Сезон 2014

Бравос Големец!
Кажи сега до къде е нашенско?
Аз садих мушкато, та да снимам, като Джи
ми.
Днес две от неговите тракаха на кукана, но бяха малки щот мушкатото не е пораснало.
Кефа си е кеф, но ако трябва да съдя и кактуси. :)

Айде стига маймунджилъци ве Юри  Ще напълниш Варвара с харпунджии  

Ааааа, Юри, ама много ти ходи този ихтиокрокозъбъл.  
Дънди Крокодила може да ти бъде само бледо копие.  
Айде, моля те,  драсни едно фото-репортажче от това странстване, че да напълним и ние очичките и душичките.  

И аз чакам с нетърпение Претора да сподели.
докато чакам да споделя и аз за началото

Цяла зима четох и препрочитах стари теми по форумите, вадех статистики писах, смятах, пих и ядох доста. Та като дойде сезонът бях качил както нови знания така и килограми. Това ми донесе много изненади. Разликата в килограмите беше 14. Всяка сутрин правя упражнения за кръста около 5 минути след събуждане и всяка сутрин се тегля. Та миналото лято една сутрин видях цифрата 69. Тази зима стигнах 82,5 и така, както и ходенето без потник да се правя на мъж ми донесе една стара позната болка в кръста. Няколко инжекции повече глезене и пропускане на началото на сезона.
Първите ми излети нямах голяма апнея, не намирах и рибите просто разчитах на старият опит, но той не правеше нещата сам.
При един от излетите бях на подходящото място в подходящото време-миграция.
Братовчед ми беше преди мен там имаше цели три хубави риби, но бил с 5ца и излезе рано.
Почти бях готов с приготовленията и пристигна още един познат, които има доста добри познания за времето, местата и навици на рибите и от време на време споделя частта от тях.
Бях облечен, но изчаках да се облече. Така при наблюдения на екипировката и начина на обличане могат да се видят неща, които под водата ни убягват. Този път ми направи впечатление, че си слага чорапите под неопрена. Аз винаги съм ги слагал отгоре. Та като се замислех така и съпротивлението е с частица по- малко при гмуркане. Видях и как е подредено всичко и ми се прииска и аз да съм така организиран и подреден някои ден.  Знаех къде обича да заляга колегата и за това отидох в обратната посока, но там риби не минаваха. И щото нямам време да я чакам малко по малко почнах да се приближавам до колегата. А той стреля и уцелва като, гледам от държанието. Братовчед ми и той от скалите ми подсказва, но аз съм неспокоен. Крих се по дупки и хралупи стоях мирно и не дишах и нищо и нищо не виждах. Казах му, че митницата е голяма и да пуска малко и към мен след като тотално се обезкуражих се отдалечих извадих си миди и рапани и се прибрах с наведен нос. Та и колегата излезе имаше хубави риби а аз огледах отново оборудването. Харпунът ми е по-къс от неговият стрелата ми е лъскава а неговата тъмна и имаше тежести за крака. Останалото в общи линии е същото, но той беше и без буй, а аз със бодиборд.
Изводи
къс харпун – рибата минава по-близо,
лъскава стрела плаши рибата повече от тъмна при миграция,
Тежести на краката-не се трака с плавниците и се стои по тихо, но при плуване и преходи измарят.
Буй ако не е добре поставен кара рибата да го заобикаля от далеч и не я виждаме-рибата усеща и вибрациите от въжето.
Всички тези неща могат да се елиминират и да не ни пречат при правилна настройка и поведение. Мислите ни трябва да са изчистени а при мен не бяха.

Имах и няколко влизания в плиткото, но не видях много риби имаше много медузи, просто водата беше едно желе и може би копривните клетки да карат рибите да минават по-на дълбоко и в по-чисти води.  Въпреки, че съм виждал дребни сафридчета да се крият под шапките на белодробни медузи.
Направиш и влизане с колега , с които се запознахме в един форум. Та той има хубаво оборудване и му трябва съвсем малко късмет и опит да навлезе в нещата. Показах му едно место, където съм ги намирал предишни сезони сега той ги намери преди мен. Аз ги търсех на плиткото а той малко по-навътре. Проверих и аз там минаваха, но много мътно а рибата се изсипва от горе и нищо не уцелих, но поне бях видял, че още минават. Държаха се малко странно забързано и нервно. След два дни получих инфо, че в района са изкарали доста лефер.
Просто не съм бил подготвен въпреки, че съм бил на правилното място.
След 06.06.2014 спрях цигарити за месец, но още не ми е дошло времето и от две седмищи пак ги почнах, просто престанах да мисля за това как ми си пуши знам, че е зле и пречи на апнеата и на мен.
Повечето ми влизания са рано сутрин от 6 до 10ч.
Така ми остава повече свободно време през деня.

Боби тия с твойте са една рода да знайш.
[You must be registered and logged in to see this image.]
За мой късмет си забравих кукана в къщи и имаше летящи риби на буната .
Водата мътна -22градуса.  Половинки се виждаха по една,по две . 

Същите са, като гледам и кутията за ключовете също е еднаква.
та моите тракаха на Траката малко, като гледам постовете си се е получило объркване. Двете платеринки с един изстрел са от Каварна, но не съм качил снимки, малко са мътни, както беше и водата.

Това е за Кефалите

Вчера първият ден от отпуската ми тръгна по вода. Сутринта тръгнахме от Каварна за Варна да водим дъщерята на градина. През по-голяма част от пътя валеше. Свалихме част от багажа и още вали не спира. Гледам пред съседният вход се е събрала доста голяма локва. Излазох и си поиграх да отпуша канала. После влезнах да си взема душ и взех, че измих и банята и разни други неща, които бях отлагал отдавна. Гледах прогнозата четох по форумите и към три не издържах. Обадих се до работата да си прекратя отпуската. Бях я взел че имаше работа да се върши а така само стоя затворен в къщи. Към три викам на жената аз отивам да се гмуркам ще гледам да се прибера към 18ч да вземем дъщерята. Тя след като ме видя колко работа свърших и как ходех като буреносен облак от стая в стая ме пусна да ходя без забележки.
Въпросът беше на къде?
Хем да е близо, да има риба, да е близо колата и тн.
Слязох на алеята. На първата буна не по ред. Наблизо имаше двама рибари на дъно и на бомбарда. Попитах дали кълве и къде повече. Слабо и на двете на дъно по-едри. Гледам водата да вида нещо, но не ми хареса. От дъждовете всичката мръсотия се беше събрала във водата и тя имаше цвят на пролетна река. Въпреки това от западната страна беше по-тихо и по-бистро. Това го направих на всяка една буна и нито на една не почувствах, че трябва да вляза.
Беше изминал повече от час и плановете за гмуркане май щяха се провалят. Гледам на хоризонта нещо на изток май е по-завет. Тръгвам и си мисля, че това е последното възможно място. Паркирам на буната поглеждам водата бистра или по-точно най-бистрата, която виждам за последните дни.
Колега точно излиза видял 3 пъти платерини. Искаше ми се да си поприказваме , но нямах много време. Попитаме за кутията за документи. Казах, че влизам за десети път и нямам проблем не пуска вода. На това, място преди близо година бях удавил едно дистанционно за колата и после добре, че беше колегата Рожо да ме прибере до града.
Нямаше други колеги във водата. Обадих се на жената и се разбрахме ако не се чуем до 17,40 да вземе дъщерята от градината. Ок без боди борд и другите глупости. Вземам само торбата за раци и кепа за скариди. Обещал сам на един приятел. Сядам на камъка слагам си цървулите и кепа в торбата обувам бавно плавниците подготвям се за гмуркането и се описвам да си прочистя съзнанието и да се настроя.
По рано през деня бях слагал нови тетива на ластиците. В неделя ми излязоха бронзовите топчета на два от тях за половин час. Миналата година нямах такива проблеми а сега два за ден.
Оборудване
Харпун 75 см. Два ластика 16 със жълъди към главата и въжена двоина тетива. И един 14.5 цял с въжена еденична тетива от долната страна.
Плавници със стъпала, като пайжена
Жилетка -самар-там е и кутията с ключа да не се мандахерца много.
Кукан-от резерва в колата.
Другото стандартно.
Паркирах мрежата на един тетрапод да мога да я виждам и започнах да залягам по камъните.
Първо на плитко после по-на дълбоко тук там долу горе малки медузки и малки рибки. Раци не виждах много и рапани също, но и миди нямаше. Докато ги открия къде минават мина доста време. Не бяха по- дъното не бяха и на повърхността а на средна вода пътуваха от брега към дълбокото. Дали е дневна мигращия или още си щъкат незнам.
Поне вече посоката беше ясна. На няколко пъти се спираха да ме погледнат но само се заигравахме. По едно време гледам един чичка нещо се заиграва с торбата обадих се да ме знае. А той застана да си лови попчета близо до нея. Това ме накара да се успокоя и да не мисля повече за нея. Изглеждаше ми свестен и знаех, че от тук нататък ще я пази. Това ми позволи малко да се отдалеча и да опитам и на други места. Минах под въдицата на един рибар и започнах да дишам бавно и спокойно. Просто се слях със съществата в морето. Гледах как плактонът се поклаща напред назад и подканва морските обитатели сякаш им дирижира да пеят задружно. Почти унесен усетих спокойствие, поех си въздух и тръгнах на долу. Държах харпуна на обратно и се придвижвах с пръсти.
Едно въже ме притесни за момент. Беше бяло и го оприличих на змия.
Легнах почти на дъното върху един тетрапод. Стоя и си броя вече не помня до колко бях стигнал, но го видях как идва да ме огледа. Дойде погледна ме и си промени посоката, но това му беше грешката. Мина точно пред стрелата. Изстрел и в първият момент си помислих, че пропускам, но после усетих подръпване. Не беше силно и прецених да не пускам харпуна. На повърхността бавно издърпвах петте дължини и видях, че изстрелът е добър. Въпреки това докато не го хванах здраво в ръцете не бях сигурен. Отидох по на плиткото, като държах здраво кефа в ръцете и с помощта на ножа успях да го освободя от мъките. Попитах чичката колко е часа и след като разбрах, че е 17.45. Погледнах на запад видях, че е ясно небето и реших да остана още малко така и така бях закъсня.
Пак минах под въдицата на рибаря, застинах на повърхността и наблюдавах, но не бях много съсредоточен, когато още един кеф мина да ме огледа. Беше на ниво около метър под мен и някак доста нервен. Изстрелът беше каубойски и пропуснах. Не съжалих за пропуска, просто опитах. Подготвих се и гмурнах пак видях въжето. Минаха ми мисли и за злополучната случката на това място преди година, но се опитах да я пренебрегна и да съм по внимателен и концентриран. Изплувах бавно с поглед на горе към прибоя.
Пак застинах тихо и се слях с морето. Когато усетих, че съм готов тръгнах първо малко напред и после надолу. Легнах зад едно камъче на пясъка. Зелени водорасли се полюшваха и скриваха харпунът. Рибата дойде от горе завъртя се пред стрелата и хукна на някъде. Изстрел и нещо въжето не се изпъна. Дали беше изплюла стрелата щот е претоварен незнам. Тръгнах на горе с мисълта, че рибата, която имах ми е достатъчна и съм благодарен за нея. Усетих съвсем слабо подръпване притеглих въжето и нещо проблесна. Побързах и видях рибата се държи на косъм на стрелата. Не мислех, че ще я изпусна или по-точно не се бях настроил да я взема.
Стрелата не беше преминала през рибата или след издърпването се беше свлякла на стрелата.
Контрата не се беше отворила, въпреки проверките, които и правех преди това.
Хванах опашката на стрелата и натиснах рибата да премине контрата.
Пак към плиткото процедурата малко се забави, щото въжето на кукана късо. Стрелата беше минала малко над страничната перка и излязла под ъгъл през главата.

Поглеждам на запад едни облаци са се появили. Вземам си цървулите от камъка и тръгвам да излизам. До колата свалям самара отварям кутията ужас. Пълна с вода. Дали се е развила докато е на мястото на тежестта. Пак ми минават мислете за предната година. Та два броя ключове два кефала има ли нещо случайно. Пробвам треперейки отключи се колата. Вземам хавлията подсушавам се, звъня на жената при нас не вали и се взели от градината.
Похвалвам се за слуката. Връщам се към ключа и за всеки случай изплаквам със сладка вода така и така вече е било мокро.
Отварям затварям всичко е Ок. Малко се успокоих и успях да се насладя на слуката и късмета.
Поглеждам в краката едно гумено уплътнение. Ето къде бил проблема просто е паднало докато съм слагал ключовете, които обикновено са в торбичка, но сега пропуснах.
Преоблякох се почистих рибите. Две три котки се облажиха.
Поразходих се малко, погледах морето благодарих да този дар, който ме даде и си тръгнах доволен и зареден с благодарност.
Прибрах се измих и подготвих рибите в осем съм на мач. Резултатът два на един за нас.
Та днес и в морето два на един и на сушата два на един. С ключовете пак така и все съдба.
Изводи
Винаги трябва да има надежда за по добро място и време.
Да поглеждам за гуменото уплътнение.
Да следвам интуицията
Да се гмуркам с кеф

Миналата неделя по северното черноморие Каварна и Болата имаше пришествие на сладководни риби. Та нали в морето се лови това, което има. Ловът беше вълнуващ и доста разнообразен. Започна с лов от повърхността премина в лов чрез изчакване, малко лов в дупки и лов чрез изчакване и търсене. Рибите се придвижваха по повърхността и когато усещаха опасност се криеха по дупки. Та за първи път ловувах в дупки, но много трудно се върти харпунът.





[You must be registered and logged in to see this image.]

Таранки в морето с харпун, Боже господи   Доживях да го видя    

    

А бре Боянчо, ......... това наистина ли са  таранки ?  

В първият момент щях да кажа, ...... че е Минокоп, ... но в следващия момент             .

То, .... че много дъжд се изля ...... изля се,  но чак пък толкова таранки в морето.  

Майтапиш ли се с нас, ...... сухоземните ?????????? 

Не бих си и помислил да се майтапя, както и да влизам с харпун в езеро не ми е минавало. Имаше и други колеги с подобен улов. Дори чух, че от голфа е преляло някакво езеро и е имало и шарани. Тези риби идваха от Русалк а, но може и от по нагоре. Бях малко на планина и нямах много време да разказвам, но като дойде музата ще се разбере.

Тц,тц,тц  остава сега в реките сафрид да влезе!
Боби,не си криви стрелите по камънака в дупките.Ако имаш някой стар,КЪСИЧЪК харпун...може да си играеш.Една читава стрела е 40-60лв все пак.

Благодаря, Гого!
 Ценя много съветите ти.
Общо в дупка стрелях само веднъж, а повечето пъти наблюдавах как се държи рибата. Та най едрата беше завряна най-отзад а отпред стояха малките.
 За сафрида днеска чух, че навремено 50-60 години на Болата е имало пилчарник и като е придошло морето, тогава е нямало буни е заляло пилчарника. След дни като се е върнало в пилчарника е имало скумрия и сафрид.
 Та много истории има по морето, но много малко се знаят. Хубаво е , че ги има форумите да се споделят и знаят и дано да си направим изводите и да се поучим. Дано и да опазим морето, че да не стане така и сафрида да изчезни, както скумрията от нашите брегове.

boysa написа:....... Дано и да опазим морето, че да не стане така и сафрида да изчезни, както скумрията от нашите брегове.

А бе ...... мани го тоя сафрид.  
Важнато е Таранката и Шаранът да се развъди.  

 

Любак написа:

boysa написа:....... Дано и да опазим морето, че да не стане така и сафрида да изчезни, както скумрията от нашите брегове.

А бе ...... мани го тоя сафрид.  
Важнато е Таранката и Шаранът да се развъди.  

 

Ако нямаше мрежари и всички рибари бяха като Герги /нарочно да не хващат понеже им е жал за рибите .../ щеше да гьмжи от риба ама ......  

Адмирации за това което прави Гошо!
Малко са хората, които са стигнали до това ниво. Те много добре знаят от какво е болно морето и как е било преди и си опитват поне те да не му вредят.
 Бях ходил на изложба на Димитър Клисуров, още един от хората, които се преминали през много нива на развитие . Там имаше и мултимедия с три филма. Та в един от тях се споменава за траленето и вредите, които се нанасят на системата. Варно, че рапанът е вредител и трябва да се намалява популацията, но да се прави по възможно по безболезнен начин за системата. Незнам румънците дали са разрешили траленето, но при нас дори намалиха три милната зона на една миля.  Калканът ни го забраниха, но по траловете е пълно с маломерен такъв и дори и да го връщат малките риби се нараняват. Срещал съм малки, като дланта изхвърлени на брега.     Не обвинявам хората, които тралят. Те си имат семейства и това им е препитанието. Не обвинявам и мрежарите в морето. Винаги е имало мрежи и пак ще ги има, те са близо до брега и не орат по дъното малката риба и организми остават непокътнати и брегът е много малка част. Пак от днес ми споделиха, че на Болата са намирали бронзова кука дебела, колкото пръст на ръка. Сега е в музеят на Калиакра. Сигурно и тогава е имало мрежи кошове и други уреди за риболов. Но е имало и едри риби. Всички трябва да се съберем и да измислим начини как да си помагаме и да опазим морето.
Медените ферми колкото и да са много не става само с тях, че остават като оазис в пустиня.

Отгоре морето изглежда еднакво, но само тези които то прегръща виждат раните по дъното, а всичко е свързано и когато раните не заздравяват бързо, организмът може да се разболее така, че да ни може да се възстанови.

boysa написа:
Отгоре морето изглежда еднакво, но само тези които то прегръща виждат раните по дъното, а всичко е свързано и когато раните не заздравяват бързо, организмът може да се разболее така, че да ни може да се възстанови.

До болка си прав Боби  радвам се че има и други хора с отворени очи!
За съжаление мисля че процеса вече е невъзвратим,от две, три години почти не гмуркам в нашето море.Колкото пъти вляза виждам,мъртвило,едни странни власати водорасли, които постепенно превземат всичко...а в тях виреят само лапинки.

До болка сте прави....морето е коренно различно...може би и затова от година на година ми минава ищяха да гмуркам... и не мисля, че е само от възрастта...абе плаче ми се...чак не ми се говори...  

Ще се оправи морето просто трябва да го оставим да си вземе малко въздух.
Днес на Ной имаше много риби но не и хишни. Пясъчници уви щъкаха както пред бената така и на завет зад нея. Цаци и гумуши слабо , но ги имаше. Платеринки дребни и тук таме мерни. Попчета по камъните цъкат дребни рибки на хладничко се спрели.Три кефала днес видях единият с близките си го запознах. Бяхме отишли за миди и рапани, но рапани почти нямаше.така добре са ги обрали колегите.

boysa написа: .......Днес на Ной имаше много риби но не и хишни. .......

Верно ли е Бояне, ... че дъното около Варна било покрито в по-голямата си част с 2-3 пръста кал/тиня от дъждовете ?  

Не мога да ти отговоря Любо. Аз съм гмуркал само веднъж след дъждовете въвВарна.
Не бях и в плиткото а на 4-6 м. Та на 6 м. По дъното си беше пясък.това пред буната. На 4 имаше леко тиня , но там си я има щот е затворено от буната. В събона се разходих до морска гара и никак не ми хареса цветът на водата. Дори на фара имаше много мътна вода. Въпреки всичко бих отишъл на Фичоза или Кранево. Тя калта си е кал и морето ще се справи с нея
Да не забравяме, че всичката храна е благодарение на кал вода и слънце.
А за качеството на водата нали се правят проби. Дано само да ни кажат навреме ако има нещо в повече. Та пак се отплеснах.
Утре съм на работа и ще се гмуркам по работа. Та ми е голям кеф. Ще попитам за водата. Но по старите трябва да са срещали подобно време.
Поздрави и успешна седмица на всички!

[You must be registered and logged in to see this image.]




Тази снимка е от събота. Бяхме с един приятел за миди и този хубостник реши да се прибере с нас.
Вчера бях в Каварна там водата е добре морето спокойно и топло рибки на север доволно снимки нямам разказ също не ми е дошла музата.

Хайде подгответе се и събота и неделя се гмурнете и разкажете.
То има много риба в морето само трябна да се влиза .