СЛАДКОВОДНИ РИБИ - в България

Страница  4  - съдържание :






Балкански Щипок - Sabanejewia aurata (Sabanejewia balcanica)

Дунавски (Български) щипок - Sabanejewia bulgarica 

Малък Щипок - Cobitis peshevi

Мраморно - Тръбоносо  попче  -  Proterorhinus semilunaris

Пясъчно попче -  Neogobius fluviatilis

Кеслерово  попче  -  Ponticola kessleri / Neogobius kessleri 

Стронгил - Neogobius melanostomus

Главоч  -  Cottus gobio 

Шабленско  Попче - Benthophiloides brauneri 

Китайски поспаланко - Амурско попче    -  Perccottus glenii

Умбра – риба куче   -  Umbra krameri 

Михалца,Налим - Lota lota

Змиорка - Anguilla anguilla

Дунавска минога / Карпатска минога   -  Eudontomyzon danfordi 

Черно дънно сомче (Black bullhead )    - Ameiurus melas 


===================================================================









Балкански Щипок - Sabanejewia aurata (Sabanejewia balcanica) -Лискур, Лингур


Таксономична класификация на видовете риби с годините се променяла вече няколко пъти.

През 20-те години на XX век  до 90-те год. този вид щипоци от семейството на =Cobitidae=,  се е подвизавал под името  = Cobitis aurata balcanica =.
Но през 1995 год., след нови генетични изследвания, той вече окончателно се отделя в отделен вид = Sabanejewia  aurata balcanica = ( Балкански щипок (Лискур, Лингур)    ) и другият вид е =Sabanejewia Bulgarica= - (Дунавски (Български) щипок) от ICZN -International Commission on Zoological Nomenclature.

Order: Cypriniformes
  Superfamily: Cobitoidea
       Family: Cobitidae
           Genus: Sabanejewia  - Vladykov, 1929
               Specific name: balcanica
                   Scientific name: - Sabanejewia balcanica



[You must be registered and logged in to see this image.]



Този вид се среща само на Балканите, т.е. тя е балкански ендемит. Живее само в притоците на река Дунав и Егейско море. В Хърватия, са установени във водите на басейна на река Дунав, както и в реките Kupa, Сава, Драва.

Тя е изразен вид на утаечните бентоносни риби, основно в потоци с чиста вода, богата на кислород,  умерена растителност и субстрат с големи пясъчни ивици или съставени от фин чакъл. Има предпочитание към бавно или умерен воден оток, с дълбочина малко над 1.5 m.  Има заседнал начин на живот като е активна от изгрев до залез, или в облачни дни. Прекарва по-голямата част от деня заровена в субстрата.

Тялото е силно издължено и е странично сплескана от двете страни, така че има малка разлика между минималната и максималната височина на тялото.  Главата е средна по размер, съразмерна на тялото и също е странично сплескана. Устата е ниско  разположена с три чифта мустачки, един на носа и другите отстрани.
Оцветяването и шарките зависят от заобикалящата среда на обитание.

Размерът и е около 6-10см. Живее до 5 год. .  Достига полова зрялост на две годишна възраст.
Хвърлянето на хайвера става през м.Април - Юли и излюпването на личинките е след 10-15 дена.

Хранят се бентоносни безгръбначни, ларви на насекоми, малки ракообразни и в по-малка степен с ресничести водорасли.

През зимните месеци се крие под камъни, скални цепнатини и коренища, и изпада в латентно състояние.

Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A1a, c], ЗБР-II; международен: IUCN [DD], БеК-III, ДХ-II.
Забранен за улов.

Дунавски (Български) щипок - Sabanejewia bulgarica


Според ITIS  -  Integrated Taxonomic Information System

Order Cypriniformes  –
 Superfamily - Cobitoidea
 Family - Cobitidae  – loaches, lochas, loches
 Subfamily - Cobitinae
 Genus - Sabanejewia Vladykov, 1929
 Species - Sabanejewia bulgarica (Drensky, 1928)


[You must be registered and logged in to see this image.]

Малка рибка с дължина 8-12см. (бентоносен тип). Има продълговато но по-набито тяло, леко напречно сплескано (елесовидно).
Главата е малка, с долна позиция на устата, заобиколен от тактилни мустачки.  Очите са малки и разположени в горната част на черепа. Главата е изгърбена, с наклон към моцуната. Тялото както и на останалите си посестрими, е покрито с малки люспи и слой слуз.
Отличава се от останалите видове щипоци, че петната (по страниците) са по-големи и по-малко на брой 5-9 бр. Над тях имаме надлъжна поредица от малки петна/линии, а на гърба пак няколко броя по-тъмни и големи петна.
Оцветяването варира от светло сиво/кафеникаво/бежаво   до светло сиво/синкаво, изпъстрено с тъмно сиви петна.

Обитава долното и средно течение на р. Дунав и устията на по-големите и притоци, а така също и системата р.Тиса в Унгария и Словакия.
Придържа се в дънния слой на водоема, покрит с тинесто/песъкливо или чакълест субстрат и водна растителност. Предпочита местата с умерено течение и участъци с по-бавно, с дълбочина 3 -15м. През деня се крие предимно, а вечер е активна.
Храни се с бентоносни безгръбначни, микроорганизми, ларви на насекомо, малки ракообразни, хайвер и ларви на други риби, и по-рядко с органичен детрит и водорасли.

Живее до около 5 год. и е полова активна на втората година.
Хвърлянето на хайвера е през м.Април - Юли. Това става в по-плитките места, където сустратът е от пясък, фин чакъл и водна растителност,  и температура на водата 15-18*С.



Видът е сравнително широко разпространен в по-голямата част на ареал си на разпространение.
На местно ниво, някои популации са в упадък, поради загуба на местообитания, в резултат на усилен добива на пясък и чакъл.

Природозащитен статус в България: уязвим VU [B1a, b]. - Защитен вид.
Червена Книга на Република България

В последните десетилетия се увеличиха видовете риби от семейството на :
Suborder: Gobioidei -Family: Gobiidae.  - Попчета
Тези типично морски представители инвазираха преди стотина години и сладководните басейни на Балканите, а в  Европа през 90-те години на XXв.. Една от главните магистрали е р.Дунав.



Мраморно - Тръбоносо  попче  -  Proterorhinus semilunaris
Едно от първите морски попчета, аклиматизирало се в сладководни води  е видът
= Proterorhinus semilunaris =.
Разделен е вече от другия вид = Proterorhinus marmoratus = ,който се води като представител на бракичните и морски видове. Това става, въз основа на молекулярен/генетичен анализ.

[You must be registered and logged in to see this image.]


Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Suborder: Gobioidei
Family: Gobiidae
Subfamily: Benthophilinae
Genus: Proterorhinus
Species: P. semilunaris
Binomial name - Proterorhinus semilunaris

Обитава както по-спокойните, така и по-бързо течащи води на реки, езерца , канали и язовири. Видът на дъното (субстратът), не е от особено значение за него. Важното е да има по-гъста растителност и места за укритие (скали, коренища и т.н.).

Тялото е издължено, като предната част главата и гърдите са по-широки.
Главата е леко странично сплескана, устата е сравнително голяма като в задната част имаме твърди костни образования, за смачкване на храната. Очите са малки, изпъкнали и намиращи се в горната част на черепа.
Гръбните перки са две, разделени една от друга. Първата е по-малка с 5-6 по-твърди лъча, а втората е по-голяма с 15-17 меки лъча. Аналната перка също е голяма, с 11-12  меки лъчи. Гръдната перка е една, с формата на вендуза. Опашката е закръглена, малка.
Специфичното при тях е, наличието на дълги предни ноздри, подобни на тръби.

Оцветяването на тялото варира (според околната среда), от кафеникаво/бежово  до тъмно/светло  сиво, на неправилни петна.
Хранят се с  мекотели, ракообразни, ларви на насекоми, малки рибки и техния хайвер. Канибализмът не е рядкост.
Размножителният период е през м.Април - Август. Полово съзряват на две години. Няколко женски може да хвърлят хайвера си, в гнездо направено от мъжкия. След оплождането, той го пази доста енергично. Може да имат до две поколения годишно.

Пясъчно попче -  Neogobius fluviatilis


[You must be registered and logged in to see this image.]

Друг вид, от местната популация - семейството на попчетата.
Една то най-успешните  риби (Gobiidae ) инвазиращи реките в Европа, през последните 10 години.

[You must be registered and logged in to see this image.]


Class: Actinopterygii
                   Order: Perciformes
                       Suborder: Gobioidei
                           Family: Gobiidae
                           Subfamily:  Benthophilinae
                               Genus: Neogobius
                                   Species: Neogobius fluviatilis


Има изтеглено, набито тяло, изтъняващо към опашката, покрито с малки люспи. Главата е голяма -леко сплескана дорзално. Устата също е голяма, хоризонтална, с лека насоченост нагоре, и имаме малки конични зъбки. Устните са тънки, като долната е леко по-напред от горната. Очите са малки, изпъкнали, разположени в горната част на черепа.

Окраската и варира от бежово/кафяво изпъстрено с по-тъмни петна,  до сиво/кафеникаво с тъмни петна. По средата на страниците хоризонтално до опашката имаме разположени по-тъмни  петна. Под тях, ... включително и коремът е светло бежов или светло сив.
Всички перки са бледи, обагрени в оранжево/бежово или в прозрачно сиво и изпъстрени с по-тъмни линии. Гръбните перки са две, разделени.
Първата е по-малка с  шест твърди лъча. Втората е по-голяма 15-16 лъча, като първият е твърд/шип а другите меки. Гръдната перка е една, във вид на вендуза. Аналната перка е голяма с 13-15 меки лъча. Опашката е закръглена.
По време на брачният период мъжките се обагрят в тъмно сиво и още по-тъмни петна, че дори и в черно, включително и перките.
[You must be registered and logged in to see this image.]

На големина достигат до 20 см., като мъжките са по големи на ръст. Обикновено са 12-15 см. и тегло до 50 гр.
Живеят около 4-5 години. Полово съзряват на две годишна възраст.
Плодовитостта на женската варира от 300 - 2500 бр. яйца. Размножителният период е от м.Април - Юли.
Температурата на водата трябва да е в границите 12-14*С, а максимумът е при t* 18-19*С. Мъжките правят гнездо в което няколко женски мъстят. След оплождането до излюпването, бащата агресивно брани яйцата.

Хранят се с дребни бентоносни организми, малки ракообразни, зоопланктон, ларви, червейчета, хайвер и личинки.
Големите екземпляри консумират дори и малки рибки.

Обитават средните и долни течения на реките с бавен оток, а също така езера, язовири, водни канали. Предпочитаните места са местата с воден стълб  0.5м - 5м. дълбочина през топлите месеци. През зимните месеци се оттегля в по-дълбоки води 5 - 10м. Видът на субстрата да е от пясък/дребен чакъл, чакъл и много рядко на глинесто дъно. Водната растителност е почти задължителна.

Кеслерово  попче  -  Ponticola kessleri / Neogobius kessleri

Order: Perciformes
Suborder: Gobioidei
Family: Gobiidae
Subfamily: Benthophilinae
Genus: Ponticola
Species: Ponticola kessleri

[You must be registered and logged in to see this image.]

Друг вид сладководна риба от семейството на Gobioidei,
с корени от Понто-Каспийския реликтни видове.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Много прилича на  своя морски събрат Лихнус - Mesogobius batrachocephalus, но своевременно се и различава от него, с по-малките си размери и някои физиологични разлики.

На дължина достига до 20 см., но обикновено са 10 - 15 см.
Живее около 4-6год.

Има голяма сплескана главата, с удължено конично тяло и удебелена предна предна част (гърдите).
Очите са средни по размер, кръгли, изпъкнали и разположени в горната част на черепа. Устата са големи, с леко горна насоченост и затова долната челюст е по-дълга от долната. Устните са големи, месести. В областта на фаринкса имаме удебелени костни образувания, подобни на зъби. По главата и тила имаме люспи, както и по цялото тяло.

Окраската му варира от кафеникаво/бежово  до кафеникаво/сиво, с по-тъмни и по-светли неправилни петна и точици. Точно в основата на опашката имаме тъмно триъгълно петно.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Всички перки са оцветени в оранжево/бежово с по-тъмни кафеникави линии или в сиво и по-тъмни сиво/кафеникави линии. Само предната коремна перка/вендузата има жълтеникав цвят. По време на брачния период мъжките потъмняват значително.
[You must be registered and logged in to see this image.]

На гърба имаме две раздалечени една от друга перки. Първата е по-малка, с 6 бр. твърди лъча. Втората е по-голяма, с 14-16 меки лъча, но първият е твърд. Гръдните перки са големи, закръглени. Опашката е средна по размер, заоблена.

Обитава местата с по-слаб воден оток, като субстрата на дъното да е от чакъл, скални участъци и пясъчни участъци с умерена водна растителност. Чувства се добре при t* на водата 15 - 23*С, но издържат от 3* - 26*С.

Храната му включва голямо разнообразие на гръбначни животни и малки риби. Ракообразни, мекотели, миди, ларви и водно насекоми, хайвер и малки рибки, безгръбначни организми. Канибализмът не им е чужд.

Размножават се през м.Април - Юли при t* на водата около 14-17*С.
Половата зрялост настъпва на две години.
Хвърлянето на хайвера става в гнезда които мъжкият прави, в участъци с каменисто/песъчливо дъно или скални цепнатини в плитките части на водоема. До излюпването на малките, мъжкият брани енергично яйцата.

Стронгил - Neogobius melanostomus - кръгло попче

[You must be registered and logged in to see this image.]

Може би, най-успешният представител от фамилията =Gobiidae=, разпространил се в сладководния басейн на Европа. Техният произход е от морските попчета от Понто-Каспийския регион.

Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Suborder: Gobioidei
Family: Gobiidae
Subfamily: Benthophilinae
Genus: Neogobius
Species: N. melanostomus
Binomial name - Neogobius melanostomus

[You must be registered and logged in to see this image.]

На големина в сладководните басейни е 8-15см., докато морските представители
достигат 20-25см. Тялото му е източено, елепсовидно, по-широко в предната част и изтъняващо леко към опашката. Покрито е с малки люспи.
Главата е широка, с тъпа моцуна. Устата е сравнително малка. Очите са малки, изпъкнали, намиращи се в горната част на черепа. Има две гръбни перки, раздалечени една от друга. Първата има 6 бр. твърди лъча. Това което го различава от другите му събратя е, че на нея имаме черно петно обградено със светъл ореол , в задната си част.
Втората гръбна перка е по-голяма/дълга с 14-15 меки лъча. Коремната гръдна перка е във вид на вендуза. Опашката е средна по размер, заоблена.

Окраската варира от бежово/кафяво до сиво с по-тъмни неправилна форма петна.
По време на размножаването мъжките се оцветяват в по-тъмни тонове.

Обитават плитките 1 - 5м. места, с каменисто/песъчливо дъно с водна растителност.
Могат да живеят в температурният диапазон на водата  1* - 38*С.
Не са придирчиви към ниското количество на кислорода.

Хранят се с бентоностни безгръбначни, ларви на насекоми и риби, малки ракообразни, мекотели, миди, охлюви, хайвер.
Живеят 4-6 год. Половата зрялост настъпва на 2-3-тата им година.
Женските депозират от 500 - 3000 бр. яйцата, в грубо гнездо направено от мъжкия, което той охранява до излюпването на малките рибки.

Главоч  -  Cottus gobio

Известни още като :
- В България - Главош, Чоча, Биволарче.

- По света - Bullhead (анг.) , Широколобка Главоч (Сръб.) , Подкаменщик обыкновенный (рус.)


[You must be registered and logged in to see this image.]

Class: Actinopterygii
Order: Scorpaeniformes
Suborder: Cottoidei
Superfamily: Cottoidea
Family: Cottidae
Genus: Cottus
Species: C. gobio
Binomial name   -   Cottus gobio

Малка сладководна рибка ( 10 - 18см.) обитаваща горните течения на реките, техните притоци и някои високопланински езера. Ареалът и на разпространение са каменистите, плитки дъна с чиста и богата на кислород вода.
Тя е дънен тип риба, като през деня се крие под камъните, водната растителност и скални дупки. Привечер и през нощта излиза да се храни, като менюто и се състои от бентоностни ларви, малки ракообразни, насекоми, хайвер и личинките както на собствения си вид, така и на други риби.

Главата и е голяма, дорзално сплескана и към опашката тялото се издължава, и изтънява.
Устата са големи, с дебели устни и зачатъци на малки зъбки . Очите са разположени близко едно до друго, в горната част на главата. Тялото е голо, оцветено в кафяво с петна в по-тъмно или по-светло. През брачния период мъжките добиват по-тъмна до черно окраска, с бяло петно на първата гръбна перка. Гръдните перки са големи и спомагат за движението и в по-бързите води на планинските потоци.
Размножава се когато температурата водата достигне 10*С - 12*С, тоест през месеците Март - Юни, в зависимост от местообитанието си по европейския континент. Мъжкият прави груби гнезда по дъното в което няколко женски снасят яйцата/хайвера си. Брани го доста агресивно от другите водни обитатели. Плодовитостта на женската е малка 200 - 500 хайверени зърна. След 2-4 седмици се излюпват личинките. Половата зрялост настъпва на 2-3 год. и  имайки в предвид, че живеят до 5-6год. възпроизводството е слабо.
Човешката дейност по промяна на коритата на доста реки оказаха негативно отражение на популацията и затова тя е записана, като силно застрашен от изчезване вид в Червената книга на България.


Историческо отклонение за произхода и разпространението и, в сладководния басейн на Европа и Британските острови.

Очевадна е приликата, на тази сладководна риба с представителя на морето -  рибата Лихнус, който е само че, с много по-големи размери и някои други биологични различия.

Преди 23 - 5 млн. години, в епохата на Миоцена на територията на централна Европа до Аралско море в Азия се е разпростирало древното (плитко) море = Paratethys =. Било е обградено със суша от останалия световен океан, включително и Срадиземно море.
Флората и фауната е била от съвременни представители на своя вид. Именно от тогава, са открити фосили на първите риби от този вид. В края на периода земната повърхност започва да се издига и се образуват съвременните  Черно, Азовско, Каспийско и Аралско море. От древното поречие на р.Дунав видът се разселва в новите реки на континента Европа. По късно, даже се разселва и в крайбрежните части на по-слабо солените води на Балтийско море.
Именно тогава се обособяват и еволюират самостоятелно, в две различни среди
двата вида риба = Cottus gobio = (Главоч) и  = Mesogobius batrachocephalus = (Лихнус).

Шабленско  Попче - Benthophiloides brauneri


[You must be registered and logged in to see this image.]


Order: Perciformes
Family: Gobiidae
Subfamily: Benthophilinae
Genus: Benthophiloides
Species: B. brauneri
Binomial name  -  Benthophiloides brauneri

Обитава както сладководните води на крайбрежните езера, така и бракичните, крайбрежни зони на Черно море, Азовско море и Каспийско море.
На дължина достига до 8см. Окраската на тялото му е светло бежаво с големи тъмно/кафяви петна.
Живеят към 1 година, като женската снася само 20-50 бр. яйца, през м. Юли - Август.
Храни се с червеи, мекотели, ракообразни и ларви на насекоми.

Природозащитен статус: в България: изчезнал EX, международен: IUCN [DD] крайно рядък вид.

Китайски поспаланко - Амурско попче -  Perccottus glenii

Инвазивен хищен вид риба в България, от десетина години.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Class: Actinopterygii
                   Order: Perciformes
                       Suborder: Gobioidei
                           Family: Odontobutidae
                               Genus: Perccottus
                                   Species: Perccottus glenii

Сравнително малка риба, с дължина до 25см. и тегло 150 - 300 гр.
В Родината си - източна Азия (сладководните басейни) , достига по-малки  размери, до 11-14 см. и тегло 100-150гр.

Тялото и набито, с широки,закръглени гърди и леко странично сплескано в задната част.
Окраската и варира от черно/тъмно кафяво на светли петна или точици,  до светло кафяво/бежаво с по-тъмни неправилни петна и е пряка зависимост от заобикалящата я среда.
Моцуната и също варира от тъпа до изострена. Главата и е голяма (спрямо тялото), леко сплескана вертикално.
Устата също е голяма с горна насоченост. В нея има няколко реда тънки, кръгли, остри зъби.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Очите са от малки до среден размер, кръгли и изпъкнали с черен ирис. Разположени са в горната част на черепа.
Гръбните перки са две. Първата е по малка с 6-7 лъча (малко твърди). На малко разстояние от нея се намира втората, по-голяма с 10-11 меки лъча. За разлика от попчета (Gobiidae), коремни перки са малки и не са слети заедно, тоест не образуват вендуза. Формата на опашката е заоблена.

Нейната адаптивност към широк кръг на обитание се изразява в това, че издържа от t* на водата от 1*С  - 35*С.
Констатирани са случаи, в които замръзнала рибка в къс лед след размразяването се е съживила, без каквито и да било неблагоприятни последици за тяхното здраве.  Също така има добра поносимост и на води с ниско съдържание на кислород. Предпочита зоните със спокойни води, глинесто/кален или чакълесто/пясъчен субстрад и богат на водна растителност.
В България, нейното присъствие е констатирано от преди десетина години, в поречието на р.Дунав.

Тя е хищен вид, особено лаком и се храни с безгръбначни ракообразни, червеи, мекотели, ларви на насекоми и риби, малки рибки и нейния хайвер, жаби. Тоест, те опасен конкурент в хранителната верига на местните видове и заплаха за самите тях.

Живее около 6-10год. и е полово активен  на 2-3-тата година.
Размножителният период е м.Април - Август, при t* на водата над 15*С.
Според големината, женската изхвърля  200 - 10 000 бр. яйца.
Мъжкият индивид ги пази агресивно до излюпването.
Инкубационният период трае 10-15 дена.  
На 3-4-тия ден, малките започват да се хранят интензивно.

Засега в повечето страни на разпространение където е инвазивен вид,
се смята за особено вреден.
Поради това, че няма много естествени врагове и неконтролируемо му разпространение, подлежи  на унищожение.

Умбра – риба куче   -  Umbra krameri  


[You must be registered and logged in to see this image.]

Order: Esociformes
Family: Umbridae
Genus: Umbra
Species: U. krameri
Binomial name  -  Umbra krameri

Umbra krameri в Европа,  има Статут на защитен вид, под най-строг режим на защита. Също така, е установена  в списъка на защитените видове от Бернската конвенция.
Популацията и постоянно намалява, заради  човешката намеса по промяната на хабитата и.

Малка сладководна рибка,  която е  реликтен ендемит на територията на водосбора на р.Дунав.

Името и,  умбра-Куче идва от движението на  гръдните и плавници при плуване. То наподобява плуването на истинското куче.
Генетични изследвания доказаха, че тя е най-близка роднина на Щуката.

Има  набито (7-14 см.) овално тяло, леко странично сплескано и издължено.
Главата е средна по размер, спрямо тялото с тъпа моцуна. Устата е с леко горна насоченост, като в нея имаме малки зъби и четковидни образования.  Очите са сравнително големи.
Няма съребрена линия, но по дължината на тялото-страниците има светла линия/лента с 35-39 люспи.  Има плавателен мехур, но главното му предназначение е да е като спомагателен орган при дишането, когато нивото на кислорода е малко във водата.
Гръбната перка е средно голяма 12 -15 лъча и е разположена от средата на тялото – назад. Аналната е по-малка  5-6 лъча. Опашката е закръглена.

Окраската е обикновено кафеникава  с по-тъмни петна и точки, до сиво с тъмни участъци.
През размножителния период, тялото на мъжките индивиди е оцветени в тъмно кафяво/черно  с  участъци в червено, със синкави перки.


[You must be registered and logged in to see this image.]
Обитава почти целия водосборен басейн на р.Дунав и много рядко,  други части на Европа. В България се среща в крайбрежните блата ,  езера и малки напоителни канали, с много водна растителност,  меко дъно и спокойна вода. Толерира  t* на водата 5 – 25*С.

Живее около 4-6 год., като достига полова зрялост на 1-2 годишна възраст.
През м.Април когато  t* на водата е 15-17*С ,женската си прави гнездо и там изхвърля на порции яйцата ( 100-300бр), които мъжките оплождат. После женската, доста агресивно брани гнездото  до излюпването на малките. След около седмица, те започват усилено да се хранят със зоопланктон.
В менюто на големите  индивиди се включва : - бентоносни организми, малки ракообразни, мекотели, насекоми. дори и малки рибки - включително и себеподобните  си.

Михалца,Налим - Lota lota

[You must be registered and logged in to see this image.]

Order: Gadiformes
Family: Lotidae
Genus: Lota
Oken, 1817
Species: L. lota
Binomial name  -  Lota lota

Михалцата е една от редките обитателки на Дунав и долните течения на вливащите се в него реки – Огоста, Вит, Искър, Янтра, Осъм.
Рибата принадлежи към семейство трескови и е известна повече с руското си название налим. Тялото е с удължена форма, странично сплескано в опашната част. Главата е сплескана от горе на долу, зъбите са ситни и гъсти.
Люспите са скрити в кожата под гъст слой слуз. Има две къси мустачета до ноздрите и един характерен за семейство трескови дълъг мустак под долната челюст. На дължина михалцата достига до 50–80 см, а на тегло до 15 кг.
Храни се с животинска храна, а големите са типични хищници. Студенолюбива риба, която може да бъде хваната само през студени зимни и пролетни дни. Лови се най-често при подледен риболов или на дъно.
Обикновено нагълтва дълбоко рибката за стръв и се самозасича. В днешно време инцидентно се хваща в Дунав, поради изключителната си рядкост е вписана в Червената книга на България.
Използвана стръв при ловене на Михалца
Грозд дебели дъждовни червеи, рачета, бибани, кротушки и др.



---------              ----------------                -----------------               -----

Не трябва да я бъркаме, с друга подобна риба - Eelpout  - Zoarces viviparus

[You must be registered and logged in to see this image.]



Eelpout са соленоводни риби и главата му е подобна на попчето.
Гръбната перка е една цяла и опашката е издължена.

Дунавска минога / Карпатска минога   -  Eudontomyzon danfordi




[You must be registered and logged in to see this image.]


надклас: Agnatha Безчелюстни
клас: Cephalaspidomorphi Миноги
разред: Petromyzontiformes Миноги
семейство: Petromyzontidae Миногови
род: Eudontomyzon Карпатски миноги
вид: E. danfordi   Карпатска минога
Научно наименование   - Eudontomyzon danfordi


Малка рибка с МАХ - 30 см., като тялото и е издължено (като на змиорка).
Цветът и е сребрист / зехтин.
Обитава поречието на р.Дунав и нейните притоци. Тя е изцяло сладководна, за разлика от другия вид - Lampetra planeri -- Ручейна (европейска) минога , която се среща и в крайбрежните зони на моретата в северна Европа.
Среща се както на каменисто/пясъчно така и по кални дъна.

Тя е определено хищна риба.
Държат като ектопаразити, атакува риба чрез пробиване на кожата, за да се хранят с тъкани и телесни течности.  Тя няма челюсти и уста е като венддуза ,заобиколен от устно плоча с много малки  зъби ( девет до тринадесет зъби, факт, който го отличава от другите минога видове) . Нападат както живи  но също така се хранят и с труповете на умрели риби.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Има една ноздра между очите и седем голи хрилни порите са зад тях. Единствените перките са две гръбни перки, които се движат по-голямата част от пътя по протежение на гръбначния стълб.

Възпроизвеждането обикновено се провежда през пролетта в малки  потоци. Възрастните след това умират. Ларвите се нарича ammocoetes и отначало се развива сред пясъка и чакъла на леглото на потока. Те се хранят с детрит, ларви на насекоми и дребни ракообразни, чрез филтриране от утайката.
Претърпяват метаморфоза, когато са на около четири години.


Дунавска минога е включена в Червения списък на IUCN (Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси), а също така и в Червена книга на България.

Тя е ядлива риба. Поради малкият си размер не е обект на целенасочен риболов. Въпреки, че на някои места се консумира.

Черно дънно сомче (Black bullhead )    - Ameiurus melas


[You must be registered and logged in to see this image.]

Ареал на разпространение :
[You must be registered and logged in to see this image.]




Phylum:  Chordata
Class:  Actinopterygii
Order:  Siluriformes
Family: Ictaluridae
Genus:  Ameiurus
Species:   A. melas
Binomial name  : Ameiurus melas  (Rafinesque, 1820)

Други наименования :
USA  - Black bullhead
Canada  - Black catfish , Hornedpout
France  - Poisson-chat
German  -  Schwarzer Katzenwels , Schwarzer Zwergwels
Italy  - Pesce gatto
Spain  - Bagre torito negro
Netherlands  - Zwarte Amerikaanse dwergmeerval




Нов вид инвазивна риба в България и Европа.
Родината и е северна Америка.
Установена  е български води преди 4-5 години в р. Дунав и от там в други реки. Също така по някакъв начин е разпространен в езера и  язовири на страната. Смята се за опасен за местните породи, поради своята жизненост, бърз растеж, бракониерства храната на другите видове. Нямат естествени врагове и бързо развитие на популацията.

MAX и дължина е 60-65 см и тегло 3.6 кг. Обикновено е дълга 25 – 35см. И тегло 500 – 600гр.

Тялото и е странично сплескано, със сплескана глава.
Устата е голяма и в нея на няколко реда имаме истри конични зъби.
Горната и долна челюст са равни по издълженост.
Общо има 8 мустачета. Две на ноздрите, две издължени в края на горната челюст и четири на брадичката. Всички те са  рецептори, за откриване на потенциална жертва.

На гърбът си има две перки. Първата е къса, издължена с около 6-7 твърди шипа. Втората  се намира на опашното краче и е сравнително къса, и ниска. Коремната перка се намира в задната част на тялото и има  20 - 24  меки лъча.  Опашката е  голяма, трапецовидна.

Окраската на тялото (дорзално) е тъмно, от черно до тъмно кафяво/зеленикаво. На места имаме жълто зеленикави участъци. Коремът е изсветлява в жълто/ бяло.

Обитава дъното и придънният слой на водоема. Особеното при него е, че е Амфидромен тип риба, тоест може да живее както в сладки води така и в солени.
Понася температури на водата 4 – 30*С. През зимата може да изпадне в "хибернация“ като се заравя в тинята на дъното.

Хищна риба, хранеща се риба, мекотели, миди, ракообразни, червеи, насекоми.

Предполага се, че живеят около 10 години.
Женските хвърлят около 2000 – 6000 яйца, през м.Април – м.Юни. Заедно с мъжкия се грижат както за хайвера, така и за малките в начален стадий на живота им.

Месото им е бледо и има добри вкусови качества. Мазнината в коремната област малко мирише и затова се отстранява.

Лови се както своите събратя, но примамката трябва да е по-малка.

Внимание!!!!!!!!!!!!
Отровата  на Amiurus melas е слабо цитотоксична, с наличието на хемолитични токсини.

Антикоагуланти също са включени в състава и.

Отровата не е опасна за хората, освен ако не настъпи анафилактичен шок.

Тя се отделя от твърдите шипове на гръбните и странични перки при убождане.

Симптоми

Убождането може да причини силна болка, подуване, мускулни спазми и затруднения в дишането. Възможно е да има умерен кръвоизлив от раната.
Подобна на тази, която причинява скорпиона.

Обикновено симптомите на отравяне изчезват сами, но трябва да се обърне внимание на вторичните инфекции.

След шевове от тази риба, е възможно да се открият бактериални възпаления или микози. Това може да се дължи на бактериите, които навлизат в раната вътре в раната. В този несполучлив случай проблемите могат да продължат дори месеци.