РИБИТЕ И ДРУГИ ОРГАНИЗМИ В ЧЕРНО МОРЕ

СИНАГРИДА / ЗЪБАР - DENTEX DENTEX



Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Suborder: Percoidei
Superfamily: Percoidea
Family: Sparidae
Genus: Dentex
Species: D. dentex
Binomial name - Dentex dentex (Linnaeus, 1758)



Колегата Мирослав Петков от Варна.



Има странично сплескано овално тяло, покрито с люспи.
Голяма обемиста глава с мощни челюсти, на които отпред има 4-6 бр. големи остри зъби.
Гърбът му е сребрист с кафеникав отенък, а коремната му част е сребрист.
При по-възрастните тялото добива чевеникаво/розов отенък.
На големина женските са по-едри и достигат 70 - 80 см., някои и до 1 - 1.5 м.
На тегло достигат 10 - 20 кг., но са хващани и екземпляри  до 40 кг.

Хранят се с риба, ракообразно, мекотели и червеи.

Обитават каменисто дъно със скални терени, обрасло с водорасли.
Предпочитаната  дълбочина е около 10 - 50 м., но са срещани и на 200м.
През топлото полугодие се навъртат по към брега, но през студеното полугодие се изтегляд на по-дълбокото.
Ареалът и е Източният Атлантик, Средиземно море, Егейско, Мраморно море и по-рядко по южното Черноморие.

По дребните екземпляри образуват неголеми групи, а по-големите са самотници
и се събират само при размножаване.

Лови се с парагади и мрежи.
Риба, високо ценена заради вкусовите си качества.

ЗАРГАНА - Belone Belone






Class: Actinopterygii
Order: Beloniformes
Family: Belonidae
Genus: Belone
Species: B. belone
Binomial name - Belone belone (Linnaeus, 1761)



Зарганата е вероятно една от най-лесна за  идентифициране като риба в морето, поради дългото сребристо  тяло и дълъг с издадени напред зъби клюн. Тя живее в близост до повърхността и скалисти брегове.  Мигрираща, стадна пелагична риба. Храни се малки рибки, ракообразни и червеи.

Достига до 60 - 80 см. дължина. и около 500 гр. тегло. Но обикновено е около  40 -50 см.  
Живее около  8 години., но според някои и до 15 год. Половата му  зрялост настъпва на около 3 година.
Хвърля хайвера си  м. Май - Юни сред крайбрежната  растителност.

По нашето крайбрежие се лови от  пролет до късна есен.
Лови се на спининг с бомбарда и предимно за ем се използва морски/блатен червей.
Риболовът е особено динамичен и емоционален.
Има добри вкусови качества.

УВА/ пясъчница  -  Gymnammodytes cicerelus







Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Ammodytidae
Genus: Gymnammodytes
Species: G. cicerelus
Binomial name - Gymnammodytes cicerelus (Rafinesque, 1810)


Тялото и е тънко, удължено и леко компресирано на двете страни. Устата е голяма хоризонтална.
Гърбът е синьо-зелен на цвят, а тялото е сребристо.
Дължината и достига до 10 -15 см., и дебелина на тялото 1 - 1.5 см.

Местообитава пясъчното дъно където се заравя понякога, но се издига и по-нагоре във водният слой, където търси храната си. Обитава крайбрежните пясъчни дъна, но не повече от 15м. дълбочина.

Храни се с зоопланктон, фитопланктон.
Образува малки пасажчета при предвижването си.

Не представлява интерес за риболов, заради малките си размери.
Но иначе, е идеална стръв/ем  за по-големите риби.

КАРПЕНТЪР, Св. ПЕТЪР, рибата ЗЕВС -  Zeus faber




Class: Actinopterygii
Order: Zeiformes
Family: Zeidae
Genus: Zeus
Species: Z. faber
Binomial name   -  Zeus faber   Linnaeus, 1758


Има три вида от семейството, единият живее в Черно море и то рядко.

Тя е риба с много високо и силно тяло странично сплескано, покрито с люспи, рядко голи.
Съребрена линия е непрекъсната, много извита, паралелно с линията на гърба.
Гърбът е с кафяво-жълт цвят, с жълтеникав страни. Коремът е кафеникаво/сребрист.
От всяка част от тялото си има черно петно, с лилави отражения. Гръбните перки са дълги
Очите са големи и високо разположени. Уста със зъби.

Среща се навсякъде по света. Източната част на Атлантическият океан: Норвегия до Южна Африка, Средиземно и Черно море. Западната част на Тихият океан: Япония, Корея, Австралия и Нова Зеландия. Също известен и в  Индийският океан.
Обитава придънният слой с растителност, от няколко метра  до 150 м.

На дължина обикновено е в границите 30 - 40 см., но достига и до 60см.
Теглото му е около 400гр. - 2 кг. В океаните са хващани екземпляри до 7-8 кг. и дължина 90 см.

Храни се мекотели, риба, ракообразни.
Размножават се в края на зимата - пролетта.
Живеят до около 10 год. Полова зрялост на около 4 години.

Има вкусно месо.
При любителски риболов, хващането е случайност.

ПРИЛЕПАЛО / риба СМУКАЛО - Echeneis naucrates



Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Echeneidae
Genus: Echeneis
Species: E. naucrates
Binomial name   -  Echeneis naucrates   Linnaeus, 1758



Тя има издължено вретеновидно тяло. Тялото и е оцветено в сиво/бял цвят с тъмна издължена ивица по средата на тялото си. Някои екземпляри са изцяло сиви. В горната част над главата си има смукало - орган с който се закрепва за големи риби, плавателни съдове, костенурки, китове и др.Има големи гръдни перки. Добре изразена уста.

На дължина обикновено е около 40 - 60 см., но има екземпляри които достигат и до 100см.
Често срещано тегло е около 300 - 600 грама, но достига и до 1кг.

Храни се с остатъците от храната на своя домакин, паразитите по кожата му, а така също и с малки рибки.
Обитава тропичните и умерени топли води на океани и морета. Включително и южните части на Черно море.
Среща се както в  крайбрежните зони, така и в откритите води.
При свободно плуване, са забелязани край коралови рифове, с дълбочина 10 - 50м.

МОРСКО КОНЧЕ  -   Hippocampus guttulatus


-




Class: Actinopterygii
Order: Gasterosteiformes
Family: Syngnathidae
Genus: Hippocampus
Species: H. guttulatus
Binomial name   -  Hippocampus guttulatus   (G. Cuvier, 1829)


Чудат представител на морската фауна. Окраската варира в различна цветова гама.
Обитава спокойните места от каменистото морското дъно, обрасло с водорасли и водна растителност.


Тялото е защитен от здрав корпус, образуван от костни пръстени и кожни тагове понякога разклонени.
Липсата на тазовите перки, гръдни перки са много малки,  ветрилообразна гръбна перка и малка анална. Опашната перка се преобразувала в истинска опашка, с която се задържа за  дънната флора и предмети. Лош плувец е.Бързите движения на гръбната перка му позволяват да плуват хоризонтално и гръдни перки служат за стабилизиране на плуването.
В Черно море достигат до  10 - 15 см.

Храни се с планктон, но разнообразява менюто си и с малки новоизлюпени рибки.
Мъжките индивиди имат на корема си джобче, в което женските снасят хайвера си.
И самецът ги износва до излюпването, 2-4 седмици.
След излюпването си, малките се грижат сами за себе си.

Не са обект на риболов.

МОРСКА ИГЛА - Syngnathus abaster







Class: Actinopterygii
Order: Syngnathiformes
Family: Syngnathidae
Subfamily: Syngnathinae
Genus: Syngnathus
Species: S. abaster
Binomial name - Syngnathus abaster A. Risso, 1826


Имат дълго източено тяло, покрито с костни шипчета.
Окраската е различна, в зависимост от средата която обитава.

Обича топлите и спокойни части,  от крайбрежието на морето, с много подводна флора.
На дължина достига до около 40 - 60 см.

Хранят се с планктон, дребни микроорганизми и дори с ларви на рибки.
Размножават се от м. Май - м. Август.
И те, се грижат за отглеждането на малките.

Не са обект на риболов.

Видове  раци


рак Пагур  - Cancer pagurus





Раци с тежка, овална форма на тялото. Лесно се отличават от другите видове със своите  масивни щипки.
Те са червеникаво-кафяв цвят, с много голяма ширина. Като големината черупката достига до 25 см, въпреки че обикновено са до 15 см.

Обитават различен вид грунд, с дулбочина 20 - 30 м, в океаните до 50 м.
Оплоденият  през м.Ноеври хайвер, се носи под опашната перка на женската. Излюпването става през лятото.

Използват се за храна, деликатес са.

ОМАР - - Homarus gammarus





Най-големият рак в Черно море, обитаващ предимно южните части /около Босфора/.
През 20-те - 40-те години на XX век са се срещали и по българското крайбрежие.
Сега са рядкост за цялото море.

Обикновено е голям 25 - 40 см.- (черноморските), но се срещат и индивиди  до 60см.
Теглото им варира в границите 0.500 - 2 кг. Хващани са и с тегло до 4 - 5 кг.

Цветът му е кафеникаво/синкаво, страничните и коремни страни са мраморни в охра, на антените са оранжеви.
Хитиновата обвивка е гладка. Има големи и мощни щипки.


Храни се с различни безгръбначни  като раци, мекотели, морски таралежи, морски звезди и червеи ,
но също така понякога и с риби, растения и мърша.

Чифтосването се извършва през летните месеци, но женската носи оплоденият хайвер около една година.

Те предпочитат твърди дъна, като скали или твърда кал. Живеят в дупки или пукнатини и излизат през нощта, за да се хранят. Обитават предимно 10 - 50 м. дълбочина.

РАК ПЛУВЕЦ - Portumnus latipes





Черупката е с форма на сърце, гръбната хитинова повърхността е гладка.
Петият чифт крака са плоски и приличат на гребла, с които плуват - използвайки ги като плавници.
Окраската им е предимно златисто/бежава, но може да бъде и в други разцветки, според цвета на пясъка.
Обитават дъна с пясъчно покритие и водорасли, от най-плитките зони до към 30м.
Обича да се заравя частично в грунда, но сущо така е и сравнително добър плувец.

На големина достига 3 - 4 см.
Размножава се през лятото.

Не са обект на риболов.

МРАМОРЕН РАК - Pachygrapsus marmoratus




Той е виолетово-кафяв до почти черен на цвят, с петна на жълто-кафяво. Черупката е почти квадратна и леко по-широка, отколкото дълга. Щипките му са големи и леко неравни по големина.
Достига до 3 - 4 см. дължина.

Обитава  всякакви  терени от морското дъно., но предпочита каменисто/скалните.
Живеят около 4 години. Полово озряват на втората. Размножават се през лятото,
когато температурата на водата е повече от 16* - 17* С.

Не представлява интерес за любителският риболов.


         

  СИН АМЕРИКАНСИ РАК - Callinectes sapidus





Пришълец от американското крайбрежие на Атлантика.
Главното им местообитание е западният Атлантик. Но се срещат и в крайбрежието на западна Европа, западната част на Тихият океан, Средиземно море, а сега и в Черно море.

Румънски и български учени смятат че е пренесен с баластните води от корабите.
Във водите на Черно море се е установил около началото на 2000 година. Добре се аклиматизирал и развива.

Той  е десетокрако ракообразно на семейството Portunidae, която включва плуващи раци.
Това е лесно да бъдат идентифицирани по цвета на купето, което по принцип е светло синьо по предната част, особено по протежение на щипките и краката. Останалата част от тялото е затъмнена маслиново кафяв цвят.
Петата двойки крака са с формата на гребло и са адаптирани за плуване.

Върховете на щипките им е чевеникав при женските  и  син при мъжките.

Често се срещат в плитките крайбрежни води .
Широчината на черупката е, около 10 - 15 см., но са срещани  екземпляри и до 25 см.

Понасят и по-слаба соленост на водата и затова могат да бъдат срещнати и в устията на реките,
вливащи се в морето.
Обитават предимно по-дълбоките води около 10 - 40м дълбочина. Дъното да е каменисто и с много растителност.

Те са всеядни.
Чифтосването става м. Май  -  м.Ноември.
Хайверът се носи под корема на майката оплоден и се хвърля  от 3 - 9 месеца след оплождането.
Половата зрялост при женските е около втората година.

Имат нежно и вкусно месо.

РАК ПАЯК -  Macropodia rostrata

    представител на местната флора.






Този паяк е един от най-малките на 2 см на тялото и е с триъгълна черупка.
Крайниците са дълги и тънки, всъщност вторият чифт са три пъти дължината на тялото.
Тялото е жълтеникаво-кафяв.  Но понеже има навика да дегезира той се накичва с водорасли и гъби
и добива други разцветки.

Обитава каменисти дъна с много растителност, срещан е на дълбочина  до 10 - 20м.
Храни се с водорасли и низши гъби.

РАК ЗИДАР, КАМЕНЕН РАК - Eriphia verrucosa - местен вид





Горната част на корпуса е светло-кафяв, отдоло жълто-бяло.
Може да е и с тъмносив цвят на малки тъмни точици.
По тялото му може да има и космици. Понякога е домакин и на морски жълъди и анемонии по черупката му.

Дължината му достига до 7см, и широчина до 9см.
Обитава крайбрежната приливна зона, но се среща и до дълбочина от 30м.
Предпочита смесени каменисто/песъкливо дъно, с водорасли и дупки.
Рразмножителен период от м. Май - м.Август.

Храни се мъртви животни, мекотели и червеии, предимно нощем.

Този рак няма да пропуснете първата възможност да Ви захванете с щипките, при самоотбрана.

Има хубаво месо и обект на лов.

РАК ОТШЕЛНИК - Diogenes pugilator





Друг представител на този вид раци.
Имат меко тяло и затова си избират за къщичка всякакви видове черупки от  охлюви, за да живеят в тях.
Очите са издължени.
Големи са около 3см.
Щипките им са асеметрични, тоес едната е по-голяма от другата.
Срещат се обикновено в приливната зона на крайбрежието ( 0 - 10м.), но са срещани и до 35м. дълбочина.
Предпочитат песъкливо/глинесто дъно.
Хранят се мъртви организми.

Не представляват интерес, за риболова и консумация.

Вид -АСТАХУС,  КЕНЕВИР  - Upogebia   pusilla






Class: Malacostraca
Order: Decapoda
Family: Upogebiidae
Genus: Upogebia  Borradaile, 1903
Binomial name - Upogebia   pusilla




Малко раче със светло/бежав  цвят. Но може да мени разцветката си, в зависимост от околната среда.
На дължина достига 4 - 6 см.
Обитава песъкливо/тинесто дъно в морето или лиманите. Там то си прави дупки които обитава.
Храни се с мъртва органична материя, предимно нощем.
Размножават се през лятото.

Отделя специфична миризма, особено привлекателна за рибите
и затова са отлична стръв при риболов на дънна риба.

Не се използва за храна от хората.
----------------------------------------------------------------------------------------------------

ВИД Callianassa subterranea




Друг вид малко раче. При него едната щипка е по-голяма. Достига 4 - 5 см.
На цвят е бежаво/кафеникаво.
Живее на пясъчно/глинесто  дъно, където си копае дупки.
Храни се детрит, плактон. Живее около 3 - 4 год.

Става за стръв при риболов. Не се използва за храна.

СКАРИДИ -  Crangon crangon    



Обитава предимно пясъчното дъно с водорасли, частично заровени. На дълбочина 3 - 15 м.
Достига около 4 - 8 см. дължина.
Храни се с умрели риби и малки микроорганизми.
Живеят около 4 - 5 год.

================================================================

Скарида от семейството Palaemonidae




Обитават предимно пясъчно/глинесто дъно с водорасли.
Достига средно 7 - 9 см., но се срещат /в океаните/ и до 15 см.
Живеят около 3-5 год.

Храни се с отпадъците от храната на рибите, мъртви риби и  малки микроорганозми.
Една от малкото видове скариди, които се използват за  ядене.
===============================================================

Семейство Hippolytidae




За разлика от други скариди тя обитава скалисти дъна с водорасли, където се крие в дупки или навеси.
Храни се с отпадъци от храната на рибите, умрели морски риби и животни.
Достигат до 4 - 5 см.
Живеят 3-4 год.

====================================================================

      ЗЕЛЕНА, ТРЕВНА СКАРИДА - Pandalus latirostris





Пришелец от японското крайбрежие.
Пренесена и развъдена в началото на 60-те години на XX- ят век, по руското крайбрежие на Черно море.
От там се разпространила и по украинското и румънско крайбрежие.

На цвят е зеленикава с надлъжни светли ивици.
Достига до 12-14 см, и тегло 13-14 гр.

Предпочита песъкливо/глинесто  дъно, с водна растителност и водорасли, до около 10 - 15м. дълбочина.

Хранят се планктон, бентоносни микроорганизми.
Размножават се през лятото, при температура на водата 18* - 25*. Имат висока плодовитост.


Месото им притежава високи вкусови качества. Обект са на лов.


===================================================================

 Marsupenaeus cf. japonicus




Друг вид пришълец от японското море.
Пуснат за размножаване по руското крайбрежие и от там се разпространява и в останалата част на морето.
Разпространена е и в Средиземно море.

Обитават песъкливо/глинесто дъно, до дълбочина 20 - 40м.
Хранят се бентоноси микроорганизми, а понякога и с мърша.
На цвят са бежаво/кафеникави или  прозрачно/сиви,  с напречни тъмни ивици.
На дължина са обикновено 10 - 15 см., но достигат и до 25см.
Размножава се през лятото.

Имат вкусно месо и са обект на лов.



=================================================================

Всички по-горе изброените видове скариди, са добър ем при риболов, на някои видове риби.
По-големите стават за ядене /деликатес/.

МОРСКИ ЧЕРВЕЙ  - Nereis diversicolor




Вид червей, приспособил се да живее във крайбрежната водна среда на моретата, езерата и лиманите.
Обитава песъкливи, глинести или торфени наносни почви. Живее зарит прокопавайки си тунели.

На дължина варира от 2-3 см.  до 1-2 м. По нашето черноморско крайбрежие обикновено е дълъг 8 - 13 см.
Има издължено меко тяло, съставено от седименти. Диша със специални хриле,
които се намират зад главата и по тялото.

От двете страни на тялото си има четинки, които не са крака,а вид нишки.
С тях се предвижват в тунелите си, или си плуват.

Хранят се разграждайки мъртвата органична материя, в обкръжаващата ги среда.

Чудесна стръв за риболов на много морски риби.

Корабен червей - Teredo navalis









Мекотело с формата на червей и достига дължина 25-55 см. Заселва се във всяко плаващо в морето парче дърво. Яде дървесина и пробива дупки в нея. Раковината е намалила размерите си до калпаче-свредел върху предния край на тялото, с който червеят пробива дървото.
Храни се както с дървесина а така също и с планктон, чрез пипалцата си които излизат на открито. Тези сифони освен за хранене се използват и за дишане.

РАПАН - Rapana venosa




Коремоног хищен охлюв. Хитиновата му черупка е предимно от калций и е много здрава.
Пришълец от Тихият океан в началото на 50-те години на XX век., в акваторията на Черно море.
Поради липсата на естествени врагова /морска звезда/  се разпространява много.
Смята се, че е главната причина за голямото намаление на популацията на морската мида.
Имат голяма пригодност към солеността на водата и температурата. Активни са при Т  4* - 27* С.

Храни се с миди и раци.





Външният цвят варира от сиво до червеникаво-кафяв, тъмно кафяви тирета по спиралата ребра
Обикновено са големи около 10 - 17 см.
Живеят около 10 год. и са полово зрели на втората година.
Посещават както пясъчното дъно, така и скалните участъци заради мидите с които се храни.

Размножава се яйца които се изхвърлят на порци и приличат на гроздове през лятото / 200 - 800 бр./



Обект са на събиране от леководолази и тралове, заради месото им.
Голяма част от продукцията се изнася в източните страни.

МОРСКИ ОХЛЮВИ

Китайска шапка   -  Calyptraea Chinensis 




==========================================================================================================================================

Охлюви от вида - Gibbula divaricata,   (Gibbula albida)                  





Вид малък охлюв обитаващ водите на Средиземно, Егейско, Мраморно и Черно море.
Принадлежът към класа Gastropoda, реда и семейството Trochidae. Родът е Gibbula.
Оцветен е смесено с почти всички цветове на дъгата.
Черупката е около 23 мм на  19 мм. и има формата на конус и разполага с шест  извивки.

Живеят предимно по скални участъци, смесени с малки песъкливи градинки.
Срещат се и до 15 - 20 м. дълбочина, но обитават предимно плитките участъци покрай брега.
Хранят се с водорасли.

----------------------------------------------------------------------------------------------------

Охлюв от вида  - Cyclope Risso donovani






Малки охлювчета  с големина 5 - 12 мм. Черупката е сплескана отгоре, с плоско дъно и е много твърда.
Оцветяването им е шарено.
Хранят се с водорасли.

ЧЕРНА МИДА   -   Mytilus edulis




Има неправилна триъгълна форма. Нежното тяло е покрито  от твърда хитинова черупка.
Цветовата и гама е предимно черно - синьо, но понякога имаме и комбинации и с кафеникаво/ сиви.
Обикновено са дълги 8 - 10 см., но се срещат и до 15 см.
Мидите достигат полова зрялост при навършване на 1,5 г и живеят 10 – 15 год.

Обитават скалисти и каменисти дъна, за които се закрепват. Срещат се и до дълбочина 50 - 60 м.
Храни се с планктон и органични частици в суспензия.като филтрира морската вода.  

По тази причина натрупва вредни хим. елементи, на места замърсени от човешката дейност.
Затова избягвайте консумацията на миди, от такива места.


Употребяват се за храна от човека по всякакъв начин.
Добър ем/стръв са за някои риби, при риболов.

=========================================================================

КАФЯВА МИДА - Mytilaster lineatus





На цвят е кафеникав. Има почти триъгулна форма, но с по-голяма извивка.
Обикновено са 7 -8 см., но достигат и до 12-15 см.
Храни се с плантон, филтирайки морската вода.
Обитава скалисто дъно, където и се запрепя неподвижно.

Годни за консумиране.

=========================================================================

СТРИДА  - Ostreidae







Стридата е (неподвижно) мекотело, което често се среща прилепнало върху подводни отломки, водорасли и пристанищни стени по целия свят. Стридите са двучерупчести мекотели от хитинова обвивка, предимно от калций.
Живеят в солената вода на океани и морета по целия свят, но  по-често се срещат в повече райони с умерен климат, където плитчините са по-богати на хранителни вещества.
Хранят се с планктон, филтрирайки морската вода.

Стридите имат различни методи за възпроизвеждане. , като някои стриди /видове/ са хермафродити, а някои имат отделни пола. Женската стрида изхвърля  милиони яйца във водата, където оплождане се случва отвън. Това става през летните месеци.

Те  са разделени в четири отделни групи:
1.  Истински стриди (тези, които се ядат от хора)
2.  Перла стриди (производство на перли)
3.  Трънливи стриди (известен също като бодливи стриди)
4.  Ездитни стриди (имат много тънки черупки)

МИДА КАМЪКОПРОБИВАЧ – Pholas dactylus










Има издължена черупка 15 - 18 см.
Обитава отвори в широка гама от субстрати, включително различни меки скали,
като варовик и пясъчник, глина, торф. Там тя прави дупки, в които се настанява.


Черупката е с бял или сив цвят, жълтеникав и често обезцветени.
Има мускулет крак, с който се придвижва.
Храни се с планктон.

Казват, че е ядлива мида.

МИДА БРЪСНАЧ , още Дяволски нокът- Razor Clam








Около 100 вида са по целия свят, 13 от тези във водите на Северна Америка. Тънки, издължени черупки които са оцветени в кафеникаво,  зеленикаво, бяло с гладка повърхност. Дължина им варира от 10 – 18 см.

Живеят на пясъчното дъно, където се и заравят, до дълбочина 10 -15 м.
Основната храна за бръснач миди са микроскопични диатомеи.  Това е  малки едноклетъчни водорасли.

Chamelea gallina










Средно големи двучерупчести миди.
Черупката е извън бяла или кремава на цвят, и често тонирани бледо жълт. Може да има многобройни, много фин кестеняви или розово ивици.
Обитават песъкливо/глинесто дъно където се зариват. Но се предвижват с коремният си мускул.
Срещани са до 50м. дълбочина.
Достигат до около 4 см.

Храни се с  вдишване на вода която влиза в сифон, преминава през хрилете където се филтрира за да запази храна под формата на органични частици и планктон.
Възпроизвеждащият репродуктивен цикъл започва през пролетта и продължава до края на лятото. Половете са разделени , мъжки - женски.

Ядлива мида.