С Джигита за едро

Браво Дели !!! Путуването го описваш правдиво и много увлекателно. Дори и аз като учасник в събитията очаквам с нетърпение твоя репортаж. :b23b8673c6466f Той ме връща отново на яхтата сред любимото ми море !!!! :dancingHappy_i
PS Пратих ти снимките си чрез транзита.

Охо, вече и Краси се включи. Е няма вече как да сбъркам .Надявам се да ме поправяте заедно с Джигита, където бъркам или пропускам нещо. Само да намеря време да продължа.

След "шоуто" на изхода на пристанището денят, повратния осми ден, най-после започна да тече по-нормално. Впрочем ненормално, защото започнахме да вадим риби и на влачене.
Излизайки от акваторията на присанището пуснахме две пръчки зад яхтата. И двете с 9 сантиметрови йозурита, различни цветове, но преди единия чернокопско чепаре 4-ти номер черно перо, а пред другия чепаре от 4 октоподчета. Около брега, където трябваше да е паламуда, нищо не ни удари и започнахме да пробваме различни дълбочини. На 60-тия метър изсвири аванса.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Никой не реагира в първия момент. След толкова влачене без удар на никой не му дойде на ума, че сме хванали риба. На мен аванса ми прозвуча повече като будилник, отколкото аванс на макара. Краси го оправдавам, че не реагира, защото той както и Здравко останаха безчувствени към риболова до края. Киро трябва да е реагирал като мен или е бил долу в каюткомпанията.
Както и да е , извадихме си рибката - дребен паламуд или едро циганче и продължихме да следваме 60-тия метър. Мене така са ме учили ахтополските рибари, че рибата тече като река на една и съща дълбочина .
Следваха поредица от удари.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Капитана, както и аз се оживихме.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Имаше и по две едновременно закачени риби.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Имаше и стерео удар - едновременно на двете пръчки. На едната пръчка три риби , а на другата две. Вече бяхме сигурни, че или Здравко е каръка или Мегата. Нали бяха слезли и двамата от борда. Започнахме да се молим каръка да е Мегата, защото той нямаше повече да се качва. Това щяхме да разберем обаче чак следващия ден.
Продължихме да ловим още няколко часа и достигнахме дъното на залива между Ситония и Касандра. Там брега е нисък и нищо не спира вятъра. Точно на това място предната година с Марчо са направили най-добрия риболов, но сега с усилването на вятъра и надигането на ветрова вълна, риболова позамря. Трябваше да прекосим залива и да преминем през канала на Касандра до западния бряг на полуострова. Там се очакваше да е завет, но по пътя се виждаха мечки. Нищо ново до тук. Само да можехме да уцелим канала от първия път. Вятъра беше подходящ и опънахме едното платно. По средата на залива, на напорист вятър и насечена вълна, на 6 възла скорост пак изсвири аванса. Този път операцията беше по-сложна. При удар, когато сме на мотор , веднага връщахме щайнбайна и чуквахме леко заден, за да не изкъртим зъбите на рибата. После продължавахме на минимален ход да я вадим бавно, бавно. Сега обаче бяхме на платно и намаляването на хода на 34 футовата яхта не беше проста операция. Платното трябваше да се обезветри и бързо да се навие. Учудих се, че всичко мина без проблем. Да не помислите, че се учудих на бързата реакция на Джигита и Краси. Не , учудих се, че извадихме рибата. Все пак по-дълго я влачихме на много бърз ход. Оказа се нещо много интересно, което изпробвах преди няколко дни и тук, в нашето море с нашите паламуди. Работи. Ето как си го обяснявам. След като рибата гризне желязото и се убоде на куката тя хуква инстинктивно да бяга . Много от вас са се стряскали от мощния удар на циганката, клатейки вяло сафриденото чепаре. Но накъде да бяга паламудчето, след като му дърпаме муцуната с 3-6 възла скорост напред. Към лодката естествено. Наистина, учудващо лесно и леко излизаха и едрите риби. Вече достигайки яхтата се опитваха да правят мурафети, но ние им бяхме взели акъла вече и се качваха също така лесно и на борда. До тук се бях притеснявал как ще вадим риби на платна и този ден се освободих от това притеснение.

Притеснявах се и как в това бурно море ще уцелим тесния канал, но и това притеснение се оказа напразно. Гърците умно са защитили входа на канала.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Самият канал е изключително красив.

[You must be registered and logged in to see this image.]


Докато излезем на подходящо за риболов място, започнах да си правя такъм за зарган. Много исках да си хвана жив зарган за стръв за едри риби. Спомних си за кап. Василев от Чанаккале, който ловил зарганите на конец зад лодката.
Копринен конец нямах, но докато капитана се наслаждава на красотите на канала рязнах малко от едно от въжетата. Разнищих го и започнах да фантазирам. Първо реших да не е един конеца , а три. После ми се видя не много копринен и вкарах в пискюлите по една кука. Получи се нещо като чепаре. И нали ловихме всякога, всякак и всичко , лепнах му накрая и едно 4 сантиметрово воблерче за да го изпъва пък и с някаква друга задна мисъл. А, забравих да спомена и за червените мъниста които сложих преди пискюлите. Даже сам си го харесах накрая. За човек който никога не вързва такъми, това беше голям успех.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Тунингованото такъмче остана за следващия ден. Този ден продължихме да търсим паламудите по в дълбокото, където не очаквах да има заргани през деня. Оставих такъма с пискюлите за следващия преход през канала. На западната страна на Касандра ни удари един от най - едрите паламуди този ден . Беше над килограм и се надявахме да хванем още няколко от този калибър докато се стъмни. От източната страна рибите бяха или циганки или дребни паламуди. Надявахме се но се надянахме. Надянахме се на едно плуващо въже и докато разплетем такъмите и спасим воблерите слънцето избяга.

[You must be registered and logged in to see this image.]

На път за Неа Моудания, където трябваше да качим на борда обратно каръка или приятеля му, Джигита се зае с приготвянето на одраната и филетирана морена от предния ден. Всичко на яхтата се пържеше. Нямахме време да се занимаваме с барбекюта и фурни. Морената е с бяло крехко месо и е особенно вкустна, ако преди пърженето се оваля и в едро смлян чер пипер.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Спирам до тук, да не би да има гладни пред компютъра.

Включвам се за да обясня за морената и суматохата създадена от мен около изваждането и. Аз гмуркам с два харпуна /ластичен в готовност и пневматичен на ляв крак/ и нож на десен. Без цялото това снаражение тудно може да се извади Неино Величество господарката на дъното– морената. Тя се укрива в скални дупки и подава само главата си с отворена паст. Укрива се от жертвите си и тъй като няма естествени врагове на дъното почти не се притеснява от нас. Гледа ни любопитно и чака да доближим достатъчно за да нападне. Това ни дава възможност да се прицелим добре. Когато я отстрелям в главата оставям стрелата в нея. Така тя е заклещена и не може да влезе на вътре в дупката си. Аз от своя страна не мога да я изтегля , морената се свива в дупката си и ако напъна ще я разкъсам. Затова изплувам за въздух вадя пневматичния гмуркам и тъй като тя е заклещена тъся здраво място /по гръбнака/ да я стрелям. Ако и тогава не мога да я изтегля , вадя ножа. В този случай и трите техники не доведоха до резултат. Морената усукваики се около стрелите започна да си разкъсва тялото. Реших че ми трябват още стрели ,а не носех буй за да маркирам мястото , повиках Краси с морза "помощ".Това разбирам е създало напрежение на борда. Тои ми донесе стрела , пронизах я на дълго и тя се усука около стрелата буквално на възел. Тази и маневра я вкара в тигана. А смешната малка пръчка я намерих докато гмуркам снаражена с огромна макара, корда и някакви "бодили" предполагам за лов на калмари. Находка, нали разбирате.

Днешния, девети ден от началото на плаването, трябваше да прекосим канала обратно и покрай брега на Ситония вечерта да стигнем до любимия ми залив Порто Коуфо . Потеглихме рано и с излизането от пристанището пустнахме пръчките с воблерите за паламуд. Със затаен дъх очаквахме да чуем аванса. Хванехме ли риба, значи каръка е останал на брега. Краси обаче още си мислеше за плъха, който му изкара ангелите вечерта на пристанището. Всички току що си бяхме легнали и досмилахме нежното месце на морената. Краси още разпускаше на палубата с цигара, когато огромен плъх се опитал да му скочи на гърба, промъквайки се по въжето. Нададе вой и започна да ни буди и подред, един по един, да ни обяснява колко голям бил плъха. Явно не е могъл и да спи цяла нощ, защото вижте какви кръгове имаше под очите тази сутрин :
[You must be registered and logged in to see this image.]

Yes, аванса изсвири и извадихме първата за деня риба. Циганче .
[You must be registered and logged in to see this image.]


Много станаха тези циганки. Tолкова път бяхме били за циганки ли ?!
Циганче, но бъдещ паламуд. И освен това нишан, че каръка на яхтата е бил Ники . Преди да навлезем в канала удари още една риба и навлизайки аз пустнах моя фешен такъм за заргани. Мъчи ме през целия канал, но на изхода не издържа и закачи риба. Не може да бъде. Не само Киро не вярваше, че може да се хване риба така. И аз не вярвах. И още не вярвам , защото рибата не беше зарган, а пак циганче и не се беше хванала на пискюлите , а на воблерчето отзад.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Този канал е като топла връзка между ада и рая . Източната страна на Касандра беше наветрена и там вятъра брулеше и морето се гърчеше. От западната страна на полуострова беше тихо, ще кажеш друг сезон. Побързахме да прекосим десетте мили до отсрешния бряг на Ситония и да се скрием на завет. Не помня по пътя удари ли риба, но плавайки вече близо до брега продължихме да ловим циганки и паламуди, като предния ден.Все около 60-тия метър.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Киро пак се разчувства и започна да приготвя обяда:
[You must be registered and logged in to see this image.]

Менюто трябваше да е постни варени картофи с моркови, но в последния момент кептана сложи и месо . Пардон, желязо:
[You must be registered and logged in to see this image.]

Хапнахме на фона на единствения многоетажен комплекс на Ситония - Порто Карас . Ултра луксозени хотел, плаж и яхтено пристанище , в близост до Неос Мармарас.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Продължихме с риболова и се заоглеждахме за подходящ залив за котва и гмуркане. Като че ли риболова на тролинг ни омръзна.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Намерихме райско островче по средата на дълбок залив.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Зеленината наоколо ни караше да се чувстваме, че сме на Борнео. Харпунджиите се приготвиха и влязоха пак въоръжени до зъби и ние с Краси решихме да се топнем набързо.
Впрочем аз бързах защото ми се искаше да половя заргани докато се върнат водолазите. Водата беше доста изстинала и не си и помислих да стоя дълго. Освежих се и метнах да чистя паламудите.

[You must be registered and logged in to see this image.]


Здравко се прибра много бързо без улов. Станало му студено с 3 сантиметровия неопрен. Значи водата наистина е била хладна.
Приключих с чистенето на рибата и побързах да си разпъна и навържа пръчката с бомбардата.Толкова обичах риболова, а все не намирах време да си половя така, както аз си знам. Помятах и много се учудих, че не ми и почука зарган даже.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Киро се прибра и той. Този път за щастие нямаше да дера морена. Беше ударил октопод.
Помогнах му да излезе, като поех харпуна и хванах октопода за ушите .И докато му се обяснявам да стои по кротко, точно, когато Киро излезе от водата, зад лодката заобикаляха няколко дорада. Малко трудно, но все пак се виждат на снимките :
[You must be registered and logged in to see this image.]

Сигурно бяха привлечени от кръвта от паламудите или просто са били любопитни. Или и двете. Джигита заповяда - Бързо блеснарките ! И какво сега. Хвърлих октопода с харпуна по-навътре на палубата и си поизмих разлигавените ръце зад кърмата. Точно пред дорадата. Киро ме нахока, че съм ги изгонил с това миене на ръцете и ми го повтаря още сто пъти.
Дорадата бяха много красиви, но аз слязох в каютата и заразпъвах пръчки за воблерите. Доста помятахме после.

[You must be registered and logged in to see this image.]
Дорадата като, че ли ни се присмиваха. Гониха си риби около яхтата, но не закачаха нашите дрънкулки.

Ако Здравко не беше сервирал на палубата паламуд на фурна с доматен сос щяхме да си мятаме цяла нощ.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Много ни се оставаше на това място, но не беше достатъчно защитено. Решихме да продължим до Порто Коуфо, както и си беше по план. Закотвихме късно посред нощ и вместо да си легнем се захванахме с хамалогия. Трябваше да напълним резервоарите с вода, а чешма имаше най-близо на 100 метра, в началото на пристана.

Много труден въпрос georg . Трудно ми е да отговоря без да засегна никого, но ще опитам. Както вече споменах с Джигита имахме " творчески " разговор още първите дни на плаването . Това което аз знаех от опит или бях научил от Петьо и интернет, беше точно обратното на това което знаеше Джигита. Все пак никой от нас на яхтата не се е изживявал като професионалист в риболова. Спора завърши с това, че ме разжалваха от рибар на асистент рибар и от тогава, почти до края аз монтирах и вързвах такъми по начина по който Киро изискваше. Лових риба също по начина по който той избираше за момента с много малки изключения. Всичко се правеше така, както са ловили предните плавания. От цялата тази работа спечелих само аз, защото научих много нови неща . Научих и защо аванса трябва да е максимално отпуснат, когато влачим за паламуд и другите там дребни риби . Причината е, че яхтата не може да намали бързо ход. Винаги имаше човек на въдиците и не се стигаше до размотаване на цялото влакно. Не сме вадили обаче само циганки . Имаше и паламуди над килограм и торуци. Пръчките не бяха вързвани или в станоци. Те просто си стояха подпряни на перилата. Ако очаквахме да ни удрят само циганки, може би тактиката щеше да е друга.
Когато влачихме за туни обаче, коловете бяха здраво вързани и авансите доста затегнати. Но не до предела на скъсване на влакното.
Надявам се, че Джигита ще ме допълни.

Както вече споменах, пристанахме на Порто Коуфо доста късно. Трябва да е било след 23 часа. Да сме пълнили танковете с вода до един часа посред нощ. Затова на следващия ден се поуспахме. Трябва да е било към седем, защото тази сутрин пропустнахме да заснемем изгрева. Традиция беше станало да снимаме оранжево жълтото изгряващо слънце и лилаво червените залези вечер.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Беше ме обзела треската от предстоящия риболов в залива. Времето уж щеше да се поуправи следващия ден и се налагаше да продължаваме да се крием из ръкавите на Халкидики. Всеки риболов започва с приготовления на такъми и най - вече стръв.
Точно до пристана има магазин и исках да си попълня такъмите и да проверя за стръв там. Магазина е супермаркет, но продават и някакви такъми . По нагоре на главния път има рибен, не рибарски, магазин в който по време на активния сезон продават и жива стръв. Споменах на Джигита, че отивам до магазина за стръв и той ми заръча да купя и трици . Да трици . Това много ме озадачи, но се справих горе долу. В супера продаваха смески за различни сладкиши . Купих 3 пакета. Приличаха на галета .Взех и 2 хляба. Такъми нямаше никакви по интересни .Отчупих си един краишник за закуска и продължих за рибния магазин който е на около километър от там.
Представете си толкова път да биеш и магазина да е затворен. По скоро не беше отворил още. Гърците в малките градчета почиват след обяд, но за сметка на това сутрин отварят почти на обяд. Познавам им манталитета и затова минах зад магазина и позвъних на входната врата на къщата. Сигурен бях че живеят над магазина. Отвори ми засмян чичко и стана много услужлив , като му казах че искам да си купя сардина за стръв. Сигурно ви се е случвало. Рибарите по цял свят са услужливи хора, особенно за хора от тяхната черга. Освен сардината си купих и хамсия. На тръгване видях една кофа с вътрешности на чистена риба и си гребнах и от там 1-2 кила смрад .
Върнах се на кея почти тичешком. Беше минало времето вече на най-активния сутрешен риболов. Зарганите както знаете са най-активни един два часа максимум след изгрев слънце.

Заех се да бъркам захранка по нареждане на капитана. Той имаше намерение да лови на ваглер.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Непознат за мене метод. Както и бъркането на захранката. Аз ловя предимно от лодка, а от брега най-вече на дъно или на бомбарда. Имахме спор как да приготвим захранката. Аз знам че на море се смесва с пясък, но този път Киро не позволи да сложа пясък. Както и да е , той започна да лови дребни рибки и заргани. Аз снимах и рязах филенца за стръв от различни риби. Най-уловисто се оказа филенце от коремче на паламуд. Маринованите червеи, които купих от супера не дадоха никакъв резултат. В промеждутаците, докато асистирам на капитана, монтирах и пустнах на носа полингиасто със сардина.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Там се уловиха няколко спароса и саргос. Мятах от време на време и бомбарда но без особен резултат. Бях приготвил и пръчка с кука 3.0 , стереопорче и 300 метра 0,45 влакно, но зарганите които хващахме бяха само писалки.
[You must be registered and logged in to see this image.]

По обяд риболова замря и към 15 часа решихме да излезем от залива за да повлачим. Киро искаше и да се гмурка пак.
Още с излизането пред входа на залива ни удари нещо много едро. Толкова едро, че нежните ни такъми не го издържаха.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Продължихме настоятелно да се въртим около входа но за лош късмет изтървахме още 2 риби. Може и да сме изкарали някоя друга, но не помня. Много добре си спомням обаче гмуркането на Джигита. Оставихме го в едно райско заливче и продължихме да влачим безуспешно наблизо. Прибрахме го след час, и още с качването си на яхтата награби Краси. Краси беше инженера на борда и освен със системите на яхтата се занимаваше и с подготовката и поддръжката на камерите. Включително и подводната. Тя трябваше всеки път да се закрепя на харпуна и да се стартира със заредени батерии. Този път Краси се беше престарал. Киро срещнал и стрелял по огромен октопод, но стрелата вместо да го прониже, едва го убола. Оказа се, че краси е привързал към харпуна с изолир банда не само камерата, но и въжето на стрелата. Основателно Киро беше бесен, а който го познава може да си представи по образно какво му е излизало от устата по посока "бедния" инженер.
Добре че бързо му минава. Успокои се и заразказва въодушевено, как пробождайки леко октопода, той успял да се мушне в дупката си.
[You must be registered and logged in to see this image.]
През това време, докато Джигита изплувал за да си поеме въздух и да си освободи въжето на харпуна, наблюдавал как морена излязла от съседна дупка и започнала да кълве ранения октопод. Слязал и пронизал морената . Да, на яхтата донесе още една морена . Точно от това имах нужда. Усещах че нещо ми се прави и като я видях, разбрах че ми се деряло морена.
На връщане към пристанището преди да се стъмни съвсем, закачихме още един паламуд, но лично на мене не ми се обикаляше повече.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Корема ми свиреше от глад, а от каюткомпанията се носеше някаква много странна миризма. Здравко пак твореше нещо на печката, и като знаех, че се е заел с октопода от вчера, нямах търпение да седнем на масата. Закуските и обяда всеки хапваше по нещо на крак, но вечерите за чест на капитана бяха ритуал. Всички задължително сядаха на масата, узо, салатка, разбор на деня, основно ястие, винце и планове за следващия ден.
Точно така премина и тази вечеря след като отново се завързахме на кея, но вечерта не приключи с това ...

Ето няколко снимки от залеза, заснети точно пред дупката на Порто Коуфо. Красота.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Та вместо да си легнем след обилната вечеря, която се състоеше основно от ОКТОПОД С ОРИЗ , Джигита започна да се приготвя за нощен риболов пак на плувка. Колкото и да ми се спеше, включих се и аз, но само асистирайки .
Той си опъна пак мача , монтира ваглера и на повод 0.12 завърза 12-ти номер кукичка. Метна няколко топки от бъркоча и веднага започна да закача различни рибки.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Аз играех ролята и на ихтиолог. Пред камерата обяснявах коя риба каква е и колко голяма може да стане . Само че и аз не познавам всички риби в Бяло море и затова четях от пищови, които старателно си бях подготвил още в България. А рибите бяха поне 10 вида. Ще объркам ако започна да ги изброявам. Чак на мен ми стана интересно, въпреки че както споменах, ловя предимно от лодка най-вече на чепаре. Тези рибки ги имах за плевелни , но сигурно някой ден ще опитам и този риболов . На другия ден със същата любознателност с която ги разглеждах тази вечер, ги опитвах и на вкус. Всички имаха различно месо и коя от коя бяха по вкустни. Някой бяха с повечко кости, но нали това е без значение.
С напредване на нощта , риболова потръгваше все по добре и по добре .

[You must be registered and logged in to see this image.]

Кулминацията беше един едър октопод, който Киро докара и задържа за снимка на 20 см до повърхността. Подчертавам с 0.12 флуорокарбон и 12-ти номер кука. Ако се вгледате се вижда на снимката.

[You must be registered and logged in to see this image.]
Следващия път ще знаем че ни трябва силна лампа когато се снима нощем. Сетихме се да вземем канджата , малко след като октопода скъса и слезе да си дояде захранката.
След октопода се очертаваше да ловим цяла нощ, но за късмет Киро направи нещо погрешно и скъса ваглера. Не че не пустна дингито и не си го прибра с лодката, но явно и той се беше изморил.
Аз обаче имах доста дълъг път до леглото. Предстоеше ми борба с половин кофа дребни рибки - идеални за чистене и за десерт морената.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Много обичах да дера морени. Едно от многото неща които ми липсват сега след като се завърнахме от плаването. Краси ми правеше компания известно време, но и той се предаде на съня. Чистих рибата много бързо, но Киро се беше улял с ловенето и се наложи да чистя до 3 часа посред нощ. Сутринта станахме в 6 и веднага отплавахме за да хванем сутрешните паламуди. Подчертах колко часа съм спал, за да не ми се смеете и вие утре като падам от койката задрямвайки. Стига ми дето Здравко още ми се подиграва.

Ударих една метакса и като че ли ще имам сили да ви разкажа и за следващия ден тази вечер.
Този ден се очертаваше скучен за мен. По молба на Здравко щяхме да разглеждаме Атон. Аз се бях качил на яхтата най-вече заради риболова и тази разходка не ме амбицира особенно.
Потеглихме рано на изгрев слънце. Здравко и Краси останаха да си отспят, а ние с Киро поснимахме на излизане удивително красивия залив и изгряващото слънце.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Още на изхода от залива ни удари риба и от суматохата на борда Краси се събуди и дойде да ни помага. За риболова трябваха минимум трима. Един вадеше рибата, друг караше, а третия снимаше с камерата. Този ден не се закачаха циганки. Вадехме само едри паламуди. Доста и изтървахме обаче .

[You must be registered and logged in to see this image.]

Облизвайки скалистия бряг на най-южната част на Ситония, и ловейки риба в завета на високия бряг, постепенно започнахме да виждаме какво ни чака след като се покажем на открито. Уж по прогноза вятъра трябваше да е приемливо силен, а кораба на хоризонта се мяткаше доста сериозно.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Реши се да се покажем и ако е много зле да останем още един ден в Порто Коуфо.
Много беше зле , но имаше някакви си тридесетина мили до Атон, където североизточния вятър би трябвало да се спира от 2000 метровия връх. Продължихме и успяхме да се скрием, но след около 4 часа щурмуване.

[You must be registered and logged in to see this image.]



Вълната не беше много висока, защото идваше от дълбокия залив , но имаше мъртва вълна от преди и нова ветрова вълна от друга посока. Получаваше се нещо като врящ котел. Не можеше да се слезе долу в каютата и всички бяхме на борда. Страшно ми се спеше и полегнах на едната койка.Подпирах се с крак и с ръка за да не падна при лашкането на яхтата, но задрямвах и се пусках. Направих две хубави падания от койката и се отказах да спя.
На силен вятър и вълна автопилота отказваше. Обикновенно Краси заставаше на моето място зад руля и караше на ръка.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Този път и той отказа. От умора ли от какво, започна да прави принудителни повороти и Здравко като най-опитен го смени. Вгледах се в Капитана. Стори ми се бледен. Не го бях виждал толкова сериозен и съсредоточен.
[You must be registered and logged in to see this image.]


Колкото и да не се страхувах, се замислих да не би наистина да е напечено. Аз плавах за първи път и още не бях видял спокойно море . Те всички разказваха как предното плаване имало само един ветровит ден.
[You must be registered and logged in to see this image.]

На мене ми беше все тая.
Нищо лошо не случи обаче , освен че няколко вълни ни се стовариха по главите. Приближихме Атон и в завета и пред чудатите манастири, накацали по скалите, забравихме за лошото време. Аз си правих тънките сметки да полегна докато разглеждат, но уви . Киро ми връчи камерата и - Снимай сега. По минута, минута и половина на манастир. Снимах . Вижте и вие какво снимах .

[You must be registered and logged in to see this image.]

Полуострова е дълъг и не успяхме да обходим всички манастири. Стигнахме до най-големия - Руския манастир и завихме наобратно към Ситония . Плана беше да преспим на завет в пристанището на Сарти и на другия ден да продължим най-после на юг към Спорадите. По обратния път трябва да е било по тихо защото съм проспал цели 3 часа. Пристигнахме в Сарти към 17 часа и всеки се зае със задачите си. Киро отиде да се гмурка. Аз побързах да размятам бомбардата. Краси и Здравко метнаха да мият яхтата.
Май само аз никаква не я свърших. Докато се наглася на уж най-доброто място и хванах първия каиш, пристигна голям пътнически кораб. Пристана точно пред мен и изсипа тълпа от туристи, които като конски мухи ме заобградиха. Бъркаха ми даже в кофата и ми бараха заргана да се снимат с него. Тръгнах да си търся ново място, но те бяха налазили целия кей. Успях да измъкна още няколко заргани от външната страна на буната докато се стъмни. А нали знаете вечер когато рибата тръгва , много бързо се стъмнява. Между другото, заргана забелязах не е активен до късно привечер. Явно час преди да се стъмни идват хищниците и той бяга на някъде. Пробвах и на чепарето . Много ми се искаше да половя скумрии, но закачих във въжетата и бързо ми мина мерака. прибрах се защото тази вечер май аз бях наред да правя салатата.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Следващия ден хванахме най-голямата риба.
Планирано беше да направим и голям преход, затова станахме с Киро към 3.30 сутринта . До нас беше пристанал голям риболовен кораб и моряците разтоварваха улова. Тактично се завъртяхме около тях и невинно помолихме за някоя друга рибка за стръв. Братята по съдба ни съжалиха и от съчувствие ни подариха поне 2 килограма, едра сардина. Рибата беше много стегната. Личеше си че току що е хваната. Благодарихме и потеглихме по посока най-западния остров от групата северни споради. Прогнозата беше за приемливо време и наистина се оказа така. Сутринта преди да се покаже слънцето даже беше повече от приемливо. Още излизайки от пристанището пустнахме едрите воблери за туна. Днес за втори път от плаването щяхме да пресечем пътя на туната.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Имаше няколко часа до съмване и решихме да си направим експеримент с влачене на прясна риба вместо воблера. Това може да се прави само на по бавен ход . Преценихме, че можем да си го позволим преди да се е съмнало и раздухало. Извадих един от такъмите на Петьо, заковахме най-едрата сардина и я пуснахме да гони 500 грама скандил.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Половин час след това я извадихме за проверка. Рибата не беше помръднала, но имаше малко оплитане. Тунинговахме такъма и пак го пустнахме с нова риба, защото старата се беше поразхлабила около дупките на куките.
Така влачихме около час и като започна да се развиделява извадихме рибата, за да я подменим с воблер. Рибата беше според мен гризната през средата, точно до тройката . Според капитана обаче се е скъсала от влаченето на най-слабото място - там където е пробита от дебелата тройка. Малко поспорихме , но нали капитана е винаги прав - продължихме от тук нататък с два воблера.
Около час след като се порадвахме на изгрева аванса изсвири и рязко ни изкара от дремещото будуване. Скочиха да помагат и още спящите Краси и Здравко. Джигита водеше рибата, Краси застана на Кормилото, Здравко започна да снима , а аз да обирам другата въдижа, защото туната тръгна да се оплита.
Киро я докара на 5-6 метра до яхтата и като видях че е доста едра хукнах да ровя за канджата. До сега не беше влизала в действие и доста трудно я извадих от рундука. Още помна как трескаво рових и вадих от там въжета, кофи, маркучи за да се добера до канджата. Тази канджа си я купих специално за плаването, след като разбрах че на борда няма такава. Киро ми беше казал да не купувам, но не съжалявам. Аз имам канджа, но тя ме чака в Дубай, при големите риби.
Та моя се оказа честта да бодна туната и да я кача на борда. Слязох долу и се запротягах.


Първото замахване направих явно по рано и я чатнах по твърдата кратуна. Рибата хукна надолу и на страни като ударена по главата. Джигита побесня, страхувайки се да не я изгубим и ми се развика да забода рибата в устата. За устата добре , обаче тя като зърне на поредното доближаване куката на канджата, посяга да я хапе. Доста риби съм извадил с канджа и знаех как и за да не изгубим рибата си я чукнах накрая където знам, малко зад хрилете, на мекото и за миг я качих на борда. За да не избяга си мушнах едната ръка под хрилете . Бръкнах дълбоко и се опитах да я усмиря като и прекърша гръкляна. Както беше споменал Петьо, туната е доста силна риба и скача като ...
Взех всички мерки да не я изтървем докато се успокои. Завързах я с въже, и я боднах с ножа в главата, чак до дръжката. Всичко стана в кръв .

[You must be registered and logged in to see this image.]

След като усмирихме тончето, започнахме фотосесия с него. Всички се изредихме и пред камерата и пред фотоапаратите. Не зная колко килограма е била, но аз трудно я вдигах. Киро, като най-трениран успя да я задържи на една ръка.
Междувременно вятъра и вълната започнаха да се засилват и яхтата пак се заклати на всички страни.


[You must be registered and logged in to see this image.]



Свих се в единия ъгъл отзад до руля и се заех с чистенето и разфасоването на туната. Трябваше да я нарежа на филета и да я осоля, защото нямахме фризер. Съхранявахме всичката уловена риба, заривайки я в морска сол.
Всичко окончателно плувна в кръв.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Спомням си как Здравко с отвръщение възкликна - Голям касапин си бил бе Дели !
Прибрахме рибата филетирана и осолена и се заехме с Краси с Миенето на Палубата от кръвта. Това се оказа не лека операция, защото кръвта бече се беше просмукала в дървените части и въжетата и беше позасъхнала.
Чистих и вече скапан от умора почлеждах въдиците и се молех да не се закачи още една туна. Просто нямаше да имам сили за втора. Даже мисля и че им казах - следващата риба без мене.
Удари втора риба, точно когато бяхме изчистили и си мислех да хапна нещо за да си възстановя силите. В желанието си да се докажа, че мога всичко се престаравах. Не спях и не се хранех редовно. Смучех цигари и като се притеглих в къщи се оказа че съм изгорил и 7 килограма човешка маса за 18 дни.
Та втората риба ме разбра и се откачи след около 5 минути борба с Джугита . До вечерта друга не удари.
Духна хубав попътен вятър.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Към 16 часа наближихме пристанището на Скиатос. Много красиво място . Залива с пристанището беше ограден с малки островчета. Приличаше на наводнено гърло на вулкан.
[You must be registered and logged in to see this image.]

За разлика от другите пристанища, това беше пренаселено и едвам намерихме място за яхтата. По стръмните брегове се виждаха накацали бели, стари къщи, накацали една върху друга. Типичен южняшки стил, който виждах на живо за първи път. Здравко и Киро побързаха да се преоблекат и слязоха на брега за да разгледат. Краси имаше нещо да поправя, а аз се заех с прането на окървавените ми дрехи. Не пропустнах да си направя и фотосесия докато сменям водата да главата на туната. Здравко се канеше на направи супа с нея.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Привечер излязохме на разходка и ние с Краси. Обикалял съм доста из северна Гърция - тяхната Македония. Този южен остров, макар и най-северния от южните имаше друга атмосфера. Къщите бяха в друг стил и всичко беше някак си скупчено и уютно. Туристите още не бяха си тръгнали и отново ми замириса на лято, въпреки студения вятър и набръчканото небе. Набелязах си и тази дестинация за семейно посещение някое лято.
[You must be registered and logged in to see this image.]




Прибрахме се късно на яхтата и превъзбудено си споделяхме на чашка и салатка кой какво интересно е видял на острова.
Вместо да си легна после обаче, взех една пръчка и потеглих към пристанището . Очите ми се притваряха от умора, но кея беше добре осветен и исках да проверя дали някоя риба няма да ми хареса чепарето или воблера. Джигита реши и той да дойде с мен. Пообиколихме, помятахме , нищо не хванахме освен тези красиви кактуси в обектива и се прибрахме.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Точно така Киро. А това се случваше докато си приказваме :

[You must be registered and logged in to see this image.]

Колкото и да ни се искаше да останем още няколко дни на това южно островче, бяхме изгубили доста дни на Халкидики, криейки се от лошото време и за да можем да видим повече от Спорадите потеглихме на обиколка на островната група. Бяхме на най-западния остров Скиатос и идеята на командването беше този ден да достигнем до най-източния. Естествено отплавахме рано сутринта. Толкова рано, че още не бяха угасили уличното осветление.


[You must be registered and logged in to see this image.]

Впрочем потеглянето още на развиделяване стана правило откакто всички се уверихме, че рибата удря предимно сутрин и вечер. Този ден аз лично очаквах добър риболов. Небето беше намръщено, морето набръчкано, но нямаше голямо вълнение. Дори когато излязохме от залива на Скиатос ветреца си беше съвсем приемлив. Очаквах обаче да се мушкаме между глутница от рибарски лодки. Вечерта на смрачаване забелязах , че доста местни рибари излязоха да влачат около залива, което си е признак че наоколо има доста риба. Сега нямаше нито една лодка. Имаше две възможности . Или вечерта никой да не е извадил НИЩО , или гърците да обичат да си поспиват. Единствения начин да разберем беше да пустнем въдиците и да чакаме. Така и направихме. Тъй като ще влачим около бреговете приготвихме за този ден паламудено чепаре с октоподчета и як воблер след него. Як - 12 сантиметров Strike Pro , защото все пак бяхме по средата на Бяло Море и се надявахме и на по едро. И защото бяхме на средата на Бяло Море, което след 45-та година вече не е Бяло море, се надявахме на още по едро и заложихме на второто място тежката артилерия с 25 сантиметрова метална скумрия.
И защото много се надявахме на едро, първо пустнахме яката пръчка.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Слънцето бързо се изкачи и огря красотите на островите . Движехме се на 50-100 метра от брега и със зяпнала уста и зяпнал обектив запечатвахме творението на природата. Всичките острови бяха със не висок скалист бряг, за разлика от Халкидики, но пък същата тази зеленина присъща и за Тасос и за Самотраки. Гьокчеада сигурно са го оставили на турците защото е гол и пуст. Гледахме, и пъшкахме и като че ли забравихме за риболова. Аз наблюдавах с едното око и сонара в очакване да видя плътен пасаж от скумрии или каквото и да е , но за целия ден разминахме само едно малко петънце от риби. Странно. Добре че имаше какво да гледаме. Набелязах си много места, които някой ден да посетя.


[You must be registered and logged in to see this image.]


И точно когато най-малко очаквах удари риба. Е не кой знае каква но риба. Като правило в най-неудобния момент. Точно когато се наслаждавах на кулинарните умения на Джигита. Беше сварил юфка. Явно в момента съм приценил , че в празната кофа ще е на сигурно място. Така като си мисля защо точно там съм я сложил в бързината, се сещам че малко преди това Киро си овкуси неговата юфка със конфитюр и я събори без да иска на палубата.Разпиля се всичката !

[You must be registered and logged in to see this image.]

Островите следваха един след друг, всеки с очарованието си. Често се разминавахме с други туристически яхти.
Не се разминахме обаче с нито една рибарска лодка за целия ден !?
Тази всичката красота накрая роди гениална идея в главата на Капитана. - Да потърсим безлюден остров с дълбок залив в който да пренощуваме. Идеята се приветства от всички и Киро и Здравко слязоха в каюткомпанията да ровят картите за подходящо място.


[You must be registered and logged in to see this image.]

Така и не запомних името на малкия незаселен остров който набелязаха. Той беше последния на изток от групата северни Споради. До там имахме около 13 мили път . За да стигнем по рано извадихме въдиците и дадохме ход на мотора. Добре беше да стигнем по рано за да си направим там още един дънен риболов и да замажем каръшкия ден до тук. А и Киро искаше пак да се гмурка.
След около два часа навлязохме във въпросния залив. Наистина много красив и някак си потаен . Киро застана на руля, а Здравко отпред на носа се заоглежда за плитчини и удобно място за пускане на котвата. Надявах се дъното да е каменисто, както Киро ми обеща, за да има повече риби, но уви - чист пясък, тук таме по няков водорасло.


[You must be registered and logged in to see this image.]

Джигита се полюбува на пейзажа наоколо и бързо надяна неопрена. На ум му пожелах този път да удари октопод.Не че не бяха вкустни и морените, но октопода с ориз на Здравко е нещо уникално.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Забележете Краси, колко внимателно проверява дали не е защипал пак въжето на стрелата.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Аз се заприготвях по заръка на капитана да направя дънен риболов. Краси щеше да ме снима за филма.
Здравко се заприготвя да твори в кухнята. Беше решил да ни нагости пак с рибена чорба от главата на туната. Извадихме я от кофата. Уж я бях насолил малко, защото очаквах да я сготви още предния ден на Скиатос, но главичката намирисваше яко. Помирисахме я всички, даже по два пъти я помирисахме и решихме разочаровани да не рискуваме. И ето ти пак издънка. Аз съм бил виновен, че не съм махмнал хрилете. Затова се е вмирисала главата. Наскочиха срещу мене пак, все едно че съм ги лишил от насъщния. От къде да знам, че трябва да и се махат хрилете. Аз като чистя рибата изхвърлям главите. Супата я правя с чисто месо. Пък и Здравко да я беше сготвил вчера. Но нали си бях черната офца на яхтата - мълчах. Сега , далеко от гнева на капитана ми е лесно, но там нямах право да кажа и съжалявам даже.
Както и да е , намерихме пак приложение на вмирисаната глава на туната. Нали бяхме четирима. Все някой ще се сети . Взех едно чувалче от картофи и натиках главата в него, заедно с хранителните отпадъци от деня. Пъхнах в чувалчето и един 500 грамов скандил и го потопих под яхтата завързано за въже. Това би трябвало да посъбере рибите от околността. Приготвих си и дънен такъм с 2 малки куки и една доста по голяма. Нарязах коремчета от паламудите за стръв и филетирах няколко сардини, от тези които ни подариха рибарите преди два дни в Сарти.
Интересно, сардините не бяха мръднали, но тях ги бях осолил по здраво.
Започнах риболова с не голям ентусиазъм. Това не беше моя риболов, но какво да се прави. Пак си е риболов, не копане на нивата.
Те пък започнаха да се закачат едни риби. Както казва нашето Кире - гол след гол. Излизаха както обикновенно ханоси, перки и спароси. И то само прилични размери. Явно мястото си беше диво и не разработено. И такъма ми си го биваше. Голямата кука бях сложил най-отдолу и на нея закачах огромни хапки. Хем ако мине нещо едро да го уважа, хем и за привличане на дребосъците. Един вид се получи риболов на фидер. Не знам как се слагат емотиконките , затова ще напиша ХА-ХА !

[You must be registered and logged in to see this image.]

Взе да се смрачава и се появи Джигита от водата . Бяхме го забравили, но и той ловеше и снимаше , само че под вода. За моя голяма радост беше ударил пак морена. Заразправя и че срещнал някаква голяма риба , но не я стрелял защото била защитен вид.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Аз и Краси бяхме наснимали достатъчно риби за филма и си позволих да монтирам една бомбарда да пробвам да извадя и някоя заргана на смрачаване. От началото още исках да пустна жива заргана с кука зад врата и все не се получаваше. Или правих нещо друго, или не бяхме на брега или зарганите бяха прекалено дребни.
Още с първото замятане, както обикновенно се случва, нещо ми отнесе пръчката. Т.е. върха на пръчката. Беше се закачило нещо едро. Видимо не зарган защото не скачаше , а забиваше надолу. Морските знаят какво е чувството като ти удари тлъста платерина на нежното флуорокарбонче. Трепериш да я докараш по близо и се молиш поне да я зърнеш. Тази рибка успях да я зърна и даже я забаламосах за малко и успях да я метна на яхтата. Какво беше учудването като видях какво съм хванал - сафрид. Обаче какъв сафрид. Трофей !
[You must be registered and logged in to see this image.]

Здравко беше изпържил риба и вече сервирал масата
[You must be registered and logged in to see this image.]
, но за последно сложих едно яко чепаре и замятах с него. Тъмно беше вече. Много тъмно. А такива аромати се разнасяха на масата . Е това беше от днешния ден. Останалото е ясно.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Пропуснах да ви спомена, че най-вкустна беше сардината.

Факта, че Джигита дойде на Поморие и почерпи с всичката уловена риба, ми говори че и за следващото плаване, доколкото разбрах през май, част от екипажа ще е от нашия форум. Това означава , че дори тези които не успеят до тогава да си купят яхта , ще имат шанса да съберат материал заедно с него за следващия средиземноморски репортаж.
Та за репортажа викам - виждам че ви харесва, а хареса ли ви туната на Поморие ? Използвам случая да благодаря на Киро веднъж за оказаната чест - всичката риба да се сподели с форума и втори път за приготвянето. Рибата беше направена по най-добрата рецепта и професионално.

Тойо, от 92-ра година сам си изкарвам хляба и не съм имал началник над главата си . Бях напълно наясно, че като непознат и новобранец на яхтата на трима познати помежду си ще се наложи да бъда послушен . Толкова обичам морето и риболова, че съм готов и сега на много повече компромиси от това, да изпълнявам нечии разпореждания. Даже като се замислих, ако трябва да избирам сега дали да бъда капитан или част от екипажа на такова екстремно плаване, бих предпочел да не съм капитан. Отговорността на капитана е огромна и психичното напрежение не е по-малко от това да те командват.

Май се отплеснах, а седнах да ви напиша за следващия 15-ти ден от плаването.
Вечерта в залива , след като се стъмни напълно се появи рибарска лодка и закотви точно по средата. На чашка вино, след обилната вечеря заумувахме, какво ли ловят по това време. Опитвахме се да разгадаем по движенията им на палубата, взирайки се с бинокъла. Беше за съжаление доста далеко . Блестяха и силните им прожектори, което ме навява на мисълта , че с тях може да са привличали калмари. Между другото много рядко през деня срещахме рибари, но вечер задължително имаше по десетина "светулки" в морето. Минавали сме близо до тях и единственото за което мога да твърдя е, че на са пускали или вадили мрежи. Мисля, че тук Петьо може да ни светне какъв нощен риболов може да се прави от лодка и защо предимно нощен.

Както всяка вечер и тази след вечеря се умуваше накъде да отплаваме следващия ден. Ако времето не беше толкова напреднало, със сигурност щяхме да останем още един ден в този потаен залив. Но беше вече време да поемаме по обратния път. Двете планирани седмици бяха изтекли вече. От друга страна прогнозата за следващия ден отново не беше добра. От обяда щеше да задуха много яко и трябваше да се спасяваме на север, защото щеше да духа няколко дни. Решението беше да тръгнем отново към Халкидики, като Джигита се двоумеше дали да не оставим яхтата там да презимува. Условията на гръцките марини за презимуване са по изгодни от тези по българските яхтени пристанища.
Решението беше за тръгване в 3,30 сутринта, за да можем на изгрев слънце към 6 да сме вече в дълбоките тунски води. Както се досещате, гласяхме се да пресечем пътя на туната още веднъж.

Тази усмивка на Джигита е за заблуда на врага. Да си мислят туните че уж пристигаме с добри намерения. Не да ги ловим и разфасоваме :

[You must be registered and logged in to see this image.]

Утрото ни посрещна пак в сиво синьо . Само лилавото напомняше че може и да напече по късно, но ще си духа.

[You must be registered and logged in to see this image.]

След като мина първия час, най-надеждния за удар на голяма риба започнахме пак да сменяме воблери и такъми. Не остана нищо неизпробвано до обяд. Даже и тези смешни пискюли, които си мислех че ще подскачат над вълните, а те се забиха на 1-2 метра дълбочина и много хубаво ли ловиха.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Само че нищо не хванаха. Само за малко да се закачи един гларус.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Този гларус стоя поне час над пискюлите. Сигурно е чакал да се хване риба и да я грабне. Аз заради него пак направих поредната издънка. Започнах да му свиря с уста за да го прогоня и като изскочи Здравко и като ми се развика - Не знам ли, че на яхта не се свирело. Така можело да се предизвика вятъра.
После нашия Миленски ме открехна , че само боцмана можел да свири на борда , защото само той знаел как да свири и кой вятър да извика. Те това Тойо, няма как да го научиш на курса. Особенно, ако курса е в София.

Денят напредваше и по обяд достигнахме мястото където по предния ден ни удари туната. Взирах се във всички посоки. Вече 15-ти ден още не бях видял джурум, нито скачащи риби. Разминавахме се само с различни боклуци издухани от вятъра в морето или изхвърлени от някой кораб. Най-често се виждаха да плават стереопорени кутии за замразена риба.
Толкова настоятелно съм се взирал този ден , че Краси ме попита какво толкова гледам. То в открито море корабите се виждали отдалеко. Имах неблагоразумието да му спомена, че ми се е мярнала русалка и до края на плаването трябваше да слушам - Дели пак гледа за Русалки.
Елфи, съжалявам че те разочаровах с русалката, но нямаше как тук на обществено място дето се казва да разправям за секс на яхта с русалки.
Значи туна не хванахме, русалки не видяхме а времето си беше прилично . Тук някъде, на средата на пътя между Спорадите и Халкидики Киро и Здравко решиха да променим курса на изток. Бяхме точно на траверс на Самотраки, на някакви си 60-70 мили от там. Имаше и подходящ вятър, който ако се задържеше щяхме да пристигнем на острова около полунощ. Мене ме подмами тази идея защото това означаваше, че ще се движим часове наред точно на пътя на Туната. Аз си го измислих този път. Това са най-големите дълбочини в Егейско море, които съвтагат с постоянно североизточно течение.
Много ми се искаше и този път да ви зарадвам със хванати риби , "но нали не мога да лъжа" - нищо не хванахме. Не хванахме но хапнахме. Аз бях на ред да пържа и като нищо не се закачи, метнах на Киро последната морена в тигана. Като гледам снимките и картофена салата съм сготвил този ден. Оригиналната рецепта за тази салата научих в Истанбул, на гости на мои приятели. Много ми хареса и си я записах и редовно шашкам гостите с нея. Много е проста . Нарязват се на кубчета равни количества морков, корен на целина и картофи. Слагат се да се варят с малко вода и много зехтин. Варят се докато станат мнооого меки но не на каша или докато изври водата. Много подходяща гарнитура за риба.
И докато се чудя какви други глупости да измисля за този скучен безрибен ден, стигнахме до Самотраки. Трябва да е било вече към 23 часа. Обичайното взиране в светлините на брега.А светлините се виждат около 2-3 часа преди да пристигнем и през цялото време се мъчим да различим фара и мигалките от уличното осветление и светлините на сградите и колите които се движат по брега.

[You must be registered and logged in to see this image.]


Тази вечер нямах сили за нощен риболов , а и ентусиазма ми се беше поизпарил след толкова неуспешни опити.
Заредихме вода в резервоарите и седнахме с Краси на по чашка и цигарка.Следващия ден щяхме да поостанем до обяд на острова и не бързахме да си лягаме. Не издържах дълго обаче. Когато си изморен и 50 грама те събарят понякога. Полегнах и на сън вече чувам Краси нещо да бърбори на палубата. Знаех, че е сам и че остава понякога да си допие, но чак да си говори сам. По едно време взе да ме вика - Дели бързо донеси камерата. Май наистина сънувах. Каква камера посред нощ. Но той ставаше все по настоятелен. Даже слезе долу и ме задърпа - Вземай камерата и ела да снимаш . Викам си кит ли е влязъл в пристанището, какво ли ... Кокалите ми вече тежаха като олово. Посъбрах ги и се дотътрих до палубата и какво да видя . Не кит а коте . Леле как съм го псувал . Леле как ми се спеше . Оставих ги да си гукат и пак се паркирах в каютата. Така са си гукали обаче цяла нощ, че на сутринта Краси не можахме да го разсъним до обяд , а до вечерта не можа да изтрезнее.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Сутринта на Самотраки беше повече от обичайна. Необичайното може би бе само това, че не посрещнахме слънцето на път, а всички се успахме почти до седем часа. Всичко останало си беше, както обикновенно. Ставане по трвога и паника на борда . Този път заради котето. След среднощната гимнастика с пълненето на водните резервоари и последвалото събуждане за фотосесия на котето бях задълбал дълбоко в съня. Чувах крясъка на Джигита и не разбирах сънувам ли или е реалност. Все пак изскочих на палубата да видя какво става. Киро беше се събудил първи и си отворил люка да му излязат комарите, обаче вместо свежия въздух от там се подала котешка муцуна. "- Каква е тази котка на борда ?! Не знаете ли че имам алергия от котешки косми !?" И за да не отнеса пак целия гняв на капитана, слязох и задърпах Краси да се оправя с новата си любов. Краси явно е спал по дълбоко и от мен. Доста усилия ми трябваха докато го вдигна и му обясня какво да прави. Както и да е ясна ви е картинката. Нищо ново на борда.
Да обаче на втори оглед цялата яхта приличаше на моята кола на следващия ден след като я измия - цялата в котешки стъпки. Котето доста нервно беше обикаляло по яхтата докато се наканим да се събудим и му приготвим закуска. И сякаш на всеки десет стъпки беше слизло от яхтата да си накисне лапите в близката кална локва.
Този факт не убягна и на Капитана и той, като истински капитан набързо разпореди да се измие цялата яхта .
Заповяда и излезе ядосън да се разходи.
Спогледахме се с Краси и свхме рамене. Ясно. Аз обаче не бързах . Тактично се замотах . Правих си кафе, тоалет, закуска. Може и леглото да съм си оправял докато чакам Краси да се сефиряса . Нали по бързо щяхме да измием двамата. Кой знае колко сме се мотали преди да започнем миенето на яхтата, но Киро се прибра и започна да си стяга такъмите за гмуркане. Намерил подходящо място и тръпнеше от нетърпение да разгледа дълбините и около този остров. Ще кажете за мой късмет , но не съвсем, Джигита ми каза да се приготвя и аз да отида с него за да снимам. Зарадвах се и грабнах набързо спининга и такъмите за зарган. Нямах стръв , но се надявах че все нещо ще намеря да излъжа първата заргана. После лесно.
Взех и камерата и потеглихме.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Горкия Краси сам трябваше да мие яхтата. А така ми се искаше да му помогна.

Радостта ми обаче не беше за дълго. Киро макар и тежко натоварен с неопрена, оловата и харуните пердашеше напред и вместо да спре в съседния тих залив зацепи по един черен път по баира .

[You must be registered and logged in to see this image.]

Едвам го догонвах , а трябваше и да го снимам. Не знам как издържах , но помня че драпах подире му геройски.

[You must be registered and logged in to see this image.]

По едно време на връх баира, като видях морето от другата страна на още толкова път запрях за да си поема дъх, а Джигита започна да ме успокоява че тук, на острова нямало змии. Да не се плаша. Най-малко змия можеше да ме изплаши , но ми стана интересно. Защо да няма змии по тези чукари и храсталаци. Може би елините са ги изяли в гладни времена .
Пристигнахме на мястото за около 40 минути. Наистина много подходящо за гмуркане място. Скалист бряг със стърчащи скали от водата тук таме. Напълно защитено от вятъра, който напъваше от другата страна на баира. Изпратих Киро с камерата и запремлясквах какво хубаво риболовче ще си направя докато той гони рибите под водата.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Нямах стръв и затова слязох до водата и изчоплих от скалите няколко миди, от тези които приличат на виетнамски сламени шапки. Месото им е жилаво и се задържа добре на куката. Само дето не е най-предпочитаната хапка за зарганите, но съм ги лъгал и друг път и сега се надявах. Монтирах плаваща бомбарда и заметнах. Не се наложи дълго да чакам. С падането си на дъното засякох удар и извадих първата рибка - ханос . Отрязах филенце от ханоса и го нанизах на мястото на мидата. Този път заметнах по навътре и уцелих ято заргани. Бомбардата ги стресна и те подскочиха около нея. Най-чевръстата ми грабна куката и продължи да пляска около бомбардата. Е , какво повече му трябва на бедния рибар - да лови на удивително красив остров, при хубаво време и даже да хваща.
Пак подмених сртъвта, този път с най-уловистата - филенце от зарган . И като ги зачесах . Плувчо да каже какви парчета излизат есента на Самотраки. Гол след гол.

[You must be registered and logged in to see this image.]

По едно време спря и смених плаващата бомбарда с потъваща. Реших че е дошъл хищник и не се излъгах . Извадих малка буйна лица. Последваха и още няколко спаруса и за малко да извадя и водолаз. Добре че разпознах капитана в последния момент. Така се бях увлякъл.
Хвърлих въдицата и грабнах камерата за да увековеча и поредния му улов. За моя приятна изненада не беше ударил нито една морена, но имаше две лици, петкратно по едри от моята.

[You must be registered and logged in to see this image.]

И той се изненада като ми видя пълната кофичка / дъното де / и набързо свали неопрена и се включи в зарганолова.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Много приятен риболов. Не само усещаш как се гърчи рибата на куката, а и виждаш как скача над водата.
Накефи се и той и потеглихме на обратно към яхтата, заредени за нови рибарски подвизи. По план трябваше да тръгнем по обяд за Дарданелите. До тогава щеше да духа доста силно, но трябваше да не закъсняваме, защото на входа на Дарданелите е оживено и е добре да навлезем по светло за по безопастно.

Спиряхме на връщане за да заснемем върха на Самотраки .

[You must be registered and logged in to see this image.]


Спряхме и на каменистия плаж преди пристанището, защото във водата проблясваха едри риби. Киро помята няколко пъти с воблера , но вятъра духаше насреща и не се получаваше. Остави ме да се помъча още малко и се прибра на яхтата , като заръча да не се бавя повече от половин час. Аз само това чаках. Смених лекия воблер с тежка бомбарда. Заложих на куката едро парче зарган и замятах. Започнаха да излизат обаче ханоси и перки. Все риба . Увлякох се и се наложи Здравко да идва да ме забира, че кораба тръгвал. Ей , не ми се тръгваше от този остров. Толкова риба не бях виждал през цялото плаване до тук .
А какво имаше още да видя ... Още беше обяд само.

Ето я кофата
[You must be registered and logged in to see this image.]
Между другото кофата се преполови до обяда, но мислех , че си верваме и не съм го снимал.

Ето го и дъното на кофата, но след като отлепихме от Самотраки, но за това довечера.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Върнах се почти тичешком на пристана, където всички ме чакаха да отплаваме. Метнах се на боррда с почти пълната / до половина/ КОФА и отлепихме. На руля беше застанал Здравко а капитана разбуждаше Краси, който с изненада разбрах , че вместо да измие яхтата си е полегнал след "среднощната фотосесия с котето" за да си доспи. Разбрал за нетактичната си постъпка , бързо зае позиция за да показва пътя за изхода от пристанището на Здравко. Ето какво се получи. За малко да се отъркаме във влизщия ферибот.


[You must be registered and logged in to see this image.]

Да плачеш ли, да се смееш ли . Здравко реши че най-подходящо е да се хванеш за главата. Аз пък ще прескоча малко и ще ги оставя те да разчепкат темата до край.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Отдалечихме се от пристанището и поехме на изток, като идеята беше да караме максимално близко до брега и да пробваме за паламуди. Пустнахме двете леки пръчки с воблери и чепарета с октоподчета пред тях и заплавахме.
Западната страна беше подветрена и постепенно навлязохме в спокойни води. Аз слязох на задния борд и започнах да чистя рибата от почти пълната КОФА . Малко ме домързя и покрай чистенето, без да ме усети никой изхвърлях по дребните рибки. Домързя ме и защото следващото пристанище щеше да е Българско. Предстоеше ни тридневен преход и УВОЛНЕНИЕЕЕЕ. На борда цареше тишина и предполагам всички са си мислили за родината и за тези на които им е домъчняло за нас. Вече две седмници обикаляхме из моретата. Като, че ли обаче Краси тъгуваше повече за котето. Стори ми се доста умърлушен, въпреки че си беше направил кафе. Така ми се препи и на мене и го помолих за глътка, че на мене все не ми оставаше време да си направя. Великодушно ми подаде чашата, поех я, премижах от кеф и отпих . Взрив !!! Отрова !!! Изплюх кафето и като спрях да кашлям го погледнах право в очите. Какво толкова съм му направил , че е решил да ме трови. Той наведе виновно очи и с пръст на устата ме помоли да мълча. Чак тогава осъзнах какво става. Нали клин клина избива, той си направил кафето вместо с вода с водка . Ей това се казва уволнение. Замълчах и пак не обзе меланхолията.
Приключих с рибата и се заоглеждах. Киро снимаше красотите на острова и разказваше за преданията свързани с него . Аз обаче , не че не обичам природата, но погледа ми все в морето. Сканирам за джуруми, а и взеха да се появяват шамандури на рибарски мрежи. Забелязах единични скокове на риби и си изострих вниманието. На руля беше застанал Краси и като си представих колко бързо ще успокои яхтата при удар, реших да му изостря вниманието и на него с една фалшива тревога. При наличие на КРЯСЪК "рибааааа..." , той трябваше да изключи мигновенно от скорост и да чукне малко заден ако се наложи.
Извиках и за късмет тя пък взема че удари. И добре че удари , че иначе щях да стресирам Капитана, който отмаряше в дингито на носа и щеше да ми се ядоса за фалшивата тревога.
Та заехме позиции за вадене на риба. Аз на камерата, Краси на руля, а Джигита вади. Здравко беше полегнал в каютата за следобеден сън и дори крясък "акулаааа..." нямаше да го събуди. Може би пържола , но и това не е сигурно.
Извадихме добър паламуд обстановката се оживи. Оживи се и морето. Все по често се виждаха да скачат риби, но не правеха джурум. Тук таме като шарани в язовир. Пустнахме пак воблера и не се наложи дилго да чакаме.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Рибата тръгна добре, но беше в брега, точно там където беше осеяно с мрежи. Мрежите бяха успоредно и шахматно разположени. Удари ни и нещо по едро - оказа се торук и за втори път се наложи да ползваме канджата. Торука за разлика от паламуда е със едри зъби, иначе страшно си приличат и ако не бях прочел предварително нямаше да го разпозная.
[You must be registered and logged in to see this image.]


Не ни остана време за фото сесия и удари друга интересна риба - лица. По едра от тези които удари с харпуна Киро, но по дребна от торука. Обстановката съвсем се нажежи. Завъртяхме обратно към мястото където скачаха риби и се набутахме по смело между мрежите. Карахме на автопилот и той-отново ни предаде. За да лавираме му се даваха доста сгъстени команди и в един момент той взе да ни върти в кръг. Сещате се какво става с воблерите отзад. Вече имахме такъв случай. В началото се стреснахме, че се е повредил, но после се разбра, че просто се е претоварил, подобно на случаите с голямо вълнение и променлив вятър.
Сложихме нови воблери с нови чепарета и този път Краси , като най - пекан мореплавател застана на руля, но не на автопилот, а на ръчно управление. Обаче от "умората" ли от "кафето" ли , или от лош късмет минавайки доста близо до една шамандура воблера я закачи. Изгубихме още половин час да дърпаме мрежата и да разплитаме чепарето и воблера от въжетата. Имаше една закачена циганка и сигурно тя е променила посоката на воблера за да се закачи.



[You must be registered and logged in to see this image.]

След кратко затишие започнаха да излизат скумрии и сафриди, въпреки че Здравко сочеше, че вече можем да го хванем само за ...
[You must be registered and logged in to see this image.]


Набутахме едно сафридено чепаре между двата воблера с голямо олово и продължихме да ловим скумрия и сафрид смесено. Но не за дълго. Слънцето се беше скрило вече, а и излизахме от завета на Самотраки. Колкото и да не ни се напускаше този остров трябваше да се примирим за този ден. Точно по залез бяхме планирали да навлезем в Дарданелите. Имахме около 6 часа закъснение заради риболова .

[You must be registered and logged in to see this image.]

На хоризонта, малко преди да се стъмни се видя турския остров Гьокчеада. Поехме курс покрай него към дупката на Дарданелите и аз слязох в кухнята да приготвя риба за вечеря. Имаше малък спор коя точно да сготвим. Здравко му се ядеше паламуд а Джигита искаше да го запази за Поморийската среща. За компромис изпържихме лицата и циганките.

Ето я и лицата преди да ни нахрани:

[You must be registered and logged in to see this image.]

Ето ги и сафридите и скумриите:

[You must be registered and logged in to see this image.]

Сафридите бяха колкото скумрии, а скумриите като циганки . На следващата снимка се вижда даже и че Тома неверний е хванал въдица. Като тръгвахме от Несебър Киро спомена че здравко не бил много по риболова, но като излезела много риба хващал. А горкия Краси скапан от "умора" едвам държи курса " :

[You must be registered and logged in to see this image.]

Тук обаче Здравко изглежда заинтригуван от риболова или по скоро си представя рибата на скарата :

[You must be registered and logged in to see this image.]



И края на риболова, който никой не искаше да свърши.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Напускайки завета на Самотраки вятъра се усили и вдигна вълна. Едвам успях да приключа с пърженето на рибата.
Печката уж беше окачена на люлка за неутрализитане на клатенето, но трябваше тигана да се дъжи за да не падне. С другата ръка аз трябваше да се държа да не падна върху печката, но вече бях с опит и ми се виждаше даже забавно. Ето го резултата :
[You must be registered and logged in to see this image.]

Вълната постепенно се усили до степен при която да стоиш в долу в каютата вече не е безопастно и плановете ми да полегна за малко сън се провалиха. Качихме се всички на палубата и се любувахме на ясното небе полно със звезди. Толкова много , че чак от препълване някой падаха. Започнахме спор с Краси за името на тези от тях които падат на замята и тези които изгарят в атмосферата. Не знам защо ми е останало в паметта, че тези които изгарят се наричат астероиди а тези които падат метеорити. Тунгузкия метеорит. Като се върнах прочетох във википедия и разбрах че астероидите са малки планети и дано скоро да не падат на земята. А защо Тунгузкия е метеорит. Още не ми е ясно астероид, метеор, метеорит ...
Зяпайки небето, но внимателно, защото някой вълни се стоварваха отгоре ни , бавно подминахме Гьокчеада и започнахме да навлизаме в завета на континента. Не дочаках Дарданелите и при първа възможност като притихнаха вълните се усамотих в каютата си. При навлизане в проливи и канали нямах работа на палубата и се надявах на по продължителен сън поне 4 часа до Мраморно море.

Ето още снимки от този ден заснети с фотоапарата на Здравко :

[You must be registered and logged in to see this image.]

На следващия 16-ти ден предстоеше да преминем през Мраморно море и вечерта , ако може по светло да навлезем в Босфора. Аз пък се надявах да си отспя защото не се надявахме на риболов по тези места. Още с навлизането на яхтата в Мраморно море Джигита ме събуди и каза че е решил да пробваме дънен риболов около един от островите веднага след Дарданелите. Заръча ми да приготвя два такъма и да ги монтирам по бързо че до половин час сме на мястото. Около острова имало банка и би трябвало там да ври от риба. Това много ми хареса, още повече че този път Мраморно море беше направо спокойно. Имаше си вятър , но обичайния си морски вятър , нищо повече. Спомням си че много трудно се разсъних. Доста ми се беше насъбрало . Направих си кафе и хапнах нещо набързо докато вързвах дънните такъми. Пак онази хитрост с две малки куки и една много по голяна по нагоре .
Островът който Джигита избра, беше малък и необитаем, на около 5-6 километра от по големия остров Мармара , точно срещу градчето Чинарли.
[You must be registered and logged in to see this image.]

От южната страна беше завет и затърсихме там място за котва. Нямаше вятър но течението беше доста силно и на дълбочините които виждахме на сонара 40-60 метра , нямаше как да пустнем котва на скалистото дъно. Аз обаче си носех плаващата котва и я пустнах за да убием инерцията. Кирао заложи за стръв филенца от зрган и започна да лови. За мое голямо учудване излизаха същите ханоси и перки като навсякъде из средиземно море, а бяхме в мраморно.

[You must be registered and logged in to see this image.]


Аз не съм много любител на този риболов и си монтирах едно чепаре. Не че очаквах нещо. Просто така за да не скучая. Още на първо хвърляне ми удари един огромен, колкото платерина сафрид и два по нормални. Продължих да вадя и със следващите замятания и след като схванах на каква дълбочина и как да я търся започнах и да товаря чепарето с повече риби. Гигантски сафрид обаче не ми повтори.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Киро видя какво става и той се включи в сафридената фиеста. Увлякохме се здраво и така чак до смрчаване, когато на пилкера под чепарето се закачи един много интелигентен гост - калмар . Направихме си фотосесия и с него и се усетихме, че сме се забавили поне с 8 часа.
Продължихме към Босфора предоволни от този неочаквано рибозен ден. Сещам се за израза "Къде го чукаш, а къде се пука ". Търсихме рибата на юг из Егейско море , а тя била тук - около самотраки и в Мраморно море.
Това градче Чинарли мисля че беше си го заплюх и него и нямам търпение да го посетя за няколко дни с моята лодка. С яхтата не извадихме много риба , защото на всеки 10-15 минути трябваше да се местим заради течението и близостта на скалите. С малка лодка този проблем няма да го има. Около тези острови би трябвало и да зимуват нашите паламуди, така че тази дестинация се очертава подходяща за късна есен и ранна пролет. А би трябвало и зимата да дава но трябва да се провери.
Пак се размечтах и за малко да пропустна да ви кажа колко вкусен беше калмара.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Молихме се на Здравко да го приготви, като всепризнат кулинар, но той отказа. Заех се аз . Честно , за първи път пипах калмар. С чистенето се справих лестно. Извадих всичко докато остане гола тръба. Дойде ми идея да го направя като октопода - пържаене в зехтин само 3 минути докато си промени цвета, но треди това го овалях във всевъзможни подправки, включително и вегета. Пробвах преди да го поднеса на екипажа и замрях от удоволствие. Такъв нежен и същевременно слабо лютив вкус с дъх на море. Ефекта беше поразителен и с екипажа. Наблюдавах ги как хапват със страх от неизвестното и усетили аромата притварят очи от ъдоволствие. Сигурен бях за какво си мислят тогава. Същото което и аз си помислих. - Защо не хванахме повечеееее?,

[You must be registered and logged in to see this image.]

Тръгнахме почти по тъмно да прекосяваме Мраморно море. Трябваше да караме цяла нощ и на сутринта щяхме да достигнем входа на Босфора. Разпределихме си вахтите - аз и Здравко и Краси и Киро щяхме да се сменяме през 2 часа. Аз дремнах малко и се качих по рано. Като че ли ми беше придошла енергия от хубавия риболов през деня. Смених Краси, че той още се мъчеше от махмурлука. Здравко излезе като ни дойде време за вахтата с него. Уверих го че съм свеж и може да си легне и той и така останах сам да карам яхтата. Тази вечер беше много тиха , карахме само на мотор заради слабия и неподходящ вятър. Нямаше и голям трафик и всичко изглеждаше спокойно ти просто.
Разминаваха ни от време на време кораби и фериботи , но след 12 часа когато трябваше да събудя Капитана и Краси за смяна не ги събудих. Пак си направих тънка сметка без кръчмар. Викам си свеж съм още , ще ги оставя до 4-5 да се наспят, а аз после ще проспя Босфора. Пък и да са по отпочинали за входа на Босфора, за където се изискваше майсторство да издебнеш момента кога и къде да се шмугнеш между бързите и огромни кораби.
Към 2-3 часа започнах обаче да задрямвам. Правих упражнения на палубата, намирах си някакви занимания за да не заспя. Взирах се в светлините наоколо и се мъчех да различа кой кораб на къде пътува и дали въобще е кораб или светлина от брега. Забелязах че като клекна някой светлини изчезваха- аха значи са още много на далеко. Нали Земята е кръгла. В един момент обаче мотора приглъхна и яхтата се разтресе. Събудих веднага Краси . Мотора бавно възстанови оборотите си но яхтата продължи да вибрира. Краси огледа мотора. Там всичко е било на ред. Събудихме и Здравко и той веднага сложи диагнозата - забрали сме някой боклук на винта. Бяхме във фарватера и нямаше как по тъмно да спираме. Нямаше и вятър за платна. Здравко направи опит с развъртане в кръг, назад и напред да освободи винта, но не се получи се реши да продължим така. Киро и Краси останаха на вахта и аз полегнах най - после за сън, с надеждата поне до черно море да си отспя.