотели.
Живородни са.

Обект са на спортен риболов. Съпътстващ улов са при риболов с мрежи и тралове.

Имат бяло и вкусно месо. Годни са за консумация във всякакъв вид.

Не представлява опасност за човека.

Mustelus  mustelus


Местни наименования :
Modern Greek   -  Gkrizogaleos ( Γκριζογαλέος ),
Turkish   -  köpek balığı , camgoz
Albanian   -    peshku pëllumb , palombi
Italy   -    palombo liscio , Gattone , Nocciolo
Russian   -   европейская кунья акула
Spanish   -   musola , cazón , Mussola vera
English   -   smooth-hound , smooth shark
Croatia   -  Bulaš , Mekaš , Pas Pena
Malta  -  Mazzola bla xewka , Zaghrun
French   - émissole lisse , Chien de mer











Kingdom: Animalia
Phylum: Chordata
Class: Chondrichthyes
Subclass: Elasmobranchii
Superorder: Selachimorpha
Order: Carcharhiniformes
Family: Triakidae
Genus: Mustelus
Species: M. mustelus
Binomial name   -  Mustelus mustelus  -  (Linnaeus, 1758)



Средна по големина придънна акула с дължина до 1.5 – 2 м. и тегло 10 – 15кг.
Има стройно, издължено заоблено тяло. Главата е копиевидна, средна по размер и сравнително къса, заоблена муцуна.
На двете челюсти имаме 3-4 реда заоблени зъби с малки връхчета.
Очите са големи, хоризонтално овални и разположени в предната част на черепа.  
Тялото е оцветено в сиво – сиво/кафеникаво, а коремът обикновено е бял.




Има две гръбни перки, като първата е сравнително  голяма, с триъгълна форма. Има и малка анална в задната част на торса. Гръдните перки са големи, подобни на крила. Опашката е голяма с издължен горен кил.

Обитава източната, североизточна част на Атлантика и Средиземноморието.
Придържа се в придънния слой с дълбочина 5 – 50м, но е срещана и в слоя 300 – 600м.
Храни се с риба, главоноги, ракообразни и скариди.


Месото е ядливо. Лови се с дънни тралове и парагади.

Не са опасни за човека.

Акула - Голямо петнисто куче - Scyliorhinus stellaris


       Местни наименования :
Modern Greek - Gatopsaráki ( Γατοψαράκι ), Skyllopsaro ( Σκυλόψαρο )
Turkish - kedi baligi , Bozlekelikedi balığı
Italy - Barbe , Diobarda , Gata nostrana
Spanish - alitán , gatvaire , Pintarroja
French - grande roussette , Gat rouquin
Russian - кошачья акула , крупнопятнистая
English - nursehound , large spotted dog-fish
Croatia - Macka mrkulja                        












Phylum: Chordata
Class: Chondrichthyes
Subclass: Elasmobranchii
Superorder: Selachimorpha
Order: Carcharhiniformes
Family: Scyliorhinidae
Genus: Scyliorhinus
Species: S. stellaris
Binomial name  -  Scyliorhinus stellaris


Тя е малка акула / 150 см./, обитаваща дъното.

Има закръглено набито, вретеновидно тяло. Главата му е сравнително къса със заоблена моцуна.
На гърбът си има две малки перки, като първата е малко по-голяма. Разположени са в задната част на тялото.
Гръдните са по-големи, триъгълни и леко издължени. Опашката е широка и хоризонтално издължена.
Кожата и е груба, осеяна с малки черни точици и кафеникави петна на сив или песъклив фон.
Понякога има и бели петна.  Коремът е бял.



Очите и са овални.
Зъбите са малки, широка основа - иглен връх. Към задната част на челюстта стават правоъгълни.



Обитават рифово и чакълесто дъно с водорасли. Обичат спокойните води и каменисто дъно с много дупки и заслони.
През денят се крие в тях, понякога даже няколко екземпляра. През ноща излиза на лов.
Живеят на групи, но популацията им е доста разхвърляна в пространството.

Храни се с костни риби, главоноги, раци, даже и с по-малки акули.

Живеят до около 20 год. Размножават се чрез оплодени яйца.





Месото им е ядливо.
Ловят се на парагади, дънни тралове и мрежи.
Популацията им е доста намаляла.

Статуса им в Червеният списък на IUCN  е = застрашен=.

Тя е безвредна за човека.

Малка петниста акула котка    - Scyliorhinus canicula



Местни наименования :
Modern Greek   -  Skylopsaro ( Σκυλοψαράκι ),  Koutávi ( Κουτάβι ),  Gátos ( Γάτος )
Turkish   -  kedi balığı , Dişlikedi balığı , Küçük kedi baligi
Albanian   -  mice me pika , mace deti
Italy   -  gattucio , Cacciottiello , Gata de Quarnero ,  Rosetta minore
Russian   -    Акула кошачья мелкопятнистая
Spanish   -   pintarroja , gato , Gat
English   -   small-spotted catshark , sandy dogfish
Croatia   -   Macka bljedica , Parda , Rijanka
Malta  - Gattarell tat-tikek
French   -   petite roussette













Phylum: Chordata
Class: Chondrichthyes
Subclass: Elasmobranchii
Superorder: Selachimorpha
Order: Carcharhiniformes
Family: Scyliorhinidae
Genus: Scyliorhinus
Species: S. canicula
Binomial name  -  Scyliorhinus canicula

Тя е от рода на морските акули куче.
Малка акула с продълговато, вретеновидно тяло, с тупа, заоблена муцуна. Ноздрите са разположени от долната страна на муцуната и стигат до устата с канали.



Достигат до 1м. дължина и 2 кг. тегло.

Малка гръбна перка и две по-големи коремни перки. Опашката е малка, издължена. Има 5 хрилни отвора.
Тялото е оцветено в горната си част  сиво-кафяв цвят с тъмни/точковидни петна/, а долната е с по-светъл сиво-бял цвят.
Кожата е е груба, съставена от здрави, вкостенели люспи, плътно прилепнали.
Има опасност от надиране, при хващане с голи ръце.

Обитава водният стълб от 10 - 700м., но предимно се среща на дълбочина 50 - 100м.
Разпространена е повсеместно в континенталният шелф на  западното крайбрежие на Европа и северозападната част на Африка и Средиземно море. Предпочита обрасло с водорасли дъно или тинесто/песъчливи почви.

Храни се с малки дънни рибки, мекотели, малки ракообразни, червей и малки главоноги.
Те се хранят предимно от аромата, като зрението играе малка роля. Така рибарите се възползват от тази характеристика, като използват пресни, мазни примамки риба или коктейли рибни ленти и червеи, при улова и.

Живее около 12 години и се размножава чрез  яйца.

Обект са на риболов, заради високо качество на месото им.

Поради интензивен риболов са със статут на =рисково уязвими=, за популацията.

Безопасни са за хората.

 Дългопера акула Мако    -   Isurus paucus  



     Местни наименования :
Portugal   -  Tubarão-anequim-de-gadanha
Spanish   -  marrajo negro , mako aletón , dientuso prieto
French  -   taupe longue aile , petite taupe , Mako à longues nageoires
Russian  -  длинноплавниковый мако
English   - longfish mako , longfin mako


















Има стройно, вретеновидно тяло с дължина 2-4м.
Главата и е конична, завършваща с дълга заострена моцуна. Очите са големи, а устата има U форма.
Зъбите и са големи, изтеглени с формата на остриета и гладки. Част от тях на долната челюст стърчат от устата и.





Горната част на тялото е оцветена в тъмносиньо или синкаво/черно. Избледнява надолу и коремът е бял.
Хрилете са 5 на брой, дълги.
Първата гръбна перка е триъгълна, сърповидна, сравнително голяма.
Гръдните плавници са големи, изтеглени, сърповидни.
Опашката е също голяма, сърповидна и по-изтеглен горен лоб.
Имат система за топлообмен и телесната и температура е винаги с 5* - 8*С по-висока от t*  на водата.
Това и позволява да е по-активен хищник, даже и в по-студена вода.

Обитават всички тропични и на умерените ширини зони от световният океан.
По-голяма концентрация има в източната част на Атлантика и в западната част, около района на п-в Флорида.
Около о. Мадаскар и части от Пацифика. В Средиземно море се среща рядко, използва го главно като път на миграция. Жител е на откритите води във водният слой 10 - 200м. дълбочина.
Предпочитана t* на водата 20* -24*С.

По принцип плуват малко мудно, но са способни на бързи ускорения по време на лов. Ловуват главно денем.

Хранят се с костни, пелагичен вид риба и главоноги. Следвайки пасажите мигрират на по-големи разстояния.

Живородни и раждат 2 - 8 малки.

Месото им не е от високо качество. Особено се ценят перките.

Ловят се главно като съпътстващ улов.

Те са рядко срещан вид, в своя ареал на разпространение.
Търговският натиск оказа негативно влияние на популацията им.

Статуса според IUCN  е = уязвим вид=.

Не са агресивен тип акули, но взимайки в предвид големият им размет и големите зъби се водят :

Потенциално опастни за човека.

Късопера акула Мако      -   Isurus oxyrinchus  
                                   


     Местни наименования :
Modern Greek    -  Rynchokarcharías ( Ρυγχοκαρχαρίας  ), Oxýrrynchos karcharías ( Οξύρρυγχος καρχαρίας   )
Turkish   -   mako kopekbaligi , dikburun canavar
Russian    -  акула мако , чёрнорылая акула , серо-голубая акула
Portugal   -  anequin barbatana curta , marrajo criollo , rinquim
Spanish   -  tiburón , marrajo dientuso , ludia marraco
French  -   taupe bleue , mako à nageoires courtes
Italian  -  squalo mako , ossirina dello spallanzani , cane di mare di Messina
English   - snapper shark , shortfin mako , sharp-nosed mackerel shark















Class: Chondrichthyes
Superorder: Selachimorpha
Order: Lamniformes
Family: Lamnidae
Genus: Isurus
Species: I. oxyrinchus
Binomial name  -  Isurus oxyrinchus

Тя е  голяма акула, от семейството на селдовите,пелагичен тип.
Има изключително аеродинамично,вретеновидно, набито тяло.
На дължина достигат 3.5м - 4.5м. и тегло до 700кг.
Гръбната перка е триъгълна и голяма. Има сравнително къси,сърповидни  гръдни перки.
Опашката е мощна, сърповидна. Това позволява да се движи с голяма скорост 50 - 80 км/ч.
Най-бърза сред акулите.
Зъбите са големи, гладки, насочени навътре в устата. Разположени са в две редици.




Горната част на тялото е оцветена в тъмно син цвят, а коремът е бял. Има пет големи хрилни отвора.

Среща се във водите на  тропичните и умерени ширини на целият свят. В Средиземноморието е по-разпространена повече в централният и западен район, по-рядко в Егейско и Мраморно море.

Предпочита повърхностният слой вода, до 150м. дълбочина. Въпреки че е пелагичен вид, е срещана и в крайбрежните райони.
В океаните /предимно/ прави големи /до 3000км./ преходи.  Миграцията и е свързана в следване на пасажите риба, с които се храни.
Тя е една от малкото акули които имат ендотермичен термичен обмен на кръвта. Тоест е топлокръвна и това и позволява да обитава райони с температура на водата от 12* - 25*С.

Храни се с риба, главоноги мекотели, делфини, други малки акули и дори с мърша.

Живее до около 30 год. и е живородна. Женската ражда на три години, 7 - 15 малки.

Има агресивен характер и е опастна за човека.
Хваната на въдица/парагада оказва ожесточена съпротива и може да атакува плавателният съд.