СЛАДКОВОДНИ РИБИ - в България

Страница 2 - съдържание :




Лупавец   -   Rutilus frisii  

Блескавец      -  Alburnoides bipunctatus

Сабица  - Pelecus cultratus

Слънчева риба - слънчак -  [color=#0000cc]Lepomis gibbosus [/color


БОДЛИВКА, КAДРИН, ТРИЛЪЧЕВА БОДЛИВКА – Gasterosteus aculeatus aculeatus


МАЛКА ДЕВЕТОЛЪЧЕВА БОДЛИВКА  -  Pungitius Pungitius pungitius L.

ШАРАН - Cyprinus carpio

КАРАКУДА  - Carassius

Сребриста Каракуда - Carassius auratus gibelio 

Златиста  Каракуда - Carassius carassius

Бабушка  - Rutilus rutilus - хлебарка

Червеноперка -  Scardinius erythrophthalmus

Буфало  - Ictiobus

Голямоусто  Буфало -  Ictiobus cyprinellus

Малоусто Буфало - Ictiobus bubalus

Черно Буфало  - Ictiobus niger


БЯЛА МРЯНА -  Barbus barbus

ЧЕРНА МРЯНА  -  Barbus meridionalis petenyi


Маришка  мряна -   Barbus cyclolepis

Кримска - Приморска Мряна - Barbus tauricus Kessler

ПЛАТИКА    -  Abramis brama

Сребърна Платика - Blicca bjoerkna

Чил косат - Abramis ballerus

Немски  Косат  -  Abramis sapa

Горчивка   -   Rhodeus sericeus












Лупавец   -   Rutilus frisii  


[You must be registered and logged in to see this image.]

Order: Cypriniformes
Family: Cyprinidae
Genus: Rutilus
Species: R. kutum
Binomial name- Rutilus kutum


Проходна/анадромен вид риба обитаваща само долното течение на реките и слабо солените води на морето в което се вливат.
В нашата страна, се срещат все по рядко и то предимно в южната част на крайбрежието :  р.Караагач, Велека и Резовска.
По разпространена е в Каспийско и Азовско море и прилежащите им реки. Толерира вода с 12-13 % соленост.

Има торпедовидни тяло, с овална форма. На дължина достига 60-70 см., обикновено 30 - 45 см.
Тегло обикновено 700 гр. - 1.5 кг., но достига 5-6 кг.
По външен вид много прилича на речния кефал/клен.
Главата е сравнително малка, устата също. В нея има малки зъби като и около фарингса има здрави костни образувания, с които троши черупките на мидите и охлювите.
Очите са средни до малки по размер, с кръгла черна зеница.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Има една висока трапецовидна гръбна перка,с 8-9 лъча. Опашката е голяма, мощтна с  Vобразна  форма.

Тялото е покрито с люспи и има сребриста окраска. Гърбът е малко по-тъмен в сиво/зеленикав цвят. Корема е светло сребрист. Има добре изразена Странична линия, с 58-60 бр люспи ( при клена са 44-46 бр.).

По време на брачния период (пролетта) по тялото на мъжките индивиди се образуват туберкули - подобни на зъби костни образувания. След това изчезват.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Обитава както пясъчно/чакълести така и глинести дъна със среден оток на водата.
Храни се с мекотели, бентоностни безгръбначни, ларви, миди, охлюви.

Живее около 12-14год. Половата зрялост настъпва на 3-4-та година.
Миграцията към реките започва през м.Октомври и там прекарва зимата, в по-дълбоките участъци.
Размножаването започва през м.Април - Май при температура на водата  9-15*С.
Излюпването става след окол 12-15 дена.

Поради  вкусното си месо популацията и драстично намалява, заради прекомерен, безразборен улов.
В нашата страна е записана в Червената книга - критично състояние.
Уловът и е забранен.

Блескавец      -  Alburnoides bipunctatus

Местно название – Блескавец, Говедарка,Белица и Пръскач.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Order: Cypriniformes
Family: Cyprinidae
Subfamily: Leuciscinae
Genus: Alburnoides
Species: A. bipunctatus
Binomial name   -  Alburnoides bipunctatus

Близък роднина на уклея,  но тялото му не е така издължено.
Разликата е също и в наличието на двойната странична линия.
Достига размери 12-15 см. и тегло 30-50гр.

Обитава предимно горните течения на реките и почти не се среща в застояли води.
Храни се с Диатом  видове фитопланктон , личинки на насекоми и малки насекоми.[/b]

Сабица  - Pelecus cultratus - калъч


[You must be registered and logged in to see this image.]

Order: Cypriniformes
Family: Cyprinidae
Genus: Pelecus
Species: P. cultratus
Binomial name - Pelecus cultratus

Полу-анадромен/пелагичен вид риба, обитаваща долните течения на реките от водосбора на Черно, Каспийско, Аралско и Балтийско море.
В България се среща само в р.Дунав и устията на по-големите реки вливащи се в нея - естуарни зони, а също така и в крайбрежните езера.

На дължина е 30-40см., но досига и до 50см. и тегло средно 300 - 600 гр. до 1.5кг.


Тялото и силно компресирано/странично сплескано. Горната част-гърба е прав, а долната част- корема/кила е дъгообразен, наподобява сабя/калъч.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Главата по-скоро е малка. Горната устна е къса, а долната по-дълга, което прави насочеността на устата нагоре.
Очите са големи, разположени в горната половина на черепа.
Гръбната перка с малка, разположена в задната половина на тялото. Тазовите/гръдни перки са големи източени/дълги,остри върхове. Аналната перка е сравнително голяма. Опашката е средна по размер, с V образна форма. Съребрената линия е вълнообразна.

Окраската е сребриста, тъмно сиво/синьо по гръбнака. Тялото е покрито с дребни, лесно падащи люспи.

Обитава предимно откритите пространства на водоема. Групирана е на стада и е плашлива.
Тя е много мобилно-активна в начина си на живот, типичен за пелагичните риби.
Не обича застоялите и мръсни води.

Храни се с насекоми, ларви, малки ракообразни и малки рибки.

Живеят  9-11год., полово зрялост 3-4 година.
През размножителният период м.Май-Юни се изкачва по реките и хвърля хайвера си (пелагичен) в по-открити води.

Слънчева риба - слънчак -  Lepomis gibbosus



[You must be registered and logged in to see this image.]




Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Centrarchidae
Genus: Lepomis
Species: L. gibbosus
Binomial name  - Lepomis gibbosus (Linnaeus, 1758)


Сладководна риба с родина Северна Америка.
Инвазивни за територията на Европа.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Малка риба със средни размери 5-9см., но се срещат и екземпляри до 40см. и тегло до 500гр.
Обитава предимно водоеми със спокойни води.
Мъжките екземпляри са по-големи на ръст и по-оцветени.

Хранят се хайвер, безгръбначни и малки рибки. Могат да донесат големи проблеми във флората и фауната на обитавания от тях водоем, като потискат размножаването на местните видове риби и организми.

През размножителния период мъжките правят гнездо в което няколко женски хвърлят хайвера си (около 1000 яйца). Пазят го около 15 дена. Живеят около 10-12 години.

Месото и не се цени защото е много костеливо.

БОДЛИВКА, КAДРИН, ТРИЛЪЧЕВА БОДЛИВКА –
Gasterosteus aculeatus aculeatus

Мъжки индивид, в брачна украса.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Class: Actinopterygii
Order: Gasterosteiformes
Family: Gasterosteidae
Genus: Gasterosteus
Species: G. aculeatus
Binomial name   -   Gasterosteus aculeatus



Малка сладководна рибка, добре аклиматизирала се в крайбрезната зона на морето.
Гърбът е тъмно сив, сивкав или синкаво-зелен, а страните и са сребристи.
Тялото е голо, но страните на този бодливка обикновено са покрити с големи костни плочи.  
Бронята е по-развита върху главата, за тези които живеят в морето.
На гърбът си има три шипа (гръбни перки), а така и на други места по тялото си.

На големина достигат  8 - 15 см.
Размножава се през пролетта, като мъжкият прави гнездо, в което женската отлага хайвера си.
Мъжкият има силно развито тереториален инстинкт. Брани агресивно гнездото и територията си.

Обитава песъкливо/глинесто дъно с много растителност и богато на кислород.
Храни се с ларвите на насекоми и риби, малки ракообразни, червеии.

Не е обект на риболов ( много костелива) и е нежелан гост по даляни и грибове.
Може да се използва за отглеждане в декоративни аквариуми.

МАЛКА ДЕВЕТОЛЪЧЕВА БОДЛИВКА  -  Pungitius (Pungitius pungitius L.)

[You must be registered and logged in to see this image.]

Class: Actinopterygii
Order: Gasterosteiformes
Family: Gasterosteidae
Genus: Pungitius
Species: P. pungitius
Binomial name   -   Pungitius pungitius


Друг вид бодливка, обитаваща предимно долните течения на реките вливащи се в Черно море, но така и крайбрежният ареал на морето, до 10 - 15м. дълбочина.
На пръв поглед разполага с голям брой малки гръбначни перки, които са почти винаги са 9-10.
Тялото им е голо и по-продълговато. Обикновено са около 5-6см. на дължина.

Хабитатът им на обитание, хранителните и размножителни навици са същите като на Трилъчевата бодливка.

ШАРАН - Cyprinus carpio



Шарана е сладководна риба, която достига до 120 см на дължина и до 50 кг на тегло. Характерно за рибата е обстоятелството, че при дивия вид височината се нанася до 4 пъти по дължината на тялото. При културните раси с високо тяло – само 2 – 3 пъти.
Той е вегетарианец, но по-големите риби ядат и малки рибки поради неспособността да си осигуряват необходимото количество храна. Размножава се през пролетта. В нашите води той намира отлични условия за размножаване и живот.Днес шаранът се отглежда често в язовирни и други водоеми.
Високогърбестият шаран има дълги ъглести гръбни перки и четири мустака около устата,с които търси по дъното растения и дребни животинки.
Чрез развъждане и селекциониране в продължение на столетия от него са създадени многобройни раси.Особено известни са унгарските шарани, които отстрани имат съвсем малко едри люспи (едролюспест/огледален шаран) както и огледалните (голи) шарани.През май и юни по камъни и водни растения женските шарани хвърлят хайвера си -до 500 000 хайверни зрънца.Млките рибки се отглеждат в плитки, обрасли с растителност басейни. През есента се преместват в по-дълбоки басейни за презимуване.Тук, заровени в тинята са защитени от студа.Теглото на един две-тригодишен шаран достига средно три килограма.Шарана кълве предимно на царевица, кюспе и торен червей и понякога малки рибки като щипок, познат още като симеонче.

Видове :

1. Див шаран -  cyprinus carpio morpha hungaricus         - Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR [B1ab(i, ii, v); E]; международен: IUCN [DD].
[You must be registered and logged in to see this image.]

2.Cyprinus carpio
[You must be registered and logged in to see this image.]

3. Cyprinus carpio
[You must be registered and logged in to see this image.]

4. Cyprinus carpio
[You must be registered and logged in to see this image.]

5. Cyprinus carpio KOI
[You must be registered and logged in to see this image.]

КАРАКУДА  - Carassius

[You must be registered and logged in to see this image.]

Каракудите са род сладководни риби от семейство шаранови.
В нашата страна обитават два вида — Сребриста каракуда и Златиста каракуда. Срещат се в застояли или не много бързи води. Тялото е сравнително по-високо от това на шарана, но за разлика от него e, че нямат мустачки и размерите са по-малки.
Каракудите са вегетариаци или всеядни. Издържат много ниско съдържание на разтворен кислород във водата. Златните рибки са подвид селекционирани каракуди.
Обичаен обект на спортния риболов. Счита се, че не притежава високи вкусови качества, което честно казано е много чудно. Приготвена добре не отстъпва на повечето видове риба по вкус.

[You must be registered and logged in to see this image.]..[You must be registered and logged in to see this image.]

Сребриста Каракуда - Carassius auratus gibelio

[You must be registered and logged in to see this image.]

Order: Cypriniformes
Family: Cyprinidae
Genus: Carassius
Species: C. gibelio
Binomial name - Carassius gibelio


Според последни изследвания видът  =Carassius auratus gibelio= Сребриста каракуда или още известен като Пруски шаран е бил внесен във сладководните басейни на Европа през XVII век от Китай. Отначало е бил предназначен за окраса на декоративни езерца, но впоследствие се развъжда свободно по водоемите. Дали по естествена път (имиграция)  или като замърсен зарибителен материал , но в момента е разпространена в почти цяла Европа, Азия и Северна Америка.

Сребристата Каракуда има овално/високо  леко издължено  тяло, странично сплескано.
По принцип е дълга около 25 – 35 см.,и тегло 150 - 500 гр. Но се срещат и до 45-50см.  и тегло до 3-4 кг.
Главата е малка, с леко изострена моцуна. Устата е полу-насочена нагоре, малка. С задната си част фарингса имаме костни зъби. Хрилните дъги са около 37-50 бр.
Гръбаната перка е почти изправена, с 17-19 лъча. Първата е шип, твърда със зъбчета. Следват  още два по-твърди лъча и останалите са меки. Също е положението и с аналната перка.
Съребрената линия е  цяла, с 29-32 люспи.Тялото е покрито с люспи.
Всичките са оцветени в сиво/тъмно сиво, само по гръдните и коремни перки имаме кафеникав оттенък. Опашката е V образна.

Окраската на тялото е предимно сребристо/сиво, по-тъмно по гърба със леко зелен отенък.
Във водоемите се срещат още и червени, червено/бели на петна,светло златисти, дори и черни видове. Те са селектиран вид създаден за красота, но разпространили се вече и в свободни води.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Обитават места със слаб поток или спокойни води в реките, езерца и язовири с водна растителност. Предпочитат грунда да е тинест, къде търсят и по-голяма част от храната си.
Те са всеядни риби и консумират както бентоносни организми, водни насекоми и техните ларви, водорасли и водна растителност, различни видове семена, хайвер, малки миди и охлюви.

Живеят около  10-15 год. Полово зрели са на 3-4 година.
Женската изхвърля около 30 000  - 300 000 бр. хайверени зърна.
При някои случаи индивидите са двуполови.
Интересното при този вид е, че хайвера в по-голямата си част се опложда от други видове риба от тяхната фамилия. Но въпреки всичко не се получават хибриди , а се раждат само каракуди.

Златиста  Каракуда - Carassius carassius


[You must be registered and logged in to see this image.]

Order: Cypriniformes
Family: Cyprinidae
Genus: Carassius
Species: C. carassius
Binomial name - Carassius carassius

Друг представител на рода Шаранови, със средни размери.
На дължина е средно 20 - 30 см., но достига и до 40см. Тегло 150 -350гр.,  но достига до 1.5 кг.

Тялото е набито, заоблено,странично сплескано, покрито с люспи.
Характерното за нея е, че височината на тялото е 75% от дължината.
Главата е сравнително малка, тъпа моцуна. Устата е сравнително малка, леко насочена нагоре.
В областта на фаригса имаме костни зъби.
Съребрената линия има 31-35 бр. люспи.

Окраската е златисто/бронзово, като гърбът е по-тъмен.
При младите екземпляри често, в основата на опашката имаме тъмно петно,
което с израстването изчезва.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Гръбната перка е една, голяма. Първият лъч е малко твърд, без зъбци по него.
Опашката е голяма, с V образна форма и заоблени краища.
Оцветяването на перките е сиво/оранжево-червен цвят.

Разпространени са по сладководните басейни на Европа, Азия и Америка.
Обитават приоритетно спокойните води на езера, язовири, блата и спокойните участъци в устията на реките. Дъното да е предимно глина/тиня с водна растителност.
Храни се с бентоностни организми, безгръбначни, ларви на насекоми, семена, водорасли.

Понася както много ниски така и високи температури на водата 0* - 35*С, а също и много ниска концентрация на кислород. При екстремни ситуации те могат да оцелеят, за значителни периоди с анаеробно дишане, рядко срещано при гръбначните.

Живее около 10-15 год. и полово съзрява  на 2 - 4 год., в зависимост от географското месторазположение на водоема.
Броят на женските видове е много повече от мъжките индивиди.
Хвърлянето на хайвера става при t* на водата 16-18*С и повече, в райони с водна растителност.
Това става на няколко порции, в размножителния период. Женската изхвърля 10 000  - 300 000 бр. яйца.

Поради бракониерство, намаляване на хабитата и значителната конкуренцията в хранителната верига от Сребристата каракуда, броят и значително намалява.

Тя има природозащитен статус: в България: застрашен вид ЕN [B1b (ii, iv)]; международен: IUCN [LR/lc].
Необходими мерки за опазване. Разработване и прилагане на План за действие за опазване на вида в страната. Изкуствено размножаване и реинтродуциране на вида,  в част от находищата му като ез. Сребърна, ез. Дуранкулак и други водоеми.

Бабушка  - Rutilus rutilus - хлебарка

[You must be registered and logged in to see this image.]

Order: Cypriniformes
Family: Cyprinidae
Genus: Rutilus
Species: R. rutilus
Binomial name  -  Rutilus rutilus

Бабушката е сладководна риба от семейство шаранови, погрешно наричана още червеноперка поради тово че трудно се различава от истинската червеноперка.
Очите и са с оранжево/червен отенък,  докато на Чевеноперката са жълто/златисто.
Главата е по-малка.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Бабушката е разпространено в голяма част от Европа и Азия. Завъдила се е в Северна Америка и Австралия, но там се счита за вредител, защото се конкурира за храна с местните риби и мъти водите. У нас е обект на промишлен и спортен риболов и е широко разпространена.
Живеят огромни популации в повечето езера, язовири и бавнотечащи реки. Тя е основна част от храната на повечето хищни риби у нас.
Развитите риби достигат дължина 45 см и тегло 1.8 кг но такива екземпляри са рядкост. В България най-често се улавят 50-100 грамови бабушки, но в големи количества, тъй като рибите плуват в огромни пасажи.
Перките на бабушката са оранжеви или с червеникав оттенък. Около лещата на окото също има оранжева шарка. Броят на лъчите в гръбната перка е от 10 до 12.
Храни се с насекоми, червеи, мекотели, водорасли и др. Толерантна е към замърсени води и води с ниски концентрации на разтворен кислород.
Бабушката се чифтосва успешно с червеноперката и платиката [/b]

[You must be registered and logged in to see this image.]

Буфало  - Ictiobus


[You must be registered and logged in to see this image.]

Order: Cypriniformes
Suborder: Cobitoidea
Family: Catostomidae
Genus: -    Ictiobus

Сладководна риба,  от рода на шарановите .
Най-близък по родство е с  шарана.
Родината и е Северна Америка, от Канада  до Мексико.
Развъдена е и на други континенти заради вкусното месо и бързия и растеж, и като обект на спортен риболов.
Разселен е и в България, от преди двадесетина години.

Максималната дължината  варира от 50см.  до 130см. и тегло от 10кг. до 25-40кг.
Предпочитани места за обитание са,  големите реки с по-слаб оток на водата, езерата, големите блата и  язовири, с водна растителност и меки, глинесто/кални дъна с участъци от пясък.

Храни се с бентоносни организми, ларви и водни насекоми, мекотели, ракообразни, хайвера, водорасли и водна растителност, и дори малки рибки при големите екземпляри.
Растежът му е много по-бърз от този на шарана и е негов конкурент в хранителната верига.

Различава се от шарана:
По по-изгърбена и скосена глава и тъпа моцуна.
В някои видове буфало,  линията на устата е   полу-насочена надолу или нагоре, докато при шарана е почти равна –леко надолу.
Гръбната перка е 5-6 дълги лъча и в останалата част са малки.
Няма мустаци на устата си.

В момента имаме пет признати вида в рода:

Ictiobus bubalus  - (Rafinesque, 1818) (Smallmouth buffalo)
Ictiobus cyprinellus  - (Valenciennes, 1844) (Bigmouth buffalo)
Ictiobus niger -  (Rafinesque, 1819) (Black buffalo)

И по-малко известните :
Ictiobus labiosus - (Meek, 1904) (Fleshylip buffalo)
Ictiobus meridionalis -  (Günther, 1868) (Usumacinta buffalo)

Голямоусто  Буфало -  Ictiobus cyprinellus

[You must be registered and logged in to see this image.]




Order:  - Cypriniformes
    Family:  - Catostomidae
    Genus:  - Ictiobus
    Species -  Ictiobus cyprinellus



Най-големият член на семейство Буфалови .
На дължина (MAX ) достига до 1.3м. и тегло до 35 - 40кг.
Има набито, елепсовидно, издължено и странично сплескано  тяло.
Главата му е голяма с правилна копиевидна форма и тъпа моцуна. Устата също е голяма и може да се изтегля напред при отваряне. Горната устна е на нивото на очите. Специфичното при тази риба е, че долната част на моцуната е силно скосена нагоре.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Очите са средни по големина и са разположени в горната половина на черепа, близо до устата.  До тях имаме два  големи  отвора- ноздри. По време на размножителния период по главата и тила се образуват туберкулни подутени.

Гръбната перка е една, но голяма с 25-30 лъча, като  първите  5-6 са дълги, а останалите къси. Аналната перка не е голяма, 6-8 лъча. Линията на гръбната – коремни перки е равна. Опашното краче е късо, но здраво. Опашката е голяма, мощна,  V образна със заоблени върхове. Всички перки са тъмно сиви, с лек кафеникав оттенък на някои от тях.
Цялото тяло е покрито с люспи, като на съребрената линия са  43-45 бр.

Окраската на гърба е кафяво/маслинена със сив отенък, по страниците изсветлява до кафенокаво сребристо, а корема е светъл с бежово/сребрист  отенък.

Храни се с плактон, бентоносни организми, мекотели, малки ракообразни, водни насекоми и ларви, водни растения и дори понякога и малки рибки.
Голям конкурент на Шарана в хранителната верига.

Размножава се през м.Април – май. Възрастните риби в групи по 4-6 бр. се събират в плитките участъци на водоема с ниска водна растителност, но с чиста вода. Там женските изхвърлят около 100 000 – 600 000 бр. яйца.които мъжките оплождат. Това става на порции  на различни места и процеса е доста шумен. След около 10-15 дена се излюпват малките. Родителите не полагат грижи за тях.

Живеят около 15 - 20 год., като половата зрялост настъпва на 2-3 година.

Месото им е с добри вкусови качества, но е доста костеливо.

Малоусто Буфало - Ictiobus bubalus

[You must be registered and logged in to see this image.]


Order: Cypriniformes
Family: Catostomidae
Genus: Ictiobus  - Rafinesque, 1820
Specific name: bubalis
Scientific name: - Ictiobus bubalis

Вторият по големина от буфаловите риби.
На дължина достига до 100см. и тегло до 35 кг.
Тялото му е леко издължено, странично сплескано, но по-изгърбено и високо.
Устата е по-малка и насочена надолу, за разлика от голямоустия си събрат.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Окраската му е по-светла и варира от светло сиво/сребристо  до бежово. Гърбът е по-тъмен от сиво до кафеникаво/меден цвят. Надолу  изсветлява до бежово/бронзово, а коремът е кремаво бял.

Храни се предимно с различните организми от дънния субстрат, като детрит, малки мекотели, водорасли, безгръбначни, личинки.

По местообитание, размножаване и общо за външния си вид се препокрива с Голямоуст Буфало -  Ictiobus cyprinellus.

Има по-вкусно месо и е по-търсен като обект за риболов.
Лови се по същия начин и стръв/примамка като за шарана.

Черно Буфало  - Ictiobus niger

[You must be registered and logged in to see this image.]



Order: Cypriniformes

Family: Catostomidae
Genus: Ictiobus
Species: I. niger
Binomial name - Ictiobus niger

Най-малкият представител  от  буфаловите риби.
На дължина достига до 80-90 см. и тегло до 10-15кг.

Има набито, овално, леко издължено  странично сплескано тяло, покрито с люспи.
Гърбицата е добре изразена. Главата е сравнително малка, като горната и част  е скосена надолу,  с добре изразена изгърбване  и  чипоноса моцуна.  Устата е с долно разположение. В областта на фарингса имаме добре изразени костни зъби. Хрилните дъги са 55-57 бр. Очите са малки и близко разположени до моцуната.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Има специфичната гръбна перка. Опашното краче е късо, но широко. Опашката е голяма и мощна.
Съребрената линия е добре изразена и има 40-45 бр. люспи.

Оцветяването е тъмно сиво/кафяво.  Към страниците избледнява, а долната част на тялото и част от главата са бяло/кремаво.  През размножителния период мъжките индивиди се оцветяват дори в черно.

Обитават както езерата, язовирите така и реките с водна растителност. В реките  се задържат  в участъци с по-бърз оток.течение. Предпочита дъно с преобладаващи пясъкливи участъци, но се срещат и в места с глинесто/кален субстрат. В България са също разселени.

Храни се бентоносни организми, мекотели, миди,охлюви, ракообразни,  водни насекоми и техните  ларви, водорасли  и планктон.

Размножават се през  м.Април - Юни, при t* на водата 15-23*С. Хвърлянето на хайвера става обикновено в плитките участъци на водоема, като в повечето случаи  участъци са с каменисто/пясъкливо  дъно.  Женската изхвърля на порции около 80 000 -300 000 бр. яйца. Малките се излюпват след около 30-40 часа. Хибридизацията между различните видове буфалови е възможна.

Живеят около 15-23 години и са полово зрели на 2 години.
Мъжките индивиди преобладават в популацията им, като на една женска се падат 6-8 мъжки.

Имат вкусно, костеливо месо.
Ловят се по същия начин като шарана.

ЧЕРНА МРЯНА  -  Barbus meridionalis petenyi

[You must be registered and logged in to see this image.]
Аналната перка е по-дълга, перките са обагрени в кафеникаво/розово.
[You must be registered and logged in to see this image.]

разред: Cypriniformes Шараноподобни
семейство: Cyprinidae Шаранови
подсемейство: Barbinae
род: Barbus Мрени
вид: B. meridionalis
подвид: B. m. petenyi Черна мряна
Научно наименование  -   Barbus meridionalis petenyi



Балканската мряна държи нещо като рибешки стандарт за красота. Рибата е вретеновидна, някак приятно закръглена и е покрита със ситни здраво захванати люспи. Иначе и балканската мряна е от семейство шаранови. Размерите на черната мряна рядко надхвърлят 35 см на дължина, а теглото є може да достигне и до 1 кг. Цветовете на мряната силно зависят от околната среда. Най-често рибата е златиста, изпъстрена със ситни тъмни петънца. Ако обаче дъното е повече каменисто, отколкото песъчливо, можем да срещнем и биещи на сребро екземпляри. Гърбът при черната мряна винаги е по-тъмен, понякога до опушено бронзов или откровено сиво-черен. Плавниците най-често са жълтеникави на цвят, но ако рибата е в брачен период, могат да бъдат и чисто оранжеви. Характерна за балканската мряна е аналната перка, която е силно прибрана към тялото. От другите видове мрени – от бялата – Barbus barbus, маришката – Barbus cyclolepis, и резовската – Barbus tauricus Kesseler, я отличава последният удебелен лъч в гръбната перка. При черната мряна той е мек и не е назъбен в задния си край. Главата на рибата е малко източена и удължена. Устата е долна с месести и здрави устни, гарнирани с два чифта мустачки. Първата двойка мустачки е в ъглите на устата и са по-големи.
Втората двойка се намират на върха на муцуната и са по-малки. Черната мряна е типична стадна риба. Така че, хванем ли една, трябва да сме готови да излъжем и нейните посестрими. Може да се използва торен червий които е много полезен.В повечето справочници пише, че черната мряна обитава участъка на реките, намиращ се непосредствено след пъстървовата зона. Това е вярно, но не ни дава и най-малка представа за чудесните речни кътчета, в които можем да търсим тази риба.. През топлото лято мрените предпочитат да се задържат в бързеите, където ровят по дъното в търсене на ларви и дребни речни животинки. Понякога пасажи от еднакви по размер риби излизат на много плитко в някой по-тих пясъчен залив, за да се напекат на слънцето.
Привечер мрените напускат бързеите и се прибират в по-дълбоките вирове, за да прекарат нощта в по-голяма безопасност. През есента мрените очевидно се запасяват за зимата. Някъде от втората половина на септември, та до началото на ноември е периодът на голямото и устойчиво кълване при черната мряна. .
Подхранката вече може да включва и елементи от стръвта. Все пак и тя е добре да бъде измесена с глина, за да дава и мътилка, която силно привлича дънните риби.

Маришка  мряна -   Barbus cyclolepis
Известна още като Струмска мряна.


[You must be registered and logged in to see this image.]


Order: Cypriniformes
Family: Cyprinidae
Genus: Barbus
Species: B. cyclolepis
Binomial name   -  Barbus cyclolepis

Кримска - Приморска  Мряна  -   Barbus tauricus Kessler

[You must be registered and logged in to see this image.]


Order: Cypriniformes
Family: Cyprinidae
Genus: Barbus
Species: B. tauricus
Binomial наме  -  Barbus tauricus   Kessler, 1877


Вид риба обитаваща  Черноморския водосборен басейн – повечето кримски реки, както и Днепър, Днестър, Буг и някои по-малки реки в България и Турция, които пряко се вливат в Черно море.

Разпространение и численост в България. Видът е установен за пръв път в Резовска река. Впоследствие е намерен и в други черноморски реки – Велека, Елешница, Двойница, Средецка и Факийска. За р. Камчия е съобщен още през 30-те години на XX в., но неговото наличие е доказано по-късно.
В миналото е бил широко разпространен в р. Камчия и притоците й, като се е срещал и в повечето от прилежащите й азмаци. Видът е намиран и в реките Ахелой и Дяволска.
Днес разпространението му е значително стеснено. Среща се в р. Велека, където е един от най-масовите видове, вероятно и в Резовска река. Улавян е в басейна на р. Камчия и притока й Елешница (наши данни), като е изчезнал от азмаците на р. Камчия. По време на последните проучвания (2005–2006) не е установен в реките Ахелой и Дяволска.
[You must be registered and logged in to see this image.]

На дължина достига до 60см. ( в п-в Крим), обикновено 25 - 35 см. и тегло 200 - 500 гр. но достига и до 2 кг.
Има издължено, елипсовидно, леко странично сплескано тяло.
Горната част е леко изгърбена, а корема почти равен.

Главата е издължена и скосена в горната част, издължена заоблена моцуна.
Устата е средна по големина, като в областта на фарингса имаме зъби. Два дълги мустака на горната устна и два отстрани на устата.  Очите са малки, разположени в горната половина на черепа.  Хрилните дъги са 10-13 бр.  Цялото тяло е покрито с люспи, като на съребрената линия са 55-65 бр. Прешлените са  40-44 бр.

Гръбната перка е една -  трапецовидна, с 8-9 бр. лъчи. Първият е твърд, назъбен. Аналната перка е с 5-7 бр. лъчи. Опашното краче е леко издължено, но здраво. Опашката е сравнително голяма с  V образна.

Окраската е бронзова , по-тъмна на гърба и изсветляваща надолу.  Рядко, но цветът може да бъде и сив. По-голяма част от тялото е напръскано с малки, по-тъмни петна.

Нейното местообитание е средната част от реките, с умерен воден оток, топла и с високо съдържание на кислород. Дъното да е чакълесто/пясъчно. Среща се и в езера и язовири.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Менюто и е доста обширно : - ларви и насекоми, червеи,бентоностни безгръбначни организми, рядко малки миди, растителен детрит.

Живеят около 7-9 год., полови зрели на 2-3 години.
Размножителният период е през м.Април – Юни. Това става в по-плитки горни части (край вирчета)на  водоема  с  чакълесто/пясъчен  субстрат.

Хайверът  е силно токсичен. С цел да се избегне тежко отравяне не трябва да се яде.


Природозащитен статус: в България: уязвим VU [B1a, b]; международен: ДХ-V.

Сребърна Платика - Blicca bjoerkna
Бабка, Белица

[You must be registered and logged in to see this image.]

Order: Cypriniformes
Family: Cyprinidae
Genus: Blicca
Heckel, 1843
Species: B. bjoerkna
Binomial name   -  Blicca bjoerkna



Сравнително малка риба с дължина 20-25см., но достига и до 35см.
На тегло средно 200 - 400гр., но са регистрирани екземпляри и до 800гр. - 1 кг.
Тя расте бавно, като на 5-6 год. възраст достига 15-16см.

Тялото и е странично сплескано, при по-възрастните е и по-високо, като при Платиката. Покрито с люспи.
Гърбът и е оцветен в по-тъмно сиво/зеленикаво, а страниците и корема в светло сребристо.
Главата е малка,  уста също, като в гърлото си има два реда дъвкателни зъби. Очите са сравнително големи.
Гръбната перка е една, почти триъгълна с 9 лъча, като от тях 3-4 са твърди. Опашното краче е добре изразено и завършва със сравнително голяма  V- образна опашна перка (17-19 лъча).
Гръдните и тазови перки са по-скоро малки и са оцветени в червеникаво, за разлика от останалите които са сиви.

Обича да се задържа в по-спокойните  води на реки, язовири, езера и всякакви други водоеми.
Тя е стаден тип риба, като по-възрасните се задържат в по-дълбоките и открити участъци на водоема. По-младите и при размножаване се срещат и в по-плитките части, с водна растителност.

Живеят около 13-15 години, като полово узряват към 2-3 год.
Размножават се през м.Май - Юни, в плитките части  на водоема обрасли с водна растителност и t* на водата 15-18*С. Женските изхвърлят хайвера на порции през няколко дена, като плодовитостта е от 20 000 - 100 000 бр. зърна. През този период по главата и предната част на тялото на мъжките се образуват множество пъпки. След това изчезват.



Хранят се с бентоносни безгръбначни, ларви на насекоми и рибки, малки миди и ракообразни, насекоми и висши водни растения.

=====================================================================

Приликата и с рибата Платика е много голяма.
НО !!! .. се различават по :

Сребърна Платика- Бабка
1. Очите и са по-големи спрямо тялото.
2. Гръдните и тазови перки са оцветени в оранжево/червено, особено през брач. период, останалите в сиво.
3. Люспите и са по-големи.
4. Линията на устата е равна или по-ниско разположена.
5. В гърлото има два реда зъби ( при Платиката е един ред).
6. Размери - по-малка.
7. Окраската на тялото е по-светло, а от там и произлиза и името.
8. Тялото е по-странично сплескано.

Чил косат - Abramis ballerus
Наричана още Синя платика.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Order: Cypriniformes
Family: Cyprinidae
Subfamily: Leuciscinae
Genus: Ballerus
Species: B. ballerus
Binomial name - Ballerus ballerus



Обитава сладководните басейни на Европа,но също така и бракичните  зони на някои морета, с по-малка соленост на водата.

Тялото е елепсовидно, не много високо и е странично сплескано. Главата е малка, с копиевидна форма и завършваща с леко заоблета моцуна. Устата са с горно разположение и има фаренгсови зъби на един ред.Очите са сравнително големи. Тялото е покрито с люспи, като на съребрената линия имаме 65 – 75 броя.
Аналната перка е дълга, с 38-44 лъча. Гръдните и тазови перки са с жълтеникав отенък, останалите са прозрачно сиво/синкави.
Размерите и варират 20 – 40см. и тегло  до 1 кг.

Живеят на групи и обитават реките с умерен0  до слабо течение, езера, язовири и бракичните зони близо до устията. Предпочитат дънен субстрат с чакъл, пясък и по-рядко глинесто/кален, с умерена водна растителност.

Размновителният им период е през м.Април – Юни, при  t* на водата 10 -20*С.
Това става в песъкливи участъци с растителност и дълбочина   50см. до 4м.
Изхвърлянето на хайвера е наведнъж. Икубационният период е 10-15 дена.
Възможна е хибридизацията със сребърната платика.

Живеят 10-15 год. И половата зрялост настъпва на втората година.
Хранят се основно със зооплантон, ларви и насекоми и растителна храна.

Немски  Косат  -  Abramis sapa


[You must be registered and logged in to see this image.]

Order : Cypriniformes
Superfamily : Cyprinoidea
Family : Cyprinidae
Genus : Abramis Cuvier, 1816
Species : Abramis sapa

Сладководна риба, обитаваща сладководния басейн на Европа и бракичните зони на  ус тията на големите реки,  вливащи се в Балтийско, Черно , Азовско и Каспийско море.

Те са кротки и живеят на малки стада, като се срещат в участъците със слаб оток на водата в реките,езерата и язовирите.  Дънният субстрат може да бъде както чакулесто/песъкливо, а така също и глинесто/кално, с умерена водна растителност.

На дължина е около 20см., рядко 30см. и тегло 0.5 кг -0.7 кг.

По структура на тялото, прилича на своите посестрими от семейство платики.
Тялото и е странично сплескано, високо (по-малко), елипсовидно.     Главата е сравнително малка, с копиевидна форма  и завършва с  изпъкнала тъпа моцуна. Устата е малка и има фарингсови зъби. Очите големи и са разположени почти в горната част на черепа. Очната ябълка е бяла, с черни кръгли зеници.  Тялото е покрито с люспи, като на съребрената линия са 45-50 бр.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Гръбната перка  е висока, трапецовидна с 8-9 лъча. Аналната перка е голяма  42 – 48 бр. лъчи.  Долната част на опашната перка е по-дълга  от горната. Има  V образна форма.  
Оцветяването им е прозрачно сиво, като по периферията на гръбната и аналната имаме тъмен марж. Гръдните коремни и гръбната перка  имат леко кафеникав  нюанс в долната си част, , а в основата оранжево/жълтеникаво .
Окраската на тялото е сребристо сива. Гърбът в по-тъмно сиво/зеленикаво, а  страниците и коремът  са сребристи.
Храни се зоопланктон, ларви на водни организми, бентоностни организми, насекоми, мекотели и земни червеи .
Брачният период е през  м. Април – Юни ,  при t* на водата 10-15*С  до 20*С. Хвърлянето на хайвера става в по-плитките  участъци на водоема,  около 50см. – 4м. дълбочина, на места с чакълесто/пясъкливи  места  и  умерена водна растителност. Женската отлага около  10 000 – 100 000 бр. яйца. Излюпването става на 7 – 10-ти  ден.
По време на този период  по тялото и главата на мъжките индивиди се поевяват  брадавични израстъци. Половото съзряват  на 3-4 година.  

Обект са на спортен риболов.

Горчивка   -   Rhodeus sericeus
Други названия : - виолетка, попадийка, пападурки,кремаче.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Местна, малка сладководна рибка, с размери 4-5 с/м. и тегло 15 -40 гр.

Тя е от семейството на шарановите.
Order: Cypriniformes
Family: Cyprinidae
Genus: Rhodeus
Species: Rhodeus sericeus   amarus

Живее до 5-6 год. и са полово активни на 2-та год.

Има елепсовидно, странично компресирано тяло.
През по голяма  част от годината е оцветена в сиво зелено на гърба, страните и корема са сребърни. Около средата на стените имаме блестяща ивица в синьо-зелен - сребрист  цвят. През размножителния период, цветовете на мъжките се засилват. На места са синьо/сребристи, на други червеникаво/виолетови, включително гръбната и анална перка.

Главата е средна по размер, копиевидна форма. Очите са сравнително големи, кръгли, сребристо/червеникави при мъжките и черен ирис. Устата е малка, равно поставена. Има една голяма гръбна перка с 8-10 меки лъча. Аналната перка също е сравнително голяма. Опашката е голяма, V - образна.

Храни се с водорасли, зоопланктон, ларви на насекоми, червейчета, дафнии,
Обитава тихите, закътани плитки води с много растителност. Няма големи предпочитания за вида на постилащата повърхност/дъното.
Чувства се комфортно в температурният диапазон  4 - 25*С.

Размножителният период е през м.Април - Юни.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Мъжкият индивид привлича  вниманието на женската над речна мида. Чрез специално яйцеполагало женската снася 1 - 3 яйца в мидата, а мъжкият ги облива със семенна течност.
И така мида след мида. Женската изхвърля 100 - 400 бр. хайверени зърна.  След около 20 дена се излюпват малките рибки и напускат мидата. Именно затова популацията на сладководна мида в даден водоем може да повлияе на популацията на Горчивката.

Използва се за стръв при риболов.