Средиземноморски акули

Голяма акула чук     -   Sphyrna mokarran  


Местни наименования :
Modern Greek   -
Turkish   -   dev çekiçbaş
Spanish   -  tiburón martillo gigante , cornuda gigante
French   -   Sorosena, Grand Requin-marteau, Marieau Millet, Poisson Pantouflier
German  -   großer Hammerhai
English   -   great hammerhead shark ,  Squat-headed Hammerhead Shark,
Russian    -  акула-молот гигантская















Phylum: Chordata
Class: Chondrichthyes
Subclass: Elasmobranchii
Superorder: Selachimorpha
Order: Carcharhiniformes
Family: Sphyrnidae
Genus: Sphyrna
Species: S. mokarran
Binomial name  -  Sphyrna mokarran

Наистина голяма акула и то опасна.
Средно на дължина достига около 4м., но има екземпляри /женски/ и до 6м.
На тегло средно 200 - 300кг., но се случват и екземпляри с до 550кг.

Има здраво, набито тяло, с торпедовидна и добре обтикаема форма.
Главата и е сравнително къса, конична, завършваща с подобна на чук моцуна.
На нея от двата и края са разположени очите, осигуряващи отлична видимост.



На издълженията се намират и силно развити рецептори, за мирис и ел. поле. С тях те откриват плячката си, дори и скрита под пясъка.
Отдолу се намира устата, приличаща на полумесец.
В нея има много мощни челюсти, с по 17 зъба и на двете. Те са триъгълни, големи и назъбени по краищата.
Страшно оръжие. Пригодени да разкъсват, а не да хапят като повечето други акули.




Тялото отгоре е оцветено в сиво/кафеникъв цвят, който избледнява надолу. Коремът е бял.
Първата гръбна перка е много голяма, издължена и сърповидна.
Гръдните плавници са по-малки, но също големи, триъгълни, леко сърповидни.
Опашката е голяма, сърповидна с издължен горен лоб.

Живеят до около 30 - 50год. Живородни и раждат 5 - 50 малки.

Обитават предимно крайбрежните и рифови зони, на тропиците и топлите морета на умерените ширини.
Срещат се често на кораловите рифове, площадките по континенталният шелф, лагуните.
Предпочитат придънните зони в обхвата 5 - 300м. дълбочина.
Номади са и предприемът далечни миграции.

Активни хищници са и храта им е разнообразна.
Включва риба, главоноги мекотели, раци, по-малки акули и особено скатове.
Ловуват главно на разсъмване и привечер.

Ловят се целенасочено или като съпътстващ улов, парагади, мрежи.

За храна се използва месото и перките.

Търговският натиск върху улова им намали чувствително популацията им в цял свят.
Статусът  им в IUCN е = уязвим вид=.
На много места е забранен улова им, под угроза за тежки санкции.

В повечето от случаите са агресивни в присъствие на човека /харпунджии и водолази/.
Констатирани са провокирани и непровокирани нападения, с фатален край.

Водят се, от потенциално опастни  до  опастни.

Гладка акула чук     - Sphyrna zygaena


Местни наименования :
Modern Greek - Zýgaina ( Ζύγαινα)
Turkish - çekiç köpekbalığı
Spanish - tiburón martillo cruz , pez martillo , cornuda prieta
French - requin marteau
German - glatter Hammerhai
English - smooth hammerhead , shovelhead shark
Russian - обыкновенная акула-молот
Italian - pesce martello












Phylum: Chordata
Class: Chondrichthyes
Subclass: Elasmobranchii
Superorder: Selachimorpha
Order: Carcharhiniformes
Family: Sphyrnidae
Genus: Sphyrna
Species: S. zygaena
Binomial name  -   Sphyrna zygaena


Друг по-малък по размер член, от семейството на акулата Чук.

На дължина обикновено е около 2.5м - 3.5м. /MAX 5м./ и тегло средно 150 - 250 кг. / MAX - 400кг/.
Тялото и е стройно,вретеновидно, добре обтикаемо. Има плоска моцуна, с формата на чук.
Както и при другите акули от този вид, там са разположени очите и ампули на Лоренцини - сетивни органи.
Устата е с формата на полумесец. На горната и долна челюст имат по 25-30 зъба. Те са не много големи, триъгълни, закривени /сърповидно/ с  леко назъбени краища.





Горната част на тялото е оцветена в кафеникаво/сив цвят, а коремът е бял.
Първата гръбна перка е умерено висока, сърповидна, със заоблен връх.
Гръдните плавници са средни по големина, леко сърповидни и издължени, с по-тъмни краища.

Срещат се по-често в умерените ширини, отколкото в тропиците. През лятото правят миграции към по-студени води.
Възрастните се групират в малки групи. Но се срещат самотници или по-големи групи / по време на миграция/.
Предпочитат крайбрежието на континенталният шелф, заливите и дори устията на реките.
Водният стълб на обитание е от 0м. - 300м., но обикновено са в слоя 20 - 50м.

Те са активен хищник. Менюто им е доста разнообразно. Състои се от риба, скатове, раци и ракообразни, главоноги мекотели, други по-малки акули.

Живеят около 20 год.. Живородни са и раждат 20 - 40 малки.

Месото им не се отличава с високо качество, но перките се търсят много.
Ловят се по-малко целенасочено, а са предимно съпътстващ улов, при риболов с парагади и мрежи.

Срещат се по-често от своите събратя, но търговският натиск се отрази негативно и на тяхната популация.

Статуса им на застрашеност, според IUCN е =уязвим вид=.

Констатирани са предизвикани или непредизвикани нападения над хора / харпунджии, леководолази/.

Водят се потенциално опасни, с повишено внимание при среща с тях.

Акула Чук    -  Sphyrna lewini




Местни наименования ;
English - Scalloped hammerhead
Spanish - Cornuda común
French - Requin-marteau halicorne
   










Kingdom: Animalia
Phylum: Chordata
Class: Chondrichthyes
Subclass: Elasmobranchii
Superorder: Selachimorpha
Order: Carcharhiniformes
Family: Sphyrnidae
Genus: Sphyrna
Species: S. lewini
Binomial name   -  Sphyrna lewini  - (E. Griffith & C. H. Smith, 1834)

Сега ще Ви представя един вид човекоядна акула, сиреч Тигрова акула  -  Galeocerdo cuvier


Местни наименования :
Modern Greek - Carcharias
Turkish - kaplan köpekbalığı
Spanish - tintorera , tiburón tigre , Amarillo
French - Requin tigre , Mangeur d'hommes , Requin-demoiselle
German - Tigerhai
English - tiger shark , Spotted shark
Russian - акула тигровая
Italian - Squalo tigre












Според картата   за ареалът и на разпространение, не би трябвало да се среща в Средиземно море.




Phylum: Chordata
Class: Chondrichthyes
Subclass: Elasmobranchii
Superorder: Selachimorpha
Order: Carcharhiniformes
Family: Carcharhinidae
Genus: Galeocerdo
J. P. Müller & Henle, 1837
Species: G. cuvier
Binomial name  -  Galeocerdo cuvier

Но,  все пак са виждани отделни екземпляри. В последно време температурата на водата в Средиземно море, а и в Черно море се покачи. Предполага се, че през Гибралтар и Суецкият канал е напълно възможно да се поевят отново. Тоест, има потенциал за среща с тях и тук.


Тигровата акула е голяма и агресивна.
Поведението и е непредсказуемо и е особено опасна за човека.

На дължина достига обикновено  4 -5м./MAX. - до 7.5м./ и тегло 300 - 500кг./ MAX. - 800кг/.
Има дълго обемисто тяло, изтъняващо към опашката. Главата и е клиновидна, широка със заоблена моцуна.
Устата и е голяма с формата на полумесец.
Зъбите и на двете челюсти са широки, остри, закривени и назъбени по краищата си.
Могат да окажат натиск от 3 т/см2.





Има пет хрилни отвора. На муцуната си има ямички, които са силно развити рецептори, за мирис и ел.поле.
Именно това и позволява да ловува успешно нощем или в мътни води.

Окраската в горната част е синьо/сива до кафеникава, а в някои случаи и в синьо/зеленикав цвят.
По него има по-тъмни петна /като на тигър/ и от там вземайки в предвид и характерът, е произлязло и името и.

Гръбната перка е голяма, с триъгълна форма. Гръдните плавници са също големи, изтеглени със заоблени върхове.
Опашката е мощна, със сърповидна форма. Горният и лоб е издължен.

Тя е топлолюбива и затова е разпространена предимно в тропиците и по-рядко в топлите морета
на умерените ширини. Предпочитат крайбрежните води на континенталният шелф и рифовите зони.
Често се срещат в заливите, пристанищата и плитките води на плажната ивица.
Вертикалният воден слой започва от повърхността до 350м. дълбочина.

Менюто и е доста богато : - риба, морски млекопитаещи, делфини, скатове, по-малки акули, морси костенурки, птици, а така също и всякаква мърша. Наблюдавани са случаи да нападат малки или болни китове.
Самотен хищник е и обикновено плува бавно, но може да ускорява бързо при лов.
Любимото им време за лов е през нощта.

Не са пелагичен тип, но правят миграции покрай  крайбрежието.

Живеят около 15-20 год. Живородни са и раждат  5 - 70 малки.

Ловят се заради месото и особено заради перките.

Популацията им е почти стабилна, но в последно време са подложени на търговски натиск.
Статусът им, според IUCN е = застрашен вид=.

    Особено опасни са, за човека.

Голяма  бяла акула     -   Carcharodon carcharias



Това е акулата, с най-лошата слава на човекоядец.
Тя е един от най-големите хищници в световният океан.

Местни наименования :
Modern Greek - Lefkós karcharías ( Λευκός καρχαρίας ), Skylópsaro (Σκυλόψαρο)
Turkish - büyük beyaz köpekbalığı , Canavar balığı , Harharias balığı
Croatia - Pas ljudožder
Spanish - tiburón blanco , salroig , marraco , jaquetón blanco
French - requin blanc , grand requin blanc
German - Weisshai , Merviel Fras
English - white death shark , man-eater shark , great white shark
Russian - кархародон мегалодон
Italian - squalo bianco , pisci mastinu , pesce can grande













Phylum: Chordata
Class: Chondrichthyes
Subclass: Elasmobranchii
Superorder: Selachimorpha
Order: Lamniformes
Family: Lamnidae
Genus: Carcharodon
A. Smith, 1838
Species: C. carcharias
Binomial name  -  Carcharodon carcharias


Достига до 6-7м., но обикновено е 4-5м. на дължина. На тегло може да достигне до 2.5 тона.
Тялото и е хидрообтекаемо, с издължена торпедовидна форма.
Главата е голяма, конична, завършваща с остър нос.
Очите са малки за големината и. Черни са на цвят. При атака, в последният момент ги обръща обратно,
за да ги предпази от нараняване.



Има пет големи хрилни отвора. На моцуната си има отвори, които са рецептори за обоняние и ел.поле.
Встрани на тялото си има линия/рецептор за улавяне на трептенията  във водата.
С тях тя открива жертвите си на големи разстояния и безпогрешно ги атакува.

Устата е голяма и в нея има 80 страховити зъба, на три редици.
На горната челюст са по-големи / до 5см./, триъгълни, нащърбени.


На долната са до около 2.5см. дълги, по-тесни, триъгълни с нащърбени краища.
Захапката и има сила до  2-3 тона/см2.





Горната част на тялото и страните са в оловно сив цвят, в комбинация със синкав. Коремът е кремав.
Гръбната перка е голяма, с широка основа и триъгълна форма.
Гръдните плавници също са големи, леко сърповидни.
Опашката е голяма, мощна. Тя е двуделна, като горният и долен край са почти еднакви.
Има формата на полумесец.

Тя е една от малкото акули, които могат да регулират телесната си температура. Температурата на кръвта и е с 7 - 9*С по-висока от температурата на водата. Това им позволява да навлизат и в много по-студени води. Диапазонът е от 8* - 25*С температура на водата.

Обитава целият световен океан, с изключение на полярните области.
Предпочита крайбрежните  води на континенталният и рифов шелф. Срещана е както на повърхността, така също и на дълбочина до 500м. макар рядко. Предприема дъги миграции от по-топли до по-студени води.
Среща се и в Средиземно море.

Малките се хранят главно с риба, докато в менюто на големите фигурират още, тюлени, делфини, главоноги, други акули, костенурки. Не се отказват и от мърша : умрели китове и големи риби и акули.

Живеят около 30 год. и са живородни. Раждат 2 - 5 малки.

Поради търговски натиск популацията и е намаляла драстично.

Според IUCN  статуса и е = силно уязвим =.
В по-голяма част от света, улова и е забранен.

Особено опастна е за човека.
Тя е акулата с най-много нападения върху хората и голяма част са с фатален край.


==============

gogo26 написа:А ето го и клипчето  



http://vimeo.com/30781529


Около 4-тата минута е....интересна среща :217b315cad77fe

Голямоока шест - хрилна акула - Hexanchus nakamurai 


Местни наименования :
English    -  Bigeye sixgill shark
France    -  Requin-vache , Griset
Spain   -  Cañabota ojigrande , Vilma , cazón de seis branquias
German    -  Großaugen-Sechskiemerhai








Kingdom:  Animalia
Phylum:  Chordata
Class:   Chondrichthyes
Subclass:   Elasmobranchii
Superorder:   Selachimorpha
Order:   Hexanchiformes
Family:  Hexanchidae
Genus: Hexanchus
Species: H. nakamurai
Binomial name  - Hexanchus nakamurai   - (Teng, 1962),

Средна по размер придънна акула с дължина около 120см, но достига и до 180см.
Тялото е издължено (торпедовидно), закръглено.
Главата е силно копиевидна с издължена, остра муцуна.
Именно над нея се намират очите, големи със фосфоресциращ зелен ирис.
На двете челюсти имаме остри гребеновидни зъби, като на горната са с по-дълги върхове и закривени.




Има малка гръбна перка с триъгълна форма и разположена в почти задната част на гърба.
Гръдните перки са средни по размер, издължени и с формата на крило.
Опашката е голяма, като горния кил е силно издължен.
Окраската на тялото варира от сиво до кафеникаво.

В Средиземноморието е разпространена предимно в западната част. Обитава предимно придънния слой с дълбочина 80 – 900м. През нощта се издига и в по-горните слоеве в търсене на плячка.
Храни се риба, мекотели, главоноги и по-рядко с ракообразни.

Използва се за ядене месото и перките, а черният дроб за добиване на масло.
Лови се като съпътстващ улов при риболов с дънни тралове, тройни мрежи и парагади.

Не са констатирани случаи на непринудено нападение над хора.

Тъпоноса шест-хрилна акула   - Hexanchus griseus


Местни наименования :
Modern Greek - Exakarcharías (Εξακαρχαρίας) , Alétri (Αλέτρι )
Cyprus - Bambakaris ( Βαμβακάρης )
Turkish - boz camgoz , Altiyarikli canavar
Croatia - Glavonja
Spanish - tiburón de seis branquias , Cañabota cañabota gris
French - requin griset , Bouca douça , Arbano
German - Grauhai , Stumpfnasen-Sechskiemenhai
English - six-gilled shark , bluntnose sixgill shark
Russian - акула шестижаберная
Italian - Squalo capochiatto , Testa piatta , Notidano grigio











Phylum: Chordata
Class: Chondrichthyes
Subclass: Elasmobranchii
Superorder: Selachimorpha
Order: Hexanchiformes
Family: Hexanchidae
Genus: Hexanchus
Species: H. griseus
Binomial name  -  Hexanchus griseus







Тя е голяма по размер ( 3 - 5м.), с мощно, вретеновидно тяло  акула. На тегло достига 500 - 600кг.
Плува бавно, мудно, но може да развие голяма моментна скорост.

Има широка глава с тупа моцуна, големи шест-хрилни отвора и флуоресцентни, зеленикави очи.



Тялото е  в сиво/черно/кафеникав цвят. Странично има хоризонтална светла линия, достигаща до опашката.
Гръбната перка е малка и се намира в задната част на тялото. Гръдните перки са по-големи, с триъгълна форма.
Опашката мощна и се състои от две триъгълни части, като горната е по-голяма и издължена.

Челюстите.






Разпространена е в тропичните и умерени ширини.
Обитава дъното на външният континентален шелф и дълбоките островни склонове.
От повърхността  до  2000 - 3000м., обикновено 70 - 500м.
Предприема вертикална миграция, като през деня предпочита дълбоките слоеве.
С настъпването на мрака с издига към повърхността, за да търси своите жертви.
Малките се придържат в крайбрежните води, но с растежа и те се отправят към дълбините.

Храни се с риба, главоноги мекотели, други малки акули, раци, тюлени и дори с мърша.
Живородни са и раждат до 80 малки.
Живеят до около 70 - 100г.




Статуса им според Червеният списък на IUCN е  = почти застрашен вид=.

Не се смятат опасни за човека, стига да не са провокирани или дразнени.
Но все пак, да се считат за потенционално опасни .

Ъгловата груба акула - Oxynotus centrina

 

Местни наименования :
Modern Greek   -  Oxýnōtos ( Οξύνωτος), Gourounópsaro (Γουρουνόψαρο), Kentróni (Κεντρόνι) , Achinógatos (Αχινόγατος)
Malta   -  Gurdien il-bahar , Pixxiporku
Turkish   -  domuz balığı , Domuz köpekbaligi
Croatia   -   Prasac
Spanish   -  tiburón cerdo , cerdo marino , Porc marí
French   -  humantin , centrine , Pesciu porcu
German  -   Meersau , Gefleckte Meersau
English   -   angular rough-shark , Don Pedro
Russian    -  обыкновенная центрина , акула-свинья
Italian   -  Canischedda , Marzapanu , Pesce puerche














Phylum: Chordata
Class: Chondrichthyes
Subclass: Elasmobranchii
Order: Squaliformes
Family: Oxynotidae
T. N. Gill, 1912
Genus: Oxynotus
Rafinesque, 1810
Type species  -  Oxynotus centrina


Тя има набито триъгълно/конично тяло,оцветено в черно или тъмно кафяво с тъмни петна по стените и главата. Размер:   с дължина  обикновено 50-80 см. Кожата и е груба. Малка, сплескана глава.
Малка уста с дебели устни. Неравни зъби.





Има две гръби перки с триъгълна форма, широка основа и голям шип. Гръдните са малки.
Широка, триъгълна, издължена в горният си край опашка. Младите риби имат бяло петно по върха на гръбната и опашна перка.

Обитават  Средиземно море и прилежащата част на Атлантическият океан, по-рядко в северните води.
Другаде, на юг в Сенегал, може би дори в Южна Африка.
Предпочитат бентоносно дъно на континенталният шелф, в диапазона  50 - 600м. Живеят в групи.
Младите се срещат предимно в по-дълбоки води.

Храни се с червеи, ракообразни и мекотели, с помощта на всмукване.

Живородни са и раждат 12-15 малки.


Месото и е ядливо. Съпътстващ улов са при риболов с дънни тралове, мрежи и парагади.

Популацията и в Средиземно море е  малка.

Статусът и  е класифициран като =уязвим (VU)= , в Червеният списък на IUCN

Безопасна е за човека.

Бодлокожа акула - Echinorhinus brucus

Известна още като акула алигатор, акула таралеж.


Местни наименования :
Modern Greek - Achinoskylópsaro ( Αχινοσκυλόψαρο ) , Kavouromana
Malta - Murruna tal-fosos , Murruna tax-xewka
Turkish - çivili köpekbalığı , çivili camgöz
Croatia - Pas zvjezdaš
Spanish - tiburón de clavos , pez clavo , Xinxeta
French - squale bouclé , requin chenille
German - Nagelhai
English - spinous shark , bramble shark
Russian - звездчатошипая акула , акула-аллигатор
Italian - Ronco










Phylum: Chordata
Class: Chondrichthyes
Subclass: Elasmobranchii
Superorder: Selachimorpha
Order: Squaliformes
Family: Echinorhinidae
Genus: Echinorhinus
Species: E. brucus
Binomial name  -  Echinorhinus brucus

Странна и рядка на вид акула.
Тялото и е покрито със звездоподобни, бодливи плочки. MAX. дължина 3 - 4м. и тегло до 200 кг.
Има издължена, копиевидна глава, с издължен нос. Устата и е средна по големина и в нея има 20-24 бр.остри зъба.





Торсът е масивен, вретеновиден. Гръбните перки са малки, закръглени и разположени в задната част на тялото.
Гръдните са средни по големина. Опашката е широка, закръглена, с леко изтеглен горен лоб.
Горната част на тялото е оцветено в тъмно сиво/лилаво, или в кафяво/черно. А коремът е по-светъл.


Тя е дълбоководна тип и обитава дълбините на континенталният шелф и склоновете му.
Откривана е на дълбочина от 3000м., но варира от 20 - 900м.

Храни се с дънни риби, мекотели, раци, скатове и други малки акули.
Живее до около 25 год. Живородни са и износва 15-20 малки.

Месото и не се цени като храна и няма търговско търсене.

Не са изучени достатъчно, но статуса и е = застрашен=, според IUCN.


Не са опасни за човека.

Дълбоководна черна акула  -   Dalatias licha



Местни наименования :
Modern Greek - Skymnoskylópsaro (Σκυμνοσκυλόψαρο)
Turkish - küt burunlu köpekbalığı , küt burunlu camgöz
Spanish - lija negra , carocho
Italy - zigrino , Neigra , Paddottula
France - squale liche
English - Darkie Charlie , kitefin shark
Russian - черная акула
Croatia - Drkovna









Средна по размер дълбоководна, бентоносна акула.
Има издължено тяло, оцветено в тъмно сиво/черно с шоколадов отенък.
Главата и средна по големина, завършваща с тъпа муцуна и дебели устни.
Има големи, овални очи, със зеленикав отенък.
Горните зъби са малки,остри, шилоподобни, а долните по-големи, триъгълни с назъбени краища.







На гърба си има две почти еднакви на големина малки, закръглени перки. Гръдните са също малки, но леко издължени. Опашката е леко издължена към горния си край.
На дължина е до 180 см.

Намерени са на външните, континентални и островни рифове и склонове.
Разпространена е в тропичните и субтропични област на океаните и моретата.
Главно върху или близо до дъното.
Среща се в диапазона 30 - 1500м. дълбочина, но предимно 200 - 600м.

Обикновено са единаци, но понякога са забелязани да са в групи.

Отнася се към видовете яйце/живородни. Раждат 10 - 16 малки.

Храни се  предимно с костни дълбоководни риби, но също така и с други  малки акули, главоноги и ракообразни.

Месото и е годно за консумация.
Поради интензивният и улов, популацията доста е намаляла.

Статуса и според IUCN е = застрашен= вид.

Безвредна е за човека.

Малка спяща акула - Somniosus rostratus


Местни наименования :
Modern Greek - Laímargos (Λαίμαργος)
Turkish - Köpek balığı
Spanish - tiburón soñoliento , tiburón dormilón , Tauró boreal
Italy - Lemargo
France - Laimargue de la Méditerranée
English - little sleeper shark
Russian - длиннорылая полярная акула









Phylum: Chordata
Class: Chondrichthyes
Subclass: Elasmobranchii
Order: Squaliformes
Family: Somniosidae
Genus: Somniosus
Species: S. rostratus
Binomial name  -  Somniosus rostratus


Тази акула е рядко срещан  и слабо изследван  вид.

Тя е сравнително малка с леко издължено и набито тяло. На дължина достига до 140см.
Има къса глава и месест нос. Горните и зъби са малки, а долните по-големи, триъгълни и леко извити,







Тялото и е гладко и оцветено в шоколадово/черен цвят. Има малки флуоресциращи очи.
Има две малки гръбни и гръдни перки.
Обитава главно по-големите дълбочини,  100 - 1200м. ( max - 2200м), на континенталният шелф и склоновете му.

Храни се с малки рибки, мекотели и ракообразни.
Живородни са.

Месото е ядливо, но няма търговска стойност.
Лови се като съпътстващ вид, при риболов с дънни тралове и мрежи.

Статуса и е = застрашен вид=.

Не е опастна за човека.

Морска лисица - Alopias vulpinus


Местни наименования :
Modern Greek   -  Alepoú tis thálassas ( Αλεπού της θάλασσας), Alepóskylos (Αλεπόσκυλος )
Turkish   -   tilki balığı , sapan balığı
Albanian   - peshku dhelpër , peshkaqeni bishtshpatë
Italy   -  volpe di mare , pisci sciabula turca , pisci cuda longa pesce pavone
Russian   -   Обыкновенная морская лисица ,
Spanish   -  zorro blanco , tiburón zorro común , rabosa
English   -   whiptail shark , thresher shark , thintail thresher
Croatia   -  
French   - touille à l'épée , renard marin , poisson épée











Kingdom: Animalia
Phylum: Chordata
Class: Chondrichthyes
Subclass: Elasmobranchii
Superorder: Selachimorpha
Order: Lamniformes
Family: Alopiidae
Genus: Alopias
Species: A. vulpinus
Binomial name   -  Alopias vulpinus   -   (Bonnaterre, 1788)

Голямоока акула лисица   -  ALOPIAS SUPERCILIOSUS



Местни наименования :
Modern Greek - Megalómatos alepóskylos (Μεγαλόματος αλεπόσκυλος)
Turkish - sapan köpekbalığı
Spanish - zorro ojón , tiburón zorro ojón , Guilla d'ulls grossos
France - Requin-renard à gros yeux
English - deepsea bigeye thresher , bigeye thresher shark
Russian - большеглазая морская лисица















Phylum: Chordata
Class: Chondrichthyes
Subclass: Elasmobranchii
Superorder: Selachimorpha
Order: Lamniformes
Family: Alopiidae
Genus: Alopias
Species: A. superciliosus
Binomial name  -  Alopias superciliosus

Този вид акула е пелангичен тип. На дължина достига 3 - 4.5м. и тегло 150 - 300кг.
Гърбът и страните са оцветени в тъмно виолетово/оловно сиво. Коремът в кремаво бяло.

Тялото и е торпедо-подобно, набито. Муцуната е умерено дълга.
Устата и е голяма и въоръжена с големи, остри зъби. И на двете челюсти броят им е 20 - 24.





Очите  са големи и разположени в по-горната част на главата. Това и позволява да забелязва обекти и нагоре. Кожата е  груба.
Първата гръбна перка е с триъгълна форма и е средно голяма. Намира се назад по гърба.
Гръдните са големи и издължени.
Има голяма опашка, с много издължен горен лоб.

Обитават тропичните и субтропични зони на океаните и моретата. Предпочитат дълбините на континенталният шелф и откритите води. Рядко посещава плитките крайбрежни зони.
Тя е мигрираща, като изминава и до 3000км. разстояние.
Установено е, че прави дневна, вертикална миграция.
През деня се задържа в дълбокото 300 - 500м., с температура на водата  6 - 12* С.
През нощта се издига в по-плитки води 5 - 80 м., с t* на водата 18* - 24*С.
Може да регулира t* на тялото си.

Храни се с пелангичен и дънен вид риба, главоноги мекотели, други малки акули и дори и с раци.
Живеят до 20 год. Живородни са и раждат 1 - 3 малки.

Месото им не е с високо качество и е с ниска търговска стойност.
Нежелан, съпъстващ улов са, при риболов с парагади, тралове и мрежи.

Безопастни са за човека.  
Но не е излишно, да сме с повишено внимание при среща с тях.

Galeus melastomus


Местни наименования :
Modern Greek   -  Melanóskylos ( Μελανόσκυλος )
Turkish   -   lekeli kedibalığı , Lekelikedi balığı
Albanian   -  macja gojëzezë , Gojëziu , Peshkagen gojeziu
Italy   -  boccanegra , Gattuccio nero , Lambarda
Russian   -    акула кошачья пятнистая
Spanish   -  pintarroja bocanegra , olayo , Moixina
English   -   black-mouthed dogfish ,  blackmouth catshark
Croatia   -  Macka crnousta
French   - chien espagnol , chien à gueule noire , Lambardà














Kingdom: Animalia
Phylum: Chordata
Class: Chondrichthyes
Subclass: Elasmobranchii
Superorder: Selachimorpha
Order: Carcharhiniformes
Family: Scyliorhinidae
Genus: Galeus
Species: G. melastomus
Binomial name   -  Galeus melastomus  -  Rafinesque, 1810




Тя е малка дънна акула и има дълго, вретеновидни тялото.Обикновено 60 - 80 см.,  максимална 120 см.

Главата също е много малка, плоска. Очите са големи, овални, без капаци. Има  5  хрилни отвори. Широки гръдни перки и две малки гръбни перки, и двете са почти еднакви по размер. Опашната перка е много дълга, тя заема около една четвърт от общата дължина на акула. Горният край на опашната перка е осеян с малки назъбени бодли. Оцветяването може да бъде различна в зависимост от околната среда. Гърбът е в сиво-кафяво или сиво-жълт, страните са по-леки вентралната страна белезникава.
Отзад и отстрани има големи тъмни петна, издължени към опашката.
Устната кухина и перитонеума са черни, откъдето идва и името на акулата.
Челюстта и има 70-80 малки зъба.




Обитава европейската част на Атлантическият океан, на север от средата на Норвегия на юг към северозападната част на Африка и Мадейра и Средиземно море. В Северно, Адриатическо и Егейско море популацията и е малка
Предпочита тинесто/пясъкливо дъно на дълбочина от 150-400 м., в изключителни случаи, на дълбочина от 50-900 м.
Тя има номадски характер и може да се намери както самостоятелно така и в групи.

Неговите визуални и електрорецепторни органи са добре развити, в проследяване на движещата се
биолуминесцентна плячка. Голямата част от менюто и са различни морски, дънни безгръбначни (ракообразни и мекотели) и малки риби.

Тази акула е тип яйценосен. За година могат да снесат 60-100 яйца.
В Средиземно море, женските снасят яйца през цялата година, но най-много през лятото. В по-хладните води на Атлантическият океан, женските снасят яйца само през пролетта и лятото.
Женските стават полово зрели когато достигат дължина от около 70 см., мъжки около 60 см.

Тя е с ниска икономическа стойност и обикновено се пренебрегва, въпреки че най-големите акули могат да бъдат продавани за месо и кожа. Тя е съпътстващ улов при тралене за скариди и омари и обикновено се изхвърля.

Международният съюз за опазване на природата (IUCN), я класифицира със статут
= по-слабо засегнат = тъй като няма индикация, че нейната популация е намаляла, въпреки риболовния натиск.

Безопасна е за хората.

Австралийска люспеста акула - куче   -   Galeorhinus galeus


Местни наименования :
Modern Greek - Skylogaléos ( Σκυλογαλέος )
Turkish - camgöz , Köpek balığı , Pas butor
Croatia - Butor , Kucak
Spanish - tiburón aceitoso , gazón , Mussola carallo
France - requin à grands ailerons , milandre
English - tope shark , sweet william , soupfin shark
Italy - polombo , galeo canesca
Russian - суповая акула , галеус

















Phylum: Chordata
Class: Chondrichthyes
Subclass: Elasmobranchii
Superorder: Selachimorpha
Order: Carcharhiniformes
Family: Triakidae
Genus: Galeorhinus
Blainville, 1816
Species: G. galeus
Binomial name  -  Galeorhinus galeus

Вид придънна акула - куче, обитаваща субтропичните и на умерените шири области.

На дължина е 1.5 - 2м. и тегло 35-40 кг.
Малко по-голяма, от други видове акули морско куче.
Има набито, издължено, с вретеновидна форма тяло.
Дълга заострена моцуна с голяма уста, с формата на полумесец.
Очите са средни по големина, бадемовидни.
Зъбите са къси, с по-широка основа, остри върхове и закривени -навътре. Предната им част е гладка,
а задната назъбена.





Първата гръбна перка е по-голяма, средна по размер, триъгълна и леко съровидна.
Гръдните плавници също са средни по големина, леко сърповидни.
Опашката е сравнително голяма, с издължен горен лоб , сърповидна и специфична цепка в горната част.
Гърбът и е оцветен в синкаво/сив цвят и избледнява до бяло на корема.

Широко е разпространена в континенталните и рифови рафтове на умерените ширини до дълбочина 500м.
Среща се и в заливите на краибрежието и прибойната зона. Откривана е и в открити води.
Мигриращи са, като през лятото се отправят към по-високите географски ширини,
а през зимата се завръщат в по-топлите води.
Издръжливи плувци са и могат да изминават до 60км. на ден.

Храни се с дънна и пелагична риба, главоноги, раци и други бентоносни организми.
Живеят до около 30 - 50год. Живородни са, раждат 10 - 50 малки  според размера на женската.

Месото и е с високи вкусови качества,  за консумация от човека. Плавниците са също високо ценени.
Много търсен е и черният и дроб - с високо съдържание на витамин А.

Ловят се с мрежи, парагади и тралове. Също така са обект и на любителски риболов.
Обект са интензивен риболов. Популацията и е драстично и критично намаляла.

Статусът и според IUCN е =застрашително уязвим вид=.

Напълно безопасна за човека.

Акула мляко   - Rhizoprionodon acutus



Местни наименования :
Modern Greek - Prionodontokarcharías (Πριονοδοντοκαρχαρίας)
Turkish - çekic başlı köpekbalığı
Spanish - tiburón lechoso , Cazón lechoso
France - Requin à nez pointu
English - milk shark , Sharp-nosed milk shark
Italy - Squalo latteo
Russian - остроносая длиннорылая акула , молочная акула







Phylum: Chordata
Class: Chondrichthyes
Subclass: Elasmobranchii
Superorder: Selachimorpha
Order: Carcharhiniformes
Family: Carcharhinidae
Genus: Rhizoprionodon
Species: R. acutus
Binomial name  -   Rhizoprionodon acutus

Тя е малка акула, с дължина  100 - 170 см. и тегло 4 - 7 кг.
Тялото и е сравнително стройно, с остър нос и големи очи. Отгоре е оцветена в сиво/кафяво, а коремът и е бял.
Гръбната перка е относително голяма с по-тъмна ивица по края , а страничните гръдни са по-малки, широки, триъгълни. Опашната перка е с издължена горна половина и също има по-тъмен кант по периферията.
Зъбите са еднакви по големина. Широка основа и остри,тънки върхове. Гладки са, но част от тях са назъбени.




Разпространена е в континенталният шелф на тропичният и субтропичен пояс.
В Средиземно море се срещат рядко.
Предпочита дъно с пясък или кален тип, и воден стълб от 1 - 150м. дълбочина.
Среща се и в устията на реките.

Храни се с пелагични и дънни риби, главоноги мекотели, скариди и раци.

Живеят до около 8 години. Живородни са и раждат до 8 малки.

Обект са на спортен риболов и са съпътстващ улов в траловете и мрежите.
Месото и плавниците са годни за консумация.

В Червеният списък на IUCN  са със статус =малко безпокойство=.
 
Не представляват опасност за човека.

Синя акула -  Prionace glauca








Местни наименования :
Modern Greek   -  Glafkós karcharías (Γλαυκός καρχαρίας)
Turkish   -  pamuk balığı , mavi köpekbalığı
Spanish   -  Tintorera , tiburón azul
Albanian  -  peshkaqeni jeshil , peshkaqeni blu
English   -  blue shark , Blue whaler
Malta    -   Huta Kahla , Kelb il-bahar
Italy    - verdesca , squalo azzuro , Cialandruni
Croatia     -  Modrulj , hajkulja
Russian    -  синяя акула















Phylum: Chordata
Class: Chondrichthyes
Subclass: Elasmobranchii
Superorder: Selachimorpha
Order: Carcharhiniformes
Family: Carcharhinidae
Genus: Prionace
Cantor, 1849
Species: P. glauca
Binomial name  -  Prionace glauca
(Linnaeus, 1758)


Има издължено, торпедоподобно тяло, с малка гръбна перка и две големи гръдни. Опашката и е издължена.
Кожата и е груба с малки шипчета.
Горната част на тялото и е оцветено в тъмно синьо и постепено просветлява надолу. Коремът и е бял.
Притежава остър нос и сравнително голяма уста и големи черни очи.
Зъбите и са триъгълни, извити, дълги,  като горните са назъбени.






На дължина достига 3 - 4 м. и тегло 200 - 300кг.

Обитава дълбоките води на почти целият световен океан, с изключение на полярните области.
В умерените ширини доближава бреговата ивица, където си търси част от храната, но по принцип е пелагична.
Среща се в диапазона  1 - 1000м, но предимно 80 - 200м. дълбочина. Често образуват групи.
Предпочита температурен диапазон на водата7* - 16*С ,  но понася и до 21* - 24*С.

Храни се с риба, главоноги, други по-малки акули, омари,раци, дори и с мърша.
Добре адаптиран в средата си хищник е.

Живее до около 20 години и са живородни. Женските раждат от 5  до 80 малки, в зависимост от размера си.

Месото и перките и са годни за консумация, но нямат голяма търговска стойност.

Въпреки това, според  Червеният списък на IUCN, статуса и е =близко до защитен вид=.

Има потенциала да са опасни за хората. Установени са нападения над водолази и харпунджии.

Гигантска акула - Cetorhinus maximus



Местни наименования :
Modern Greek - Sapounás (Σαπουνάς), Karcharías proskynitís (Καρχαρίας προσκυνητής)
Turkish - güneşlenen köpekbalığı , dev köpekbalığı , büyük camgöz
Spanish - tiburón peregrino , peje-vaca , elefante
Albanian - peshkaqeni gjigant
English - southern basking shark , sail fish , long-nosed shark
Malta - Gabdoll , Pixxitonnu
Italy - squalo massimo , squalo elefante , imbestinu
Croatia - Psina gorostasna , Suncani pas
Russian - гигантскоя акула









Phylum: Chordata
Class: Chondrichthyes
Subclass: Elasmobranchii
Superorder: Selachimorpha
Order: Lamniformes
Family: Cetorhinidae   T. N. Gill, 1862
Genus: Cetorhinus   Blainville, 1816
Species: C. maximus
Binomial name  - Cetorhinus maximus


Втората по големи, след Китовата.
На дължина е средно 7 - 9м., (MAX - 13м). и тегло 3-4 тона.( MAX - 6т.).

Тя е космополитен вид мигрираща акула.
Обитава предимно водите на умерените ширини на световният океан.
През топлото полугодие се отправя и в по-високите географки ширини и после обратно.
Срещат се най-често на границата на континенталният шелф, но са виждани както в крайбрежните заливи, така и в открити води. Живеят около 50 - 100год.

Тялото  има торпедовидна форма, с голяма глава. Моцуната  е конусовидна.
Устата са големи, в разтворено състояние достига около 1 - 1.3м. В нея има множество малки, коносовидни зъби, закривени навътре.  Има 5 огромни хрилни  отвора. Очите са кръгли, средни по размер.





Перките и са много големи. Гръбната е триъгълна, със заоблен връх и може да достигне до 2м. височина.
Гръдните плавници са изтеглени. Опашката е голяма, сърповидна, с изтеглена горна част.
Оцветена е в сиво/кафяво, избледняващо в долната част на тялото.

При хранене отварят големите си уста и филтрират : малки рибки, крил и планктон.





Раждат на 2 - 4 год., по 4 - 7 малки.

Използва се месото, перките и черният дроб.
Ловят се с китоловни кораби.

От  1970 год. насам,  популацията и драстично е намаляла.
Напълно защитени са в Обединеното кралство, Малта, Флорида и САЩ , и от 2008 г., тя е обект на защита  с цел риболов  във водите на ЕС.

Статусът и е =критично уязвим=.

Напълно е безвредна за човека.

Селдова акула -  Lamna nasus



Местни наименования :
Modern Greek   -  Lámia ( Λάμια)
Turkish  -  dikburun harhariyas , dikburun camgöz , dik burun köpekbalığı
Spanish   -  marraquet , marrajo sardinero , nas llarg , el marrago
Albanian -  tonil
English   -  salmon shark , porbeagle shark , herring shark
Malta    -    Pixxiplamptu
Italy   -   sorglio pisci tunnu , lamna smeriglio , isuro muso acuto
Croatia     -  Morski pas
Russian    -  атлантическая сельдевая акула














Phylum: Chordata
Class: Chondrichthyes
Subclass: Elasmobranchii
Superorder: Selachimorpha
Order: Lamniformes
Family: Lamnidae
Genus: Lamna
Species: L. nasus
Binomial name  -  Lamna nasus


Имат здраво, сравнително голямо набито тяло.  С големи черни очи, заострена муцуна, голяма уста и малки, гладки, тесни зъби. В Северния Атлантически океан акулите имат 28-29 в горния редов зъби и 26-27 долният ред зъби.



На цвят са тъмносиньо към сиво в горната страна и бял  корем.  Има големи черни очи.
На дължина достигат до 2,5 - 3,7 м. и тегло 130 -  230 кг. Тя има големи гръдни перки, които са дълги и тесни.   Първата гръбна перка е голяма и висока, със закръглен връх. Опашната перка е с формата на полумесец.
Уникална характеристика на селдовата акула, е бялото петно на задната част на първата гръбна перка.

Те са, от малкото други риби които поддържат телесната си температура над околната температура на водата
с 7* – 10*С ,чрез терморегулацията. Това им помага да се адаптират към студените води, които те предпочитат
и улеснява бързо плуване по време на лов. Най-често се срещат в райони със студена вода между 1-18 ° C, обаче са наблюдавани и  във водите до 23 ° C.

Обитават вертикалният воден слой от 1 – 1000м., върху богати на хранителни банки на външният континентален шелф, както близо до брега така и в открития океан.
Провежда сезонни миграции на дълги разстояния, обикновено между плитки и по-дълбоки води.
Живеят около 30години.

Храни се предимно с дребни, костни пелагични риби. Също така плячка са им  други малки акули и калмари.


Живеят до около 30 години и са живородни.
В северозападната част на Атлантическия океан, половата зрялост се достига:  
- при женските на около 13-годишна възраст, а мъжките от около 8 години. Раждат обикновено 4 малки.

Месо и плавници на селдова акула са високо ценени, което е довело до интензивна човешка експлоатация.
Ловува се с търговска цел, или са уловени като съпътстващ улов от  риболовните съдове.                Вследствие на това, популацията им в северната част на Атлантическият океан са намалели значително.

Международният съюз за опазване на природата (IUCN) е оценила селдова акула като уязвими в световен мащаб, и са като застрашени или критично застрашени, в различни части на северната си популация и в Средиземно море. И затова се счита, че са изправени пред много висок риск от изчезване в дивата природа.
     

Не са опасни за човека, но понякога проявяват заплашително поведени при среща с водолази.
Предполага се, че е пазене на територия, или при размножаване.

Остроноса седемхрилна акула -  Heptranchias perlo  



Местни наименования :
Modern Greek - Eptakarcharías (Επτακαρχαρίας), Alétri (Αλέτρι)
Turkish - boz camgöz , Öküz balığı , Yediyarikli canavar
Spanish - tiburón de siete branquias , boquidulce
Albanian - Peshkagen me dhembe
English - sharpnose sevengill shark
Malta - Murrana ta' Seba Gargi
Italy - Angiolo , Gatton grigio , Mianto vacca
Croatia - Volonja
Russian - пепельная семижаберная акула













Phylum: Chordata
Class: Chondrichthyes
Subclass: Elasmobranchii
Superorder: Selachimorpha
Order: Hexanchiformes
Family: Hexanchidae
Genus: Heptranchias
Rafinesque, 1810
Species: H. perlo
Binomial name   -  Heptranchias perlo

Има стройно, вретеновидно тяло, с дължина 1.2 - 1.4м.
Главата е продълговата, завършваща с остра моцуна. Устата е дълга, тясна, с V образна форма.
На горната челюст има около 20 тесни, иглоподобни, закривени зъба. На долната са с една основа, подобна на гребен и имат формата на триъгълник, остри, насочени навътре.





Очите са големи, фосфоресциращо зелени. Има 7 хрилни отвора.

На горната част на тялото, в задната част има малка триъгълна перка, сърповидна.
Гръдните плавници са по-големи, също сърповидни.
Опашката е голяма, асиметрична, с издължена горна част, сърповидна.

Оцветяването е в сиво/кафяво или сиво/маслинено, като на корема избледнява.

Активен, нощен хищник. Храни се с придънни риби, скатове, раци, мекотели и дори малки акули.

Живородна и ражда 9 - 20 малки.

Широко разпространена по континенталният шелф от 15 - 700м. дълбочина.
Предпочита придънният слой.

Месото е ядливо, но не е с високи вкусови качества.
Лови се на парагади и дънни тралове, като съпътстващ улов.

Според IUNC статусът и е = почти застрашен=.

Не напада човека, но когато е дразнена или хваната е много агресивна и хапе.

Скатоподобна  акула - морски ангел -   Squatina squatina



Местни наименования :
Modern Greek  -  Rína ( Ρίνα), Violópsaro (Βιολόψαρο), Koúvakas (Κούβακας)
Turkish  -  keler balığı , Lekelikeler balığı
Spanish  -  villano , pez ángel , angelote
Albanian  -  skadhina e butë , peshku engjëll
English  -  puppy-fish , angelshark , fiddle fish
Malta   -   Xkatlu komuni
Italy   -   squadro , pesce angelo
Croatia    -  Razopas , Sklat sivac
Russian   -  Морской ангел












Phylum: Chordata
Class: Chondrichthyes
Subclass: Elasmobranchii
Order: Squatiniformes
Family: Squatinidae
Genus: Squatina
Species: S. squatina
Binomial name  -  Squatina squatina


Тялото и главата са силно сплескани/плоски. Задната част, към опашната перка е силно изтеглено -конично.
На дължина достига 1,5 - 2 м. /MAX  2.5м. и тегло 20 - 40кг/ MAX 70кг.
Моцуната е къса, закръглена. Отдолу, над устата има мустачки, вкусови рецептори.
Устата е голяма и в нея има малки, гладки, остри зъби и на двете челюсти. Има пет хрилни отвора.





Очите са сравнително малки с цепка по средата. Разположени са в горната част на главата.
В горната част на тялото, в задната издължена част има две малки гръбни перки.
Гръдните плавници са големи, широки, асеметрични. Опашната перка е малка, равнопоставени горна/долна част.
Оцветяването е сиво/кафеникаво или зеленикаво/кафяво. Тялото е изпъстрено с по-тъмни или по-светли петна.

Среща се в източната и североизточната част на Атлантика - по европейското крайбрежие,
Средиземно море и южните райони на Черно море. В последните години се смята за изчезнал вид в Северно море и части от Средиземноморието.

Предпочита морските песъкливи или кални/бентоносни дъна, от 5 - 150м. дълбочина.
През деня стои зарита (с изключение на очите) на дъното и не е особено активна.
През нощта тръгва на лов. Храни се с дънни и придънни риби, мекотели, раци и ракообразни.

Живородни са и раждат 7 - 20 малки.
Месото им, не е особено търсено.

Ловят се на парагади, мрежи и особено - дънни тралове.
Съпътстващ улов са, при риболов на други риби.

В последните години популацията им е драстично намаляла, даже в някои райони се смята за изчезнал вид.
Статусът им, според IUCN  е = силно застрашен вид=.

Напълно безопастни за човека.

Гладка акула ангел -   Squatina oculata

      Известна още и като акула монах.



Местни наименования :
Modern Greek - Matorína ( Ματορίνα ), Ángelos ( Άγγελος ), Rína (Ρίνα)
Turkish - keler balığı
Spanish - pez ángel , angelote manchado , Àngel d'ulls
Albanian - skadhina , peshkengjëll me njolla
English - smoothback angelshark
Malta - Xkatlu ta' l-ghajnejn
Italy - Squadro pelle rossa
Croatia - Sklat žutan












Много рядък вид акула, в последните години.
Сходна е по начин на живот с горната   = Squatina squatina = акула.

На дължина достига 1.3 - 2м.
Окраската на горната част на тялото е кафява, ма места с по-тъмни петна или по-светли точки.
Коремът е белезникаво/кремав.
Обитава малко по-дълбоките води на континенталният шелф, 5 - 500м.
Среща се в източните части на Атлантика, по африканското крайбрежие и Средиземно море.

Няма висока търговска стойност, но популацията и е драстично намаляла.
Лови се като съпътстващ улов.

Статусът и е, = критично уязвим вид=.

Напълно безопастна за човека.

Акула  Ангел  -   Squatina aculeata


Местни наименования :
Greece   -   Violí ( Βιολί ) , Violópsaro ( Βιολόψαρο ), Ángelos ( Άγγελος ), Akanthorína ( Ακανθορίνα )
Turkey   -   Keler
Italy   -   Squadrolino
Spain   -  Angelote espinudo, Àngel espinós
English   -   Sawback angelshark
France   -  Ange de mer épineux












Kingdom: Animalia
Phylum: Chordata
Class: Chondrichthyes
Subclass: Elasmobranchii
Order: Squatiniformes
Family: Squatinidae
Genus: Squatina
Species: S. aculeata
Binomial name   -  Squatina aculeata   - Cuvier, 1829