С Джигита за едро

[You must be registered and logged in to see this image.]

И за да не правя повече грешки ще продължа най-вече със снимки. То и без това следващите снимки са правени докато спя. Вижте Краси свеж като репичка рано сутринта, как смело вкарва яхтата в Босфора :

[You must be registered and logged in to see this image.]

Но не и без помощта на уредите и смелия Капитан Кирил Начев с прозвище Джигита.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Ето тук обаче сладкият ми сън, който по мои тънки сметки трябваше да продължи поне още 4 часа беше грозно нарушен. Отново ставане по трвога. Първо усетих няколко мощни разклащания на яхтата. Реших, че сме се разминали по близо с кораб и пак се опитах да заспя. В следващия момент чувам Киро да вика - Дели, Дели бързо ела горе. Бързо, бързо .... Оооооо... кооолко ми се спеше, но уплашен, че нещо не е наред изтичах на палубата. Добре че спях с гащи, защото нямаше да имам време да си ги обуя. А там горе и яхтата цяла и пожар няма . Обаче.
Моите юнаци видяли село от рибарски лодки отсреща пред Златния рог и решили да пресекат Босфора и да видят какво вадят местните. Разминали се на косъм явно и оттам е било клатенето което ме разбуди. Това добре обаче се канеха да навлязат между рибарските лодки. А те не клатеха чепарета на дрейф или котва, а се движеха на зиг-заг влачейки паламудени чепарета. Нямаше как да минем между тях и да не заберем някоя калома на винта, И без това той-вибрираше още от снощния боклук. Киро явно не си даваше сметка за опастността, защото явно не знаеше какво влачат. Щяхме да се набутаме все едно в минно поле и започнах настоятелно да го моля да се махаме от там. Послуша или ме разбра, но не влязохме между рибарските лодки.



[You must be registered and logged in to see this image.]

Решиха обаче да разгледат прелестите на Златния рог и свиха навътре към моста между Еминону и Каракьой. Това вече си беше чисто самоубийство. Само който е виждал Златния рог в 7 часа сутринта може да ме разбере защо. Всички се юрват на работа , а там точно е като кръстопът . Има пристанище, автогара, Гара и метро и е най-големия и най-стар търговски квартал. Пътищата се задръстват от трафика и морето закипява от фериботите сновящи на бързи обороти между Азиатската и Европейската част. Имам приятели там и са ми разказвали как през ден се блъскат фериботите. Пак се опитах да обясня, но кой капитан слуша юнга. Махнах с ръка и слязох долу да си направя едно кафе и да си глътна хапчетата за кръвно. Поне като ще се мре да е с кеф. Мисля си, че в тази ситуация за първи път изпитах истински страх на яхтата.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Ето го и навлизането навръщане в Босфора видяно и през обектива на Здравко. Той нали беше турист на яхтата имаше време и да се наспи и да хапне и да заснеме интересните моменти под по добър ъгъл.

[You must be registered and logged in to see this image.]

А и знаеше как се застава пред обектива.

[You must be registered and logged in to see this image.]

За късмет или благодарение умението на Джигита, пресякохме обратно фарватера на Босфора и се върнахме отдясно покрай азиатския бряг. Плавахме както обикновенно извън фарватера , колкото се може по далеко от трафика и по близо до брега. Този път посоката ни беше против мощното 4 възла постоянно течение в Босфора. С течението си отиваха и нашите паламуди от Черно море към Мраморно море. Същите тези паламуди, които Тошето и другите Корсари не са успели да уловят, когато са преминавали край Варненския бряг. Като се прибрах от плаването разбрах , че точно докато ме няма са имали добър улов и на паламуд и на лефер пред Златни пясъци.
Тук в босфора сякаш всички рибарски лодки бяха излезли да изпратят паламудите. Клатеха чепарета с много знаменца за изпроводяк.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Вече разсънен и аз се включих към съзерцаващите красотите на Босфора. Уж бях идвал много пъти но все имаше какво ново да ми направи впечатление. И мощното строителство наоколо и древните къщи опряли се на водата. Пиршество за душата.
[You must be registered and logged in to see this image.]
И тия рибари наоколо. Влачеха ли влачеха. Смело навлизаха между големите кораби . Махахме им за поздрав . И те ни отвръщаха усмихнати.
Започнаха обаче да дразнят. Нали и ние бяхме рибари. Аз и не си помислях да ловим риба в Босфора. Ние не познавахме брега , но навлизайки по навътре рибарите ставаха все повече и повече.
[You must be registered and logged in to see this image.]


След едно заливче с двадесетина лодки, които не само влачеха, но и вадеха Киро не издържа и ми заръча да донеса паламуденото чепаре. Донесох му го , но казах че е пълна лудост да ловим с него в Босфора и отказах категорично да го пустна. Как щяхме да завъртим тази голяма яхта ако се хванеше риба ?!
Той се помъчи малко , но явно не беше пускал паламудено чепаре с 25 кули и го оплете. Съжалих го и се включих. Пустнахме чепарето и зачакахме. Минавахме покрай някаква казарма на брега и трябваше да се поотдалечим. Но веднага след като я подминахме, свихме по близо и усетих риба да трепери на куката. Повлачих я малко за да се натовари , но явно пасажа или е бил малък или сме забрали единична риба. Вместо да завъртим, казах на киро да тръгне с чепарето към носа за да не въртим и то взема че се получи. Даже много добре се получи. Яхтата е 11 метра . Той стигна до носа , закачи една кука там и тръгна наобратно. Чепарето се оказа 20 метра дълго и се получи идеално. Извадихме си рибата - прилично охранен паламуд и скокнахме от радост. Поне за мене тази риба беше най-ценна. Извадихме я под носа на комшиите. Един вид върнахме си я , защото тя се беше родила и охранила в нашето Черно море.




[You must be registered and logged in to see this image.]
Джигита ме поздрави за успеха и май всички започнаха да ми имат малко повече доверие. Спомних си думите на Здравко "- Трябва да се докажеш". Само че вече излизахме от Босфора и ни оставаха около 18 часа до България.

Още преди да стигнем Самотраки се бях настроил за прибиране и започнах да смятам колко ни остава още до България. Бях преуморен и усещах, че силите ми са на изчерпване. След тази риба, уловена в Босфора почувствах нов прилив на енергия и направо съжалявах, че ни остават само няколко часа до България. Бяхме стигнали изхода на Босфора, там където на идване ни друсаха вълните и брулеше вятър примесен със солени пръски. Всички очаквахме лошото време в черно море пак да ни награби и се взирахме в далечината за да разпочнаем черното Черно море по набръчкания хоризонт. Нищо черно не се забелязваше обаче, освен множеството риболовни кораби. Излязохме от поротока и се стъписахме от спокойното море. Точно на обратно на очакванията ни , то беше легнало и нищо не подсказваше за черния му нрав. Доближихме риболовните кораби и видяхме, че те са в луда надпревара, кой по напред ще достигне и загради с мрежите поредния пасаж, тръгнал да се пребира през Босфора на по топло в Мраморно море. Рекетата влачеха лодка след себе си и когато достигнеха до пасаж, лодката тръгваше да го загражда. Правеше кръг с края на мрежата и го затваряше отново до рекето. След това с кран вдигаха чувала на мрежата пълен с гърчещи се паламуди. Мина ни през акъла да повторим с паламуденото чепаре , но трафика на това място беше твърде натоварен и със сигурност щяхме да направим беля.

[You must be registered and logged in to see this image.]


Въпреки това настроението на яхтата беше приповдигнато. И заради скорошното прибиране , и заради успешното безпроблемно плаване и заради хубавото време с което ни посрещна Черно море. Джигита извади моите пищови с видовете риби в Средиземно море и започна да се кефи, като отделяше видовете риби които сме успели да уловим по време на обиколката. Оказаха се над 20 вида , като броим и дребосъците от дънния риболов. Имахме шанс и на повече, но времето не ни позволи да ловим в спокойни води. Дано догодина е по благосклонно. Е , изпустнах се че догодина пак ми се ходи въпреки ....

[You must be registered and logged in to see this image.]

На излизане от Босфора ни грабна и подходящ вятър, но отдалечавайки се от брега вятъра постепенно утихна и се наложи да свалим платната и да ускорим оборотите на мотора. Вибрациите ни напомниха , че носим армаган от мраморно море. Време беше да видим какво сме намотали на винта. Бяхме излезли вече от трафика и можеше да спрем яхтата . Киро надяна неопрена и с нож в ръка се гмурна. Вижте какво извади от винта :

[You must be registered and logged in to see this image.]

Найлонов чувал.

Започна да се свечерява и снимахме един от най-красивите залези. Ето на това никога не мога да се наситя. Да съзерцавам изгревите и залезите в морето. Е и на риболов надали някога ще се наситя но това е друго .

[You must be registered and logged in to see this image.]


Тази вечер не ни беше до готвене. Направихме салата от последните домати и се задоволихме от остатъците от пържена риба от предния ден.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Аз вече усещах аромата на кебапчета след като се прибера и не ми се ядеше нищо друго. Направихме и вахтите за през нощта. Аз и Здравко поехме първата вахта. Падаше се на Киро и Краси да посрещнат Българския бряг сутринта. Джигита не се беше наловил и искаше да направим последен риболов пред Маслен нос и за да сме там на изгрев слънце ми нареди да намаля хода до 4 възла . Нали бях рулеви.
Той и Краси си легнаха и останахме сами със Здравко. В ляво вече се виждаха в далечината светлините на Резово и Ахтопол. От дясно имаше само един кораб, с който бяхме излезли от Босфора почти заедно, но той явно караше за Одеса или по на север , защото бавно се отдалечаваше от нас . Здравко лежеше на койката и от време на време ме проверяваше дали държа маршрута заложен на чартплотера. Направи му впечатление че се движим твърде бавно и като разбра защо е така се намръщи : - Какъв маслен нос бе. Не се ли наловихте вече . Стига с тези риби. Да се прибираме вече." И нареди да увелича оборотите на мотора до нормалните 2200. Така на изгрев слънце щяхме да се окажем не на Маслен Нос , а пред Бургас. Можех и да не го послушам, защото той не беше капитана, но за да няма препирни се съгласих. Точно в този момент и на мене ми се прибираше вече, колкото се може по скоро. Пак успях да го придумам да не се мъчи на койката , а да си легне в каютата и аз останах пак сам. по някое време се разбуди Краси и като го видях видимо по свеж от предния ден , слязох и аз да дремна. С Краси се разбрахме да сабуди Киро след 3 часа , за да може да е свеж на влизане в пристанището за последните маневри.
Приятно е да полегнеш когато умората те е натиснала здраво и с чувството на добре свършена работа през деня.

Да съм спал не повече от два - три часа когато усетих яки ругатни и разлюляване на яхтата. Пак стресово събуждане. Излязох на палубата и Капитана ми се оплака, как в последния момент рибари му светнали с фенерче и едвам успял да не ги връхлети. Бяхме стигнали Маслен нос и там естествено молареха местните рибари. При моларенето няма никакви светлини на борда, за да може да се забележи светенето на пажажа с риба. Джигита беше много ядосан на нашите безразсъдни рибари. Те са ни забелязали отдалече, но са разчитали че ще се разминем безпроблемно. Чак като са видяли , че им налитаме в последния момент са светнали с фенерче. Джигита беше много ядосан и защото сме ускорили хода. Не спря чхтата да чакаме 2 часа да се съмне на Маслен нос и продължихме за Бургас.


[You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.]

Изгрева ни завари на входа на бургаския залив. Още с навлизането в български води с нас се свърза гранична полиция . Представихме се кои сме и закъде плаваме и ни следиха през целия път до Бургас. В бургаския залив вече ни се обаждаха през 5 минути. Къде да застанем на кея, кой курс да държим до там , защо сме се отклонили от курса ит.н. .... На фона на пълната незаинтересованост от нас на Гърци и Турци, това старание на родните граничари ни отрезви . Няма съмнение, у нас сме си вече - пак в родната действителност, която кара много българи да се срамуват че са българи.
Привързахме яхтата на пристана и зачакахме. След около половин час се появиха митничарите, огледаха ни и взеха документите и капитана за оформянето на формалностите . Чакахме Киро да се завърне с подпечатани документи още половин час.

[You must be registered and logged in to see this image.]

И за да не завършвам песимистично с горчевината на българската действителност искам да ви кажа още веднъж, че съм страшно доволен от себе си че издържах натоварването на това екстремно за мен плаване .
Щастлив съм и че намерих нови приятели в лицето на Киро, Здравко и Краси и нямам търпение за нови приключения.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Аааа...Не се приема това за последно.
Айде...Кога ще заминавате пак..?

Дели , перфектно ни разходи ,мисля ,че дойде време темата да се почисти и заключи за поколенията

Благодаря ти Дели!
С голям кеф, четях и препрочитах репортажите ти от това приключение и сега когато свърши, усетих една празнота, но въпреки всичко, удоволствието от майсторски разказаното от теб преживяване, ще го помня винаги.
:thumbsupsmiley :thumbsupsmiley :thumbsupsmiley

Голям кеф ми беше да чета всичко това -
Ще изчистя темата,но след десетина дена,
ще има много постове още...

Ами Дидо,подготвяйте се за нови приключения.
Вече ще знаеш какво да снимаш.

То се видя...Няма да има повече.
Началството като изчисти темата ще я прочета пак историята. :b23b8673c6466f

ПЛУВЧО написа:То се видя...Няма да има повече.
Началството като изчисти темата ще я прочета пак историята. :b23b8673c6466f

Само един път , аз мисля ,че когато имам свободно време все ще си я чета,а пък и снимките

Elfi написа:.. Подкрепям Мънцата - Дели е един от твоите хора

Знаеш ли, Дели, когато написах това, нали се сещаш че въобще, ама въобще не съм те познавала? Сега смея да кажа, че вече много добре те познавам и не съм сбъркала Изключително много се радвам за теб, че си издържал и на психическото и на физическото натоварване ! Невероятни снимки, страхотен разказ ! И най-хубавото знаеш ли кое е? Че е ИСКРЕН и неподправен, както си го усетил, така си ни го пресъздал

Дели ! Благодаря ти , Човече! Пътувах с вас и наистина с нетърпение чаках продълженията на репортажите ти :b23b8673c6466f Герги ми счупи врата от бой, ама :4506ea66aafe7f А сега, като свърши приказката, ми стана някак си тъжно... нали знаеш , като гледаш някой интересен филм и като видиш края ти се иска да не го беше гледал и да ти предстои отново да преживееш удоволствието от непознатото...

Пожелавам ти тази твоя любов към морето да ти донесе още много такива приключения, които обаче да са наситени изключително и само с положителни емоции


п.п. Кога да чакаме филма по ТВ? :b23b8673c6466f :b23b8673c6466f :b23b8673c6466f

Много се радвам, че Дидо осъществи една своя мечта Радвам се също, че Киро Джигита му даде тази възможност, а също и на нас, макар и виртуално, да присъстваме на това великолепно пътешествие Ще чакам с нетърпение следващото приключение :dancingHappy_i

Поздравления,Дели за страхотния разказ!От самото начало това беше първата тема,която търсех като вляза във форума.Още много пъти ще се кефя да препрочитам разказа и с нетърпение ще чакам PART 2!

Благодаря Дели!

Дели, голЕм си! :dancingHappy_i

Дели ,изказвам огромна благодарност за това ,че успях да се насладя макар и виртуално на вашите приключения из морската шир.Благодарение на вас вече имам нова мечта и се надявам някога да се осъществи па макар и на по близки дестинации.
P.S. Дано догодина пак ни зарадваш с подобни снимки...

Дели,благодаря,че сподели това с нас :thumbsupsmiley

Жалко за края,но благодарности и от мен на целия екипаж и най вече на Дели..

Дидо Благодаря Явно имаш талант на разказвач,помниш и предаваш и най-малките подробности с чуство и усет.Аз гласувах с две ръце за теб без да се съмнявам в качествата ти

Другата седмица почвало да става зима.
Та тогава ще метна темата да я поизчистя.
Ако и Джигита има да спомене някой спомен,да я мята тези дни.
Пък и боцмана( Краси ) да не се скатава де.

...........................................................................

Имах в предвид да чистя спама,не темата.
Нито пък да я затварям.

Дели, подкрепям напълно идеята ти за отпечатване и се чудя защо никой досега не изказва мнение по зададения от теб въпрос, след като се изписаха толкова суперлативи за репортажа от плаването. Мисля, че след обикновена корекция на правописа и редакция твоят разказ ще предизвика интереса на голяма аудитория. Бъди здрав и все така свободен! :609c1f728720fb

Ами защото се надяваме на още серии.
Барем по-дебела книга да се получи.