С Джигита за едро

Отварям тази тема с желанието да ви държа в течение на пътешествието и риболова. Тръгвааме утре - един ден по рано заради времето и трескаво подготвям такъми. Първите три дни маршрута е Босфора , Дарданелите Лимнос. След Лимнос би трябвало да имам интернет и да ви държа в течение. Ще обикаляме между Цикладите до Санторини и обратно. Дано да ми остане време обаче.
Приключвам, че подготовката е наникъде. Засега само девиза на плаването е уточнен - " САМО ЕДРО И РЕДОВНО". Впрочем ясно е и че ще отвличаме вниманието на рибите с хард рок.

След 18 дни дни плаване и риболов , тази сутрин завързахме яхтата на Бургас. Беше много яко - точно това от което имах нужда. Физическо и психическо натоварване на границата на възможностите ми, хард риболов на всякъде, всякак и денонощно, жестока природа. Толкова красота, че да ти се приплаче. Пожелавам на всеки да му се отвори парашута и да изпита това, за което и не е мечтал. Днес съм скапан и ако не спра ще напиша още глупости. Всичко е документирано и на порции ще ви направя съпричастни. Джигита ми предостави целия заснет материал - над 200 ГБ и с негово позволение ще качвам в нета най-интересното. Между другото парите от филмите са отивали и отиват за спонсориране на риболовни клубове. Много резервирано се отнесохте към него, а се оказа железен пич. Ще го видим и него в Поморие, но най-вероятно Джигита ще удържи на думата си, че ще покани целия форум на купон. Познайте какво ще има в менюто.
Заспивам. До утре .

Най-после, 2 дни след завръщането успях да седна и да започна разказа си за пътешествието из Средиземно море с яхтата на Капитан Кирил Начев Джигита. Много ми се иска да притежавам разказваческите умения на Булти, Сънди ,или Марко Поло, но да видим какво ще се получи.
Не мога да започна по друг начин освен с хиляди благодарности към Петьо, който създаде този приятелски форум и ми помогна в подготовката за риболова. Хиляди благодарности и към всички колеги, които ме подкрепиха и най-вече към Джигита който ми даде възможност да съпреживея с целия екипаж едно незабравимо пътешествие.
Всичко започна съвсем случайно с прочитането на обява за набиране на екипаж за двуседмично плаване с яхта из Средиземно море с цел риболов. Яхта не ми прозвуча добре. Не обичах яхтите защото са бавни и не си представях , че може да се прави истински риболов на платна, но думичките море и риболов не ми позволиха да разсъждавам повече от 1 минута. Толкова много обичам и морето и риболова. Позвъних в семейството, получих зелена светлина и бях първия, който се обади на Джигита с желанието за включване в екипажа. Последваха няколко разговора по телефона и покана за пробно плаване, т.к. не скрих, че не съм се качвал на яхта. Яхтата беше в Несебър.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Красавица. Една от най-красивите.
Първото плаване на платна малко ме стъписа. Всичко беше непознато за мен. Джигита ми повери руля и не пропуснах да направя принудителен поворот, като ситуацията, в която изпаднахме впоследствие разбрах, че е доста опастна. Яхтите, за разлика от бързите лодки имат голяма инерция на завоя. Кривваш руля на дясно - не помръдва, завиваш още малко - не реагира , завиваш още и изведнъж рязко започва да завива. Въртиш трескаво наобрано и става една .....
Направих още един гаф при приставането на яхтата и си помислих, че всичко е до тук. Е поне видях какво е на яхта.
Много се учудих обаче когато след 2 дни Киро ми позвъни и ме покани на втора проба. Този път гафовете бяха по безобидни, а и напълнихме кофите със сафрид пред Емине и последва покана за пътешествието. Тук искам да ви отворя една скоба за Емине. Само този нос не бях обхождал с моята лодка и останах много доволен от това дашно място. Защитено от север, североизток, с няколко банки и каменисто дъно, сигурен съм, че винаги там ще се върти риба, както на Калиакра и Маслен нос. Става въпрос за южно от носа . Там обаче няма големи дълбочини и най - вероятно късната есен, когато рибата е на 25-40 метра дълбочина , там няма да е най - удачно за есенен риболов.
И така , удобрен, на седмото небе последва трескава подготовка .На фирмата ми за дългото отсъствие, на такъмите и най-вече теоретична за яхтинга и за риболова на големи риби. Всичко си бях планирал и всичко стигна до кривата нива след обаждането на Киро , че заради предстоящото разваляне на времето трябва да тръгнем 2 дни по рано.
Впоследствие се разбра , че е трябвало 3 дни по рано да се отплава, но за това по нататък.
В понеделник 20.09.2011 бях в уречения час 10.00 пред яхтата с багаж за трима поне. Киро ми се обади, че търчи по задачи и ще позакъснее. Първата ми работа беше да отключа яхтата и да върна ключовете там където капитана ми посочи че стоят. Използвах да свърша и една друга работа, за която имаше опастност да разгневя Джигита, а той може да се гневи. Маркирах яхтата със стикерите на форума - на входа, на двата борда и на извънбордовото моторче

[You must be registered and logged in to see this image.]

Първата ми работа, когато се появи Джигита беше да му се извиня, че съм му маркирал яхтата без да питам, и че мога лесно да сваля стикерите. Останах приятно изненадан , когато разбрах, че това му допадна. Както стана на въпрос , той е толкова ангажиран, че не е намирал време за интернет. Едно от първите му влизания е в нашия форум и със задоволство започнах да усещам, че форума започва да му допада. Впоследствие, по време на плаването , често бях разпитван за форума, и хората в него. Особенно силно впечатление му беше направило негативното и дистанцирано отношение към него в началото. Не можеше да разбере защо и много се заинтересува за конкретни личности.
Явно така както започнах разказа ще свърша след месец, но взе да ми харесва и това. Още веднъж преживявам емоциите, които по нататък заплашваха да ме удавят с адреналин. Спирам до тук, че закъснях за катилската среща,
обаче няма да пропустна да ви загатна какво ще последва с тези две снимки :
[You must be registered and logged in to see this image.]

Времето си вървеше и Джигита не се появяваше. През два часа ми звънеше и казваше, че до половин час ще е на яхтата - товарим и тръгваме. Тръгваме тръгваме, обаче времето беше отвратително. Бурен вятър и вълна, която често прехвърляше защитната буна и се стоварваше върху крайните яхти. Носих лаптоп и с помощта на "колеги" от съседна яхта успях да вляза в турския метео сайт и да видя, че след 15.00часа вятъра ще понамалее до поносими граници. Вече спрях да бързам и се молех Джигита да не се появява преди 15.00часа. Яхтсмени от съседни яхти ме заговаряха и когато споделях, че ще отплаваме за Босфора ми отговаряха, че това днес не може да стане, защото има забрана за плаване.
Друг пък сподели, че е възможно в такова време да се доберем до Босфора, но на входа е като врящ котел и е невъзможно да се влезе. Попита ме кой ще е капитана и когато отговорих Кирил Начев, въпросния яхтсмен се замисли и убедено каза , че друг не, но Джигита може да влезе. Това ме успокои и започнах да се готвя за отплаването. Проследявах кое въже от къде минава и за какво е, отварях всички шкафчета и сандъци за да знам кое къде е . С напредването на деня и уверението на Киро, че ще отплаваме днес започнах и да полягам по малко за да съм отпочинал за нощното плаване. И така до 18.00часа, когато той се появи с един пикап препълнен с продукти, вода и оборудване и започнахме трескаво да товарим и наместваме видимо повечето багаж отколкото можеше да се побере по шкафовете. През това време съпругата му разопакова новата камера, която току що бяха получили с куриер и започна да снима първите кадри. След като всичко беше натоварено и понаместено, капитана погледна морето, което си беше доволно бурно, но вятъра вече не виеше по мачтата.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Като гледам тази снимка се сещам, че по време на плаването неколкократно се опитвахме да заснемем бурното море и все не се получаваше нещо поне близко до реалната обстановка. На снимка и филм не се вижда височината на вълната.
Подпитах само двамата ли тръгваме. Екипажа не беше ясен до последно. Знаех, че Краси, електронния инженер и оператор ще се включи в плаването по къно от о. Лимнос поради липса на отпуск. Но очаквах Здравко да се качи с нас. Последния план бил Здравко да го вземем от Приморско.
Както и да е, времето си беше паднало и отплавахме набързо, само двамата за Приморско, малко преди да се стъмни, с надеждата да заобикаляме мрежите до брега по тъмно. Ах тези бедни рибари, толкова бедни, че от "нямотия" са обозначили мрежите си с прозрачни бутилки от минерална вода. И ах тази ИАРА, която също поради "крайна бедност" не намират пари за гориво да погледнат как са минирали крайбрежието ни техните бедни събратя, бедните рибари. Бедни или безотговорни ?! Май по скоро второто .
Отдалечавайки се обаче от защитата на Несебър се видя същинската сила на вълната. Вятъра засвири около въжетата. Стъмни се напълно обаче и височината на вълната не се виждаше. Нямаше как да не се усети обаче, блъскаше яко по бордовете, клатеше яхтата във всички посоки и отвреме на време се стоварваше върху главите ни. Отворихме предното платно донякъде за да не се разкъса. Киро ме остави на руля

[You must be registered and logged in to see this image.]

и слезе в каюткомпанията да зададе маршрут до Приморско на чартплотера. Тук е мястото да спомена, че яхтата беше оборудвана до зъби с електроника и системи за безопастност.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Много трудно държах курса и бях стъписан от тъмнината. Никога не бях излизал в морето по тъмно. Отдясно се забелязваха светлините на Отманли, Атия, Черноморец и т.н, но бяхме на повече от 20 мили от тях.
Представете си какво изпитах, когато Киро погледа, погледа как държа курса и ми каза, че цял ден е тичал и е скапан, затова ще полегне да дремне. То доверие доверие, но чак толкова. Спомних си критичния принудителен поворот от пробното плаване и чак ноктите ми се изпълниха с ужас. Напрегнах се до дупка и държах курса без сериозни отклонения чак до Маслен нос. Знаех, че капитана иска да е свеж за Босфора . Следващите дни, винаги когато предстоеше щурмуване , Джигита полягаше преди да е станало най - напечено. Много разумен ход. Въобще наблюдавах го в най - критичните ситуации . Мобилизираше се и изключваше за всичко останало освен навигацията.
Това малко по малко ликвидира и последните ми съмнения и страх, че Джигита върши нещо безразсъдно. Всичко което правихме беше на границата на възможностите на хората и яхтата , но никога над тази граница.

След Маслен нос Джигита пое руля и започнахме да се взираме за пристанището на Приморско. Фарчето на пристана не работеше и се наложи Здравко да ни насочва от брега. Разбрахме накъде да се движим, едва когато Здравко се сети да включи фаровете на колата си и да ги насочи към морето. То видяхме посоката, но до последните 50 метра нямаше видимост и всеки момент очаквахме да паркираме на плажа пред нас. Е ако има по малко пристанче, то ще е в някой язовир. Влязохме зад пристана, където петдесетте метра буна даваха някакво никакво укритие от вълните, но вятъра ни мотаеше здраво. Видяхме Здравко и джип на гранична полиция на пристана. Около джипа се мотаеха трима униформени. Нещо викаха и ръкомахаха към нас , но от свистенето на вятъра не се чуваше какво говорят. Беше около 1 часа посред нощ и се възгордях , че даже държавни служители са дошли да ни поздравят и да ни пожелаят попътен вятър. Викам си сигурно Бойко ги е натирил.
Да ама не. Когато ги доближихме започнахме да различаваме закани и заповеди. Оказа се, че са ни засекли на радара и през целия път са ни викали по радиото, което Киро в суматохата на отплаването забравил да включи. Биле сме единствената лодка в морето по цялото ни крайбрежие. Чудили се дали бедстваме или пренасяме наркотици. Дали да ни спасяват или отстрелят. Крещяха да слезе капитана веднага на брега. Но как ? Вълната влизаше зад пристана и на второто блъскане в бетона щеше да ни потроши.
На няколко пъти опитахме да се доближим до кея, но все не се получаваше. Здравко успя да се метне в яхтата на един от опитите за доближаване и се отдалечихме за да умуват на спокойствие с Киро, какво да се прави от тук нататък. Граничните продължаваха да беснеят и крещят. Капитана и Здравко решиха да завържат яхтата на борд за друга яхта и с надуваемото динги , на гребла отидоха до брега за да се обясняват с граничните.
Не знам какво са си говорили там, но след около 15 минути ни оставиха на мира след обещание, че вече няма да правим така. Т.е. ще си включваме радиостанцията. Киро се върна на яхтата и ми каза за следващата изненада. На излизане от териториални води всеки плавателен съд трябва да мине гранична контрола, но граничарите в Царево не работели нощна смяна и започвали работния ден в 9 часа. Лошо. Ние бързахме да изпреварим предстоящото доразваляне на времето, а се налагаше да чакаме граничните в Царево да се наспят. Тогава да спим и ние.
Здравко се прибра у дома а ние с Киро полегнахме в яхтата. На мене това щеше да ми е първото спане на яхта. Имах притеснения дали ще мога да спя в тясната каюта като ковчег, наполовина пълна с личния ми багаж и такъми.

[You must be registered and logged in to see this image.]

По принцип последните години трудно заспивам и често се налага да прибягвам до приспивателни.
Даже не помня как съм заспал и колко съм спал, но имах чувството, че се събудих 5 минути след това. В 6 часа Здравко викна от брега, и още спящ скочих в дингито и за 3- 4 курса успях да натоваря багажа на Здравко, него и приятеля му Ники боя - шоумен от международен ранг, работещ по настоящем като аниматор на круизни кораби. Двамата със Здравко идваха на яхтата да си починат от ежедневните грижи. Ники трябваше да е с нас до Лимнос , където щеше да се смени с Краси - инженера. Най-после ми стана ясно какъв ще е екипажа и коя е първата дестинация. Отплавахме за гранична контрола за Царево, с надеждата граничните да са си изпили сутрешното кафе преди работа. Морето ни посрещна почти без вятър , но с мъртвак, който беше задържал мрежарите на брега.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Пътуването беше кратко и без препятствия.
В 9 без нищо бяхме вече завързани пред митницата на Царево в очакване на нашенските простотии, пардон формалности. Трябвало за обработката на документите да се заплаща и то само в кеш и в лева. Наложи се Киро да търси банка или банкомат за да си изтегли пари от кредитната карта. Всички бяхме си взели само евра.
Тук се заснеха и първите кадри. Оказа се, че ще трябва да снимам с камерата. Освен, че никога не съм снимал с камера, тази беше професионална, последен модел на Сони. Ръцете ми се изпотиха, като ми я натика Киро и каза снимай, снимай. Мозъка ми запуши като видях, че цялата е в копчалъци.
- Искам всичко да снимаш.
- Как бе Киро, не съм пипал подобно нещо.
- Не знам и аз не съм я разглеждал. Вчера ми я доставиха.

Ха сега де. Нали съм изпълнителен, но как да я включа ?
Аз до тук поне за камерата не се притеснявах, защото знаех че Краси трябва да е оператора.
Не помня какво съм щтракал по нея, но сега след като започнах да гледам клиповете , добре се е получило, като за сефте. Само на няколко пъти съм я вклчвал вместо да я изключа и съм снимал дясната си обувка как стъпва по бетона.
Докато Киро се оправя с граничните около час успяхме да вкараме последното изтинско експресо и започнаха първите артистични изяви на Ники Боя.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Който го помни от шоуто на талантите, коронния му номер е СЕРТАКИ. Сертаки с чаша и сертаки без чаша. Както онемя журито на Шоуто на талантите след изпълнението му, така онемяха и Митничарите на Царево. Даже имаше БИС на отплаване.
Формалностите приключиха за час и с приповдигнато настроение отплавахме за Босфора, Дарданелите и Лимнос.
Гадния мъртвак ни напомни обаче, че трябва да бързаме. Зад нас идваше нов , по силен дъждовен и ветровит фронт.

Вече нямаше връщане назад. До последно не вярвах, че участвам в това приключение и се ослушвах да не се появи проблем и да се отмени плаването.
Предстоеше ни дълъг тридневен преход до Лимнос, където очаквах да започне и истинския риболов. Излязохме бързо от териториални води и навлизайки в Турско вдигнаме и турския флаг да изразим уважението си към комшиите.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Джигита извади една машинария и я монтира на руля - автопилота. Не бях виждал подобно нещо , но веднага го заревнувах. Аз си бях свикнал вече да държа курса и мястото зад руля си беше мое. Кеф ми беше да карам яхтата, а и от там виждах всичко, което се случва и на палубата и в каюткомпанията. Автопилота зацвърка като птиче и с минимални чуквания на руля държеше курса. Дадох си сметка колко излишни движения съм правил .
Междувременно, отдалечавайки се от брега мъртвака се засили, и като че ли и подсили от усилващия се вятър. Двама на борда имаха нещастието да си направят вълча закуска и вече съжаляваха за това и се бореха със хватката на морската болест. Колкото и стаж да имаш на море, винаги може да ти прилошее. За да се предпазиш от това гадно състояние, трябва да не си преял или да не си гладен. Недоспиването и физическата умора също са предпоставки за морска болест. Повече от час се гърчиха нашите събратя, но геройски удържаха закуската в търбуха си.
На половината път до Босфора, който от Царево е около 16-18 часа времето вече качи сериозна вълна

[You must be registered and logged in to see this image.]

и Ники , който е с най-много мили на море с круизите започна да говори като картечница: - Защо се клати толкова, ще потънем ли, кога ще спре да духа, къде е спасителната лодка, има ли спасителни жилетки. Киро му писна и го изпрати долу в каютата. Ники постоя там една минута и пак се появи , но вече насинен от удари в стените и с обещанието да мълчи. А долу при бурно море е като в мелница, само че вместо камъни се блъскат раници, сандъци, бутилки с вода в какво ли още не. Здравко и Ники си бяха метнали багажа набързо на пода и всичко се търкаляше.
С приближаването на Босфора се стъмни. Морето зарева и автопилота взе да греши. Надсмях му се и отново навирих нос, че съм по добър от машинката поне малко. При такива ситуации на много лошо време или при навлизане в канали и проливи с интензивен трафик, руля се поемаше от Здравко или Киро. Те имаха най-много опит на море . В такива моменти аз се чувствах излишен и използвах да си почина. Наистина нелогично да съм почивал в най-критичните ситуации, но през останалото време все имаше какво да се прави, а и да нямаше все ми намираха някакво "занимание".

Ето няколко снимки от отплаването до втория ден пред Босфора :

товаренето на провизиите :

[You must be registered and logged in to see this image.]



сертакито пред митницата :

[You must be registered and logged in to see this image.]

защо ми трябваше да се тъпча на закуска :

[You must be registered and logged in to see this image.]

Май започва да става напечено:

[You must be registered and logged in to see this image.]

Приближавайки Босфора започнаха да се появявят все повече и повече кораби. Слънцето се скри два три часа преди на навлезем в провлака и Здравко и Киро поеха управлението. За разлика от нашето крайбрежие, където вечер със залязването на слънцето и морето утихва, тук като че ли навлизахме във фуния. Вятъра се усилваше и духаше отвсякъде. Спомних си думите на брадатия капитан от Несебър, че друг не, но Джигита може да влезе и не се притеснявах кой знае колко. Въобще през цялото плаване не изпитах страх, въпреки че често го виждах в очите на капитана. Знаех обаче , че той се притеснява не за себе си , а от отговорността която носи.
Наоколо стана много интересно. Десетки кораби чакаха ред на рейд, други влизаха или излизаха. Капитаните следяха трафика и дебнеха момент в който да се включат в кръговото движение пред входа. Аз си мълчах и се взирах, но все още не можех да различа ясно светлините на корабите от светлините на брега. Камо ли да определя кой кораб накъде се движи. Ситуацията беше доста напечена. Ние бяхме една малка, бавна черупка в цялото това меле, блъскана от вятъра и притискана от корабите, които се движеха поне два пъти по бързо от нас. Аз си траех, но Ники като усети зора , забалтави още по бързо и Киро пак го отпрати долу. Вълната , за сметка на вятъра беше спаднала във фунията и Ники не се появи повече тази вечер. Явно доста се беше поуморил или от лашкането или от многото приказки и дори не излезе да погледне красотите на нощния Истанбул.

[You must be registered and logged in to see this image.]

С навлизането в провлака и вятъра утихна. Пред нас блесна Босфора с всичките си прелести. Здравко и той изморен полегна, така че останахме само двамата с Киро. Той взе камерата и снима през цялото време. Аз стоях зад руля и наглеждах конкурента ми - автопилота да не "сбърка" . От време на време коригирах курса по нареждане на Капитана. Босфора не е прав и автопилота не може да води по крива. Доближихме максимално брега и снимахме интересните сгради и дворци. Най-красиво беше около Златния рог, но след него блеснаха мостовете. Освен, че бяха интересно осветени, светлините по тях бяха бягащи или се преливаха от цвят в цвят. Интересно, нищо не помня след втория мост. Трябва и аз да съм полегнал. Било е около 4 часа сутринта. Следващия ми спомен е едно трудно събуждане. Трудно защото само след 3 часа сън , когато съм се мъчил да спя, вълните вън започнаха да ме търкалят и нямаше накъде, излязох на палубата. Бяхме навлезли в Мраморно море и ни ескортираха делфини.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Киро и Здравко обсъждаха откъде точно да пресекат морето, защото прогнозата беше за силен вятър , точно на най-прекия път по фарватера, а източно около брега трябваше да е тихо. Решиха да сечем направо с надеждата да изпреварим влошаването на времето . Това правехме още от тръгването и се надявахме да не ни догони бурята. Наистина с напредването на деня, времето си остана силно, но не попаднахме в критична ситуация. Някак си над нас имаше дупка в облаците и тя се движеше заедно с нас. Започнахме да си мислим, че се движим в окото на бурята и най-вероятно е било точно така. До вечерта, когато около 17.00 часа навлязохме в широката част на Дарданелите, не видяхме по голям зор от този в Черно море. Даже с Киро успяхме да прегледаме и преподредим рибарското оборудване и да обсъдим тактиката. В това обсъждане се появи и сериозния конфликт между двама ни . От нищо и никакъв спор - какво е това "лидер" . Повод ли е или марка влакно и колко метра трябва да е повода. Аз изтървах няколко обидни думи по повод на миналогодишните филми снимани с Мариан, без да зная, че те са приятели от 20 години и Киро безрезервно му вярва. Въпреки, че не изказах мое мнение защото нито познавам Мариян, нито съм гледал филмите, а просто цитирах нечие мнение по тяхен адрес от друг форум, Киро се нахвърли срещу мен с жестоки обиди и не спря поне до средата на плаването . Аз не съм бил никакъв рибар, не съм можел да хващам риби, дървен философ и тъпанар. Така започна и психичното натоварване, което на два пъти едва не ме свали от яхтата. На всичкото отгоре срещу мен постепенно се нахвърлиха и останалите от екипажа. Вярно, че те се познават отдавна и са плавали заедно, но и аз им давах поводи, т.к. бях новобранец на яхтата и като ми кажеха извади въжето от рундука, питах какво е това рундук.
Както и да е , дадох си сметка, че трябва да си мълча и че това е нормално и се опитах да бъда по внимателен. Атаките не спираха обаче. Опитах се да им обясня, че не съм такъв човек и ще съжаляват накрая след като се опознаем. Като вчера си спомням думите на Здравко: -"Добре но трябва да се докажеш". Прав беше трябваше да се докажа. Започнах да полагам неистови усилия да помагам във всичко, да не правя гафове и да си мълча. Може би на човек с друг характер щеше да му е по лесно.
Другата причина за психичното натоварване се оказа факта , че аз от 93-та година сам си движа бизнеса и не съм имал началник над главата си. Сега бях длъжен да изпълнявам заповедите на капитана. Да не говорим, че Здравко беше заместнк капитан, но се опитваше да командва като адмирал.
Така. Извинявайте за това лирично отклонение, но трябваше да си излея душата още веднъж. Олекна ми и продължавам с плаването, вече не като рибар на борда. Навлизайки в тясната част на Дарданелите, вълната изчезна напълно. Здравко си пустна едно воблерче зад борда на неговата пръчка и с това открихме риболова.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Приближихме брега с надеждата за първи риби. Скоро и аванса изсвири, но или рибата се откачи или сме забрали един от многото боклуци които плуваха заедно с нас.
Притъмня на свечеряване и се заослушвахме. Беше притъмняло не само заради залязващото слънце. Отначало тихо, после съвсем ясно до нас започнаха да достигат тътени. С падането на нощта виждахме и светкавиците. Те бяха доста надалеко , но пък и от двете ни страни. Продължавахме да се движим в окото на бурята. Направихме справка за времето и се разбра, че сме закъснели или бурята ни е настигнала. Вятъра се усилваше и тътена се доближаваше. Извън Дарданелите щеше да е невъзможно да се покажем и капитаните решиха да се скрием в някое пристанише .
Най-близкото беше Чанаккале. Беше на около час и половина от нас, от другата страна на канала. Приближавайки пристанището, даже в последния момент сечейки канала, бурята най-после ни настигна с цялата си сила. Гръмотевици, дъжд и вятър се стоварваха върху нас. Поморийското пристанище нощем изглеждаше фасулска работа. Тук освен бурята, ни притискаше и трафика на бързите кораби. В последния момент заобиколихме буй, голям колкото 6 тонна цистерна и най-после уцелихме входа на пристанището . Не ми е много ясно как стана - все още не различавах светлините около нас. Услужливите комшии ни посочиха място между другите яхти, взеха на Киро 55 лири такса и ни упътиха към банята. Истинска баня с топла вода. Няма по голямо удоволствие от това, след три дни яко потене да се сапунисаш с ароматен сапун. Леле пък на сутринта какъв чай ни предложиха.
Комшиите ни направиха и още реверанси. Позволиха ни да се разходим из града без да сме минали митница, предоставиха ни и интернет откъдето разбрахме, че и утре не трябва да си показваме носа пред Дарданелите. Аз побързах да разпитам за риболова щом ще оставаме и утре и какво да ви кажа. Направо се треснах , като ми казаха, че паламуд нямало, той бил в Черно море сега. Та ние нали от там идваме. Защо го бихме този път. Разходих се по целия кей, вече един часа през нощта - имаше само един рибар и чакаше нещо на дъно. Прибрах се и заспах обмисляйки тактиката за утрешния риболов.

Киро лесно избухва, както споменах доволно му давах поводи с незнанието си. Направихме мъжки разговор в който му казах че не може да ме обижда и предложих да сляза за да не им преча и чух златната думичка извинявай. Не че не престанаха обидите но на мен вече ми беше по леко. Една сутрин се събуди и каза - Дели цяла нощ не съм спал заради тебе. -Какво пак направих бе Киро ... и настръхнах. Не можал да спи от угризения, че се отнасял лошо към мен. От там нататък всичко си потръгна както трябва да е , не че не правих повече гафове , но си понасях заслуженото по леко.Все пак плаването беше екстремно заради лошото време и Киро беше постоянно под напрежение, носейки отговорността за екипажа.Избухваше бързо и след минутка усмивката беше на устата му. Кибритлия.
Всичко завърши по най - добрия начин. Станахме приятели за цял живот и с него и със Здравко. Киро ми каза, че от сега нататък съм в екипажа на всяко следващо плаване. А те са две в годината !!!
Ето ,тази тема вече е напълно изчерпана и моля да не се коментира повече. Можех да пропустна за психичното натоварване в началото, но нямаше да е така истинско .

Най-после дойде време да си поговорим за риболов.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Сутринта се поуспахме всички след дългия преход . Излизайки на палубата приятно се изненадахме, че сме пристанали до Българска яхта, по под чужд флаг.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Яхтата се оказа на Капитан Христо Василев, геодезист и корабособственик на изследователски кораби. Забелязах, че стяга такъми за риболов и се заприказвахме. Оказа се, че има апартамент в моя квартал във Варна , живее за постоянно в София, но най-често е в командировка в Истанбул. Яхтата му беше малко по голяма от нашата, но доста по луксозна.Сега отмаряше на кратко плаване из Дарданелите и Мраморно море с нает помощник, албанец доколкото разбрах. Приятен събеседник. Уговорихме се по късно да се видим на кея и да се пробваме да ловим риба. Предложи ми зарган за стръв, а и аз още имах живи бели червеи, така че се очертаваше приятен риболов. Само вятъра и облаците малко ме притесняваха, но няма идеални условия или ако ги има няма да върви рибата. Имах малко работа да свърша на яхтата, опитах да вляза пак в интернета - не се получи . Изпратих останалия екипаж на разходка из Чанаккале

[You must be registered and logged in to see this image.]

и нарамил цялото си оборудване, заедно с две филии хляб, вода и щафетка салам се тупнах на малкото кейче до комшията , който вече ме беше изпреварил.
Обстановката беше нормална. Малко вятър, но не бурен , каменисто и дълбоко дъно пред кея и само ние двамата като риболовци. Зрители се оказа, че има достатъчно. Мястото явно беше предпочитано за разходки.
Не бях кой знае колко подготвен откъм такъми за риболов от брега. Трябваше да се започне със набавянето на прясна стръв , т.е. заргани за да мога после да се пробвам и за едро. Май пропуснах да ви спомена , че успях да пробутам за девиз на плаването един варненски рибарски поздрав " САМО ЕДРО И РЕДОВНО". Та започна подготовката за едрото. Очаквах привечер да наобиколи лаврак или лефер. Най - дългата пръчка която бях взел със себе си е една блеснарка Шимано катана 2.70 с 40 гр. акция. И друг път съм мятал бомбарда с нея. Сложих и плаваща бомбарда , 2-3 бели червея и заметнах. Обичам плаващата бомбарда защото ти позволява да зяпаш наоколо, като я оставяш без надзор. Този път обаче не се получи. Бях същисан от мощното течение. Въпреки че сме в уширение на Дарданелите, бомбардата за нула време се връщаше до брега. Скоро до нас застанаха двама събратя рибари , които заметнаха тежки олова на дъно и се появи проблем. Дори да метнех пред себе си , бомбардата тръгваше към тях, а те бяха на 30 метра от моето място. Колегата Василев се пробваше на дъно от другата ми страна и не ми остана друго освен да си потърся друго място. След дървения кей започваше около стотина метра каменна буна. Тръгнах по нея като се спирах и замятах от различни позиции. Успях да извадя едно зарганче, но риболова не се очертаваше приятен. Течението и вятъра даже не ми даваха възможност да си изпъна влакното. Докато го изпъна и бомбардата се беше вече върнала. Опитах и от вътрешната страна на кея, но там бяха яхтите и плетеница от въжета. Междувременно накъсах няколко такъма и съвсем се обезкуражих. Бях много сигурен, че на това място има много риби и ще мога да си начеша крастата. Реших, предавайки се да се върна при комшията, поне да си бъбрим, но той вече беше капитулирал и го нямаше. Нямаше ги и младежите отдясно. Гризнах малко от салама и замятах наново. Дори и да не хвана риба, нямаше да се прибирам. Гледката пред мен ми беше по интересна отколкото магазинчетата и кафенетата на спретнатото градче Чанаккале.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Междувременно се прибраха екскурзиантите и ме метнаха. Първо Киро - Още ли не си хванал риба. Аз идвам да те снимам. После Здравко. Седна зад гърба ми и заповтаря - Нищо няма да хванеш. Нищо не можеш да хванеш. Започнах да се изнервям.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Започнаха и да пристигат рибари. И рибарки. И то какви , три кадъни , едната доста възрастна и с шалвари застанаха точно до мен. Загледах се в такъма им. Просто попченско такъмче но с три кукички. Извадиха бяло пилешко месо и замятаха мъжки. Първо напред, после към мен, накрая върху мен. Аз естествено бях заел най-удобното място . Закачихме един, два, три пъти и вместо да им начупя сопите си убрах крушите и се премести от другата им вътрешна страна. Зазяпах се какво ловят.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Вадеха през десетина минути по някоя шарена дънна рибка. Освен ханоса и перката и някакви подобни на аквариумни рибки, имаше и бели рибки, които определих като Змарид. Аз не преставах междувременно да упорствам на плаващата бомбарда и малко преди да я сменя с потъваща се появи пак Киро. Но този път с камерата. - Ти още ли не си хванал нищо. Само една мижава зарганка. Вярно притиснително, но вече наближаваше 16 часа и очаквах с утихване на вятъра да потръгне риболова. Пазех си силите и за нощен риболов, защото времето го даваха чак утре по обяд да ни позволи да си продължим плаването. Киро обаче занервничи сериозно : -Аз трябва да правя филми. Виж жените до тебе хващат, ти не хващаш. Така си беше , но аз на такива рибки никога не съм гледал като на предмет за риболов. Дори и да закача такава, съм я връщал като плевелна риба.
После разбрах, че перката е с бяло , много вкустно месо и без кости.
Навързах си едно такъмче , като на комшийките, по настояване на Киро и заметнах. Бомбардата я оставих настрани, в ъгъла на заливчето, където водата беше спокойна и започнах и аз да хвашам по някоя рибка. Пред мен имаше доста закачки и често се случваше да закачам.
Това че ме снимат обаче , за мен беше изненада. Знаех че ще се снима, но точно мен да снимат не очаквах. Попретисних се . Никога не са ме снимали до сега, дори с любителска камера. Особенно неприятно се получаваше когато трябваше да вържа нов такъм. Ръцете ми трепереха и възлите все не се получаваха. Винаги до сега съм ползвал готови такъми и нямах много тренинг с вързването. Докато ме снимаше Киро аз все нещо си бърборех. Той в един момент ми заяви, че съм можел да говоря и отиде за микрофона. Стана тя каквато стана . И актьор трябваше да ставам. Наистина най-малко това очаквах и съвсем се вдървих. Когато ме снимат с фотоапарат винаги правех някой маймунджелък, а сега пред камерата как трябва да се държа ? Усещате ли напрежението, което започна да ме натиска.
Отиде по дяволите приятния риболов. Точно в този момент се намеси господ. Малко преди да ми се пръсне сърцето, погледа ми премина през бомбардата и тя изчезна. Моментално ми се оправи настроението, като видях, че се е закачило каишче. Най-после. Нямаше как да няма заргани тук. Звъннах на Джигита да побърза с микрофона и се опитах да държа влакното натегнато, но не вадех рибата за да можем да заснемем последната и разходка до моята кофа. Докато я извадя беше нагълтала до корема. Размахах я на ханъмите до мене за да ги подразня, задето ме изгониха от хубавото място.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Междувременно разбрах , че те са нещо като мебел на този кей. Всички, които минаваха се заговаряха с тях. Също като местните, на Буната на Ной край варна. Не допускаха външни хора на общественото място.
Както обикновенно, където отида из в чужбина винаги се събират хора около мене заинтригувани от уловистата и непозната бомбарда. Така и тук , за мое учудване, че не ловят заргани когато ги има , а се занимават с дънни дребосъци, и за тяхно учудване, че има заргани. Събраха се доста зрители. Интересно им беше и Камерата която снима. Ами сега. Как да извадя куката.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Киро не престава да снима, а моя метод е доста зверски. Когато ходим за зарган и се надпреварваме кой ще извади най - много риби е много важно бързо да откачаш рибата от куката. Казах си, че монтажиста ще изреже кадъра или ще цензурира под 18 години. Натиснах рибката с палец зад очите и я успокоих като и изцърках мозъка. После хванах човката с две ръце, дръпнах, и я порнах до корема.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Извадих си кукичката и виновно погледнах към насъбралата се тълпа.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Няколко тинейджери се хванаха за стомасите и на заден ход бързичко се оттеглиха , потресени от видяното. Съжалявам , но навик. Надявам се, че и на Вас не ви е прилошало. Поне за морските не се притеснявам, защото това е стандартна процедура, но заради онези деца на кея още си мисля, че трябваше да жертвам куката. Да видим Джигита какво ще реши. И той не беше впечатлен от съдистичните ми методи.
Дали ще пусне този кадър по Хобито.
Шоуто със заргана обаче не се повтори. Продължих да вадя дребни рибки и да закачам по дъното.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Все повече хора сновяха около нас . Дори и полицаи се заинтересуваха, какво толкова става на кея.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Стъмни се и изморен,

[You must be registered and logged in to see this image.]

не мислещ вече за нощен риболов се прибрах на яхтата. Изпрати ме и малко дъждец. Докато хапнем се чу капитан Василев от съседната яхта да ни кани на застояло уиски. Явно му беше скучно или скоро не беше контактувал със сънародници. Отпивайки по глътка от питието миришещо на бъчва си водехме силно интелектуален разговор. А той наистина е добър събеседник. Много е плавал и много е видял. Оказа се много запален риболовец. Показа ни страхотни такъми , воблери и чалъми. Зарганите си ги ловил на ход с пуснато влакно зад лодката с копринен конец накрая. Заканих се да опитам този метод, за който бях чувал че съществува, но не е уловист в Черно море. Показа ни и едно бутиково паламудено чепаре закупено от Истанбул. Беше навито на дървена рамка като за картина. Интересно, турците ловят паламуд и лефер на чисто бяло перо, а ние залагаме в БГ на щъркелово черно.
Появи се отнякъде и Мегата и край на интелектуалния разговор. Заигра се сертаки и се заприказва за Мега таланти. Бавничко заотстъпвахме и му оставихме инициативата. Изведнъж и на хазаина му се доспа. Същото се повтори и следващата сутрин, когато комшията ни изпровождаше с чаша ароматно кафе. Мегата пак се включи последен, но като взе думата не я пусна.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Такъв си е той. Душата на компанията.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Без него всичко щеше да е сиво, като мрачното небе.

Е този път май наистина се улях, но и наистина взе да ми харесва да пиша. Толкова емоции събрах с това плаване. Няма ли кой да ме спре , че май и тази нощ няма да спя след тези ръкопляскания с които ме стимулирате. Хайде лека нощ и до утре на Лимнос, че времето щяло да ни позволи да продължим до там.

Здравеите от мен ,искам да се включа и разкажа за проливи пристанища ,режими на преминаване ,акустиране и пр. Но първо искам да поздравя Дели за романиския стил. Когато го поканих да се включи ,основното което знаех за него бе че е математик а той бил и литератор.Другото което ще "захапя" ,преди да се пробвам като летописец е "СМОТАНЯК" дума /искам да вярвам/ не от моя речник , или поне не ми се ще да приема че съм толкова зъл. Ако Дели докаже това ще доплавам до Варна да му се извиня с водно колело ,дървена греда и брезент всичко това откраднато от Бургаския плаж и прилежащите кръчми. Сега по темата. За да се предприеме такова плаване садът трябва да е снабден с всички ежегодно заверявани сертификати и позволителни за съотвения район на плаване.Нашата корабна инспекция е запозната с текущите мореходни изисквания,така че ако се сдобиете с позволение за плаване с достатъчна отдалеченост от брега тук сте О.К. навсякъде. По проливите няма такси за яхти.Всъщност ,този вид туризъм е толериран навсякъде заради екологичноста му.Яхтите трябва да спазват общите правила за движение ,а то е дясно има кръгови дв. за влизане и излизане ,"двоина непрекъсната" широка половин миля и нещо като две ленти в движение ,бърза лява и бавна дясна. Цялата тази регулация е трасирана в морето само като външен контур а детаилно на карти.Застраховките ни издишат аз сключвам във Виена.Турците са ме проверявали само веднъж с хеликоптер. Професионалисти... В Турция става малко по сложно ако се наложи да "влизаш в страната". Контроли после трябва да "излезеш" а ние обикновено гоним времена или бягаме пред такива, но те са наясно с това и ни разрешават да напускаме яхтата и пристанищата без тези подробности.Яхтата е Бг територия и няма проблем да си на борда дори и да нямаш международен паспорт.В Турция също има много безплатни стоянки ,ние избрахме яхтено пристанище Чанаккале защото е в центара на града и е готино. За Гърция после ,трябва да се спи. Каня на риболов за бяла мряна във Велико Търново понеделник ,вторник идната седмица ,при хубаво време.

Давай Киро, ще спим по късно. Успя да влезеш във форума. Пиши и ти за твоята гледна точка. Предизвиквам те с тази снимка :
[You must be registered and logged in to see this image.]

И това ако не е зъл капитан !?
Шегичка разбира се !!!

Достатъчно се извинявахме. Сега ме поправяй където греша или ме допълвай където не си спомням.

На гости на комшията - Чанаккале
[You must be registered and logged in to see this image.]

адмирал Здравко
[You must be registered and logged in to see this image.]

поредния залез
[You must be registered and logged in to see this image.]

сканирам за джуруми и русалки
[You must be registered and logged in to see this image.]

Мега шоумена
[You must be registered and logged in to see this image.]

Сърфисткия плаж на Лимнос
[You must be registered and logged in to see this image.]

преди сутрешното кафе
[You must be registered and logged in to see this image.]

кога ще отвори това кръчме
[You must be registered and logged in to see this image.]

до колко си на работа
[You must be registered and logged in to see this image.]

Троянския кон
[You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.]

И какво следва
[You must be registered and logged in to see this image.]

И за да нямаш търпение Мирославе , тази туна се закачи на една от тези играчки.
Познайте на коя?

[You must be registered and logged in to see this image.]

Дано не се разсърди Дели че ще отговоря аз. Плитко газещия ,първи ред най левия. С голяма доза късмет. Туната удари веднага след пускането ,до тогава на тази линия имахме умряла сардина. Малко след това на същия такъм отново удари и се закачи но докато правехме маневри за убиване на хода се откачи. При следващото пускане ,тролихме доста време а когато обрахме, линията бе усукана с милион витки. Според мен това се бе случило ,защото не сложихме вирбел /подходящия ни се видя груб/ или защото вълната се увеличи и плитко газещия воблер започна да изплува и превърта .Късмет бе че удари веднага преди да изпортим линията.

Обърнете сериозно внимание на воблерите с металната лопатка. За тях ще стане въпрос по нататък. Бях много скептичен като ги видях. Мисля, че марката е StrickPro /Taiwan/. Нека Киро да каже от къде ги има и това ли им беше марката. След подводната камера, това ще е второто което ще си набавя.Това, че по това време, на това място ни е ударила риба на този воблер, не означава, че на друг не би ударила. Всичките воблери на Киро са потенциални килъри.
Съжалявам, че нямам време да продължа разказа. Две нощи карах до София и обратно и двечера ще трябва да влизам в бокса за възстановяване на силите. Утре съм пред Емине за завет. Мястото си го Заплюх при второто пробно плаване с Джигита. Много е рибозно и само там ще е завед утре.

След мазния паламуд, който току що хапнахме в къщи, ударих една мазна метакса за да ми дойде музата и сядам да ви разказвам за по-нататъшните ни приключения на яхтата на Джигита. Препрочетох написаното до сега за да видя докъде сме стигнали и с ужас установих две неща. Първото е, че още сме в началото на пътуването и второто, че съм допускал много грешки при писането, за което се извинявам.
От Чанаккале отплавахме около 10.00 часа сутринта, след като си взехме довиждане с капитан Василев и гостоприемните пристанищни служители.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Времето беше слънчево и не много ветровито, но не бързахме, защото прогнозата беше за утихване на бурния вятър извън Дарданелите след обяд. Разглеждахме и снимахме красивите брегове на пролива с очакването прогнозата да се сбъдне и плаването до о. Лимнос да е безпроблемно.
Така и стана, но Мегата отново беше същисан от огромните вълни и виещия вятър, които ни подеха още на изхода от Дарданелите.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Тук Ники Мега шоумена се закле "Никога повече на яхта !"


[You must be registered and logged in to see this image.]

Стихията ни даде няколко часа почивка, когато се скрихме зад о. Гьокчеада. Интересно ми беше да разгледам острова макар и отдалеко. Няколко години подред се каним да го посетим семейно лятото, и все сменяме дестинацията в последния момент заради силните ветрове, които са почти постоянни за този район. Разучавал съм го детайлно на Google Earth и сякаш всичко ми беше познато . Острова е гол и скалист и не може да се сравнява със зелената красота на Халкидики и Тасос.
След Гьокчеада до Лимнос времето започна да утихва, но вълната си остана достатъчно сериозна, за да не можем да направим сериозен риболов и този ден. Бяхме пустнали воблери с надеждата за туна, но гребените на вълните повдигаха воблерите. Единствения воблер, онзи за който ви споменах с металната лопатка, който държи на вълна не даде резултат.
Привечер, малко преди да се стъмни наближихме о. Лимнос и започнахме да го обикаляме за да достигнем яхтеното пристанище от другата му страна.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Времето беше се укротило, и Мегата, предусещайки нощния живот на пристанищното градче Мирина се оживи и ни удари едно сертаки около мачтата.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Като правило пак по тъмно се зверихме да открием входа на пристанището и в 22.20 завързахме успешно яхтата на пристана. Както навсякъде по другите острови и тук, пристана е и главната улица / стъргалото/ на града. Наоколо имаше само дву и три етажни сгради.

[You must be registered and logged in to see this image.]


Единственно хотел Лимнос е на 4 етажа. Малко градче, но много красиво. Особенно нощем . Над града, като че ли висяща в небето се виждаше древна крепост , осветена по същия начин като Търновския Царевец.

[You must be registered and logged in to see this image.]


Плейбоите се приготвиха за нощен живот и изкъпани, сресани и напарфюмирани, заедно със сънародника ни Боби, който ни посрещна там, се отправиха за най-класното заведение " Бар Карагьоз".

[You must be registered and logged in to see this image.]

С Боби се познават от предишни плавания. Емигрант на Лимнос от 8 години. Вече стъпил на краката си със собствен бизнес и добра клиентела, като масажист. Аз много съм пътувал и много рядко съм попадал в чужбина на сънародници, които първата им мисъл не е да ти забият ножа в гърба. Няма да забравя как, след като понаучих турския, един нашенец , който ми помагаше редовно в превода и покупките, каза на продавача да ми даде по високата цена и си просеше нагло процент комисионна пред очите ми. Има и изключения обаче. Боби е пример за това. През двата дни, които се наложи да престоим там заради лошото време, той заряза бизнеса си и ни развежда из острова, носи ни гориво с колата си и още нещо, което не е за обществено достояние. Добре че не се изтървах да го спомена.
Та като се изнизаха плейбоите предвождани от Боби, аз грабнах блеснарката и замятах воблери около корабчетата и спрялите яхти. Пристанището гъмжеше от дребни кефалчета и ята някакви дребни 5 сантиметрови рибки. Чуваха се и се виждаха плясъци от време на време, което подсказваше, че наоколо има и хищници. Пристигна рибарски кораб и полюбопитствах какво са уловили на мрежите. Качих се на борда им , поздравих и помолих за няколко пресни рибки за стръв, която щеше да ми е необходима за следващия ден. Имаха сардина и сафрид предимно, но ми дадоха две дребни сепии, с уверението че е по добра за "fishing" . Аз предпочитах сардина за полингиастото, но не ми беше удобно да нахалствам за още.
Не съм привърженик на спининг риболова и дали заради слабия опит или лошия късмет , тази вечер нищо не ми удари. Прибрах се в каютата към 2 часа, не като победител, а като победен . Там беше вече пристигнал с Ферибота от Солун и сменника на Мегата - инж. Краси Едисона .

[You must be registered and logged in to see this image.]

Леко наквасен , говореше като картечница, превъзбуден от алкохола и предстоящото плаване. Още като го видях, разбрах, че ще си допаднем. Така и стана . Много интересен и начетен събеседник. Всяка вечер, след като другите си полягаха, ние с Краси оставахме на палубата за по чашка разхлабително за нерви, бъбрехме и пушехме . Знаех, че трябва да спя за да си възстановя силите, но той беше като енциклопедия, а аз съм много любознателен.

Пак се увлякох. До утре, когато пак ще трябва да се доказвам рибар ли съм, риболовец или дървен философ.

За следващите два дни много много не ми се разказва, но за да е пълен разказа продължавам. Не ми се разказва защото вече шести ден се надлъгвахме с лошото време и сериозен риболов не бяхме направили. Започнахме да говорим, че има карък на борда.
Сутринта още по тъмно станах, направих си кафе, взех такъмите, стръвта, вода и нещо за хапване и се отправих към външния кей. Надявах се тук да стане по добър риболов от този на Чанаккале. На кея имаше двама местни старчоци, които мятаха сардина с полингиасто от ръка, без пръчка. И там имаше течение и оставяха тапата над полингиастото да се носи. От дясната им страна, външната към морето имаше по модерен рибар , който беше метнал две пръчки на дъно, поставени на станок и отделно работеше със спининг и воблер през това време. Погледнах улова му - един саргос и толкова. Старците още нямаха нито една риба. Застанах от вътрешната им страна . Метнах една сардина с полингиасто и тапа и започнах пробите за зарган с бомбардата. За мое учудване нямаше заргани. Имах още живи бели червеи и ако имаше някаква риба , трябваше да побутне поне. Пробвах и на чепаре. Отпред беше дълбоко и трябваше да има скумрии или сафрид, но и чепарето не даваше резултат.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Полингиастото започна да дава по някой дребен спарос, саргос и .... но това не ме кефеше. Мина повече от час и се появи Киро с камерата. Хайде да снимаме малко за филма, че ще тръгваме около острова на обиколка с яхтата. Монтирах дънен такъм , хванахме за зрителите по още някой ханос и перки . Поснимахме и се върнахме на яхтата към 10 часа. Там Здравко и Мега шоумена Ники се готвеха за обиколка из острова . Изпратихме ги и отплавахме да търсим тихо местенце извън пристанището. Надявахме се да половим бели рибки на чепаре.
Излизайки от пристанището видяхме колко е красиво наоколо . Сърничките са атракцията на Лимнос. Живеят свободно без да са оградени и се е случвало да слязат до центъра на градчето нощем. Всички ги обичат и никой не ги закача .

[You must be registered and logged in to see this image.]

А това е крепостта която снощи видяхме осветена над градчето.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Тези красиви скални образувания са на входа на залива.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Риболов с чепаре не можахме да направим. Въпреки липсата на вълни от подветрената страна на острова, вятъра и течението не ни дадоха възможност да се закотвим близо до брега, а да пустнеш котва беше невъзможно и заради големите дълбочини, които започваха от самите скали. Повлачихме воблери, но пак безуспешно. Нали си беше и обедно време, никаква риба не се обади.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Джигита обърна яхтата и се прибрахме около 15 часа на пристана. Той се отправи към другата страна на острова, за да се присъедини към Здравко и компания . Тези снимки донесе Здравко на връщане от там.

[You must be registered and logged in to see this image.]

А аз без да подвия крак нарамих такъмите и пак за риба от кея, само че втория по издаден кей, където приставаха по големите кораби. Пак направих грешка като се разпилях. Една пръчка на дъно с полингиасто, друга с полингиасто на тапа и две пръчки, които мятах последователно между смяната на сардините на полингиастата. На едната пръчка монтирах бомбарда, а на другата чепаре. Мярнах глутница лици да ми следва бомбардата и разбрах защо ги няма зарганите. Смених бомбардата с потъваща и се надявах да закача някоя лица на нея. Преди 20 дни бях извадил килограмова риба по този начин на Тасос.
Лица не закачих, но онемях като пред мен бавно премина на повърхността почти еднометрова баракуда. Аха , такава била работата. Монтирах воблер на мястото на бомбардата, извадих полингиастата да не ми пречат и замятах. Взе да се смрачава и започнаха да се чуват пак плясъци на подгонени рибки. Държах здраво пръчката и се чудех дали влакното ми 0.20 ще издържи ако закача такава едра риба. Стъмни се бързо и все нищо не удряше. Дойдоха две местни момчета и те с воблери и мятахме и въртяхме заедно още час. Умората обаче започна да ме натиска и се оттеглих, пак с увесен нос и с чувство на победен. На яхтата се заформяше купон. Здравко и компания се бяха върнали и наблягаха на узото все по упорито. Мегата в присъствието на една дама, позната на Боби се беше развихрил и се опитваше да си пререже вените от несподелена любовна мъка.
Свихме си сърмите с Краси и излязохме на разходка из тесните улички. Поседнахме на биричка и побъбрихме надълго и нашироко . Върнахме се на яхтата към 23 часа. Купонджиите бяха излезли отпред на пристана/стъргалото и вихриха сертаки на фона на гърмящата уредба от яхтата. Местните същисани се бяха спрели и ги наблюдаваха с разбиране все пак, нали от туристи си изкарваха прехраната. Трябваше да търпят. Въпреки, че се опасявах да не привлекат вниманието и на полицаите защото събудиха целия град, нищо не последва освен ръкопляскания.
Тази вечер видях Джигита за първи път пийнал. В едната ръка държеше пура, а вдругата чаша узо. До сега не беше пушил , а и не пиеше повече от чаша бяло вино вечер.
Сменихме се на яхтата . Те заминаха за бар Карагьоз, а ние с Краси се захванахме да позачистим пораженията от купона. Киро на тръгване нареди да имаме готовност утре в 4 да отплаваме , защото към Лимнос приближавал фронт от северозапад, който щял да ни блокира на Лимнос следващите 5-6 дни. Те щели да са "изморени" след бара и да се стягаме двамата с Краси да подкараме яхтата на север към Халкидики. Този курс беше точно наобратно на плановете ни да достигнем до Цикладите и Крит, но времето се влошаваше натам сериозно.
Побързахме да полегнем за да сме свежи сутринта и ...
Последва най-големия ужас който някога съм изпитвал. Още не заспал напълно, в просъница чух мотора на яхтата да заработва. Погледнах 2 часа посред нощ. Помислих, че акумулаторите са паднали и са запалили затова мотора. В един момент усещам че се движим. Бързо се сефирясах, качих се горе на палубата и какво да видя - купонджиите се върнали, развързали яхтата, запалили и газ, сертакито продължава но в морето. Е това вече ми се видя доста безразсъдно и се поуплаших за собствената си безопастност. Още повече извън острова си имаше не само вятър но и вълна. Поехме с Краси вахтата и ги положихме да спят. Киро не пропустна да ми напомни , на развиделяване да пустна пръчките с големите воблери. Този ден трябваше да пресечем пътя на туната. Как няма да ги пустна , нали най-вече за това съм се качил на тази яхтата.
Последва изключително скучен ден. Добре че Киро след като се наспа направи страхотна "манджа" за обяд.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Морето беше гадно и пак се наложи да щурмуваме както казват яхтсмените. Тръгването 2 часа по рано обаче се оказа печеливш ход. Риба пак не хванахме, но пък след обяд, особенно последните 10 мили преди да се скрием в ръкавите на Халкидики станахме свидетели на най-бурното море до момента.
Пристигнахме на Порто Коуфо около 23 часа . Този път нямаше проблем с нощното приставане. Входа на залива беше ясно обозначен , а в залива светеше отвсякъде.
Сърцето ми се разтуптя, когато видях любимия си хотел " Мелитон" срещу входа на залива. Заспах вечерта със спомените от поне 10 летувания тук. Страхотно място. Трудно е да се опише. Задължително го посетете.

Пъпа ми сякаш е хвърлен на Порто Коуфо. Толкова ми се е искало да спрем там, че наистина спряхме. Но за съжаление само в моя разказ. Днес като разглеждам клиповете , виждам че съм направил грашка. Подминали сме Порто Коуфо и сме продължили за Неос Мармарас този ден, където трябваше да слезе Ники Мегата. На Порто Коуфо се вързахме след 2 дни.
Минаха вече 12 дни от връщането и спомените ми започнаха да избледняват. Затова си направих това планче на нощувките до края на пътуването и надявам се на разказа:
25.09. Неос Мармарас ;
26.09. неа Моуданиа ;
27-ми и 28-ми Окт. ПОРТО КОУФО ;
29.09. Сарти
30.09. Скиатос / северни споради ;
1.10. Див залив на необитаем остров от Спорадите ;
2.10. Самотраки ;
3.10. На път през Дарданелите ;
4.10. Мраморно море
5.10. Черно море
6.10 Пристигане в Бургас .

Междувременно Джигита се опита да ми наложи цензура . Бил съм ги представил като пиянки на Лимнос. Истината е че като ги чух , не видях а чух в просъница , че са се върнали от Бар Карагьоз в 2 часа посред нощ и запалиха яхтата за потегляне, нямаше какво друго да си помисля освен, че са се наквасили до козирката.Аз поне от бар никога не се връщам трезвен. Когато излязох на палубата обаче видях, че не са продължили да се наливат цяла нощ. Извинения Киро за което, но не мога ли да вкарвам по малко люто в разказа за да е по интересен ?

Като прегледах клиповете си освежих паметта и продължавам с разказа за пътешествието. Съжалявам за грешката по горе -стигнали сме ръкавите на Халкидики към 14-15 часа след обяд.
В завета на полуострова сменихме големите воблери и яките пръчки с по малки за паламуд. Ентусиазма ни се беше срутил след неуспешния риболов предните дни. Този ден много се надявахме да ни удари туна, пресичайки нейния път, но времето ли, късмета ни ли не позволи да ни се случи тази радост. Влачихме вече паламудените чепарета и все по тягостно ставаше на яхтата. Киро опъна един хамак между двете мачти и Мегата се беше кротнал там . Здравко, за който риболова е непознато удоволствие ,чак взе да ни съчувства.
Минавайки край входа на залива на Порто Коуфо по мое предложение направихме две кръгчета точно пред входа и кръстосахме двата воблера заради резкия завой. Киро избухна като вулкан. Разтовари си напрежението върху мен и Краси и му олекна.
Продължихме към Неос Мармарас и все повече започнахме да си говорим, че нещо не е наред. Магия ли ни е направил някой, ядосали ли сме Нептун или има карък на борда. Май каръшката версия ни се видя най - правдоподобна. То и без това аз бях виновен за всичко ...
Подминахме дългия плаж на Торони и Киро и Здравко си избраха едно тихо, слънчево заливче с малък остров посредата за гмуркане. Закотвихме до брега на острова и те екипирани с харпуните потеглиха. Аз бях скапан от умора и използвах случая да полегна. Току съм задрямал и чувам суматоха на борда. Докато изляза, Краси развързал дингито и на гребла драпа към острова. Мегата татанижи като картечница и нищо не му се разбира. Ясно е само че става въпрос за Киро и, че нещо не е наред. Много се притесних и когато видях, че Краси едвам гребе срещу вятъра и отива вместо към острова, към брега. Когато видях обаче че Киро и Здравко доплуваха до него се поуспокоих - поне всички са живи . Ей, тия събуждания по тревога няма да ги забравя скоро.
Здравко се метна в лодчицата и потеглиха с Краси наобратно.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Взех камерата и започнах да ги следя вече през обектива. Нали трябваше всичко да се документира за да има материал за филми . Когато приближиха видях Краси да размахва кокан с риби, а Здравко правеше някакви странни движения в лодката, като че ли го гони змия .

[You must be registered and logged in to see this image.]

Оказа се, че не е змия а Морена. И то каква !!!

[You must be registered and logged in to see this image.]

Излезе и Киро и двамата заразказваха за борбата под водата. Киро беше особенно превъзбуден. Нямаше и следа от тягостното чувство породено от безрибието до тук. Аз пък бях учуден на Здравко. Той за да удари толкова риби, явно е доста добър с харпуна, а беше безчувствен към риболова с въдица. Или на мене така ми се е сторило.
Започна да залязва слънцето и забързахме към поредното пристанище, което за пореден път трябваше да целим по тъмно. Ето как изглежда залеза над спокойните води между Ситония и Касандра.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Тази вечер Здравко имаше още с какво да ни изненада. Направи кефалчетата на токова вкустна чорба, че сега като си спомня пак ми потичат лигите. Бутиково изпълнение . Ще кажете, че съм бил гладен и затова съм я харесал толкова. Нищо подобно. И със следващите гозби които ни приготви доказа, че има талант в кулинарията. Даже бил наследствен. Майка му била готвачка . Между другото има Хотел и ресторант на Приморско и майка му е главен готвач там.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Пристанахме, хапнахме и вместо да полегна се започна една борба с морената. Не бях драл още морена , но започнах с ентусиазъм, защото тук във форума бях гледал клипче на Петьо с дране . Обаче се оказа не толкова проста работа. Кожата освен , че беше хлъзгава заради слузта която отделя беше и завързана за горната и долната част на тялпто. На всичкото отгоре в слузта имаше и киселина , която ми изгори ръцете, особенно там където бяха надупчени от тройките на воблерите. Наоколо се събра тълпа зрители и добре, че се намеси една гъркиня за да ме открехне малко в последователността. Борих се с морената почти час и ми взема всичките сили. Нито ми се слизаше на брега, нито ми се пийваше с Краси. Полегнах и май този ден съм спал чак до 7 сутринта , когато изпратихме Мегата и Здравко за Солун. От Солун Мегата си хващаше автобуса за БГ, а Здравко търсел някакви части за яхтата си.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Още малко снимки от този ден :

[You must be registered and logged in to see this image.]

Плувчо, от цялото плаване, най-много риба имаше около твоето Самотраки . Там и за първи път плавахме на спокойно море, а въобще не влизаше в първоначалния маршрут , който беше на 400 мили надолу, на юг . Но да се върнем на малката пръчица. Тази пръчка си има история и се струва да се спомене за нея още веднъж. Джигита я е намерил захвърлена на някакъв плаж някъде из Гръцко и я е прибрал предното плаване. Един ден се видях в чудо и ровейки из яхтата попаднах на нея. Носехме доста пръчки , но не ми се сваляше чепаретата от двете, а другите две бяха с воблери във водата. Искахме да пустнем на ход едно обикновенно чепаре между двете пръчки с воблерите . За да потъне на 3-4 възла ход трябваше да му сложим олово/скандила 500 грама. Тази късичката, червеничката е с акция 120-180 и беше най-подходящата за случая. Киро като видя какво съм приготвил, ме смъмри и сега като чета реакцията на Елфи , разбирам че е бил прав. Нали всичко се снимаше и щеше да изглежда смешно да ловим с такава "смешна " пръчица, която между другото е перфектна за дълбоководен джигинг.
И ето няколко думи за оборудването ни. Киро ми каза че на яхтата има достатъчно пръчки, макари и такъми и да не вземам нищо със себе си. Аз обаче съм си свикнал с моите и взех някой от тях. А именно : две дамчета , ултра леки 2.10 и 2.40 с акция 15-40 гр. , една блеснарка шимано катана 2.70 с акция пак до 40 гр. и едно Трабуко с върхова акция 120 гр. за влачене на воблер най-вече. Воблерчета взех само 5-6 дълбоко потъващи , кристал миноу на йозури.
Стотина чепарета , най различен размер и макарки . Ползвам само Алижио на Шимано, но взех и две по скъпички които пазех за подобни случаи. преди да тръгнем ходих два пъти на обучение за големи риби при Петьо и той ми беше дал едно скромно куфарче с най-уловистите си такъми . Между другото Киро беше скептичен в началото, но като видя какво има вътре си промени мнението на 180 градуса и до края на плаването, на едната пръчка имаше винаги такъм на Петьо. С изключение на времето когато влачихме за туна, защото Джигита имаше същите воблери като Петьо.
Отделно чувалите с воблери и такъми на Джигита, Здравко беше взел една сопа с 60 либра акция и мултипликатор със влакно не повече от 40 либра. Имаше и една "рапалка" .
Накрая да спомена и за пръчките на Киро, освен два мача в тубуси и две пръчки по 3,60 за които не знам за какво биха се използвали имаше 3 маркови " кола" с по 40 и единия 50 либра акция и три мултипликатора, единия от които тежи поне 3 килограма .
Така че Елфи, не ни се надсмивай на червената пръчица. Откъде ли я измъкнах тази снимка. Джигита през цялото време ме хокаше да не я показвам пред камера. Искаше и да я хвърля по едно време. Даже веднъж и ми я подари, но май е останала при него.

Дойде време и за поврата в плаването ни. Този ден на преход от Неос Мармарас до Неа Моудания щеше да се разбере, кой е каръка на борда. Впрочем, не този ден а следващия. Този ден само се намериха двама заподозрени. Както споменах Здравко и Ники взеха автобуса за Солун . Мегата на път за българско, а Здравко щеше да се разходи и да ни чака на Неа Моудания. За тези, които не са ходили на Халкидики, Неос Мармарас е най-голямото градче на средата на Ситония, а Неа Моудания е в началото на Касандра. Заради лошото време бяхме принудени да обикаляме из ръкавите на Халкидики на завет.
Потеглихме рано сутринта тримата с Джигита и Краси. За нула време аз успях да направя два от най-големите си гафове на яхтата. Обикновенно, когато се отделяме от брега аз стоя на въжетата, но този ден Киро ми повери да обирам котвата на носа. Набързо ми обясни, че има там два бутона и давай, давай че укасняхме. Първо започнах вместо да обирам котвата, да я отпускам. Знаците до бутоните ,не са много значещи. Когато обърнах посоката и започнах да я навивам, Киро ми подвикна, да внимавам да не блъсна тежката котва в корпуса на яхтата. Това се беше случило предните дни от залюляването и си беше доста опастно. Котвата е тежка и като нищо може да спука пластмасата, ако се блъсне. Обирах уж внимателно, но скоростта на макарата е голяма и докато спра, котвата се беше вече заклинила в гнездото и веригата се беше изхлузила от макарата.Не помръдваше нито напред, нито назад. Голяма беля и заслужено големи ругатни поех. -Какво ще правим сега без котва. Трябва да се прибираме.
Добре че инженерната мисъл на Краси съзря един шпленд, освободи котвата от веригата, намести веригата на макарата и наново я зацепи. И този път се измъкнахме без щети.
Излязохме от пристанището и ни грабна вятъра. Беше подходящ за платна, но между двете мачти още висеше хамака. Отидох на носа и започнах да развързвам единия край. Не знам кой, и как го беше вързал, но доста ме затрудни развързването. Беше и високо и едвам стигах на пръсти. Забавих се , а и вятъра изведнъж пое много здраво. В този момент, необяснимо защо, може би за да ми помогне, Краси освободи въжето на платното и то, платното, за секунда се размота и заплющя заедно с хамака. Едвам го удържах с едната ръка , а с другата, вече по ниско, опитвах да развържа възела на хамака. Междувременно вятъра носеше яхтата на всички посоки. След като свалих хамака, краси успокои платното и поехме под ругатните на капитана. Не щеш ли, разминахме се с една червена възглавничка. Тутакси осъзнахме, че това е нашата възглавничка. В суматохата трите възглавнички, с които Мегата си е топлил дупето предния ден са излетели. Давай наново маневри и ругатни. -Знаеш ли колко струва една възглавница и, че това са спасителни средства. Спасихме ги с няколко осморки и най-после успяхме да излезем от пристанището. Как ли са се хилили от брега като ни гледат. На мене обаче въоще не ми беше смешно. Бях се вдървил и вече знаех, че каквото и да пипна от тук нататък, ще го строша.