С яхта около Спорадите

Тази година решихме да прекараме семейната почивка на ветроходна яхта из гръцките острови или по точно Спорадите. ТИМО (Краси) се нави веднага, все пак бяхме плавали заедно пролетта около Тасос, остана да навием и жените, който досега не са плавали и представа нямат какво е. Още повече, че шкипер ще бъда аз въпреки скромния ми опит. Навихме жените и към нас се присъединиха и още една двойка наши приятели. Заформихме екипаж от 6 души и всички много яка компания. Аз се заех с организацията по избора и резервацията на лодка. След дълго проучване и много пазарлък резервирах лодка Beneteau OCEANIS 40 2009г на име ANASSA, която трябваше да вземем от Волос. И така всички се кефиха и чакаха с нетърпение, само на мен ми беше приседнало при мисълта, че ни предстои плаване с неопитен капитан с непозната лодка в абсолютно непознати води и с почти неопитен екипаж включващ жени и то нашите!! Всички предпоставки за провал и риска да откажа останалите от ветроходството бяха на лице и изцяло на моята глава.  
ТИМО се зае да накупи провизии за едноседмичната ни почивка и най вече алкохол.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Пътя от 950км до Волос мина гладко и ентусиазирано. Запомнящо беше само надписа на една от вратите на тоалетна по магистралата в Гр.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Пристигнахме във Волос и паркирахме до марината. Започнах да търся "нашата" лодка на мястото където ми казаха от чартърната компания, но колкото и да гледахме такава лодка там нямаше. Взеха да ми се въртят какви ли не мисли. В крайна сметка я намерихме на другия край на кея. Ето я и ANASSA, нашият дом през следващите 7 дни.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Представител на фирмата ни чакаше пред току що излъсканата лодка и започнахме дългата процедура по приемане на лодката. За тези, които не знаят, това е преглед на всички детайли, след което се разписва протокол, че я приемаш в изправност и плащаш депозит 1800Е. Ако счупиш или загубиш нещо по време на плаването компанията удържа част или цялата сума от този депозит. Протокола беше от над 10 стр. с изброени на англииски части и инвентар. Нали се сещате, че това си е чист хазарт и компанията винаги може да те преметне, ако поиска. Невъзможно е за час или два, след 12ч път да огледаш всичко на непозната лодка. Лодката беше в добро техническо състояние със само две забележки - дисплея за нивото на горивния танк и единия воден не показваше вярно, но ни направиха демонстрация, като наляха не повече от литър нафта и резервоара преля. Разписах се като селски кмет и оставих депозита. Сега ANASSA беше наша. Вечерта таверни и узо и уиски в кокпита. Ето го и екипажа без ТИМО, който снима.

[You must be registered and logged in to see this image.]

На следващата дъждовна сутрин отплавахме към Ахилио, малко градче на около 5часа от Волос. Още докато излезем от пристанището и ТИМО се зае с подготовката на въдиците.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Знаех че в залива туни едва ли ще има и сложихме стандартен такъм за паламуди, с октоподи и воблер. Не след дълго ТИМО ги почна по 2 по 3 излизаха паламуди по около 500гр, идеални за вечерята.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Вечерята беше осигурена, когато дъжда се усили много и стана като мъгла, а до Ахилио имахме още поне 2 часа. Взех решение да нощуваме в селцето Палио Трикери на едноименния остров, който беше само на 40 мин път от нас. Започна едно гледане на чартплотера на картите и четене в пилота как  и къде има дълбочини за спиране (все пак газим 1,60м). Пристанах с котва и кърма на върха на малко понтонче точно пред таверната.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Веднага се почна с узо, октоподи  и калмари в таверната за предястие. Кръчмаря се съгласи да ни приготви 6 паламуда за вечеря, дори ни ги сервира на яхтата с купа лед, явно ни личи, че обичаме местните питиета. Ние пък в замяна му подарихме литър Орешашка гроздова и той остана доволен.

[You must be registered and logged in to see this image.]


Утре продължавам с писането,  че до никъде не съм стигнал.

Някак ми е познато всичко това Стелата ми се шчупи в тоя раьон

Не ми се иска да прекъсвам,ама ....Добре започва разказа и чакам с нетърпение продължението.

Ахаааа,тук ни чака интересен филм....

Добре започва,а още не е минала и една вечер .Радвам се ,че имаме още един майстор на късия разказ при нас .

Тук ще се четат интересни неща и ще се гледат ЯКИ СНИМКИ .Така ми се струва.

Ехаааааа!
От кога чакам нещо такова!
Браво за идеята. Чакам с нетърпение много продължения!

Предстои ни да преживеем и ние приключението, благодаря

Записвам се и аз за темата

И така.... Вечерта задуха страничен вятър, та се наложи да пускам допълнителни шпрингове от кърмата. Остана само притеснението дали котвата е хванала добре, да няма изненади през нощта ако вятъра се усили. Узото надделя и всички си легнахме, като всеки който се събудеше хвърляше по едно око навън дали всичко е ОК. За щастие нощта премина спокойно. На сутринта станахме рано защото ни чакаше дълъг път около 40 мили до Нео Клима на о-в Скопелос.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Карахме на ветрила на лавировка през целия път при насрещен вятър от около 15-20 възела. Лодката се държеше чудесно и аз много се изкефих.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Тук имах надежди за удар на по едра риба. На въдицата 50lb бях вързал 10м ФК 0,76 и воблер Yo-zuri Хидро магнум, а на другата въдица стандартния паламудски такъм. На ветрила поддържахме скорост от 5,5-6,5 възела, но нищо едро не удари. Само ТИМО си дърпаше редовните паламуди.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Още от морето ни посрещна уханието на борова гора, което накара всички ни да се влюбим в това селце. Пристигнахме в Нео Клима следобед, като бяхме изминали около 60 мили заради лавировката. Швартовахме се на борд за кея в перфектното осветено ново пристанище с безплатнен ток и вода.

[You must be registered and logged in to see this image.]

И веднага в най-близката таверна.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Разходихме се из Нео Клима и вечерта с ТИМО взехме спинарките и излязохме от външната страна на кея да хвърляме воблери. Баракуди гонеха дребосъка буквално в краката ни, но не искаха и да погледнат воблера. Извъртяхме целия си арсенал, но без резултат. Разочаровани решихме да се отдадем на това, което повече ни се отдава, софрата под звездите.

[You must be registered and logged in to see this image.]

На сутринта се събудих рано и реших да се поразходя със спинарката по ето този каменист плаж.

[You must be registered and logged in to see this image.]
Набързо надърпах десетина перки  на едно 9см. воблерче, които добавих към рибите, които ТИМО хвана през ноща от буната докато спим и рибената чорба беше почти готова. Прибрах на лодката за да направим план за деня. Прегледах прогнозата, която вещаеше безветрие и променлива облачност. Женската част от екипажа се бяха настроили за плаж, затова прецених, че днес деня ще е подходящ и е по-добре да го прекараме закотвени в някое заливче. Отворих пилота и набелязах страхотен залив съвсем близко от нас. Решихме преди залива да повлачим около едно близко островче, но този път на жива стръв. ТИМО хвана 5-6 кефалчета около педя. Аз стъкмих коравата сопа със ФК 200г олово, повод 10м ФК 0,76 и кука 2/0  на която закачих кефалчето и със скорост от 1,5 възела започнахме обиколка на острова.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Дали заради дълбочините от 70-100м или друго, но удър не последва. Извадих кефалчето живо, както го бях пуснал.
Отдадохме се на забавления.

[You must be registered and logged in to see this image.]

В залива Понормос трябваше да застанем с котва и с дълго въже да се вържем за някое дърво на брега. Доста смях падна докато изпълним тази "сложна" маневра, въобще сейра за съседната яхта с германци беше на лица, ама да не ти пука. Започна плажът в красивия залив.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Всички влязоха да се къпят, но аз останах на лодката имайки някакво вътрешно предчувствие. Междувременно рибената чорба беше готова и гладни гладни седнахме на масата на чорбичка с ракийка. Тогава се появиха и първите пориви на вятър в иначе безветреното море. Не им обърнах внимание, докато не се усилиха и станаха  по-продължителни, сигурен знак, че не е на добре. Обядвах, но не изтървах ориентирите, които си бях набелязал. Вятъра се усилваше и котвата започна да изтърва, а лодката да дрейфа по-малко. Вятъра натиска, а от нея страна е  яхтата на германците, вече бях сигурен че веднага трябва да се измъкнем от тук. Да обаче някой трябваше да отиде до брега с дингито на гребла, да развърже въжето и да се върне яхтата, а ние през това време да сме обрали котвата и някак си да стоим неподвижно, докато той се качи. Ко-шкипера ТИМО се нагърби с най-отговорната задача да отиде до брега. Вятъра духаше силно, заваля и дъжд, ако ТИМО пуснеше въжето нямаше да може на гребла срещу вятъра да се добере с дингито до лодката. Не знам как щях да го прибера ако това станеше, затова му казах да се държи здраво за въжето, а ние от лодката ще го изтеглим без да се налага да гребе. Вятъра натискаше кърмата и въжето се беше опънало като струна. Неистови усилия струваше на ТИМО да си изтегли аванс и развърже възела от дървото. Не знам как, но успя и с ловки движения се качи на дингито и даде знак да дърпаме. В това време навивахме котвата, която естественно заяде 2 м преди да се покаже от водата. С пълна газ на 5-6м от другата яхта и с котва във водата успях да тръгна напред срещу вятъра. Всички се качиха и още не прибрали котвата си показахме носа извън залива и разбрах, че прибирането ще е негърско. Силния вятър беше вдигнал и вълна и лодката започна да подскача и да се блъска във вълните. Карах на мотор докато излезем на чистото. Огледах екипажа, на нито един в погледа не видях уплаха, по скоро облекчение, че се измъкнахме от залива. Завъртях лодката под 45гр спрямо вълната и тя почна да ги катери без да подскача толкова. Викам си сега ми е паднало да карам в такова време и предложих да не се прибираме веднага, а първо да покараме малко на ветрила. За моя изненада всички приеха. Извадих 1/2 от геноата (предното ветрило), подсигурихме въжето на ролрифа и изключих мотора и легнах на курс халвинд. Лодката залепна и стана още по стабилна. И така покарахме, кефихме се (най-вече аз де), снимахме клипове, но не изпусках още по-черните облаци с гръмотевици, които идваха от Изток. Реших че риска не си заслужава и поех курс към любимото ни Нео Клима.

нямам търпение за продължението...............

Ице ГОЛЯМ си!Чакам продължението  

Кво ли е станало с германците?!

Дрьж печено и да има ситуаций не давай признаци за несигурност /да не се панират останалите/ Местата са уникални ......Мерси за споделеното .ПП.На Трикери брьмча ли морското такси ?Ние като бяхме почти цяла нощ прави курсове

Eдна от най-добрите теми,която съм чел,гарнирана с разкошни снимки...
Завиждам ...ама честно...

Пиле У калчища , Герги

RAAZIEL написа:Eдна от най-добрите теми,която съм чел,гарнирана с разкошни снимки...
Завиждам ...ама честно...

Ееее,има и други такива ве - ама сега няма да спамя.......

Нео Клима кърти, и ние преди месец се възползвахме от безплатния ток и вода. 2-2 мили преди пристанището, по посока Скиатос, имахме зверски удър, който приключи в полза на туната..

RAAZIEL написа:Eдна от най-добрите теми,която съм чел,гарнирана с разкошни снимки...
Завиждам ...ама честно...

Аз не завиждам, щот ако се кача на тая яхта или няма място за другите или потъваме, обаче това не ми пречи да преживям всичко заедно с Ицо, още повече, че имам принос към клиповете които още не е пуснал, батерийте за камерата минаха по моя канал за доставка
Ама верно си майстор на разказа Ицка и ко викаш после

Мечтаната ми почивка...Браво много ти се кефя
Ще споделиш ли какъв опит имаш от преди това във ветроходството?

А,така,на порцийки,да е по-интересно .

georg написа:Кво ли е станало с германците?!

Като видяха колко бързо се стягаме за отплаване и те започнаха да прибират чершията и малко след нас и те отплаваха.

gogo26 написа:Мечтаната ми почивка...Браво много ти се кефя
Ще споделиш ли какъв опит имаш от преди това във ветроходството?

С ветроходство се занимавам от 4г, като първите две прекарах само в четене на книги и учебници. След това няколко практични урока и участие в около 10 регати, като екипаж. Миналата година изкарах в Гърция практичен курс RYA Day Skipper, който е насочен към шкипери за дневно круйзно плаване. Имам и кетап за 20 БТ от Бг. От към кетапи го докарвам, но практичен опит в самостоятелно управление на яхта, като изключим едно 3 дневно плаване около Тасос пролетта, нямам. За мен най-трудното беше, като приближавахме пристанища. Това всеки ден да влизаш в непознато пристанище, само по инфо от пилота писан преди 10г, много ме тормозеше и изнервяше. Подхождах изключително консервативно, вътре в пристанището обикалях и оглеждах бавно по няколко пъти преди да реша къде да пристана, за момент да се осъмня в нещо и веднага прекратявах и почвах наново маневрата. Нали знайш най-големия резил за капитана е да потънеш в пристанище... Та така.

divein написа: Нали знайш най-големия резил за капитана е да потънеш в пристанище... Та така.

divein написа: ...Имам и кетап за 20 БТ от Бг. ...

         И аз имам бе, колега, ама като знам какъв съм инженер, как да ида на лекар?
        Страхотно преживяване, и добре, че не си знаел с какво се захващаш..
        Чакаме продължението с интерес и нетърпение, браво на теб и като разказвач!