СОНАРИ - общи приказки

Тошето написа:[You must be registered and logged in to see this image.]

фишфрена написа:Тоше, при така поставена сонда, сонара ще те лъже по яко от циганин.
Почакай до вторник и ще ти решим проблема :609c1f728720fb

фишфрена написа:Тоше, при така поставена сонда, сонара ще те лъже по яко от циганин.
Почакай до вторник и ще ти решим проблема :609c1f728720fb

tano написа:
това е!

tano написа:абе тоя говори с диалект и не мога д му преведа много обаче на картинките им разбирам :525707397c05bb че моита сонда е същата и докато я оправя доста се изпотих и намокрих и изгорих един блак бокс

pako написа:здравейте колеги, може би поста ми ще бъде повторение на доста казани неща в цялата тема, но все пак съм се постарал да систематизирам малко информация относно работата на сонара. Тай като миналата година доста се запалих и изчетох доста информация (главно от книги и статии на английски език) съм си позволил да преведа материял от различно статий и да го комбинирам, добавя и преработя в този вариант. Обещах още преди година на Киро че ще кача тази информация но след това се замотах и така сега се присетих отново.

И въпреки това което споделям за работата на сонара, за мен тази машинка е нещо много финно, и ако всеки един от нас си поиграе да я настрой и научи за себе си, всеки ще остане доволен и от най-евтиния сонар, който има (само мисля че колкото е по-евтин, толкова повече ще си играем да го изследваме докато му свикнем :) ). А и аз не съм фен на най-евтините джаджи, особенно сонара...

та ето инфото (графиките, за които споменавам в текста не мога да постна защото съм тъп и не се научих как да го направя, но четете текста той е по-важен):
Как работи сонара

Сондата

Сондата е устройство, който предава електричество от един източник към друг. Сондите, които се използват в ехографията са познати като електроакустични сонди, тъй като преобразуват електричеството в звук и звукът в електричество. Има 2 основни вида сонди. МАгнитни и керамични. Магнитните сонди се използват при устройства с по-висок волтаж и по-ниска честота. Тяхното предимство е че могат да поемат почти неограничено елетричество и не се повреждат при претоварване. Керамичните сонди от друга страна имат по-висока работоспособност от магнитните. При керамичните сонди колкото по-ниска е честотата толкова по-висока е цената и при твърде голямо електричество може да се повредят.

Някой от най-често използваните честоти в сонарите са 38,40,50,75,107,120,150,192,200,400 и 455 kHz. Защо са необходими толкова много честоти? При по ниските честоти се губи по малко електричество и затова се използват за сониране на по-големи дълбочини, а тъй като ъгъла на лъчите може да бъде по-голям, те са по-пригодни за наблюдение на голяма площ под лодката. Когато ъгълът на лъча е голям, изходящият импулс се разпределя върху по-голяма зона и по този начин тези сонари обикновенно имат по-добра чувствителност и малко по-голяма цена.

Сондата е предавателят и антената на вашия сонар. Сондата превръща елетрическия сигнал от вашия инструмент в акустична енергия и излъчва тази енергия във водата. Отразеният сигнал (ехото) дразни „окото” на сондата я кара да изпрати електрически импулс към инструмента. „Окото” на сондата е плоската част насочена надолу към водата. За максимална ефективност „зрението” на „окото” на сондата не бива да бъде препречвано и трябва да бъде в пряк контакт с водата (навлажнено). За да се избегнат проблеми при действието във всякакъв вид вода, „окото на сондата” е покрито с черно антибактериално вещество. Заради това вещество може да се наложи да киснете окото в продължение на 4 часа преди работа. Това време може да бъде съкратено ако натриете набързо „окото” със сапунена вода.

КАК ВИЖДАМЕ РИБАТА

Звуковите вълни се отразяват в места където скоростта на звука внезапно се порменя. Тялото на рибата се състои предимно от вода, и разликата между скоростта на звука във водата и в газовете изпълващи въздушни мехур на рибата е толкова голяма, че по-голямата част от енергията, която се удря в него, се отразява. Въздушния мехур позволява на рибата да се задържи на желаната дълбочина, без да се налага постоянно да плува, за да не потъне или да се издигне нагоре. Когато имате сонар вие изонбщо не виждате рибата – вие виждате нейния въздушен мехур.

Както при камбаната или тръбите на църковния орган, всеки въздушен мехур има своя естествена честота. Когато простигащите звукови вълни имат същата честота, въздушният мехур резонира и отражението е няколко пъти по-силно, отколкото в друг случай. Мишената изглежда много по-голяма отколкото е в действителност. За да е още по-объркано, честотата при която въздушният мехур резонира се влияе от налягането на водата, размерът и формата на въздушният мехур и физическото налягане вътре в самата риба. Тези показатели се менят, докато рибата се движи вертикално през различни налягания.

Как сонарът показва рибата.

Следната рисунка показва типичния дъговиден образ, който се получава от една риба, която се движи през центъра или осевата линия на конуса, когато лодката е неподвижна. Същият резултат бихме получили, ако лодката се движи, а рибата стои неподвижно. Рядко ще видите толкова симетрична дъга, тъй като рибите с които се сблъсквате, през повечето време ще се движат през крайните части на конуса, а не непременно през центъра му.

Колкото по-голяма е дъгата на екрана, толкова по-голяма е рибата, нали така? Не е задължително. Ако една риба минава през центъра на конуса, близо до повърхността, тя ще се намира в конуса по-кратко време и следователно ще образува по-къс знак. Ако обаче същата риба мине по дъното и пресече центъра на конуса, тя ще бъде във вътрешносттта му (зоната на сонара) по дълго време, поради което ще обравува много по-дълъг знак. С две думи, ако рибата се намира по-близо до сондата, тя ще изглежда по-малка, а ако се намира по-далеч – по-голяма. Получава се обратното на това, което вижда човешкото око на дневна светлина.

Отклонения от перфектната дъговидна форма могат да се получат по много причини: Рибата плува нагоре или надолу, минава през външните краища на конуса под скосен ъгъл, лодката се движи по-бързо или по бавно, рибата е толкова близо до дъното, че отчасти се намира в „мъртвата зона”.

Например ще откриете, че пасаж дребна риба, в който рибите са много близо една до друга и образуват хоризонтална плоскост, показват голяма дъга, но със по-размазани ръбове, отколкото, дъгата на една риба. Ще видите много вариации на тази дъга, но не забравяйте че тя е основният знак, който се връща от рибата.

Една от често срещаните грешки, които се правят, и за която малко рибари се сещат или изобщо знаят, е фактът, че всичко изглежда да е право под лодката, но всъщност не е. Фигурата по-долу показва каква е действителността в нашия подводен звуков конус и как ние си я представяме въз основа на това, което виждаме да мига на екрана. Винаги си мислим, че рибата е точно под лодката, но не е така. Замислете се, как разсъждавате?

Тази диаграма показва как всички сонари ни заблуждават с резултатите си за рибата, която се намира между лодката и дъното. Това се получава, тъй като устройството показва на екрана всички риби като че ли се намират една тясна вертикална линия, а те всъщност са разпръснати из целия конус. Ние възприемаме това като сигнал, че всички тези риби са директно под лодката.

Тази диаграма също ни показва какво се случва, когато 2 или повече риби се нмират на еднакво разстояние от сондата, макар и в различни части на конуса. Те всички ще се отбележат на едно и също ниво, поради което ще изглеждат като една единствена риба.

КИРО написа:Пако,прочети си мнението,и виж правилно ли са сложени снимките ?
Ако трябва да ги оправям.

pako написа:здравейте колеги, може би поста ми ще бъде повторение на доста казани неща в цялата тема, но все пак съм се постарал да систематизирам малко информация относно работата на сонара. Тай като миналата година доста се запалих и изчетох доста информация (главно от книги и статии на английски език) съм си позволил да преведа материял от различно статий и да го комбинирам, добавя и преработя в този вариант. Обещах още преди година на Киро че ще кача тази информация но след това се замотах и така сега се присетих отново.

И въпреки това което споделям за работата на сонара, за мен тази машинка е нещо много финно, и ако всеки един от нас си поиграе да я настрой и научи за себе си, всеки ще остане доволен и от най-евтиния сонар, който има (само мисля че колкото е по-евтин, толкова повече ще си играем да го изследваме докато му свикнем :) ). А и аз не съм фен на най-евтините джаджи, особенно сонара...

та ето инфото (графиките, за които споменавам в текста не мога да постна защото съм тъп и не се научих как да го направя, но четете текста той е по-важен):
Как работи сонара

Сондата

Сондата е устройство, който предава електричество от един източник към друг. Сондите, които се използват в ехографията са познати като електроакустични сонди, тъй като преобразуват електричеството в звук и звукът в електричество. Има 2 основни вида сонди. МАгнитни и керамични. Магнитните сонди се използват при устройства с по-висок волтаж и по-ниска честота. Тяхното предимство е че могат да поемат почти неограничено елетричество и не се повреждат при претоварване. Керамичните сонди от друга страна имат по-висока работоспособност от магнитните. При керамичните сонди колкото по-ниска е честотата толкова по-висока е цената и при твърде голямо електричество може да се повредят.

Някой от най-често използваните честоти в сонарите са 38,40,50,75,107,120,150,192,200,400 и 455 kHz. Защо са необходими толкова много честоти? При по ниските честоти се губи по малко електричество и затова се използват за сониране на по-големи дълбочини, а тъй като ъгъла на лъчите може да бъде по-голям, те са по-пригодни за наблюдение на голяма площ под лодката. Когато ъгълът на лъча е голям, изходящият импулс се разпределя върху по-голяма зона и по този начин тези сонари обикновенно имат по-добра чувствителност и малко по-голяма цена.

Сондата е предавателят и антената на вашия сонар. Сондата превръща елетрическия сигнал от вашия инструмент в акустична енергия и излъчва тази енергия във водата. Отразеният сигнал (ехото) дразни „окото” на сондата я кара да изпрати електрически импулс към инструмента. „Окото” на сондата е плоската част насочена надолу към водата. За максимална ефективност „зрението” на „окото” на сондата не бива да бъде препречвано и трябва да бъде в пряк контакт с водата (навлажнено). За да се избегнат проблеми при действието във всякакъв вид вода, „окото на сондата” е покрито с черно антибактериално вещество. Заради това вещество може да се наложи да киснете окото в продължение на 4 часа преди работа. Това време може да бъде съкратено ако натриете набързо „окото” със сапунена вода.

КАК ВИЖДАМЕ РИБАТА

Звуковите вълни се отразяват в места където скоростта на звука внезапно се порменя. Тялото на рибата се състои предимно от вода, и разликата между скоростта на звука във водата и в газовете изпълващи въздушни мехур на рибата е толкова голяма, че по-голямата част от енергията, която се удря в него, се отразява. Въздушния мехур позволява на рибата да се задържи на желаната дълбочина, без да се налага постоянно да плува, за да не потъне или да се издигне нагоре. Когато имате сонар вие изонбщо не виждате рибата – вие виждате нейния въздушен мехур.

Както при камбаната или тръбите на църковния орган, всеки въздушен мехур има своя естествена честота. Когато простигащите звукови вълни имат същата честота, въздушният мехур резонира и отражението е няколко пъти по-силно, отколкото в друг случай. Мишената изглежда много по-голяма отколкото е в действителност. За да е още по-объркано, честотата при която въздушният мехур резонира се влияе от налягането на водата, размерът и формата на въздушният мехур и физическото налягане вътре в самата риба. Тези показатели се менят, докато рибата се движи вертикално през различни налягания.

Как сонарът показва рибата.

Следната рисунка показва типичния дъговиден образ, който се получава от една риба, която се движи през центъра или осевата линия на конуса, когато лодката е неподвижна. Същият резултат бихме получили, ако лодката се движи, а рибата стои неподвижно. Рядко ще видите толкова симетрична дъга, тъй като рибите с които се сблъсквате, през повечето време ще се движат през крайните части на конуса, а не непременно през центъра му.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Колкото по-голяма е дъгата на екрана, толкова по-голяма е рибата, нали така? Не е задължително. Ако една риба минава през центъра на конуса, близо до повърхността, тя ще се намира в конуса по-кратко време и следователно ще образува по-къс знак. Ако обаче същата риба мине по дъното и пресече центъра на конуса, тя ще бъде във вътрешносттта му (зоната на сонара) по дълго време, поради което ще обравува много по-дълъг знак. С две думи, ако рибата се намира по-близо до сондата, тя ще изглежда по-малка, а ако се намира по-далеч – по-голяма. Получава се обратното на това, което вижда човешкото око на дневна светлина.

Отклонения от перфектната дъговидна форма могат да се получат по много причини: Рибата плува нагоре или надолу, минава през външните краища на конуса под скосен ъгъл, лодката се движи по-бързо или по бавно, рибата е толкова близо до дъното, че отчасти се намира в „мъртвата зона”.

Например ще откриете, че пасаж дребна риба, в който рибите са много близо една до друга и образуват хоризонтална плоскост, показват голяма дъга, но със по-размазани ръбове, отколкото, дъгата на една риба. Ще видите много вариации на тази дъга, но не забравяйте че тя е основният знак, който се връща от рибата.

Една от често срещаните грешки, които се правят, и за която малко рибари се сещат или изобщо знаят, е фактът, че всичко изглежда да е право под лодката, но всъщност не е. Фигурата по-долу показва каква е действителността в нашия подводен звуков конус и как ние си я представяме въз основа на това, което виждаме да мига на екрана. Винаги си мислим, че рибата е точно под лодката, но не е така. Замислете се, как разсъждавате?
[You must be registered and logged in to see this image.]


Тази диаграма показва как всички сонари ни заблуждават с резултатите си за рибата, която се намира между лодката и дъното. Това се получава, тъй като устройството показва на екрана всички риби като че ли се намират една тясна вертикална линия, а те всъщност са разпръснати из целия конус. Ние възприемаме това като сигнал, че всички тези риби са директно под лодката.

[You must be registered and logged in to see this image.]
Тази диаграма също ни показва какво се случва, когато 2 или повече риби се нмират на еднакво разстояние от сондата, макар и в различни части на конуса. Те всички ще се отбележат на едно и също ниво, поради което ще изглеждат като една единствена риба.