Сезон 2014

Хайде малко да попиша, че пак мина доста време от слуката.
 Петък  е. Последен ден от отпуската. Предните дни посетих- Ной, Дружба, Пристанището от фара до плажа- все буни. Наблюденията бяха, че рибите се движат на юг, като птиците. Прегледах прогнози, форуми, хвърлях зарове ,четох стари неща и така реших и аз да пътувам на юг. Реших на юг от Варна пък където ме изведе пътя. Търсих и знаци. Сега като пиша и ги откривам.  Спрях да заредя на бензинонстанция. След магистралата завих на ляво . По пътя имаше накацали друг вид птици. По вътрешен  компас морето трябваше да се пада от дясната страна на пътя. Видях път водещ в тази посока. Продължих на там. Точно ми се стори , че виждам морето през дърветата и се зарадвах, но уви не беше така. Излязох на просторно място ,където се виждаше хоризонта и навсякъде поля, гори, лозя и никакво море. Пътят изглеждаше добре и продължих. Насреща гледам върви мъж с торба и пръчка. Спирам да си поговорим. Бил за гъби. Имало ги.Питам за пътя. Поглежда колата и нищо в погледа му ми подсказа отговора. Трябвало да се върви около час и половина, с тази кола не ставало. Слагам маршрута са следващи проверки и се връщам.
 Отправям се към едно място на което не съм бил от години. Тези дни доста често си мислех за там. Преди седем години там за първи път натопих харпуните. Бяхме с един приятел. Без неопрени. Помня, че след първото попче си направих кукан от неща намерени на плажа.
  Минавам по моста, изплуват спомени от миналото. Сега е малко по-застроено ето в дясно има нов хотел. Прави ми впечатление надпис Veni Vidi Vici. Продължавам и стегигам до края на асфалтираният път. Слизам и поглеждам морето.  Тихо и спокойно само на рифа се разбиват вълни в последният си път до брега.  Идва кола. Направих знак да спре. Попитах дали може да се продължи по земният път. Имало кални локви и не си заслужавало. Благодарих.
   Тук ще е мястото.  Преглед на оборудването. Решавам да съм само с един харпун,буй, мрежа за раци, бутилка с вода, завързана в мрежата, допълнителни тежести. Последни приготовления батерията на телефона е почти на свършване, но не го изключвам.  Тръгвам бавно по пясъка. Спирам за момент и релакс. Във водата съм. Бистро не съм гмуркал в толкова бистра вода скоро.  Има течение  успоредно на брега. Рифа  изглежда пуст, няма миди, много дребни рапани,  рибки още не се виждат.  Гмуркам пред рифа много пясъчнищи ува има. Ем.
  Ето идват платеринки. Дребни са. Мяркам една по-едричка, но не стрелям. Движат се срещу течението на север. Що ли?  След  две три гмуркания пак се завъртат този път стрелям  и улучвам една. Къде ли е кукана. Помня че го свалих от колата. Преглед по буя ни резервен ни нищо друго. Само едно въже с което съм вързал мрежата да не излиза шишето с водата.Трябва да изляза  да го взема сега съм близо и пет минути няма да са ми проблем. До колата срещам двама мъже. Поговорих ме. Видели ме да влизам. Странно аз не ги видях. Питаха за сафрид, казах, че на Болата миналата седмица имаше доста, но тук не съм видял само ува.  Потърсих кукана и точно да взема резервния го видях на земята. Пожелахме си наслука и пак към водата. Почивката този път я направих малко по-дълга.  След това се отправих на там на където ги бя видял. Картината същата. Този път не стрелям а изчаквам. След няколко гмуркания идват по-добри платерини. Една  идва и с мен.
  Вече имам и план тръгвам по течението да стигна едни скали в далечината да се разходя и да скицирам. Има двама рибари с въдици на плажа. Минавам в плиткото да не им плаша рибата и както си плувам насреща рибки. Стрелям по най-голямата и я улучвам. Женска е май не трябваше да я стрелям, но вече е късно за съжаления. Разменихме някоя дума с рибарите и пак съм в дълбокото пред рифа. Плувам и наблюдавам. Почват да се мяркат и попчета, миди така и не срещам, има много дребни скаридки.  През  дупките на чорапите усещам водата е по-студена, което ще ме кара да изхвърлям по-често течности и да пия вода. Това обаче ме навежда за други мисли.  Не ги срещам , но се оглеждам.
 Заваля. Така го даваха и по прогноза. Почти съм стигнал до рибарско селище с каравани. Трябва да има просека в рифа. Минавам в плиткото. Там пълно с хубави едри платерини. Вода до кръста. Слагам още една тежест  и лягам без да се гмуркам. Идват три хубавки  право към мен двете обикалят, но третата е любопитка . Взех я на разходка.  Проследявам от къде идват. Идват от дълбокото минават на педя вода над рифа на групи по 3-4.Първата група  идва. Минават една-едричка е, после втора и тя е спокойна, третата се появява във водовъртежа на вълната, нагласям посоката на стрелата и при появата на четвъртата стрелям. Групата остана с една по-малко  а аз с една повече на кукана.  Пет броя са вече. Бяха ми минавали мисли  да не стрелям повече от 5 риби. Та имах малка дилема докато не видях следващата.  Няма да е днес момента, както още не е дошъл да спра цигарите.  Вземам още една от плиткото. Свалям една тежест и минавам в дълбокото. Държа въжето на буя. Идват много и са едри. Може би около 20бр. Не ги изчаквам достатъчно изстрел и дойдоха да ме огледат, кои е този които ги безпокои. Стоя и чакам докато мога да ги погледам и аз. Направих още няколко гмуркания в дълбокото. Котвата на въжето на буя е подпъхната под колана, така ,че да се освободи лесно. Още се виждат и пясъчници, но хищници не се виждат.
   Продължавам към целта. Рифа свършва, Излизам на пясъчно място и има много клечки от дървета и други растителни неща по дъното. Вероятно от наводненията през годината. Стигам до група скали в брега. Слънцето още не се вижда. Нямам представа, колко е часът. Днес ще се прибираме към Каварна, жената е на работа, детето на градина. Когато пристигнах беше около обяд. За разстоянието, което съм изминал може би около 3-4 часа. Имам още доста до целта пия вода и закотвям буя така, че да го виждам от далеко. Ще понатисна плавниците малко и да излизам. Да ама риби почти на всяко гмуркане. На плитко са и са едри. Тук рибка там рибка.
По доста не стрелям чакам други. И точно пропускам едни добри платерини  ми идва кеф. Голям е не се плаши движи се ,като пич. Пред стрелата е. Целя се в главата, пропускам я,докато си мисля и стрелям по средата. Няма как да ми избяга. Ма къде е стрелата, какво прави под рибата. Въжето не се е опънало. Малко преди това имах и изстрел по далечна риба остана на върха на стрелата, която беше минала през главата и контрата не беше излязла. Въжето беше опънато и изстрелът добър. А какво стана с кефала завъртя се и си замина. Огледах се за люспи, за спомен, но не видях. Обиколих районна. Няма го.  Дали стрелата се е изтъпила, ластиците да са слаби или голямата люспа иска голяма сила. Дали ъгълът не беше добър. Имам неща за премисляне.
  Е кефа не го взех, но кефа беше вътре в мен. Поне не го раних много и дано да живее. Още не съм стигнал целта. Май ще я оставя за друг път. Вътрешният глас надделява.
  Тръгвам да се връщам. Оглеждам се за буя. Мярка се в далечината. Плувам успоредно на брега.Ма рибите, сякаш не искат да ме пуснат. Идват от брега към мен. Хубави едри. На няколко пъти ме спираха. Сякаш искаха да ги взема. Малко преди буя бяха най-много.  Вземам го и се отправям право към сушата. На половин метър вода съм. Още има риби. Насилвам се да изляза. Трезвата преценка трябва да е най-важна. Много често при много улов лодките се пълнят и трудно плават. Рибарите не спират и така се излагат на риск. Рибите ни само могат да наедреят и да се увеличават ако не ги хванем. На брега подреждам нещата. Опитвам се да ги наглася за прехода. Изпускам буя слагам го в мрежата. Там слагам и рибките. Коланът е свален и е на рамото. На другото рамо е мрежата. Тежичка е. Рибките са доста. Обувам си бързоходките . поглеждам за последно към целта. Благодаря на морето за дара, които ми даде и потеглям.  Вали дъжд, но съм с неопрена и не ми пречи. Дори ми помага да се разхладя. Пак за да минава времето си броя. Гледам да стъпвам на, границата, където се разбиват вълните. Там е по-твърд пясъка и се върви по-лесно. Бързам. Само веднъж спрях да наместя  мрежата, че се откачи катарамата. Заболява ме рамото от тежестите. Свалям ги и ги нося в ръка.  Не спирам. Почвам да се притеснявам за времето. По плажът не срещам никои а и кои да е тук по това време.  Пак слагам тежестите на рамо и ускорявам ход. Стигнах до три хиляди крачки почти до мястото, на което влязох. Изкачвам се по-дюните. Колата я няма. Една минута паника. Подминал съм я. До колата съм и стоварвам багажа. Поглеждам телефона. Батерията паднала. Няма ток. На бързо се преобличам  пуша цигара и за последно се сбогувам с морето.  Часовникът в колата показва 16,45. Потеглям. Пак минавам покрай хотела с надпис Veni Vidi Vici, но нищо не е свършило още..Трябва да се прибера на време. Продължава да вали. Карам, колкото ми позволява пътя. Без да карам безразсъдно. На магистралата виждам катастрофирали коли. Това ме кара да забавя малко. 17.15 е влизам във Варна. След 15 минути съм при жената. Точно викала такси. 17.50 сме на градината. Продължава да вали.
Май съм успял. Пуша цигара докато се вземат от градината под капака на задната врата.
Дали успях навреме. Бях си казал да не забравям да си зареждам телефона преди тръгване.
Търсих и знаци. Сега като пиша и ги откривам.  Спрях да заредя на бензиностанция. Като се завърти първата буква на името на бензиностанцията така започва и мястото на което бях. (Фразата Veni, vidi, vici е използвана и на емблемата на тютюневата компания , произвеждаща известните цигари)„ Точно от тези пуша обикновено. Сега като проверих видях още едно съвпадение. Просто силата беше с мен този ден. Тя ме заведе на това място и ме накара да се прибера на време. Кефа не би бил същият ако бях закъснял и не се бях прибрал на време. Целта при гмуркането не беше достигната, но тя няма да избяга. Някои ден пак ще отида там и ще картографирам. Общата цел е по-важна. Това, че се прибрах на време и буреносните облаци в семейството се бяха разминали. Сега беше слънчево и весело и всички се радвахме на уловените риби. Аз бях най-доволен Отидох Видях Изкефих се и се Прибрах. Не съм си помислил, че съм победил.  Наслаждавах се на момента и на даровете с които бях дарен!

[You must be registered and logged in to see this image.]

Браво Боби пак си с невероятен разказ, изкефи ме, мислих , мислих и не можах да разбера къде е мястото,

Благодаря, Златко!
Знам, че си се сетил:), но за другите колеги,
Ето и един жокер
бензинонстанция е с три букви и първата буква се завъртва на 90гр. обратно на часовниковата стрелка.
ПП Малко е поправен и пътя, че в бързината не съм гледал на къде завивам. Да не пратя някои на планина.
пак.ПП ма то кат се замисля те май доста са с три букви. На едната както и да се върти буквата все си е тая. Другата жълта( с звучене, като братчед), третата червена(пак има нещо брат Шко. Четвъртата Е Тя Е  имаше реклама с една певица . Там Е

Хахха, направо ме обърка, тая вечер сядам на ракия и почвам да разчитам написаното щото нищо не разбрах.

Бояне,стоиш стоиш,че като почнеш да пишеш,човек от компа не може се откачи бре.
Благодарско за разказа,сега отивам в барчето да ТИ почерпя волята.

Киро радвам се че и на теб ти хареса. Този риболов тази година беше един от най запомнящите за мен. Удоволстието да го споделя с вас е предимно за мен.Така намирам нови приятели.

Вчера не ми остана време и го пропуснах. Днес обаче го прочетох. Разкошен излет и още по-разкошен разказ Боби! Продължавай все така!

Боби , един съвет , следващият път ако спреш на края на асвалта , повърви на юг до края на пясъчната ивица и влез там - целта ти е рифа навътре пред носа . Там са били хищниците дето си търсил , но не си бил на правилното място. А между рифа и брега спокойно можеш да си набиеш платерини ако ги търсиш.
Мястото го знам като на длан , и щом още в началото на плажа си намерил риби , то на този риф е можело да има и други добри хишници.
Ма и вървенето по плажа си е доста.
Нищо , успех за следващият сезон .

Благодаря! Мястото ясно двама независими източници ми чертаха карти.Забравих ги .Имам ги нарисувани на няколко места. Искам да си ги открия и аз. Знам ,че бях на мястото и времето.Но не е дошло моето време.Разбирам добре съвета и още веднъж благодаря!
Благ о дар я ! Наистина!
Тово е истина!
Многа често не забелязваме как силата е около нас. Виждам и ника и там има истини. Ние све такива каквито сме. Ракията май е силна. Та ша звинявате. Точно днес има дилема кои къде какво. Гледах и филм за хора, които почистват морето от мрежи.Май е авторски пък ако има колеги които са го снимали да покажат как мрежите по дъното стоят с години.Тук сме се събрали и трябва и ние да направим нещо за нашето море и тово което ни дава.Та нека всеки един от нас да прецени с какво може да му помогне.Нека го запазим. И да му помогнем.Та никого не карам, какво правя когато мога. Избирам си камък и го почиствам от рапани които слет това изяждам или ги прилирав във фризера. Така хравят и ловците пред зимата.Нека и ние са се поучим..
Ракията май е силна.Това е от друга тема ма сега излези.Извинявай Ники дилемата е в мен.

Утре ще се поправям.Сега само да пожелая на всички да открият истинана , която е пред тях и да я споделят.

Точно днес имаше тема в която се споменоваше , че ние харпунджиите още преди десет тодини сме спрели да си казваме какво къде.
Всички са прави и никого не подкрепям. НО когато напиша къде е рибата се надявам да ми вярвате пък било и то след месец. Така които иска да се научи до тодина ще прецени кога къде.
Никога няма абсолютна истина
Благодаря, че днес опроверга всички и доказа , че ние сме израсли .Можем саммо да спестим на приятелите тези години.

Рано, рано и аз се гмурнах в синьото, благодарение на проникновено разказаните размисли и страсти от Боян.

Боби

Иии..., какво стана? Разказвай, не ни мъчи.

Вальо, не си ме разбрал правилно, гмурках виртуално благодарение на разказа на Боби.. Тази година благодарение на вашите снимки, разказчета и клипове, гмуркам, ама само виртуално.. А реално се надявам поне до година да се случи

Здравейте!

Малко рибки от събота.
Докато се наканя със задачите-да пресовам джибрите и да прегледам елексира мина доста време. Почти не мислех, че ще вляза. Добре, че баща ми дойде да ми помогне. Та така свършихме по-навреме и 16.10 се отправихме към морето. той на буната за попчета а аз на бараките.
Влизах от 16.30-17.30
на 4-5м  повърхността беше мътно, на дъното бистро. Имаше доста ушати медузи и много крил по дъното. В плиткото се мяркаха малки рибки. Бях с дебели ръкавици и нещо не държах добре харпуна.  Пръстът ми се падаше малко не точно на фалангата а и водата беше студена.
Първата рибка ми дойде добре. Стоеше мирно и тихо не мърдаше и просто си висеше, като хеликоптер. бях на 100% сигурен, но не била за мен.
За втората почти си мислех, че е зле ударена, но успях да я взема. Ръкавиците са гумирани от долната страна и рибката се хлъзгаше доста. въпреки това си изкарах добре.
Изводи. Още ги има, но не са толкова активни нищо, че още се хранеха. комбинацията от неопрени се държа добре и не усещах студ. Само в началото  на лицето. тези ръкавици се хлъзгат и не са чак толкова удобни. Трябват ми и тежести за крака, но пък без тях плувах доста и обиколих голям район в търсене на риби. Татко беше хванал доволно попчета и един лихнус.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Абе на два пъти вече споменаваш за крил на дъното,
това ли е ?
[You must be registered and logged in to see this image.]

ДоОобре ве Боби!
Някои си зазимиха въдиците вече,че им било студено на брега,а ти се гмуркаш в студените води.

КИРО написа:Абе на два пъти вече споменаваш за крил на дъното,
това ли е ?

Едва ли, не съм забелязал в нашето море да се е развъдил крил , иначе досега и китовете щяха да дойдат

Май ракията от снощи още ме държи.
Писах по темата преди Джими, но не съм го изпратил.
Казвам крил на много дребни скариди изглеждат като на снимката, но са прозрачни и големи, като нокът.
Има ги с милиони и стоят като облаци малко над дъното. Не съм гмуркал много по това време на годината, но и предния сезон по това време ги виждах. Ако съм подвел някого да знаете, че не е нарочно

Весо,затова питах ве,ама Боян си "призна" вече....
Защото ми е интересно,ем има - сафрид няма,ба си шантавата година.

КИРО написа:Весо,затова питах ве,ама Боян си "призна" вече....
Защото ми е интересно,ем има - сафрид няма,ба си шантавата година.

Сафрид има в огромни количества в Румъния - рекетата тралят. - инфото ми е от рекетата.

Боби, предполагам, че гмуркаш с дебела неопренова долница и дебели чорапи, а това неминуемо ще ти повдига краката, това плаши рибоците и засадата се обезмисля. Така, че тежести за краката са необходими.

А Джимбича да ма звинява на меня, ама той не е виждал китове, щото по туй време не влиза в морето, а си седи на топло и си порка ракийката.

Според мен Веско не бърка, просто е използвал абревиатурата КИТ, което по това време на годината означава Кефали с Изтръпнали Ташаци и затова остана неразбран от аудиторията. И Бате Ванко е прав за тежестите на кратата, пробвай Бояне и ще видиш разликата.

Благодаря! Почти съм ги измислил и другата седмица ще ги пробвам.Вярно че кракатами бяха горе. В неделя бяхме с един приятел на Зеленка. Та там срешнах доста риби бях без тежести кекефалови срещах предимно в плиткото до кръста. Много интересно беше .Краката ми горе а главата доле. За пропуските си извадих поуки. Стига само да се поуча.Обиколих доста район търсих нещо и това че бях без тежести ми се стлува че ми помогна за обиколката.но ми попречи на риболова. Колегата е въртял около мястото на което вбязахме.Имаше една платерина.Видял и кехал и стрелял два пъти. Резултат 2:1
Беше с тежести.
Аз стрелях 8 пъти и 8 пъти пропусках.Та резултата е ясен.Извода също.но когато пробвам теижести ще знам.
Аз останах доволен от риболова, за които бях тръгнал.
В началото на този дезон пак имах възможност при съвместен риболов да видя ползата от тежести.
Благодаря още веднъж!

Голям Кеф
Накъде около средата на есента в краят на работния ден бях близо до едно често посещавано място. Когато нямам много време за риболов през седмицата и се случва да се прибера по- рано избирам някои буна около Варна.  Просто само да се натопя да усетя солената вода, да се нагледам на подводните чудеса и да намеря спокойствието във водата.
Тази сезон се опитвах да търся по едри риби  и по-различни неща да проверявам.
В началото на сезона имах много проблеми с ластиците. Късаха се често излизаха ми бронзовите сфери,част от тях имат ръб. Опитвах се и да го изпиля, но пак не се получаваше. Рязах правех преправях. Това се дължеше и на факта, че предният сезон нямах много такива проблеми. Ластиците се бяха амортизирали и им си бях образували пукнатини. Това ме направи и по-сръчен и по умел във връзването.
Сменях корди и така сега карам с една корда за тример от един хипермаркет.  Сложи я просто от любопитство.  В началото си мислех, че  може да плаши рибата щото е червена, но после видях и харпуни в такъв цвят и това притеснение отпадна.  Нямах проблеми с оплитания или късания, но въпреки това трябва да се използва такава, която е направена за подводен риболов. Така казват и старите, техният опит е важен и по-добре да се следва, въпреки, че не е лошо и сами да си откриваме топлата вода. Така може и да губим време, но натрупваме опит, които е преживян.  
 Този сезон доста често се гмурках и с буй. Бях си купил един в началото, но нали съм от тези дето не  пазят няколко пъти се наложи да го водя на доктор. Вътрешната-надуваема част беше здрава, но външната от плат се цепеше. Още в началото катарамата за въжето беше зашита накриво и все се притеснявах да не би да се скъса и после да се гоним. Иначе съм доволен добра магаре излезе. Изкарах доста миди и рапани с него.
  Този ден бях и с един стар буй приличащ на буре. Леко изпускаше въпреки, че се опитвах да го лепя. Ключовете бяха в една кутия, която бях завързал по-средата на буя в началото на знамето, което също беше надуваемо.  Още в началото, когато се обличах видях двама колеги да се приближават от брега към буната. Много често спирам на буната  и когато гмуркам от вътрешната страна  от време на време поглеждам към колата.  Почти винаги влизам с всички документи и телефон  във водата, но въпреки това пак не ми е спокойно.
Почти винаги гледам да поздравявам рибарите по буната и ако мога да поговоря с тях. Така и те ме знаят и наглеждат колата.  Когато съм от външната страна не мога много да разчитам на това.
Нямах много време денят намаляваше все повече и нямах време за плиткото. След приготовленията и наблюденията  пристъпвам към  водовъведенията.  Единият от двамата колеги вече беше на ъгъла на буната. Погледах го докато си обувах плавниците и прецених, че няма да си пречим.  Опитах се да се настроя и се потопих. Направих преглед на оборудването раздишах и направих две три подготвителни гмуркания за донастройка.
Разменихме една две думи с колегата, колкото да се знаем. Видях го че гмурка там, където беше и преди да вляза и подминах към външната страна на буната. Минах под въдиците на рибарите и се заоглеждах в дребните рибки, които се щукаха в прибоя на вълните.
Морето беше почти спокойно.  И тази маневра мина успешно.  Намерих едно познато място за закотвяне на буя и започнах да залягам. Тук лягам там лягам тук се огледам там надзъртам още не съм открил хубави рибки.  По едно време точно над мен  почти на самата повърхност виждам доста чернокопчета да се носят над мен.  Още са доста дребни, макар че виждам и по-едрички , но нещо не са ми оферта. На това място преди години имах доста добър риболов на този вид. Спомних си, че ги привличах с подхвърлянето на малки камъчета. Пробвах и със ситни миди. Пак се получаваше.  Едричко се завъртя едно и тръгнахме да се преследваме на вътре. Та се правих на дърво. Минаваха и бързи лодки,  много вълни образуваха и не можах да се преструвам добре.  После се гмурках до дъното и ги чаках да дойдат от горе. Знаех, че са наоколо но не ги виждах. Отказах се да ги преследвам и пак се върнах към буя. Прегледах го и го преместих малко по напред и на страни. Нещо се беше опитал да се завре в камъните.  А преди това стоеше на разстояние от тях. Пробвах и на малкото борунче.  Пак само дребошлъци.  Поглеждам буя и той пак е тръгнал на там на където не искам. Е тез лодки и тези големи вълни дето дигат, но май скоро не са минавали и като се огледах ми то морето променено. Вятърът се е усилил и се е вдигнала вълна а аз за лодките си мисля.
Точно се гмуркам да взема тежестта на буя и съм един  небрежен,  хич не си мисля за риби.
На половината път до дъното ми идват рибите, които чака. Много и всичките коя от коя по-хубава. Нещо са много забързани не се движат на разстояние от буната а по ръба на камъните.  Дали нещо ги гони дали да изчакам, ма кво да чакам като не съм подготвен. Нито съм раздишал нито съм залегнал.  Харпунът е някак отпуснат и аз съм неподготвен.
Рибите минават и няма да ме чакат да мисля. Опитвам се да поведа една втора трета все ми бягат.  Май вече много мислех чаках и почти да си помисля, че са си отпрашили една последна се зададе. Мислите ми вече са настроени и не са разхвърлени почти инстинктивен изстрел и усещам дръпване на кордата.  Стрелата е преминала, но ми се струва, че рибата е ударена ниско в корема.  Пускам харпуна и изплувам.  Вземам набързо въздух и след кефа се понасям.
Такова дърпане не съм имал от много време. Много често този сезон пусках харпуна и почти нямам скъсани риби, но тази беше различна. Хем ме е страх, че мога да загубя рибата и харпуна, хем не искам да дърпам харпуна. Помогна ми и това, че рибата тръгна на вътре а там си е пясък, ще дърпа ще тегли и все ще спре. Само да мога да следя бялата дръжка.  Точно я доближих и тя пак не понесе напред и на долу. Явно рибата е някъде по средата на въжето. Пак излязох на повърхността, но този път си починах малко, не бързах дори и ми минаха мисли да прежаля харпуна. Само за рибата щеше да ми е по- мъчно тогава. Не, че не съм я взел а, че ще умре някъде така ранена и ще бъде споделена с раците и рапаните.
Този ден нещо май бях изнервен и се усетих как пропускам все лоши мисли. Лодките ми пречели други дневни нещица ми са в главата още, рибата щяла да избяга и ред неща. Положителните ми чувства се изнизваха, както се изнизваше и рибата към дълбокото.
Остана ми може би последната вяра, надеждата за добър риболов и дар. Точно с тези мисли се гмурнах. Не виждах кордата и стрелата, само бялата дръжка. Последвах я. Открих кордата. Хванах единият край. И продължих на долу. Дали усети подръпването или се уплаши от мен, но усетих, че рибата пак тръгна на някъде. Почти наближих дъното. Тук е и по-бистро. Виждам стрелата. Успявам да я хвана към опашката събирам двата края и притеглям рибата към мен. Натикам я в пясъка и успявам да я уловя здраво. Големичка е. Държа я с две ръце. Изплувам и доволен извиквам вик на радостта.  Оглеждам се доста съм се отдалечил от буната, но пътя на връщане беше лек.  Обработих рибата и я оставих на кукана, които закачих на буя.
Много често при голяма  риби съм спирал риболова.  Проста така се наслаждавам повече на момента, но повечето пъти това са били единични големи риби, които съм срещал.  Сега може би това, че срещнах доста от тях ме задържа да остана още малко. Потърсих ги тук там, но не се видяхме с другарите.
Последни гмуркания и само пасаж зарганки минават, но не ме отразяват, както и аз тях.
Тръгвам да излизам, но малко преди това решавам да извадя и малко рапани, зимата наближава и всяко едно ново попълнение е добре дошло.
От вътрешната страна съм и съм закотвил буя близо до тетрапода от който излизам.
Вадя мрежата от карабината и правя няколко гмуркания. Точно се връщам и изненада. Рибата я няма. Какво става тук? Гларус не съм виждал, колеги на близо също. Явно, когато съм взимал мрежата съм изкарал и кукана. Този вид буй имат само едно място за карабина.  Е предната седмица морето ми беше дало много риба. Сега ми даде кеф, които си го искаше обратно или беше решило да нахрани с него част от многобройните си деца.  Тука пак последни ми останаха вярата и надеждата. Още на второто гмуркане видях рибата.  Беше на границата между тетраподите и буната.Течението не я беше навряло в тетраподите ,а водата тук беше по-бистра и така тази рибка я хванах за втори път. Изплувах и благодарих за възможността.
Излязох бавно и внимателно. Вече до колата направих и разбор.
Това беше най- голямата ми риба през този сезон. Порадвах и се и си направих извод, че този дар този ден бе за мен. Не рибата а вярата и надеждата. Морето ми показа, че трябва да мисля положително а то каквото е решило да ми дари ще го дари.
Днес разбрах, че най-важното са мислите. Не трябва да се надценяваме а добре да познаваме възможностите си.  Да не се ядосваме или да допускаме лоши чувства.Мислите да са концентрирани под водата и същевременно с това да сме спокойни и положително настроени. Да имаме вяра и надежда.  


[You must be registered and logged in to see this image.]