СЛАДКОВОДНИ РИБИ - в България

Страница  3  - съдържание :





Брияна -  Chalcalburnus chalcoides   = Alburnus chalcoides danubicus 

Уклейка - Alburnus alburnus 

Върловка - Върховка   -   Leucaspius delineatus

Лещанка - Phoxinus phoxinus

СКОБАР -Chondrostoma nasus

Вардарски  Скобар  -  Chondrostoma vardarense Karaman

Бял амур - Ctenopharyngodon idella

ЧЕРЕН АМУР -  Mylopharyngodon piceus

Бял толстолоб - Hypophthalmichthys molitrix 

Пъстър толстолоб  - Aristhichthys nobilis

Kубинка   - Pseudorasbora parva

Гамбузия - Източна --  Gambusia holbrooki 

Веслонос  -   Polyodon spathula 

Лин - Каленик  - Tinca tinca 

Кротушка - обикновена    -  Gobio gobio

 Балканската Кротушка  - Gobio =Romanogobio kesslerii

Белопера  Кротушка  -  Romanogobio albipinnatus

Кротушка - Gobio  -  Romanogobio vladykovi 

Малка  Кротушка  - Romanogobio uranoscopus


Сем. Cobitidae -- Виюнови

Голям щипок  -  Cobitis elongata 

Обикновен щипок - Cobitis taenia 

Виюн - Misgurnus fossilis -Змиорче

Обикновен  Гулеш - Каменарка - Nemacheilus barbatulus  - Barbatula barbatula

Струмски Гулеш  - Noemacheilus angorae bureschi - или Oxynoemacheilus bureschi















Брияна -  Chalcalburnus chalcoides   = Alburnus chalcoides danubicus (Guldenstadt, 1772): Ковачев, 1923 год.


[You must be registered and logged in to see this image.]


Известни нейните подвидове са :

1. Chalcalburnus chalcoides derjugini    -  (притоци на Черно море от Крим до Батуми),
2. Chalcalburnus chalcoides macedonicus    -  (Волви езеро в Македония)
3. Chalcalburnus chalcoides mandrensis   -   (Мандренското езеро край Бургас в България),
4. Chalcalburnus chalcoides ментоскопът
5. Chalcalburnus chalcoides mentoides    -  (река Salgir Крим),
6. Chalcalburnus chalcoides schischkovi      -  (река Резовска и Велека в Източна България),
7. Chalcalburnus chalcoides danubicus   -  (р. Дунав и притоците ).


Бряната принадлежи към сем. Шаранови. Родът Chalcalburnus, към който принадлежи, съдържа няколко вида проходни, сладководни и соленоводни риби, разпространени в басейните на Черно, Каспийско и Аралско море, в езерото Ван (Турция), в басейните на реките Тигър, Ефрат и в Южен Иран.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Някои от под-видовете са ендемични за даден район.
Също така е и полу-анадромна  риба, обитаваща слабо солените води на устията на реките вливащи се в морето или близките крайбрежни зони, или чисто сладководна.  
Тя много прилича на Уклейката, но се различава от него по по-големите размери.

Тялото и е издължено, странично сплескано покрито с люспи (сравнително здраво закрепени).
Устата е горно насочена и в нея имаме два реда фарингсови зъби.
Съребрената линия е изкривена и има 57 -65 люспи.
Перките са прозрачни, при възрасните екземпляри червеникави в основата си.
Окраската на гърба е тъмно сиво/зеленикав. Страниците и коремът са сребристи.
Има добре изразен Кил, частично без люспи.

Дължината им варира 20-30 - 40 см. и тегло 300 -600 гр. но достига и до 1.5 - 2.5 кг.[/b]

Върловка - Върховка   -   Leucaspius delineatus

[You must be registered and logged in to see this image.]

Order: Cypriniformes
Family: Cyprinidae
Genus: Leucaspius
Species: L. delineatus
Binomial name - Leucaspius delineatus

Най-малката риба от рода Шаранови.
На дължина е около 5 - 7 см., но достига и до 9 см. Тегло около 6 - 12 гр.

Има стройно, торпедовидно тяло.
Главата е средна по размер, с копиевидна форма и тъпа моцуна. Устата е с горна насоченост, неголяма.
Очите са сравнително големи, като цветът на очната ябълка е бял с леко златист отенък.
Съребрената линия е непълна, до средата на тялото ( 7-8 люспи с пори) или напълно липсва.

Има една гръбна перка с 6-8 лъча. Аналната перка 10-11 лъча.  Лъчите на всички перки са меки и безцветни/прозрачни.
Опашката е средна по размер,  V образна, със заоблени ръбове.

Тялото е покрито с люспи,  които лесно падат при допир с ръка.
Окраската в горната половина на тялото е зеленикаво/златисто със сив отенък.
Долната половина е в прозрачно -сребристо/сиво. По средата/страниците по дължината на тялото има сребриста лента.

Обитава плитките части 1 - 2 м. дълбочина на реки, поточета, езерца, язовири и други малки водни басейни с водна растителност.
Не е претенциозна към субстрата на дъното. Приоритетно се задържа в горния воден слой-повърхността.

Храни се с планктон, малки насекоми, ларви и водорасли.

Живее около 3-4 год, като полово съзряват на две години.
Размножителният период е през м.Май- Юли и t* на водата 16-18*С и повече.
Женската изхвърля 100 - 1000 бр, яйца, на порции през 10-20 дена. Инкубацията продължава около десетина дена.
Издържа температурен диапазон на t* на водата 2 - 32*С.
През Зимата се оттегля в по-дълбоките участъци на водоема и се заравя в грунда. Изпада в латентно състояние.

Лещанка - Phoxinus phoxinus


[You must be registered and logged in to see this image.]

Order: Cypriniformes
Family: Cyprinidae
Genus: Phoxinus
Species: P. phoxinus
Binomial name - Phoxinus phoxinus

Малка рибка от Род - Шаранови.
Стаден тип, населяващ сладководните водоеми от Великобритания - Европа - Сибир.
Тялото е изтеглено, торпедоподобно покрито с дребни люспи. Главата е средна по размер завършваща с тъпа моцуна. Очите са по-скоро големи, устата малка. Перките са средни по размер, като опашката е с V- образна форма, прозрачни.
Окраската е зеленикаво/бежаво/сива в по-тъмен нюанс в горната половина на тялото и сиво/сребристо в долната част. По средата на страниците (съребрената линия) имаме цяла или прекъсната линия в тъмно сив цвят. По време на брачния период мъжките се оцветяват в червено/жълто/зелено/сини разцветки  с по-тъмни сиви неправилни  петна.

Храни се нишковидни водорасли, дребни безгръбначни, насекоми.
Размножава се през м.Май - Юли, при t* на водата 14* - 22*С.
Женската снася 1000 - 4000 бр. яйца. Полово годни 2-3 година.
Живее около 5 год.

Обитава хабитата на пъстървата.
Тоест горните части на реките и езерцата, с каменисто/пясъчно дъно и водна растителност.

СКОБАР -Chondrostoma nasus

[You must be registered and logged in to see this image.]

Order: Cypriniformes
Family: Cyprinidae
Genus: Chondrostoma
Species: C. nasus
Binomial name  -  Chondrostoma nasus

Скобарът е типичен речен представител. Тялото му е сребристо, издължено, слабо странично сплеснато, изцяло покрито с люспи.
Населява течещите води в Европа и Средна Азия. Достига дължина до 50см. и тегло до 2кг.Масово улавяните екземпляри по нашите реки са в диапазона 300-600 грама.Риби, приближаващи килограм, вече се считат за едри. Разспространен е в Дунав (популацията му нараства през последните години) и всички негови притоци. От южните ни реки с успех се лови в Марица и някои нейни притоци, Тунджа, Струма и Места. Скобарът е риба с твърдо установени навици и приумици.Любимите им места често съвпадат с тези на черната мряна, поради което двете риби понякога се ловят заедно.Използвана стръв при ловене на СкобарИзкушаването на скобара към стръвта на въдицата зависи изключително много от уменията ни да захранваме. Подхранването пък е ключат към задържането на рибите в настървено състояние. Ето защо първоначалната захранка е толкова важна. Тя може да съдържа и глина, за да пуска надолу по течението примамлива мътилка, или пък може да съдържа трици, брашно и галета – все леки фракции, които също могат да стигнат далеч надолу по течението. Следващата ни стъпка е да подхранваме по принципа на тотото – “с малки суми, но редовно”.
В момента, когато започват да се обаждат мренки и дребни кленчета, но внезапно изчезнат, значи скобарите са дошли. Обикновено те свирепо разгонват всички риби, които не отговорят на техния размер. Сега вече ни остава само да улучим и стръвта и да започнем вълнуващия риболов с бързия и борбен противник.

Вардарски  Скобар  -  Chondrostoma vardarense Karaman

[You must be registered and logged in to see this image.]

Order - Cypriniformes
Family - Cyprinidae
Genus - Chondrostoma
Species - Chondrostoma vardarense


Вид сладководна риба ендемична за Балканския  п.в.
На дължина достига до 35 см. и тегло 300 -600 гр.
Тялото му е торпедоподобно  и малко по-изтеглено. Опашното краче е малко по-дълго от своя събрат обикновения  скобар.
Главата е средна по размер, с копиевидна форма и завършва с заоблена моцуна.Устата е с почти долна насоченост. Долната устна е по-твърда, като шпатула. С нейна помощ  тя остъргва полипи и водорасли от скали и камъни. В устата има фаренгсови зъби.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Очите са средни по големина и разположени почти в горната половина на черепа.Хрилните дъги са 30-35 бр.
Гръбната и Анална перка са трапецовидни.  Първата е с 7-8 бр. лъчи а втората  с 8-9 лъча. Опашката е  средна по размер, с  V образна форма.  Оцветяването на гръбната е сиво, а на останалите сиво с кафеникав оттенък.
Цялото тяло е покрито с люспи, като на страничната линия те са  58-65 бр. Окраската е,  по-тъмно сиво/сребристо на гърба и изсветляване  на страниците и корема. По време на брачния период по главата, тила и тялото се образуват костни образувания, които след това изчезват.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Обитава предимно реките но се среща и в езера.  Любима зона са местата с каменисто/пясъкливо дъно и  умерено до по-бързо течение.
Храни се с  водорасли и други водни растения , семена .
Живее около 10-12 години.

Бял амур - Ctenopharyngodon idella

[You must be registered and logged in to see this image.]

Order: Cypriniformes
Family: Cyprinidae
Subfamily: Squaliobarbinae
Genus: Ctenopharyngodon
Steindachner, 1866
Species: C. idella
Binomial name  -  Ctenopharyngodon idella

Белият амур, както може би и името му подсеща, е с азиатски произход. Родината му в естествени условия са бистрите води на реките Амур и Усури в Далечния изток. До преди няколко години той е бил размножаван изкуствено, за да бъдат зарибени някои водоеми с него. Тази риба може бързо да наддаде 30 килограма и повече и дължина 120-130 см. Тялото е удължено, почти цилиндрично, покрито с плътни едри люспи. Гърбът е сивозелен, страните изсветляват със златист оттенък. Главата е широка, сплесната отгоре, с голяма уста. Има общи белези с речния кефал.В млада възраст се храни предимно с планктон. Храната на отрасналите риби се състои само от водни растения - охотно "пасе" тръстика, хвърлена във водата люцерна, листа от зеле, цвекло и други. Затова понякога го заслеват във водоеми с богата растителност, за очистването им от обрастване. Особено лятно време се храни интензивно, като изяжда толкова храна колкото е собственото му тегло.Разселва се във водоеми със стояща вода, заедно със шарана.За стръв може да се ползва малък твърд червен домат, 2-3 см. в диаметър, стръкче млaда люцерна или детелина,кюспе, млечна царевица .

ТОЛСТОЛОБ

Толстолобът спада към растителноядните риби. Аклиматизира се през последните години и се заселва в шарановите ни стопанства, като се развъжда само по изкуствен начин.  Произхожда от Китай — на юг до Кантон и в басейна на р. Амур.  Аклиматизиран е в миналото на остров Тайван, в Камбоджа.
Той е сладководна риба. Храни се с фитопланктон, а по-късно — с водна растителност. Основната му храна са микроскопичните водорасли, които причиняват "цъфтеж" на водата.
Толстолобът служи като "мелиоратор" на зелените водоеми и по тази причина сред източните народи е известен като "водна коза", понеже "пасе" водната растителност. Полова зрелост достига на 5 — 6 години. През юни женската изхвърля около 500 хиляди хайверени зрънца в зависимост от големината и възрастта й колебания в това отношение може да съществуват. При благоприятни условия
толстолобът расте много бързо. Толстолобът достига относително големи размери и тегло до 20 кг. В България толстолобът се размножава само изкуствено. Естествено възпроизводство е наблюдавано единствено в р. Дунав.




Бял толстолоб - Hypophthalmichthys molitrix

[You must be registered and logged in to see this image.]


Order: Cypriniformes
Family: Cyprinidae
Genus: Hypophthalmichthys
Species: H. molitrix
Binomial name  -  Hypophthalmichthys molitrix


Белият толстолоб е сладководна риба от групата на внесените и аклиматизирани у нас „растителноядни риби“ от семейство Шаранови. Родината ѝ е Далечния изток. Достига относително големи размери и тегло до 20 кг. Тялото ѝ е странично сплеснато с голяма глава, а очите ѝ са разположени в долната ѝ част. Гръдните плавници са удължени и заострени, и не достигат основата на гръдните плавници. Цветът на тялото е сребристобял, гръдната част е по тъмна, люспите са много малки и тънки. Дължината на червата при възрастните е 1500% от дължината на тялото. Глътъчните зъби са еднородни, силно уплътнени и приспособени за мачкане на планктонни водорасли. Килът е по продължение на цялото тяло - започва от аналния отвор и завършва до гърлото. Достига полова зрялост на 3 годишна възраст. Живее в горните слоеве на водата и се храни развиващия се там планктон. Основната му храна са микроскопичните водорасли, които причиняват „цъфтеж“ на водата. Храни се активно, като филтрира и отбира от водораслите само определени видове. В състава на храната му се срещат всички групи на планктонните водорасли - диатомови, зелени, синьо-зелени и др. При отсъствие на водорасли, обикновено пролет и есен, се храни с разлагащи се органични остатъци, т. нар. детрит.
Белият толстолоб е много подвижна и плашлива риба. При шум скача на височина до 1-1,5 м. над водата.
В България, белият толстолоб се размножава само изкуствено. Достоверни съобщения за естественото
възпроизводство у нас има единствено в р. Дунав.
Белият толстолоб, независимо от това, че притежава по бавен темп на нарастване от пъстрия толстолоб е абсолютно необходим за поликултурата в рибовъдните стопанства, тъй като не влиза в пряка конкуренция с шарана. Хранейки се с неизползваната от другите видове храна: фитопланктона, той спомага за увеличаване на добивите, а ползването му в борба с „цъфтежа“ на водораслите ограничава опасността от замори.
В рибовъдната практика се използват най-често хибридни форми толстолоб. При хибридизация се получава плодовито потомство, което може да се размножава.

Източници
Гр. Грозев, Л.Хаджиниколова, Ат. Бояджиев, П. Петров (1999). Сладководно рибовъдство
wikipedia.org
www

Пъстър толстолоб  - Aristhichthys nobilis

[You must be registered and logged in to see this image.]


тип: Хордови  - Chordata
клас: Костни риби - Osteichthyes
подклас: Лъчеперки - Actinopterygii
разред: Шараноподобни - Cypriniformes
семейство: Шаранови - Cyprinidae
род: Пъстри толстолоби  -  Aristhichthys

Родината на Пъстрият толстолоб е Далечния изток. Поради способността си да се приспособява през последните години бързо се разпространи и се наложи като важен обект на изкуственото риборазвъждане. За нашите климатични условия е перспективен вид риба за съвместното отглеждане в шарановите интензивни стопанства. Отглежда се заедно с шаран и бял амур. Половата му зрялост е в зависимост от климатичните условия и наличната през различните възрасти естествена храна. При нашите условия женските узряват полово на 4—5 години, а мъжките — обикновено една година по-рано. Развива се много по-бързо от белия толстолоб и достига маса 30 кг. Наред с фитопланктона употребява за храна и значителни количества зоопланктон. На едногодишна възраст съотношението между фитопланктона и зоопланктона в храната му е 1:1, но с възрастта делът на зоопланктона се увеличава. При трилетния толстолоб това съотношение е 1:2. В интензивните шаранови стопанства при уплътнени посадки расте бързо, като усвоява храната, която шаранът не може да оползотвори, с което рибопродуктивността на басейните нараства.
Пъстрия толстолоб се отличава от белия с отсъствието на кил по гръдната част и по-голяма глава. Очите са разположени също в долната част на главата. Гръдните плавници са по-дълги, остри и достигат до основата на коремните плавници. Оцветяването варира от светлокафяв с по-тъмна гръбна част и тъмни петна по страните при някои екземпляри, до по-сиво тяло при други. Това се обяснява основно с различието на слънчевото осветяване на водоемите и нееднаквостта на другите фактори на външната среда. Люспите на тялото са тънки и малки.
В България, пъстрия толстолоб се размножава само изкуствено. Достоверни съобщения за естественото възпроизводство у нас има единствено в р. Дунав Пъстриятолстолоб достига по-голямо тегло и в рибовъдните басейни нараства по-бързо.
Пъстрия толстолоб заема важно място в шарановите поликултури, като също така е подходящ за отглеждане в язовири. Една от важните причини за масовото използване на толстолоба за зарибяване на язовири, освен добрият прираст, е движението му на стада, което значително улеснява улова.
В рибовъдната практика се използват най-често хибридни форми толстолоб. При хибридизация се получава плодовито потомство, което може да се размножава.

Pseudorasbora parva - Kубинка

[You must be registered and logged in to see this image.]


Инвазивен вид рибка в Европа. Родината и е Източна Азия.

През 60-те год. на XX в. е внесена в Румъния ( невнимателно като замърсен зарибителен материал ) покрай различните видове шаранови риби.
Заради високата си адаптивност се разпространява бързо в пределите на Европа.
[You must be registered and logged in to see this image.]

В България все още е известна официално, с латинското си име - Pseudorasbora.
Иначе разговорно е по-известна още като Кубинка,  въпреки, че няма нищо общо с държавата Куба.
Има и много местни имена, като : говедарка, гамбузи, амурче, малка мренка,смукач, вълчак и т.н.  Някои са грешни, бъркат се с друг вид риба.

Тази рибка принадлежи към семейството на шарановите риби.
Order - Cypriniformes
Family   - Cyprinidae
Subfamily - Gobioninae
Genus  - Pseudorasbora
Species: - P. parva
Binomial name - Pseudorasbora parva



Размерът и е около 7-12см. и тегло около 10-20 гр.
Има стройно, вододинамично тяло покрито с люспи.
Окраската и варира но предимно е сиво/зеленикав със сребрист отенък.
През размножителния период женската се оцветява в златисто, а мъжкият в сребристо/синкаво.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Главата е с копиевиден профил, леко сплескан отгоре. Устата е с горна насоченост, като долната устна е малко по-дълга, напречно разположена.
[You must be registered and logged in to see this image.]
В устната кухина имаме 2 - 4бр. рогови зъби. Очите са съразмерни на тялото светли, кръгли, с черен ирис. При мъжките индивиди, под окото имаме 4-6 бр. шипчета. От носа до опашната перка, по страничната линия на тялото имаме по-тъмна сребриста линия с 34-36 бр. люспи. Гръбната перка има 6-7 лъча, сива и леко изпъстрена с по-тъмни линии или точици. Опашката има V образна форма.

Обитава застояли или бавно течащи води на реки, язовири, водни канали с водна растителност. Субтратът меже да бъде кал, глина, пясък или чакъл. Чувства се добре при температури на водата от 2-3*С   до 30-32*С.
Храни се с малки безгръбначни, ларви и насекоми, червейчета, хайвера и ларвите на другите риби, мекотели и зоопланктон.

Живее около 4 години и е полово активна още с навършването на първата си година.
Размножителният период  е през м. Април - Август, при t* на водата над 15*С. Женската изхвърля хайвара си, от 300 - 3000 бр. зърна  на ленти, по водната растителност или грунда (пясък/чакъл). Те се охранява от мъжкия в продължение на десетина дена. След излюпването си на 2-3 ден личинките започват да се хранят активно. Женските могат да се размножават до 2-3 пъти на година, в подходящи условия.

В почти всички страни, в които е инвазивен вид тя нанася сериозни вреди, на местните видове риби.
Освен, че изяжда хайвера, тя е конкурент в хранителната верига и разнася опасни паразитно/патогенни болести по местните риби.
Заеднo със Слънчевата рибка  - Кубинката -Pseudorasbora parva е най-опасния инвазивен вид риба в последните години.

Затова тя е заплаха, за загуба на застрашените местни видове и намалено местно биологично разнообразие по нашите водоеми.

Използва се много успешно, като стръв/ем при риболов на много видове риби, включително шаран и таранка.

Гамбузия - Източна --  Gambusia holbrooki

Инвазивна малка рибка във водоемите на България.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Order: Cyprinodontiformes
Family: Poeciliidae
Genus: Gambusia
Species: G. holbrooki
Binomial name - Gambusia holbrooki

Малка рибка от семейството на шаранови.
Женският индивид е по-голям по размер. Достига до 7см.
Мъжките са с дължина до 4см.

Тялото им е вретеновидно, като изключим заобленото коремче на женската.
Оцветяването е зеленикаво/сребристо с леки нюанси на кафяво.
Главата е леко сплеаскана вертикално. Устата е с горна насоченост и е разположена хоризонтално. Очите са големи, кръгли с черен ирис.
Имат една гръбна перка с 6-8 меки лъча и разположена почти в задната част на тялото. Опашната перка е закръглена.
Гръбната и опашната перка са обсипани с малки тъмни точици.
Имаме различие във формата на Аналната перка. При женските е нормална-закръглена,  докато при мъжките е продълговата-изтеглена. С тази си форма, тя улеснява оплождането на женската.

Предпочита тихите, спокойни води с водна растителност. Няма големи изисквания към постилащата повърхност. Въпреки, че е топлолюбива риба може да понася широк диапазон температурни разлики и качество на водата.
Разпространена е в средното и долно течение на почти всички малки реки, язовири,езерца и водни канали в страната.

Храната си търси навсякъде във водния слой. Апетитът и е голям, и яде мравки, малки насекоми и техните ларви, бентоносни безгръбначни, малки червейчета, органичен детрит, зоопланктон, водорасли, яйцата на водни животни.
Най-големи щети нанася, като се храни ненаситно с хайвера и личинките на другите риби.

Живее около 3-4 години.
Размножителният период е от м.Май - Септември, при t* на водата над 15-18*С.
Женските са полово зрели на 2-4 месечна възраст, а мъжките 1-3 месеца.
Те са една от малкото риби с вътрешно оплождане. Семенната течност на мъжките индивиди опложда яйцеклетката на женската и след 3-4 седмици тя ражда 30-50 малки рибки.
Може да се възпроизвежда по 3-4 пъти в годината.

Нейната родина е югоизточната част на USA.
[You must be registered and logged in to see this image.]

В България е преселена през 1924год., за борба с комарите и техните личинки, който са една от любимите храни.
През  60-те години имаме отново допълнително заселване, с материал от Куба.
По същата причина са разселени и в други страни по света,
[You must be registered and logged in to see this image.]

включително Индия, Австралия, Близкият Изток и част от Африка.

Благодарение на добрата и адаптивност, и висока репродуктивност  числеността и достига големи размери. В много страни, това се приема като тревожен сигнал.

Това е заради конкуренцията за храна и ресурси, която оказва на местните видове малки рибки. Нанася големи щети на хайвера и малките на другите риби и водни животни в обитавания воден басейн.
Държи се агресивно към другите обитатели на водоема, въпреки малкия си размер. Атакува перките им и това е предпоставка за бактериални и гъбични инфекции.  

Смята се, че ползата от нея в борбата с комарите е, много по-малка отколкото вредата.

Обявена е за вредител, в страните където е Инвазивен вид.

Дори използването и за ем/стръв/примамка в някои страни, е абсолютно забранено.
Цели се, да се намали инвазията в чисти водоеми.

Не изхвърляйте останалите Ви живи рибки които са за стръв, във водоема където ловите !!!!

Кротушка - обикновена    -  Gobio gobio

Другите и имена са : - воденичарка, дерменджийка.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Order: Cypriniformes
Family: Cyprinidae
Subfamily: Gobioninae
Genus: Gobio
Species: Gobio gobio  =  Romanogobio
Binomial name  - Gobio gobio

Тялото на кротушката е източено, вретеновидно. Има голяма глава, едри очи и устата е разположена в долната част, по ъглите с по един брой мустаче. Окраската варира от зеленикаво/сиво до сребристо/сиво с по-тъмни петна по тялото. Гърбът е винаги в по-тъмно оцветяване.
На дължина достига обикновено до 8 -15 см, а на тегло-до 100 гр.
Кротушката е речна риба-среща се в чисти проточни води. Хайверът се изхвърля на порции през май-юни по чакълести дъна. Храни се с ларви на различни насекоми и дребни червейчета. Често напада хайверът на други риби.


Фамилията на кротушката е голяма.

[You must be registered and logged in to see this image.]
Приема за валидна от (IUCN).

 Балканската Кротушка  - Gobio =Romanogobio kesslerii

[You must be registered and logged in to see this image.]

Различава се, от другите представители на фамилията с :
- по-тънко тяло.
- по-тъмните петна са предимно в задната част на тялото. В предната са по-замазани/размити.
- по перките петънцата са по-наситени.
- има 8 меки лъча на гръбната перка.

Червената книга.
Природозащитен статус: в България: застрашен вид ЕN [B1a, b (i, ii)]; международен: IUCN [DD]; БеК-III.

Белопера  Кротушка  -  Romanogobio albipinnatus

[You must be registered and logged in to see this image.]



Order: Cypriniformes
Family: Cyprinidae
Genus: Romanogobio
Species: R. albipinnatus

Binomial name  -  Romanogobio albipinnatus


Малка сладководна рибка 8-14 см., обитаваща предимно  водоемите на Източна Европа и Русия. Обитава ареала на обикновената Кротушка.
Тя е основната форма и има три подвида:
1. Синя Кротушка  -  Gobio albipinnatus belingi (Днестър, Днепър и Бо),
2. Gobio albipinnatus elimeius (Тесалия-Гърция)
3. Gobio albipinnatus vladykovi (средната и долната част на р. Дунав .

Общителна риба и живее на неголеми стада.
Има издължена глава с по-къса и тъпа моцуна. Устата е с долно разположение и в караищата и има два дълги мустака. В гърлото си има фарингсови зъби.  Очите са големи и разположени в горната половина на черепа. Тялото е издължено леко странично сплескано и е  покрито с люспи, като съребрената линия е  с 39-42 бр. и е очертана с два реда тъмен седимент/линии.

Гръбната перка е трапецовидна с 9-11 лъча, а аналната с 8-9 лъча. По принцип всички перки са безцветни, сиво/прозрачни.  В редки случаи на гръбната и опашната перка имаме две линии с малки тъмни точици.
Окраската на гърба е сиво/зеленикаво с кафяв оттенък  или  по-тъмно сиво/синьо. По страниците изсветлява до сиво, като над съребрената линия имаме надлъжна редица от тъмни избелели кръгли петна.
Обитава по-тихите места със слаб оток на водите в средното и долно течение на реките и техните притоци. Среща се предимно  пясъчно/кални участъци с умерена воднарастителност, но не и на каменисти дъна. Предпочита около 2-4м. дълбочина на водния стълб.

Храни се с бентоностни организми, малки ракообразни, ларви и какавиди  на насекоми и самите тях.
Размножава се м. Май - Юли.
Живее 5-6 год. и са полови зрели на втората година.

Природозащитен статус: в България: уязвим VU [B1b (i, ii, iii)], ЗБР-II  2002 год.; международен: IUCN [DD], БеК-III, ДХ-II.

Кротушка - Gobio  -  Romanogobio vladykovi


[You must be registered and logged in to see this image.]

Малка  Кротушка  - Romanogobio uranoscopus

[You must be registered and logged in to see this image.]


Order: Cypriniformes
Family: Cyprinidae
Genus: Romanogobio
Species: R. uranoscopus
Binomial name  -  Romanogobio uranoscopus


Малка сладководна риба 8-13 см.от класа на кротушките.
Тя е типична реофилен вид, тоест обитават бързо течащи хладни води.
Срещат се в  горните части на реките и техните малки притоци, с каменисто/песъклив субстрат.
[You must be registered and logged in to see this image.]


Има издължено вретеновидно тяло с издължена глава.Моцуната и е остра, с малка уста, в краищата на която  имаме два дълги мустака, които са тактилни рецептори.
Гръбната перка е една,  с трапецовидна форма и 8 бр. меки лъча. Оцветяването на всички плавници е прозрачно сиво. Само на гръбната и опашна перка имаме две лентички с тъмни петна. По останалите имаме светло кафяв отенък.

Тялото е покрито с дребни люспи. Само по гърлото нямаме и това я отличава от роднините си.
Понякога по дължината на съребрената линия имаме тънка синкава лентичка.
Окраската и е светло сиво/бежаво с по-тъмни малки петна и няколко по-големи в задната част на тялото.

С тези различия, …. по другите си навици и  външен вид си прилича с останалите от своя клас – Кротушки.

Природозащитен статус: в България: застрашен вид ЕN [A1a+3; B1b+2b]; ЗБР- (2002 год.) II.международен:IUCN [DD]; БеК-III; ДХ-II.

Сем. Cobitidae -- Виюнови

--род Cobitis -- Щипоци
---Cobitis elongata -- Голям щипок
---Cobitis peshevi  -- Малък щипок
---Cobitis taenia -- Щипок (Обикновен щипок, Змиорче, Пискал)
--род Misgurnus -- Виюни
---Misgurnus fossilis -- Виюн
--род Nemacheilus -- Гулеши
---Nemacheilus barbatulus -- Гулеш  -https://www.superstock.com/stock-photography/Nemacheilus%20barbatulus
---Nemacheilus breschi (Noemacheilus angorae bureschi) -- Струмски гулеш
--род Sabanejewia (Sabanejwia) -- Щипоци (Балкански)
---Sabanejewia aurata (Sabanejewia balcanica) -- Балкански щипок (Лискур, Лингур)
---Sabanejewia bulgarica -- Дунавски (Български) щипок

Голям щипок  -  Cobitis elongata

[You must be registered and logged in to see this image.]

Малка дънна рибка, с дължина - 7см. мъжките и 16см. женските индивиди.
Тялото е цилиндрично, а главата е продълговата и странично сплескана. Устата е малка и заобиколена с три чифта мустачки. Тялото е почти бяло или светло бежово на цвят и е покрито с надлъжни по-малки или по-големи тъмни шарки.
Обитава умерени до бързо течащи плитки участъци на реки и техните притоци.
Предпочита каменисто/пясъчно дъно с растителност.

Полово зрели са през втората година от живота. Размножаването трае от м.Април до м.Юни, в плитки участъци с каменисто/пясъчно дъно.
През деня е най-вече скрит по дъното, и е активен  през нощта.
Храни се с дребни дънни безгръбначни и растителни остатъци.

Обикновен щипок - Cobitis taenia
Известно още като : - Змиорче, Пискал

[You must be registered and logged in to see this image.]


Дължина до 15 см, тегло до 10 - 15 гр. Разпространение: в почти цяла Европа и Азия до Япония. У нас навсякъде, с изключение на горните течения на реките.
Щипокът е малка, дънна, сладководна риба. Предпочита бавнотечащи и стоящи води с тинесто песъкливо дъно, в което през деня се заравя така, че само главата и опашката му се вижда. Нощем е активна. Храни се с дребни дънни безгръбначни. Понася остър недостиг на разтворен във водата кислород. Живее 3 - 4 години. Полово съзрява на 2 г. Размножава се през април до юни. Расте твърде бавно.
Няма стопанско значение.

Виюн - Misgurnus fossilis -Змиорче


[You must be registered and logged in to see this image.]

Class: Actinopterygii
Order: Cypriniformes
Family: Cobitidae
Genus: Misgurnus
Species: M. fossilis
Binomial name   -   Misgurnus fossilis


Сладководна риба с размери до 40см., средно 15 - 25см.
Тя е най-големия представител на това голямо семейство.
Тялото е продълговато с кръгло сечение. Оцветено е в светло кафяво, с тъмно кафяви надлъжни ленти и линии.
Главата е издължена с малка уста - ниско разположена. На горната челюст имаме шест, а на долната четири мустачета с които намира храната си по дъното. Очите са малки и разположени почти в горната част на главата.
Гръбната перка е една почти в задната част на тялото. Опашката е закръглена с около 15 лъчи.
Тялото е покрито с дребни люспи и покрито със слуз.

Обитава стоящи и бавнотечащи води, с пясъчно или тинесто дъно реки, езера, лагуни, канали и заляти площи при разливи. През деня се крие с коренища, водна растителост или изкопават дупки в грунда и там се крият. Активно търсят храна през нощта. Виюнът е непретенциозен към съдържанието на кислород във водата, защото може да диша и атмосферен въдух. Попаднал в стомаха той се усвоява, а останалите газове се изхвърлят през ануса.
Прекарва Зимата дълбоко заровен в тинята на половин - 1м. дълбочина, изпадайки в зимна летаргия.


Хранят се с бентоносни безгръбначни, ларви, растения и органични отпадъци.
Живеят около 5-7 год., като полово узряват на 2-3-та година.
Размножаването е през м.Април - м.Май.

Защитен вид в почти всички европейски държави, включително и България.

Род Nemacheilus -- Гулеши

Обикновен  Гулеш - Каменарка - Nemacheilus barbatulus  - Barbatula barbatula

Тази риба още не уточнена от Международните организации към кой вид спада.
В последните години, се наложи името Barbatula barbatula, а Nemacheilus barbatulus като негов синоним/заместител.

Според някои клацификации :
                                             
Order: Cypriniformes                                    
Family: Balitoridae
Subfamily: Nemacheilinae
Genus: Nemacheilus  - Hasselt, 1823
Specific name: barbatulus
Scientific name: - Nemacheilus barbatulus

[You must be registered and logged in to see this image.]


Понякога, окраската е по-кафеникава, светла.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Малка,  издължена рибка с почти цилиндрично тяло, леко сплескано в задната си част.
Главата също е издължена, но дорзално сплескана. На устата си има три чифта мустачки, на които има сензори за откриването на потенциалната храна.  Очите са малки и разположени в горната част на черепа.

Тялото е оцветено предимно в жълтеникаво/кафяво-черно с по-тъмни неправилни петна.
Коремът е в светло жълто.
При някои екземпляри окраската е по-светла, кафеникаво/бежово.
Това зависи много от обкръжаващата среда.
Кожата е покрита с дребни люспи и  слой слуз.
Опашната перка има 15-17 меки лъча, закръглена но леко назъбена.

Средната и дължина е около 10-15см., но са измервани и до 18см. Тегло 50 - 150гр.


[You must be registered and logged in to see this image.]

Тя е студенолюбива риба и се чувства добре при t на водата до 18*С.
Среща се в средните и горни течения, а понякога и малки езерца, с чисти води и богати на кислород.
Обитава както спокойни, така и по-бързотечащи участъци на водоема.
Дъното да е песъкливо/чакълесто с водна растителност и подмоли където да се крие през деня.
Активна е на сумрак и нощта, когато си търси храната, състояща се от бентоносни безгръбначни и ларви на насекоми.

Живее около 7 год.
Размножава се през м. Април - Май, при t*  на водата над 10*С.
хайверът е лепкав и се закрепя по растителността и камъните. Охранява се от самеца.

Струмски Гулеш  - Noemacheilus angorae bureschi - или Oxynoemacheilus bureschi


[You must be registered and logged in to see this image.]

Class: Actinopterygii
Order: Cypriniformes
Family: Nemacheilidae
Genus: Oxynoemacheilus
Species: O. bureschi
Binomial name   -   Oxynoemacheilus bureschi

Една от най-малките риби от семейството Виюнови.
Тя е ендемичен вид за басейна на реките Струма, Места в България и р.Вардар в Македония.

На дължина е около 6-10 см.
Тялото е сходно с посестримата си обикновенния Гулеш.
Различава се от всички останали риби от семейството по това, че опашната перка е V.

Устата е долно поставена и има три чифта мустачки. Два на носа и един на устата.
Кожата е покрита с дребни люспи и слой слуз. Съребрената линия достига до основата на опашната перка.
Основният цвят на тялото е червеникаво/кафяво/бежаво  на петна и линии. Гърбът е по-тъмен, а коремът е по-светло бежаво/оранжев цвят.  В основата на опашката имаме тъмна линия/петно.

Предпочитани места на обитание са по-малките реки, потоци и дори малки езерца във водосбора на р.Места и р.Струма. Дъното трябва да е каменисто/ песъкливо и водна повърхност, със слаб  поток при малките и по-силен при възрастните индивиди. През деня се крие, а през нощта е активна и тогава предимно си търси храната. Тя се състои от
бентоносни безгръбначни, ларви на насекоми, хайвера на друби риби и в по-редки случаи с растителни вещества като кремъчни (диатоми) и реснически водорасли.

Живее около 6-7 год.
Размножаването се извършва през м.Април - Юни, при температура на водата по-голяма от 10*С.
Това става на каменист субстрат с течаща вода и богата на Кислород.
Женските хвърлят около 1000 - 3000 яйца, от които след около десетина дена се излюпват малките.

Няма стопанско значение и са обект на ловене като стръв за хищни риби (което е забранено).

Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A3, B2] 2002г. , ЗБР-II; международен: IUCN [LC].  Защитен вид