как изглеждаше 2016 през моите очи

Моята година 2016


Може да се каже, че след много години с все нещо не беше  както трябва изкарах една година където почти всичко си беше както трябва.

Започнах годината още в първия месец. Един незабравим лов на дива свиня. Температурата на въздуха беше -22, вятъра беше код оранжево,а ние правихме първа пусия на билото на Стара планина.  Всички прехвалени дрехи и катовете термо бельо не помогнаха -студа се усещаше..  След 45минути неподвижност(щот да сЪсплаши прасИтУ) вече потрепвах,а след час и нещо си треперех истински. Добре не ми излезе прасе,че незнам дали щях да улуча. Накрая урагана започна да ни замерва и с ледени късчета. Та тогава сменихме мястото. В едно закътано дере почти час се наслаждавах как побелява гората и всичко затихва. Е след това започна данданията заради която се бяхме събрали. Красъци,лай на кучета и квичене на прасе. Няколко серии от  разпокъсани изстрела и трофей са снимка.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Не беше мой ама след като съвестно го сурках с останалите напред назад изкарах си правото да се снимам с него.
 После се наложи да поработя малко. .....
Началото на пролетта ме намери в къщи. Времето си беше отвратително и за риболов не ставаше. Април месец не издържах и отидох да посрещна изгрева в морето.
Взех още двама гламави като мен. Видях изгрева,писиика и копче. Доволно за първо киснене.
 Понеже ми хареса ,в един слънчев ден отидох да посрещна първите мигриращи платерини. Е те явно не знаеха,че трябва да дойдат. Все пак се насладих на множество малки рибки. Имаше барбуни,морски мишки,попчета. Даже и видео заснех.
 Реших да си намеря нови места за лов на платерини. Беше ми омръзнало да стрелям по стресирани и наплашени. Следвайки една своя теория се топнах на две нови места. Каква бе радоста ми,когато се оказах прав. Успях да взема първата платерина за сезона.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Обаче вътрешното гласче започна да ме гризе. Дали на старите места нама да е по-добре. Колко му е да се провери. Проверих. Разлика огромна. На старите места рибите стресирани,хърбави и на огромни пасажи. На новите ми места рибите малко по-спокойни, охранени и на малки пасажчета. Ами по-ми беше лесно да ги стрелям на новите места
 Началото на Май месец. Миграцията на сафрида дойде. Извадих бойната лодчица и отидох да кажа здрасти сафридаки.
[You must be registered and logged in to see this image.]

 Направих всичко три ходения и трите на Траката. Първите два пъти изкарах по норма за три часа. Рибата се пръскаше още в 9:00. И после не налиташе да яде. Интересно, че си харесваха предимно голи куки при моментите на харесване на чипарето.
 Третия път беше нещо уникално. Улучих момента между две бури. Времето беше дъждовно и с хубав мъртвак. Бяхме единствена лодка в целия Варненски залив. Близо два часа рових се из залива,но накрая намерих къде са се групирали пасажите. После беше някакъв уникален тричасов кеф.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Наловихме доволно количество рибки и се прибрахме,въпреки продължаващото кълване.
[You must be registered and logged in to see this image.]

  Края на Май сафрида се пръсна. Избиваше тук и там за по няколко часа. Трябваше късмет да има човек да го напипа. Хич и не си правих труда да разгъвам лодката. Бях му се наловил. А и имаше нещо по-интересно. Дойдоха кефалите и платерините и мътната вода. В началото ми беше доста криво от мътното. Обичайно се виждаше около метър и току замътеше. Риби много, а да се премери човек не става. Отделно камерата сложена на върха на харпуна много пречеше. Зарязах камерата и се понагодих с мътната вода. Нептун явно ми влезе в положението и ми направи подарък. Видях магарешка платерина. Па и голяма беше. Вярно като в боза имаше видимост, но се справих. Започнах след нея да мяркам някакви огромни силуети. Наложи се да поизтупам от праха навика да стрелям по усет в мътното и резултата не закъсня.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Първа сериозна връзка с риби.

Благодаря Ники, за времето, което отделяш да споделяш, за търпението да показваш, за лодката и другите неща, но най-вече за приятелството!

От там като се отпуших. Леле мале. Нагодих се в използването на изкуствената рибка
[You must be registered and logged in to see this image.]

И като тръгнаха да минават едни кефали.


[You must be registered and logged in to see this image.]

Думи нямам да опиша какво удоволствие ми беше. Като цяло гледах излишно да не се лакомя. Излизах от водата тъкмо да си изпия сутрешното кафе. Колкото риби улучех до тогава -толкова. Те повечето май все на неудобно ми минаваха или баш като се местя или тъкмо кат тръгна да изплувам. Ама всичко това го има в играта.
 Научих се и що годе да свиря със щракалката. Човек кат обърка. мелодията и току му се нахвърлят отгоре атерините или лапините.  Малко позабистри(еле и по два метра видимост имаше) и започнах да следя как се държат рибите при различни мелодии. Дет се вика ритъм да има. Някой бягаха от мен други бягаха към мен. Весело беше. Следях и как се сменя поведението на рибите според това колко често и кога във водата има колеги или делфини. Започнах разни измислени схеми в главата си да чертая и според тях на различни места да ходя. Резултата беше повече от добър
[You must be registered and logged in to see this image.]

Платерините искаха повече внимание и мамене ,ама кой ти обръща сериозно  внимание на платерини когато профучават кефали. Незнам защо ама повечето кефали все на скорост се движиха. Хукне,спре за две секунди па хукне отново. Много риби така и не сварих да ги стрелям. Обаче се случи друго интересно. Враните живеещи няколко години в едната буна явно отраснаха. Извиках една от тях със музиката. Стрелях я отдалече,но харпуна се представи на ниво. Наложи се по диагонал да я сложа на скарата....големичка беше.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Продължих да влизам с кеф.
Като казахме скарата да направя едно отклонение към кухнята. Леле какво хапване на прясна риба беше. За първа година не ме мързи и рибата за вечеря се обработваше  почти веднага след гмуркането. То ко ши му е като ти свалят люспите. С няколко думи. Зарязвам из под предните перки към главата два успоредни разреза и глева,перки и хриле падат. После прекарвам върха на ножа през кожичката на гърба като почвам от врата. На второ минаване върха се движи по гръбнака. После леко се надига филето. Монаваме пързаляйки се по ребрата и после покрай големия кокал на опашката и едното филе е долу. Леко надигаме края на кокала дето се подава на врата и подпъхваме ножа отдоле. Три четири заряза като горните и второто филе прави компания на първото. Отделяме от кокалите дробче и семенници и готово. Няма и пет минути. От там солим и мажем с оливце и в хладилника за няколко часа. После на скарата с кожата нагора да се задуши лекинко месото. По тази рецепта и на големия грил тиган същото се получава. Ей го на.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Една рибка се събира точно.
 А пък семенниците калъв деликате бяха. Още ми се пред очите. Леко ударени от скарата и тихо къкрещи отвътре с ледена ракийка отстрани..

[You must be registered and logged in to see this image.]

 уникален вкус. Дробчетата бяха някак си бирени. Като лапнеш такова и закопняваш за глътка бира. Та и биричка пиинахме. То и Лидъла кат на засипа с едни промоции на хубави бирички с много хубави цени. Направо като по поръчка.

Имаше момент с редки нервни и огромни риби,придружени с двуметров мъртвак. Тогава от пет видяни риби успях да стрелям само по една. Толкова светкавично се движеха. Улучвайки я незнайно къде, отпуснах слабо на макарата и се погонихме из морето. Сигурно двайсерина минути. Вкара ме почти сто метра навътре от буната докато я хвана. Оказа се и личен рекорд. С нея минах двата килограма почти с половинка.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Риболова продължи на места където уж риби няма. Не заради друго ами се включи социалния елемент в играта.Споделянето по форумите усили стреса на рибите на обичайните места. Въпреки всичко пак риба имаше за всички. Повечето колеги обаче не знаеха или не можеха да са тихи. При тях резултатите често клоняха към кръгче улучени и по няколко мярнати.
 Аз при всеки хубав улов се стараех поне още едно -две семейства освен моето да вечеря прясна риба. То такъв урожай ако не го споделиш с приятели... Не влизах всеки ден. Не се и каних. Сутрин се излюпвах от леглото ,почесвах се между ушите и според накъде ме дърпаше сърцето тръгвах към морето или се връщах в леглото. Все пак отпускарче си бях,да не забравяме това. Улова продължаваше да е все така добър. Рибите учудващо не намалиха размер както предни години и на човек му беше повече от кеф да пълни кукана.


[You must be registered and logged in to see this image.]

То на таз снимка усмивката с огромен зор я докарах. Та викам да  турна снимката въпреки кофтия фон отзад.
Размера на рибите се въртеше около литър. Малко отгоре ,малко отдоле. Само платерините бяха по-малки от обичайното. На грамаж от кенче бира(стандартно) .
 Стигнах до извода,че вътрешната нагласа е най -важната. Човек кат няма въздух да лежи на дъното ко ли не прави да гръмне нещо.  Опитах се да го споделя с приятели ама май точните думи не ги намерих. Реших да не правя повече снимки. Стигаха ми. Пък и телефон в лятно време в колата не се оставя,че изчезва.
 Друго интересно което ми направи впечатление. От време на време се мяркаха големи и странно държащи се кефали. Риби над килограм и половина. Вместо да държат един хоризонт те идваха от високо, рязко сменяха посоката пред мюрето и се изнасяха светкавично по някакъв неориентиран диагонал.. Често тези риби бяха сами или по три. Идваха в моментите когато нищо друго не беше мимавало поне половин час. Това,че бяха светкавични и това,че бяха много големи ме караха направо със зъби да скърцам. За ден ми минаваха три -четири и я сварвах да натисна спусъка я не. В един особено безкефален ден минаваха само средни платеринки и тези изстребители. Реших да направя всичко възможно да взема поне една голяма риба. Държах харпуна с две ръце и стрелях на секундата в която видех рибата. Без да се меря и да я водя. Разчитах ръката ми да е вече свикнала с харпуна и големината на рибата и близоста и да обере неточноста в прицелването. Та успях да стрелям три пъти и имах късмета две големи риби да дойдат при мен.

[You must be registered and logged in to see this image.]

  Отпуската свърши. В последния свободен ден направих уникален риболов. Успях да пропусна десет големи риби и да улуча почти двайсет. Към тях се прибавиха и няколко големи платерини. Прибрах се с почти две дузини риби. Или по нашенски с над шест дози. Абе май беше над 23килца,че половината риби стърчаха извън хладилната чанта ама това са подробноси.
Край, това беше.
 Работата ме прати в Средиземно море. Ненадейно се оказахме вързани на един вълнолом с пъстро рибно присъствие и без стръв. Единствената която имах беше хляба. Десетина дена се надлъгвах по час два на ден с минаващите риби. Може да се каже,че прясна риба за хапване осигурих. Готвачите ми правиха и чорби и пържена и в зелеви листа варена. Трофея ми беше една почти килограмова меланура.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Е имаше и спарита и кефали па и единствената сапунерка с пипалца в района изкарах. Не мога да се оплача.

Зададе се отпуската и получих покана от приятел,кат стъпя на родна земя да ме води на риболов с неговата лодка...където аз избера. Както се вика повече от супер. Речено-сторено. Една много ранна есенна сутрин се озовахме на Болата лодка да пускаме. Информация имаше за паламуд. Ама аз такова нещо съм ловил веднъж преди двайсет и косур години с почти нулев резултат,а колегата още по-малко. Морето обаче ни посрещна гладко и спокойно. Местните рибари си подхвърляха координати на пасажи един на друг(фалшиви разбира се за да се бъркат хора като нас) и се изстрелваха с бясна скорост нанякъде. Ние пък хич и не бързахме. Още след първите сто метра сонара показа пасаж със сафрид. И като го почнахме. Голям кеф. Постепенно пасажите се изместваха на север(или ние така си мислехме),а кофата се пълнеше с бесни темпове. Пред Русалка тъкмо да се позиционираме в едното село един паламуд скочи край лодката. Ами по-голям намек от това няма как да е. Махнахме сафридските чипарета и закачихме по едно "паламудско" с по някакъв воблер отзад. И давай навътре. Три минути след това нещо се опита да ми изскубне въдицата от ръката. Взе аванс да развива и да се противи енергично на опитите ми да видя какво е. След няколко минутки първия в живота ми паламуд и аз си направихме обща снимка.

(Да отворя една скоба-само Дядо Иван намери време и желание да сподели вярна информация нея сутрин. Благодаря дядка. Друго си е човек да получи потвърждение на размишленията си)
[You must be registered and logged in to see this image.]

Голяма и хубава риба. И след това я почнахме. Чипарето обаче изкара две риби и после на първата серия остана с една кука. То лошо няма ,ама като си купих от магазина само едно. Поразрових из куфара и някакво корабно чипаре от три почти голи жълти куки правено незнайно за каква странна ситуация ми привлече погледа. Па и с мисина 0.6мм беше. Колегата и той имаше проблеми с липсващите куки ама човека повечко чипарета имаше(аз си обичам с мои да ловя-не че нямаше да почерпи ако исках.) Някакси после налучках скоростта с която дтрябваше да се движим. И се почна едно бясно препускане из гладкото море. А наляво,а на дясно и буммммм огънати въдици. Постепенно пасажите започнаха сякаш да влизат навътре. Ние по усет успявяхме да ги налучкваме.  Рибите идваха една след друга. В един момент пасажите започнаха да се дигат на повъхността. Нещото което чаках с нетърпение. Почнахме тактиката да правим бълбукатори из пасажа и след това да прекараме воблерите. Ами успешна беше. По пет големи риби едновременно се закачаха. Направо помляхме рибата. Пробвах и на замятане от ръка ама с воблера с който бях беше много трудна играта. Пак се хващаше ама не е като да влачиш. Два часа ловихме здраво. Една лодка с колеги се опитваха да ни повтарят хукванията из морето ама нещо не им се получаваше. Минаха два часа здрав риболов. Напълнихме колкото кофи имаме и решихме да си ходим преди рибата да почне да се разваля. Разбира се направихме и по снимка за спомен.

Ето и човека посмял да влезе в морето с мен повече от два пъти. Браво Ице, имахме бая напечени моменти ама усмивката ти издържа на натоварването.
[You must be registered and logged in to see this image.]