за сиртакито и рибата 2014 година

А тези които останаха ще имат едно наум и ще ме чакат за някое следващо идване.
Единственото дето ми разсейваше тематичния риболов бяха огромните стада с огромни морски кефали, въртящи се край кораба…даже единия от тях се закачи за малко на въдицата ми и разви десетина метра аванс преди да се откачи.
Най-накрая тръгнахме. Отиваме в Пирея на ремонт. Маневрата на един агрегат беше повече от нервна. Главна машина и оцелелия агрегат не желаят да работят в паралел и това е. Ту единия или другия хвърля товара и ние скачаме да изравняваме. Лубрикаторите нещо се сърдят и се пенят. Май там пък маслото не е в ред или проблема е по-тежък. Средиземно море е с вид на супа, току що свалена от огъня. Вятър никакъв няма. Слънцето прежуря. Морската вода е 36 градуса. В кабините е 38 градуса и 100 процента влажност. В машината е 50 градуса. Ние сме като във сауна и се потим денонощно. Чаршафите и възглавниците не искат да изсъхнат. Фанелките ни също. Имаме още седмица път…скоро ще останем само на пилета и ориз…а вънка скачат големи туни.

край на част три

Ники благодаря за поредния ти супер репортаж
Не ти е лека професията, но ти си намерил начин как да я направиш приятна.

spear написа:Ники благодаря за поредния ти супер репортаж
Не ти е лека професията, но ти си намерил начин как да я направиш приятна.

Така е ама къв е тоя дрънгел дето плаваш на него, както го описваш, по добре да се реже за скрап вече

rikitikitavi написа:
край на част три

Ай,удри едно малко,и почвай четвъртата...
Все на баш най-интересното спираш ве.......

Почваме сякаш да свикваме. Търсим поне полъх на вятър ама няма. Но пък вечер две щурчета се надсвирват под прозореца ми. Имаме и дърдавец дето се вози на хамбара и лястовичка и още две други птичета.
Подухна вятър, уж разхлади.
Влагата обаче пак си седи.
Вълни големи отпреде строи.
Заливат и клатят, главата кънти.
Или казано по човешки ни отпра една буря. Влачихме се едно денонощие с 5км/час и се отървахме леко.
Вече седмица пътуваме и почнаха слуховете:
1 Пътуваме за Пиреа за поне 15 дневен ремонт или повече и ще има евентуално смяна за нас.
2 Пътуваме за Турция за малко закърпване и малко измама с документи и после пак по света. За нас смяна евентуално през крив макарон.
3 Пътуваме за Турция да хвърлим кораба за скраб и да си се прибираме всички по домовете си.
4 Отиваме в Пирея, оставяме целия екипаж и само аз, шефа и капитана отиваме до Турция да закараме кораба за скаб.
Абе весело си е при нас. Има само три неща дето ни помрачават радостта: забавят ни здраво и отново заплатите, има само седем пилета в хладилника и водата пак е на свършване и сме на режим отново.
Надяваме се след два дена да има новини.Ако са добри ще си направим парти с тези пилета. После ще ядем ориз. Имаме поне пет дена до пристан….
Шест дена преход и шест дена Ад. Писна ми в кабината да е влажно и да спа във пот. Писна ми да се надигам от дрямката с главоболлие поради липса на въздух за дишане. Писна ми и да си горя ръцете при всяко пипане на инстументи и перила в машината. Писна ни ..ама ще издържим.
Вече завихме край Гърцията и се надяваме да влезем в по-хладни води. 38градуса морска вода, 45градуса свеж морски въздух, 50те градуса въздух в машината и 99 градуса температура на водата на двигателя не се отразяват добре на техниката(за нас …е ние нали сме механици). Маслото на главния двигател минава 60 градуса. Водните охладители се забиха със сол. Влачим се на среден ход и трябва да устискаме още две денонощия. Останахме с едно единствено пиле, картофи, лук и яйца. И ориз де. Отиваме в Турция и продаваме кораба. Настроението поне е весело. Трябва обаче да разглобим счупения агрегат преди да стигнем.
Хванахме се здраво за ключовете и само за ден разхвърляхме агрегата. Отвихме половин кофа с дребни болтчета и струпахме една камарка с тръби и тръбички. Времето за един ден стана от жарко лято на хладна есен. Всички си сложихме дългите панталони и чорапите. Влагата я няма вече и имаме само ден до хвърлянето на котвата. Почнахме и куфарите да си приготвяме.(ако знаехме само в къв гръцко-турски сериал навлизаме…)
Докато ние си се влачим като едно куцукащо пиленце,край нас профучават всякакви кораби.
Тъмнен фон и светлини във форма на пасажерски кораб
[You must be registered and logged in to see this image.]

…
Най-накрая пристигнахме край Измир. Маневрата протече почти гладко. Само последния половин час ,докато се наместим точно на котвеното място, беше по-трудно. Наложи се с един тежък ключ да млатя постоянно един посчупен регулатор, че да можем да сменяме хода. Хванах мускулна треска ама котвата я пуснахме. Пуснах и лампата и докато наглеждах охлаждането на прегрелия ни двигател дръпнах два сафрида.
Чипаре, отдушник, сходня, космата ръка, два сафрида и отново тъмен фон.
[You must be registered and logged in to see this image.]
То дотук добре ама после по лампата минаха заргани, баракуди и доради и даже един кефал. И всичко това без да ми клъвне на нищо подадено. И калмарчета се завъртяха. На дъното пък пасаж с гопи ми опасаха всичко рибно. След два часа риболов в един посреднощите се отказах.
Гопа и сафрид, а фона няма да го коментирам.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Все хванах нещо ама утре се надявам на повече.Забравих да спомена: половината екипаж, начело с капитана мина да види колко риба съм изкарал. Щото храната свърши. Остана малко зеленчук и ориз. На всички казах да се помолят на Непрун да отпусне нещо.
В четири сутринта ме дигна една аларма. Риби ниакакви нямаше и пак си легнах. В седем сутринта станах да пусна водата за екипажа(нали сме на режим) и на кърмата мярнах пасаж с доради. Кратко ровене из нещата и избрах няколко воблера и катмастера за пробите. Катмастера се оказа печелившата комбинация. Веднага имах удар.
Една малка златна риба (дорадо значи злато) в пълната си красота.
[You must be registered and logged in to see this image.]
После се заех със задачата да раздразня рибите. Успях да ги докарам да побеснеят от подскачащатата под носа им примамка. Постоянно имах удари и откачания,а някой риби се качваха при мене.
Не много големи ама за сметка на това многобройни(за риболов на доради) риби, доста окървавени де.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Всички рибарски лодки взеха да влачат точно край въдицата ми. Тук са само част от тях.
Три рибарски лодки със зяпнали рибари в тях.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Хората обаче си бяха културни и не се пречкаха. Интересното беше, че никак не им кълвеше.На мене продължаваше да ми кълве. Дойдоха и помагачи да вдигаме рибите с кепа.
Аз и моториста в снимка за спомен
[You must be registered and logged in to see this image.]
Моториста ми заби следния въпрос: „абе ти що не спреш да я мърдаш тая блесна, че да я захапят накрая рибите.?”
Получи се невероятен риболов.Напълних почти половин касета с риба преди да се наплашат.
Час и половина риболов – цял живот спомени.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Обяда го осигурихме.
Още в десет часа се започна дългоочакваното барбекю (от близо два месеца му се каним).
Египтянина замислено гледа как се пали огън по зидарски.Също и снимки прави за да образова и останалите. Или пък е много гладен и чака рибата..
[You must be registered and logged in to see this image.]
Разбира се, заради умни съвети ,решиха да разпалват дървените въглища със старо олио. Като се понесоха едни кълба бял дим из целия кораб…чак пожарната аларма се включи. Смях им се от сърце и дърпах по някое дребно рибе от дъното. На всяко рибе рибарските лодки хукваха пак към мене. Все пак работата с жарта тръгна. Разбира се в този момент заваля дъжд. Пренесохме под навеса барбекюто и продължихме…
Малко поорязани доради на скара с малко дребосъци за компания.
[You must be registered and logged in to see this image.]
(главите, вратовете и опашките са заделени за супа-това ще ни е за утре менюто)…със сериозните дейности. Готвача беше направил топъл хляб, аз намерих две студени бирички….
Имаше за всеки по една голяма риба.
Да ни е сладко
[You must be registered and logged in to see this image.]

Ей нямаш си представа как ти завидях.... а дядо Иван ако беше там оставахте навеки

А на вкус…беше божествена.
Дойде контролата. Провериха ни дали сме си ние. Капитана взел, че се похвалил колко мноого и то голееми доради сме хванали. Контролата пък се оказала рибар и споделил, че лодките хич нищо не са хванали. И два часа след това-вий тоз кораб я да го преместите….от другата страна на острова, че тук ни пречи. Три часа маневри. Палене на студена машина и други подобни екстри в ураганен вятър и проливен дъжд. На новото място на дъното ни посрещнаха разни дребни рибки. Идеални за стръв.. и за супа по принуда. Като спре въпросния проливен дъжд и ако не се наводни лампата, ще видим дали и друго ще се хване.
Цяла нощ опити за да се разбере,че за този момент , на това място, риба няма. Всичко се хванаха десетина дребни рибки. Мина една дебела заргана и пасаж с кефали. Изчаках изгрева.
Зората
[You must be registered and logged in to see this image.]
Надеждата беше нещо да се покаже. Показа се началото на нова буря. Отказах се от риболова като съмна добре.
Буря иде в утриното небе.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Време е да прибирам въдиците в куфара и да се приготвям за слизане. Гробището на кораби е точно срещу нас. А и имаме девет кубика вода и една чанта картофи.
Като дръпне човек чертата-хубав рейс беше. Аз доволен.
Обаче нещо се проточиха нещата с нашето слизане. Една седмица буря. Накараха ни да съберем счупения агрегат и да успеем да го запалим. Без части. Трябвало да работи десет минути. Купувачи ще идват да гледат кораба. Отне ни три работни дена.
Докараха малко храна с катера. Докараха и малко вода.Минаха експертите на бъдещите купувачи и половин ден снимаха кораба. Накрая не го харесаха и се отказаха. Почна коч байряма-турския празник. Една седмица без новини и посетители си висим. Храната дето я донесоха свърши отново.Спрях хладилниците, че камерите празни.
Бурята обаче падна и остана само силното течение. Наблегнах на почти денонощен риболов. Направо слаба работа. Какви ли не изпълнения правих за по няколко рибета. Ама тук килце, там килце-събират се. Трябва да си разнообразим храната. Иначе на кораба имаме само ориз, оризови спагети, нормални спагети и по малко картофи и консерви.
На дъното много дребосъци се въртят. Дълбоко е четирсет метра има силно течение,а искат да е неподвижна стръвта. Трудно се получава. Минават и хубави скумрии и сафриди ама и те не се задържат. Реално едно ядене за ден успявам да изкарам за българите на борда. Абе доволно от Нептун. Още малко ще се наложи да изкараме така на сървайвър и слизаме(уж).
Два дена така и взех да научавам кога-какви точно риби минават. Риболова потръгна. Изкарах за едно здраво ядене за всички и после запалихме пак скарата.
Пак барбекю ама с по-дребни риби
[You must be registered and logged in to see this image.]

Нека ни е зле.
Тъкмо вече напълно я окъсахме от храната и докараха с един катер малко провизии(тъкмо се канихме да викаме моряшките синдикати да ни спасяват). И новини. Имало купувач за кораба и водели преговори за цената. Отиде ни прибирането по домовете някъде в бъдещето.Поне десет дена ще висим тук. Пак пуснах хладилниците.
Отпра ни и поредната буря. Висим си ние тука и си чешем езиците. Докато ме подмята вятъра дърпам по някое дребно рибе.Има и такива моменти де.
Минават си дните. Аз продължавам да наблягам на риболова. Работа никаква няма и всеки гледа да си уплътни времето както може. Хващам голямо разнообразие от дребни рибета. Спарита, змариди, костури,перки, гопи, карасчета, сафриди и скумрии. На два пъти закачих и доради на чипарето ама много бързо изправят куките и си заминават. Упорствам и с една калмарка да закача октопода ,дето на няколко пъти си краде рибки от чипарето, ама животното не желае да съдейства и примерно да стане на вечеря.
Все пак след много закачания с оловото на чипарето, октоподчето се качи и на борда. След него се заиграха с чипарето и десетина зарганки. И те се качиха на борда. Не ядяла зарганата чипаре. Яде си. Даже и не й пука от дебелата мисина. Ама иска плавно припомпване по метър и то от повърхността. И после иска да я засече човек в момента на кълването.
Стана пъстро рибно присъствие в камерата. Ама моториста им е дигнал мерника и скоро ще се разнася аромат на пържена риба по целия кораб.
Бавно и трудно, с много клюки и слухове и неверни изказвания, мина месец и половина на котва. На няколко пъти свършва и храната и водата. Веднъж толкова я окъсахме с храната,че шефа с неговите пари купи храна за всички за седмица. Постоянно телефонни разговори се водиха с офиса и хиляди евро се навъртяха. Накрая истината излезе на яве.
Кораба е запориран от банки. Евентуалните купувачи се оказаха един човек и е играл мръсно на фирмата. От протакванията му са излезли всички тези изчаквания. Накрая дойде последния ден на месеца и банките дойдоха на кораба да си подпишат документите за исканите суми. Ние вече се изчерпахме от към търпение. Нямаме и работа(няма да броим запушването на шпигатите с хранителни продукти от готвача и последващото сваляне и избушване на тръби). За скраб сме все пак. Скука пълна. Даже и рибите свършиха(гадовете минаха на зимен режим и се групираха около камънаците).
Продължихме си чакането. Нервите на всички много се опънаха. Както се казва”крайния продукт на храносмилателната система се удари във вентилатора и навсякъде се разлетяха л…”. Банките събраха всички собственици от целия свят в Гърция и направиха разбор. Ние нали сме на нокти и ни „успокояват” с новини. Оказа се, че някой си е решил на своя глава да спре всички плащания. От няколко месеца. Собствениците извадиха едни големи пачки и решиха проблема с банките. И за нашите заплати са се подготвили.
Ударихме 40 дена затвор опс рейд. Отново се сменят новините през два часа. Вече не им обръщаме и внимание. Чакаме да дойде вдругиден и да се качваме на рейса за дома. Обещано е уж. Багажа на всички е стегнат и всеки си е поръчал някаква вечеря да го чака у дома. Щото ние пак свършихме храната. За сметка на това времето стана студено, а на кораба отоплението на кабините не работи. Можем за два дена работа да го пуснем евентуално ама след това денонощно трябва човек да стои до котела. Нали аларми нямаме, помпата му е на издихания и има навика да се пали.
Вдруги ден дойде и вместо заплати и билети ни докараха отново храна и вода. Трябвало до понеделника да сме изчакали. За пореден път. Все пак изгрева на луната донякъде компенсира кофтито новина.
[You must be registered and logged in to see this image.]

]На следващия ден още от сутринта се завъртя ято хубави доради край кораба. Имаше и риби към метър между тях. Замервах ги на почивки със всякакви воблери и само ги качвах в краката си. Чак в късния слетобед имах две атаки ама не се закачиха. Това да гледа човек как от дълбините изплуват педесеттина огромни риби и застават неподвижно за да разгледат воблера ти е невероятна гледка. Всичките тези сини перки и златни тела…. Все пак за змрачаване предизвиках интерес с дълбочинна лека игра на катмастера. Изплува между дорадите един пасаж с дребни рибки и една от тях отнесе примамката. Учудващо успя да ми издърпа близо десет секунди аванс. После на повърхността се показа една хубава тлъстичка(за моите очи) ричола.
[You must be registered and logged in to see this image.]
На тегло към килограм и малко над 40санта дълга.. Веднага беше умъртвена, измита и много осолена и още потрепваща сложена на скарата. Малко дебеличка дойде ама се получи вкусотийка. Седем човека си хапнахме и учудващо ни стигна. Вярно е , че хапнахме и по едно овне-биково кюфте и малко салатка.
За следващият ден дълбок размисъл и всякакви опити да предизвикам рибите. Един удар на катмастера при изтеглянето му бързо от дъното. Откачи се. Каквото и да беше там.
Накрая изрових един много страдал малък пилкер(прелакиран както дойде от мен) и му вързах една голяма кука да се мандахерца до него. Пуснах го до дъното и го пришпорих на тласъци и с бясна скорост към повърхността. Десетина оборота и един зверски удар. Аванс.Кеф на макс. Десетина минути борба и още една ричола се преметна през борда.
[You must be registered and logged in to see this image.]

По-малка от вчерашната ама също така желана. Продължих с джигинга ама имах само празни удари. Явно куката ми не е удачно сложена. Закачих и една тройка за помощ. Една ричола се заигра на сериозно. Близо час на всяко второ вадене бягаше след пилкера. Идва до повърхността и си тръгва. Накрая направи грешка и тройкатя я забоди за носа.

[You must be registered and logged in to see this image.]
[Станаха две риби и време за вечеря. Този път сцепих рибите по дължина и така ги прекрах през скарата. Добре ни дойдоха.
Храната отново свърши. Вече сме и на последни часове от тръгването. В неделята от скука пак на носа се наредих. Да тренирам джигинга. То се оказа освен много изморително упражнение и много трудно. Рибата иска точно определена бясна скорост и игра на пилкера към педа ляво-дясно. Ако скоростта се вдигне много рибата не вижда примамката. Ако пък е много бавно успява да я разгледа и заминава. Също ако играта е малка-не й е интересно. Ако пък примамката бяга много ляво-дясно не успява да я захапе. За час и половина успях да предизвикам десетина атаки и осем от рибите се закачиха. Не всички дойдоха за общата снимка де.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Нямах нито една риба захапала куката. Все тройката ги кове някъде по тялото. Явно бъркам нещо ама ….и така се получава. Предизвиках и една сериозна атака в краката ми на метрово дорадо ама му извадих примамката от устата без да успее да се закачи.
Да си призная направо се влюбих в този начин на риболов. Това да ти изгърми пръчката в ръцете и после вземе аванс с удара и да слушаш джъъът-джът-джъъъът. Десет минути да не можеш да спреш уплашената риба. Да не забравяме и липсата на притеснения от слаба линия или изправяне на кука.КЕФ.
После цял слетобед упорствах ама рибите се изнесоха някъде и един силен вятър с течение се появи.
Понеделник. От шест сутринта капитана е заминал на брега. Ще се помага за подписване на нещо си и заплатите ще донесе после.
Аз след сутрешното кафе съм пак с въдицата на носа. По сметки на готвача е добре още поне една риба да хвана за да има за целия екипаж за обяд. Малко духа силен вятър ама и без това друга работа нямам. На второто хвърляне(издърпване) удар. Кефа пак започва. Отново ричола ама този път за разнообразие лапнала тройката и еденичката я закачила за врата. Обяда готов.
Реших да пробвам нова теория. Дали ако първо поклатя малко пилкера до дъното и го поблъскам в него, няма да се насъберат любопитни риби. Първи опит и нещо захапа. И се пусна. А сега де. Кой беше това. Заложих на идеята да е октопод. Втори опит с повечко подрусвания и ме залепи. Засечка и нагоре. Дърпаше се ама де ша оди. Нямаше за какво да се залепи и ето го на снимка.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Чудничко. Занесох го на готвача ама ме дъвче една мисъл. Дали в този мрачен ден не са излезли октоподите на лов. Моментално проверка на друго място. На котвената верига. Там трябва да има. Моментално залепна. Вдигнах го няколко метра и се пусна. На втория опит се закачи. За него се наложи кепа да пускам. И той позира за снимка.

[You must be registered and logged in to see this image.]
Страхотно. Два за един ден. Дали обаче няма да има и един там дето клатя пилкера. Отново познах. Този път по-дребен ама станаха три за обяд. Ричоли повече не се показаха. Вятъра продължи да се усилва. Махнах пилкера и закачих една огромна кука. Набучих на нея пиплата на единия октопод и ето ти готов мини-октопод за стръв. Може пък да изкуша дорадите. Каквото и да правих обаче не клъвнаха. И им го подмятах пред носа и ги дразнех с пилкера и го сменях с пипалата и на придърпване от дъното пробвах(ама не е истина без тежест колко минути отива при този вятър да потъне). Никакъв резултат. Накрая потопих пипалата на десетина метра, отпуснах аванса и отидох да се разхождам. Десет минути след това намерих въдицата съборена и изтеглено от нея стотина метра влакно. И оплетена по дъното на кораба. С малко повечко бягане напред-назад по палубата се откачи от корпуса и се оказа, че има нещо голямо и тежко на другия край. Много внимателно почнах да я качвам. Рибето беше се поуморило вече. Направи един-два тигела и го натиках в кепа.
Малей каква аларма дигнаха моряците. И снимки после се правиха.

[You must be registered and logged in to see this image.]
Аз бях първи де.
[You must be registered and logged in to see this image.]
[0[/img]Рибата излезе 82см и 3,8кг. После пак заложих пипалата за стръв (ясно беше, че си изчерпах лимита ама да съм сигурен.). На обяд ричоли на скара. След обяда ново дорадо се е хванало ама докато видя и се оплело във котвената верига. Подърпах го малко и плетеното влакно се преряза на някаква мида. На пилкера обаче предизвиках няколко атаки на дорадите. Две закачих ама и двете се откачиха на секундата. Ричолките също не искаха да си играем.
За вечеря дорадото беше изпечено в една огромна тава. Не е истина какъв аромат извади тази риба. Преди залеза за последно снимах острова на птиците.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Сега остана да се върне капитана и да си ходим.
Капитана се върна и заплатите донесе. Радост настана по кораба. Народа се разпя и египтяните маанетата пуснаха. Утре по-голямата част от екипажа слиза. В машината оставаме само с шефа. Да изкараме кораба на брега. Иначе сутринта извадих отново въдицата да уплътня малко време. Ричоли нямаше. Похвърлях за октопод и на второ хвърляне удари хубаво животно. Полека го вдигнах и на няколко метра от повърхността го нападна глудница доради. Всяка си захапа по пипало, свалиха ми го от куката и си заминаха с октопода. Останах зяпнал. После какво ли не правих ама втори не хванах. Смених голямата кука на пилкера и почнах отново джигинга. Завъртях отново дорадите и на повърхността една от големите захапа пробно пилкера. Този път голямата кука са заби здраво ама говедото като каза дий….и като почнаха едни скокове. Няколко минути се мъчих да го накарам да се гмурне, че да се поумори ама не и не. Скача кат изоглавено. И то все с отворене уста и тръскащо глава. Накрая се откачи. Все пак кефа беше на макс. Казано по модерно му направих лонг-кеч-анд-релийз.
Изкарахме една вечер. Кой-спал, кой дремал. На сутринта всички сме се кукнали кафе да пием. Ама аз като си го изпих и ко да правя. Има цели шест часа до изпращането на колегите и до някакви новини за нас. Ади пак за риби. Може някой октопод да се е завъртял. Още на първото подаване на пилкера и ме хвана. Преди да се усети го отлепих и полека го вдигнах. Излезе големичък октопод. При това плува енергично напред-назад и тежи. Едва го убедих да влезе в кепа. От там на борда. Вече имаме да си направим прощално парти на оставащите. Щото пак сме изяли всичко и готвача е от заминаващите. Намерих кой да направи октопода и му свих крайчитата на пипалата за стръв.
После пак се върнах да пробвам случайно няма ли втори да се хване. Заметнах по-встрани.Подскок-подскок и леко вакумиране. Утърва се. Ама повтори и този път нямаше празно. Излезе един по-малък октопод. Кой като мене. За пипалата извадих голямата въдица и вложих сериозната макара с голяма кука.Ако случайно клъвне няма да допусна да загубя рибата. Е приплясках и подмятах пипалата ама никакво дорадо не се показа. Зарязах всичко и отидох да се разхождам и да извършим ритуала по пиене на кафе. Преди обяда се кротна времето и гледам пръчката се опитва да влезе във водата. Долу под мен дорадото с няколко дружки правеше кръгчета. Тежката въдица хич и не го усети и директно го навря в кепа.

[You must be registered and logged in to see this image.]
]Кило и шестотин. Ето ти повод и последното барбекю да запалим. И идеален повод да дразня заминаващите.
За всеки случай реших да се пробвам за още една риба. Друго си е да са две за шестимата дето оставаме. Морето се избистри. Приплясках на десетина метра от мене и едно дорадо се насочи към стръвта.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Наближи я.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Направи кръгче около нея.
[You must be registered and logged in to see this image.]

После я захапа.
[You must be registered and logged in to see this image.]
[i](примамката е на десетина метра дълбочина и фотото не хваща цветовете)
Изчаках да преглътне и засечка. Куката се заби. Това повечко се сърди. Поподскача малко. Попляска доста ама накрая се остави да го навра в кепа. Излезе по-голямо от предното (1,9кг). Дотука повече от доволно. Само дето не подскачах от кеф по палубата. (при чистенето се оказа,че това е вчеращното ми дорадо. Куката си я намерих в корема му)
Реших да продължа с риболова. Реално повече риба не ни трябва ама да убия се налага още два часа. Отново се завъртяха дорадите.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Отново ходиха да душат. Ама само позадъфкаха по едно крайче на пипало и се отказаха
[You must be registered and logged in to see this image.]

Здраве да е.Аз съм си хванал моето. Ама за уплътнение на времето минах на пилкера. Първо изтегляне-ричолите са тук. Второ изтегляне-два удара и не се закачи. Дойде до повърхността. Две пусти изтегляния. Малко почивка. Ново изтегляне. Зверски удар и силен пукот. Скъса плетеното влакно. Сериозна риба излезе. На бегом до кабината за последния пилкер(отново се показва как трудно уча кога да са спра). Първо изтегляне с него-една ричола дойде да го разгледа. Няколко пусти изтегляния. Мисината се налага повечко да се сецка за да работи. Коригиране на тръскането и много зверски удар. Аванс.Мисината е 0.5мм нова и не ми пука. Две минути без да спре да забива и ….прехапа влакното. Ами явно трябва да спирам риболова за рейса. Снимка за спомен от последните риболовни трофеи.

[You must be registered and logged in to see this image.]
g]И то станало време да казваме довиждане на колегите.
Казахме си чао. Останахме малко хора.Моментално боцмана запали барбекюто и …
1.
[You must be registered and logged in to see this image.]

2.
[You must be registered and logged in to see this image.]

3.
[You must be registered and logged in to see this image.]

4.
[You must be registered and logged in to see this image.]


Така. До тук добре. Лошото е ,че изхвърлянето на кораба от сряда-четвъртък се отложи за петък. Ако не го хвърлим обещаха сменен екипаж ,а ние да си ходи. Направих се на готвач. Приготвих пушена рибена чорба, леко нервозна. Да е в крак с обстановката. Много я харесаха ама и много се потиха над нея. После пражих флотски кюфтета с лук на скара от телешко-овча кайма. Интересно и те се получиха много добре. После едни лоени наденици от няма и как да ги ядем ги прекарах през туча. Сред много пушеци и свирене на пожарна аларма добиха поносим вкус и чуден аромат.
Дойде петъка. Отложиха ни за слетобед. После ни накараха да хвърлим всичкия баласт, че събота предиобяд излизаме. Куфарите приготвих. Пет часа баласт правих ама вечерта всичко беше готово. Сутринта готов с багажа пръв на трапа. Пак промяна в плана. Отменят маневрата за понеделника ,а двамата моряци си тръгват наобяд. Щото визата им изтичала. Превъртях. Трима души ме държаха и притискаха да не се кача и аз на катера да избягам. Беше гадно,че успяха да ме ударжат. Не можели да запалят двигателя без мен (остай се ама и през цялото време ми се молеха да остана….само да се бях добрал до трапа)…губят ми се моменти. Все пак не успях да си тръгна де. Още два дена затвор. Таман 55 дена да ги направим. Аз вдигнах стачка.Спрях да готвя. Капитана ходи да мие чинии и прибори. Ядохме хляб и сирене за вечеря. И домат.Иначе им обясних как ще им направя пушен кашкавал и каймян шашлик(леко пушен и леко неврозен) и то с все подробности по направата.
На другия ден, в неделята ,старпома станал рано-рано супа топчета да прави. Оценихме му ентусиазма ама си личеше ,че му е за сефте. После вика кайма ми бил оставил повечко та обещаното да съм направил. Как да му откажа. Към все същата кайма накълцах половината ни останала главичка лук и една голяма шепа чесън. После няколко мини огнени люти чушлета и две яйца цапнах, че и шепа сол нахаках. Всичко туй го намачках все едно мачках…ъъъ…примерно….тесто. На бамбукови шешчета навъртях по едно цилиндърче и на скарата ги търколих. Ама над скарата направих колибка от ламарина за да изведа пушека настрани. Там на хладно да мине през набучените на шишчета кашкавалчета та да се опушат. Тъкмо кашкавала придоби портоколов цвят и шишчетата бяха готови. Намалих скарата и търколих и кашкавалчетата за получаване на черни чертички. Та обяда си беше ресторански. Мноого бързо го омахахме. За вечеря направих пържени кюфтета различен размер, доматена салата със кубчета сирене и краставички на пръчки отстрани. Отново се прие с мълчание и енергични движения на челюсти и ченета. За десерт кока кола. Имаше и още малко оризова супа топчета(уважихме я де)
Дойде дългочакания понеделник. От преди седем ме дигнаха кафе да пием. После машина взех да подготвям. Все пак маневра ще правим. Нали. Теглих няколко пъти по една на роднините на третия механик(дето вече си е в къщи и даже е забравил за нас) ,че не му работят механизмите. Набързо се наложи настройки на котела да правя ама може да се каже успешно се справих. За обяд направих накъсани яйца заринати с кубчета сиренце и домати. Омааахме ги и тях. Към три се обадиха да потвърдят излизането на брега и зачакахме пилота.Даже минах на носа да погледна за последно дорадите. Поне десетина се въртяха в дълбочината около котвената верига. След час дойдоха от скрападжийницата да си проверят кораба.
Е тук отново почна гръцкия сериал. Намериха подправени корабни документи. Отново се замери вентилатора със много нагоре споменатото нещо. Почнаха крясаци по телефоните и кво ли още не. Здаването на кораба се изнесе някъде в неопределеното бъдеще. За черешка останахме без никаква вода за миене, къпане и „туилетни”. Помпата въздух засмука(а за машината си трябва вода при подгряването). Вместо храна имаме кашон с нудалси. Вдигнахме бунт. Пак се раззваняха телефоните и начело с капитана обещахме утре наобед да си ходим. Те пък каквото си искат с кораба да правят. Съответно от офиса обещаха веднага храна да докарат и утре предиобяд на брега да изкарат кораба. Ние пък се направихме,че им вярваме ама си държим на обедния срок. Та така мина и тази серия.За вечеря нудалси.
Вторник. За закуска извадих от аварийния запас от лодката. Пресовани блокчета с много калории и мазничак и не особено приятен вкус. Гърците обаче пак се пооправиха. Е загубили били едно куфарче с доларчета ама карай. От сутринта пак грея машината(налях морска вода, че друга няма. Направо му разказвам играта на котела). Ще влизаме. Ама първо трябва митничарите да минат. Минаха хората слетобеда, че и паспортите ни подпечатани докараха. После намина на бегом и човека от офиса. Доплати ни за останалите дни. Докара и една чанта с материал за сандвичи. Дотук супер. Ама вече наближава два слетобед. За пилота нищо не се чува. Минаха час, два, три. Чу се. Нашите отложили маневрата за утрешния ден. Малий кви неща се чуха след това. Ние натискаме да ни пратят катера да си тръгваме веднага-капитана ни играе контра. Уж с нас беше ама на думи. Агента и той не можел да прати катера?? Имаше много реплики с повишен глас. Заплахи, че ще пуснем спасителната лодка и ще си ходим. Маниии. Комедия и турски сериал в едно. Ама капитана не издържа и припатка (с други думи изкара две кофи сълзи и една със сополи. Ама нали си е дъртю-кат нищо ще ни докара някой удар,че му теглихме всички по една и той избяга). Като направихме разбора-пак от страната на булката ни завъртяха. Брей няма излизане от този затвор. Направо ни увиснаха носовета. Направихме си по един сандвич за вечеря и пак гледахме развалени турски новини(кораба се върти и предаването се размазва постоянно). За последно утре остава да слизаме. Наложи се да разучавам и горивната система, че и дизела свърши в цистерната. Следва серията в сряда.
Дойде толкова дългочакания ден. За последен път с морска вода загрях котела. После почнахме да се опитваме да запалим двигаделя. Ужас. Не превърта. Винта толкова е обрасъл, че въздуха няма сила да го завърти. И валоповоротката се разпадна. Както си беше цялата в грес,а ние облечени официално, се наложи ремонт да правим. Пилота се качи, а ние вече два часа ко ли не правим и не можем да развъртим пустия му двигател до обороти за палене. И единия въздушен компресор взе да се чупи. Еле накрая и старпома намина да натисне две рейки и чудото стана. Запалихме. Тръгнахме на последната маневра. Котвата обрасла и тя и едва се е вдигнала. Тръгнахме и почнахме да прегряваме. Всички тръби обрасли отвътре с корали. Двигателя вдигна 105градуса на водата. Долях половин кубик морска вода да спечелим три минути и повече нищо не можеше да направим. Вече наближихме брега.

[You must be registered and logged in to see this image.]
Двигателя кипна. Взе да бълва вряла вода из цялата машина. Всичко стана в пара. Пожарна аларма се включи. Две минути преди да блокира двигателя и да стане и тъмно и тихо се блъснахма в брега.
Стигнахме.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Довиждане корабче.

Ми то туй то беше.
Край.

пп ку сакате нацяло ци гу прочитети пак.

УФФФФФФ,отърва се накрая и ти ве - ба си гърча, дето го изчетохме с най-голям кеф.

Браус, ногу арно, се едно бях там през цялото време
Само,.... толкова риба на скара изядохте, ама една биричка, не видях нийде

Браво бе Николай, цял писател-пътешественик си бил бе. Поздравления за разказите приятелю.

Браво Никииии за риболова и разкза от всички пътешествия дето сме ги чели този път е май най-трудното Отърва се най-сетне

Браво колега

Бреее, то коритото имало страхотно име

Рики, след толкова перипетии, сега не ти ли е мъчно

JimBeam написа:....

Рики, след толкова перипетии, сега не ти ли е мъчно

абе като малко дете го глледахме двигателя. Поне разказа от него ми остана. И .....едно локи-токи за лодката.

Така като чета, всяко нещо на тоя кораб се чупило минимум по три пъти Обаче дорадото....

rikitikitavi написа:
абе като малко дете го глледахме двигателя.

Точно това имах предвид .

Браво много добре поднесено  в текстова форма преживяване с което станах ме съпричастни на твоите наказания и емоции.   И края на този кораб с който ни повози в Средиземно море