РИБИТЕ И ДРУГИ ОРГАНИЗМИ В ЧЕРНО МОРЕ

МИДА -Flexopecten ponticus





Class: Bivalvia
Order: Ostreoida
Suborder: Pectinina
Superfamily: Pectinoidea
Family: Pectinidae
Genus: Flexopecten
Species: F. glaber
Binomial name  -  Flexopecten glaber ponticus  (Linnaeus, 1758)





Черупката е заобленa, леко гребеновидна.
На горният ляв клапан по-изпъкнала, с почти равни уши.
Оцветена е  в  цвят от бяло, розово или жълто до червено и кафяво.
Дължината и е около 5 - 6 см., а широка около 15 мм.

Обитава пясъкливо дъно, до дълбочина около 50 м.
Може да се движи, чрез отваряне и затваряне на черупките.
Тоест, на реактивна тяга. Скокът може да достигне 0.5м.

Хранят се планктон, детрид, но също така са и хишници - нападат и други малки миди.
За един час филтрират около 3 - 5 л. вода.

Имат добри вкусови качества.

ПЯСЪЧНИ МИДИ

Venus gallina



Polititapes aurea



Gouldia minima





Lucinella divaricata





Lentidium mediterraneum






Асиметрична скафарка - Scapharca inaecquvalis
Достига големина 8 см. Много древна мида с родина Индокитайско море. В Черно море се наблюдава от 60-те години на ХХ век.


Зелена сърцевидна мида - Cerastoderma glaucum
Достига големина 4 см.


Изпъкнала сърцевидна мида - Parvicardium exiguum
Достига големина 8 см. Много рядка в Черно море.


Червеникав питар - Pitar rudis
Достига големина 2 см. Един от основните обитатели на пясъците на дълбочина повече от 10 м.



Триъгълна спизула - Spisula triangula
Достига големина 2,5 см. Обичаен вид на пясъчното дъно.



  Пясъчна мия - Mya arenaria
Достига големина 10 см.
Родината й е Атлантическият океан. В Черно море се наблюдава от 60-те години на ХХ век.



Фасулоподобна модиола - Modiolus phaseolinus
Достига големина 4 см и вероятно е най-многобройна в Черно море. Цялото морско дъно е покрито с нейни черупки. Живее на дълбочина повече от 25 м.



http://xn----7sbaa0a5bdmfo.xn--p1ai/more17.html

Mya arenaria

Инвазивен вид в Черно море.

Class: Bivalvia
Order: Myoida
Family: Myidae
Genus: Mya
Species: M. arenaria
Binomial name  -  Mya arenaria  Linnaeus, 1758





===========================================

Gari depressa

Klasse: Bivalvia
Orde: Veneroida
Familie: Psammobiidae
Geslacht: Gari
Soort  -  Gari depressa   (Pennant, 1777)








=========             ===========                ==========                  

Gari amethysta

Klasse: Bivalvia
Onderklasse: Heterodonta
Orde: Veneroida
Superfamilie: Tellinoidea
Familie - Psammobiidae
Soort - Gari amethysta Fleming, 1828








=========           ==========                  ===========             ==========             ===

Gari tellinella

Klasse: Bivalvia
Onderklasse: Heterodonta
Order: Veneroida
Superfamilie: Tellinoidea
Familie - Psammobiidae
Binomial name : - Gari tellinella



На дължина до 30-40мм.

------------              -----------                  --------------                  ---

Donax trunculus

Class: Bivalvia
Order: Veneroida
Family: Donacidae
Genus: Donax
Species: D. trunculus
Binomial name   -  Donax trunculus






---------              ------------            --------------                  ----------

Tellina compressa

Klasse: Bivalvia
Orde: Veneroida
Familie: Tellinidae
Geslacht: Tellina
Soort/Binomial name : - Tellina compressa Brocchi, 1814






---------             ----------             ------------                 --------------                  ----

Donax vittatus

Class: Bivalvia
Order: Veneroida
Family: Donacidae
Genus: Donax
Species: D. vittatus
Binomial name - Donax vittatus (da Costa, 1778)



Дълги 30-35мм.


Всички миди от разред = Veneroida = са :

Достигат  2 - 8 см. Елепсовидна черупка, почти триъгълна, гладка. Отвътре повечето са със син отенък.
Обитават плитките части на песъкливото дъно до 10 - 15 м. дълбочина.
Срещат се в Атлантическият океан, Средиземно, Егейско, Мраморно и Черно море.

Хранят се с мъртви органични вещетва в суспензия, или чрез филтриране на водата за планктон.

Възпроизвеждането е еднополово, с външни оплождане. Яйцата, при люпене, после ларви с генерира в течение на времето. С развитието на черупката,  те станат бентосни / спускат се на дъното/.

Годни са за ядене. Но трябва да са от екологично чисти район

http://blacksea-education.ru/bivalvia.shtml

Морски  охлюви :

Nassarius incrassatus




Class: Gastropoda
(unranked): clade Caenogastropoda
clade Hypsogastropoda
clade Neogastropoda
Superfamily: Buccinoidea
Family: Nassariidae
Subfamily: Nassariinae
Genus: Nassarius
Species: N. incrassatus
Binomial name  -  Nassarius incrassatus   (Ström, 1768)


Обитава целия соленоводен световен океан на дълбочина   2 - 20м.
На дължина са 10 - 16 мм.
Цветът на черупката е изключително променлива, с различни комбинации от кафяв, черен, жълтеникави или оранжеви нюанси, най-често с по-блед лента.

Raphitoma linearis




Class: Gastropoda
(unranked): clade Caenogastropoda
clade Hypsogastropoda
clade Neogastropoda
Superfamily: Conoidea
Family: Raphitomidae
Genus: Raphitoma
Species: R. linearis
Binomial name - Raphitoma linearis (Montagu, 1803)

Дълги 8 - 12 мм.

МЕДУЗИ

БЕЛОДРОБНА МЕДУЗА - Rhizostoma pulmo



Class: Scyphozoa
Order: Rhizostomae
Family: Rhizostomatidae
Genus: Rhizostoma
Species: R. pulmo
Binomial name   -  Rhizostoma pulmo   Macri, 1778


Медузите са безгръбначни животни от тип мешести, обитаващи солените води.
Имат тяло подобно на диск, по ръба на който са разположени пипала. Медузата се придвижва, като периодично свива и отпуска тялото си. Достигат до 40 - 60 см. диаметърът.

Нервната система на медузите им позволява да усещат и да реагират бързо на външни дразнения, като светлина и миризми.
Хранят се със зоопланктон или малки рибки.

В морето трябва да се избягват, защото изпускат отрова която дразни кожата .
При допир с копривните клетки на пипалата ѝ от тях изтича парлива течност, която предизвиква парене, възпаление, а попаднала например в устната лигавица или в очите, може да причини сериозни поражения.        .


Контактът с медузите води до образуване на болезнено зачервяване, но то е опасно само при алергия  към тези животни.
Преди всичко не бива да се чешете. Облейте мястото с морска вода, без да търкате кожата, покрийте го с пясък и го оставете да изсъхне. После махнете пясъка с парче картон, така че да остържете останалите инфектирани епителни клетки. Изплакнете и намажете с антисептичен крем.

МЕДУЗА ЛУНА - Aurelia aurita




Class: Scyphozoa
Order: Semaeostomeae
Family: Ulmaridae
Genus: Aurelia
Species: A. aurita
Binomial name - Aurelia aurita Linnaeus, 1758



Медузи достигащи до 15 - 35 см. диаметъра.
Тялото и е млечнобяло, полупрозрачно, с множество радиални канали, които започват от центъра на диска и се насочват към периферията. В центъра се намира устното отверстие. По ръба на тялото с форма на чадър има множество ресни – пипала.
Храви се със зоопланктон.

Нейните парливи клетки само парализират жертвата, и не са опасни за човека.

АМЕРИКАНСКА ГРЕБЕНОВИДНА МЕДУЗА - Mnemiopsis leidyi



Class: Tentaculata
Order: Lobata
Family: Bolinopsidae
Genus: Mnemiopsis
Agassiz, 1860
Species: M. leidyi
Binomial name - Mnemiopsis leidyi A. Agassiz, 1865


Нов инвазивен вид медуза, в Черно и Азовско море.
Появила се в началото на 80-те години на XX век в нашите води.
Предполага се, че е внесена чрез баластните води на корабите и разпространила се бързо, заради липсата на естествени врагове и увеличената замърсеност на Черно море.
Нощно време / по тъмно/ тя свети. Защото в тялото си има светоотделящи клетки.

Достига до 10 - 15 см. дължина.

Тя е хищтна и се храни с яйцата и личинките на рибите, зоопланктон и дребни рибки и малки ракообразни.
Голям конкурент на планктоноядните видове риба, а от там и оказва голямо негативно отношение към популацията на рибата в морето.


По медузата са открити полипи, които са паразити по нея.
И комбинацията - парливи клетки по пипалата на медузата + полипите е : - опарване при допир с нея и няколко дневни обриви по тялото на хората.

Beroe ovata



Class: Nuda
Order: Beroida
Family: Beroidae
Genus: Beroe ovata - Gronov, 1760

Друг вид медуза, настанила се във водите на Черно море в края на 90-те години на XX век.
Разпространена е предимно в Атлантическият океан, а от там и в Средиземно море и прилежащите му морета.
Не се изключва и вероятността да е пренесена и с баластните води на корабите.

Особеното при нея е, че се храни с АМЕРИКАНСКА ГРЕБЕНОВИДНА МЕДУЗА -Mnemiopsis leidyi, която чувствително наруши баланса на планктоноядните риби в нашето море. Тоест, появата и ще е от полза за екологичното равновесие в Черно море.

Това е добрата новина, но не се знае дали няма да унищожава и местните видове медузи.

На дължина достигат 15см. и широчина около 7см.
На цвят са кремави до червеникаво-кафяви.
Тялото и има форма на камбана, без пипала, но по тялото си има малки реснички.

Храни се предимно с вредната медуза Mnemiopsis leidyi ,  като я поглъща цялата.
На тялото си има няколко ребра, на които имаме стотици реснички които светят на тъмно.

Разред  Анемонии :


АКТИНИЯ -Actinia equina




Тука е с прибрани пипала.


Class: Anthozoa
Subclass: Hexacorallia
Order: Actiniaria
Family: Actiniidae
Genus: Actinia
Species: A. equina
Binomial name   -  Actinia equina   (Linnaeus, 1758)



Тя е член от семейството на Actinarian,които наброяват  около 800 вида.
Имат меко тяло, без варовити скелети. Оцветени са в червено, кафеникаво, зеленикаво/сиво.
Като цяло са самотници, но се срещат и на малки групички.
Обитават скали, камъни и много рядко се срещат и на пясъчно дъно. Там та се закрепват неподвижно и  рядко се преместват.  
Хабитатът им е предимно в крайбрежните води, даже понякога са срещани и на сушата при отлив.
Максималната дълбочина на която са срещани, е около 20м.

Като цяло се състои от 3 части : Тяло, пипала и глава/крак. Притежава 192 бр. пипала,в 6 редички.
На пипалата си има копривни клетки, с които изхвърля парализиращи токсини.
Така те служат за отбрана и хващане на плячката.
Храни се с мекотели, малки безгръначни, червеи и малки рибки.
Много рядко и то предимно в ранна възрас, се хранят и с плактон.

Размножаването става по полов или безполов път.
При половият, мъжкият опложда женската яйцеклетка /директно/.
При безполовият начин, става чрез вегетативен растеж / ексцизия/.
Малките са живородни.

При контакт с Актинията от този вид , човек може само да се опари и да получи неприятни обривания.
Те са предимно нощни животни и  тогава се отварят най-често .
Прекрастни са за гледане.

Актиния КОСА - Actinothoe clavata






Klasse: Anthozoa
Onderklasse: Zoantharia
Orde: Actinaria
Familie: Sagartiidae
Geslacht: Actinothoe
Soort : - Actinothoe clavata (Ilmoni, 1830)


Произход и обитание: Черно море, Средиземно море, Атлантическия океан, Северно море .
Среща се в крайбрежните зони с каменисто или глинесто/утаечно дъно, но и на дълбочина до 20м.
Може да стои залепено за твърда субстанция, но може да се зарие и в дъното.


Има тяло, залепящ крак и пипала с парливи клетки.
На дължина достига до 12-13 см.
Храни се с малки ракообразни, зоопланктон, ларви на рибки.

Пясъчна анемония - Cerianthus solidarius




Този организъм е от рода на актиниите.
Лишено е от скелет. Нежното му тяло се предпазва от кожоподобна обвивка. Притежава много пипала с които се отбранява в някои случай. Иначе при опасност прибира пипалата си и скрива тялото си в постилащият грунд.
Предпочита тихи места, без водни течения и прибои. Срещано е на дълбочина 10 - 50м., с пясъчно/тинесто дъно.

Разпространено е в Атлантика, Червено - Средиземно - Егейско - Черно море.

Тялото му е дълго около 15 - 30см.
Храни се чрез филтриране на морската вода, за планктон.

Изкопава си дупка в дъното и се настанява там. Може да се движи, въпреки че предпочита да стои неподвижно.

МОРСКИ ЖЪЛЪД - Balanus improvisus, B. eburneus и Chthamalus







Class: Maxillopoda
Infraclass: Cirripedia
Order: Sessilia
Family: Balanidae
Genus: Amphibalanus
Species: A. improvisus
Binomial name - Amphibalanus improvisus





Не е известно от къде е дошъл, но то е колонизирало много части на океаните и моретата по света.
Но големина достига до 20мм.
Храни се с фитопланктон.
Живее около 7 години.Хемафродити са.
Издържа на температура на водата в границите, от -2* до + 35*.

Прилепва се към скали, камъни, черупките на миди и раци, кейови стени, по дъното на плавателни съдове.
Залепя се за главата си, а от горната /видима/ част са тялото и пипалцата.
Обитава предимно соленоводни басейни, но се среща и в сладководни.
Популацията е най-голяма в зоната на прибоя, от брега до 4м. Но също така се срещат и до дълбочина 10м.

Сем. Изоподи -морски щипалки





Isopods са подобни на амфиподи липсва им черупката, сплескано издължено тяло.     с. Терминалът коремна придатъци са уголемени, В isopods са малки (повечето от тях са по-малко от 20 мм – 40мм. на дължина), но се срещат и гиганти - до 40см. Повечето от тях са морски, но някои живеят  и в прясна вода и наземни. Морската форма живеят  под камъните или сред водораслите.  

Те се хранят с мърша или са всеядни., а някои са паразитни на рибата или други ракообразни.
Оцветени са в : черно, сиво, кафяво, зеленикаво.

Тези животни са важни? Да, те са мършояди и са  важни за поддържане на общото здравословно състояние на екосистемите, и по-специално чрез почистване на мъртва материя.
Срещат се до 15 – 20м дълбочина, но преобладават в плитките крайбрежни води.

Изопод  - Saduria entomon

-


Хищна изопода която достигат до 8см.
Има голямо елепсовидно тяло с малка глава. на нея има два чифта антени (обоняние) и малки очи.
Тялото е покрито със седименти/плочки, като на гърба са 7 бр. а на корема 4.
Краката са седем чифта.
Слаб плувец и затова се задържа на дъното.
Храни се с малки бентоносни организми, червеи, като не се отказва и от мърша.
В Черно море е инвазивен вид от по-северните морета и затова обича по-студената вода.

Dikerogammarus villosus



Class: Malacostraca
Order: Amphipoda
Family: Gammaridae
Genus: Dikerogammarus
Species: D. villosus
Binomial name   -  Dikerogammarus villosus


Особенно опасен вид в Черно море и някои реки от водосбора му.
На дължина достига 25-30мм.
Храни се както с мърша, бентоносни организми, скариди, така и с  хайвера  и малките на рибите и другите водни организми.
Размножителният период е от м.Март до Октомври. Женската снася до 160 яйца . За разлика от местните амфиподи развитието на яйца е относително бързо. След четири до осем седмици, амфиподи  са полово зрели. Могат да имат до три поколения на година.

Със своето агресивно поведение може да нанесе големи щети при възпроизводството на рибите и другите водни организми.

http://www.reabic.net/dss_blackseabasin/EarlyWarning.aspx

Амфипод  -  Pontogammarus robustoides




Class: Malacostraca
Order: Amphipoda
Family: Pontogammaridae
Subfamily:
Genus: Pontogammarus
Species: Pontogammarus robustoides


На дължина достига 15 - 20мм.
Обитава водния слой от 1 - 15м дълбочина. Среща се на всякакъв дънен субстрат.
Видът е всеяден; храната му е мъртва органична материя от растителен и животински, дребни малки безгръбначни и риби.
Размножава се м.Март - Септември и може да има по три поколения на година.

Този вид е важен източник на храна за рибата.

Азовската тюлка   -  (Clupeonella cultriventris)
известна е още като Азовска цаца, шроти, килка.










 Тя е малка рибка с размери 10-17см. И е от  вид лъчеперка от семейство Селдови (Clupeidae).
Тялото и е сребристо със  сребристосиви везни. Гърбът и е оцветен в сиво/зеленикав цвят. За разлика от близкия си роднина черноморската цаца/трицона (Sprattus sprattus) тялото и е много по широко (по вертикала). В Каспийско море е разпространена Clupeonella  cultriventris  caspia, като двата вида са събрани в един вид с малки различия във външния вид на тялото (перките).
Обитава предимно Азовско море и северните/северозападни части на Черно море. Но също така се среща епизодично и в останалите части.
Предпочита крайбрежните зони на морето и крайбрежните езера,с по-малка соленост на водата. През размножителния период навлиза навътре (до 30 – 70км.) по течението на големите реки ( Дунав, Днестър, Днепър, Южен Буг, Дон ). След хвърлянето на хайвера ( м.Април – м.Юни,  при t*С на водата 15-20*С) се връща в морето и се среща на дълбочина 5 – 50м.
Храни се с плактон и веслоноги рачета.
Живее около 5 години.
Тя е пелагичен/анадромен вид ( понтийски реликти ) със стопанско значение предимно в Азовско море.

Перкарина — Percarina demidoffii










Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Percidae
Genus: Percarina
Species: P. demidoffii
Binomial name - Percarina demidoffii - Nordmann, 1840



Малка рибка 6-10см. от рода костурови.


Има овална форма тяло, високо и странично компресирано, с максимална височина в основата на гръбната перка. Голяма и здрава глава. Зад главата имат пори които отделят слузеста течност.
Дължина на муцуната е равна или малко по-висока от  окото, с триъгълна форма при страничен изглед.
Леко изразена гръбната гърбица. Уста в крайна позиция, с голямо отваряне.
Големи очи, които не се подават извън профила гръбната част на главата.
Тялото е гладко, полупрозрачно и може да видят вътрешните органи. Като цяло изглежда, млечено бежаво, без тъмни меланофори, но с 8 до 9 кръгли сиви петна или с неправилна форма под основата на гръбната перка. Плавници с меки полупрозрачни мембрани.


Обитава северозападната част на Черно море и в устията на реките и крайбрежните езера на Днестър, Южен Буг и Днепър. През 1986 г., тя също се открива в делтата на Дунав (Румъния). Но навлиза и в бракичните крайбрежни зони със соленост до 8%. Тя  реликтен вид за нашето море.
Предпочита слоя близо до дъното на водоема. Храни се с  планктонни и бентосни безгръбначни, като например ракообразни и амфиподи, червеи, насекоми и техните ларви, мекотели и малки рибки.  
Живее около 4-5 години, но още на втората година са полово зрели. Размножаването е  през май-юни, когато температурата на водата достига до 24-25 ° C около 3000 бр. на индивид.

Не представлява интерес за любителски риболов.


Поради повишаване солеността на Черно море са застрашени люпилните площи на вида.
Според  - IUCN Red List (Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси) (NT, почти застрашен).

Кеслеровото калканче -  Arnoglossus kessleri







тип: Chordata Хордови
клас: Actinopterygii Лъчеперки
разред: Pleuronectiformes
семейство: Bothidae
род: Arnoglossus
вид: A. kessleri Кеслерово калканче
Научно наименование   -    Arnoglossus kessleri  - Schmidt, 1915


Най-малкият представител от семейството на калкановите риби ( Bothidae ).
На дължина достига около 10 -12 см.
Хабитатът му на убитание е източния Атлантик, Средиземноморието и Черно море.
Най-често е срещано край бреговете на Кримския п-в.

Живе в придънните слоеве на шелфовата зона, на дълбочина от 3 - 50м.
Предпочита пясъчен/пясъчно глинест грунд.
Храни се с бентоносни организми, малки ракообразни и малки рибки.
Размножаването му период е от май до август.

Тялото е оцветено в кафяво/бежаво с по-тъмни петна и точици.

Не е обект на любителски риболов поради малките си размери.
Лови се само като съпътстващ улов с дънни тралове.

Средиземноморска  зеленушка - дъга    - Coris julis

Гръцки наименования  :  - Γилос, Илари, Λемонаря, Πурпурия,Спетциас





Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Labridae
Genus: Coris
Species: C. julis
Binomial name
Coris julis


Има издължено тяло (около 25см), покрито с люспи.
Храни се с дребни коремоноги, морски таралежи, скариди, червеи, изоподи, амфиподи и рядко рибки.
За местообитание избира крайбрежните рифови зони с пясъчни полянки и дълбочина 2 - 80м.

Специфичното за тази рибка е, че са хермафродити. При достигане на размер окол 18см.  женските се променят в мъжки пол. Полова зрялост достигат на 1г.

Щироко разпространени са в цялото Средиземноморие, включително Мраморно море и югозападната част на Черно море.

В някои райони се използва за храна.
Лови се като съпътстващ улов предимно с тралове.
Хваща се и с въдица, но не са обект на любителски риболов.

Малък атлантически тунец - Euthynnus alletteratus







Царство: Животные
Тип: Хордовые
Класс: Лучепёрые рыбы
Отряд: Окунеобразные
Семейство: Скумбриевые
Род: Малые тунцы
Вид: Пятнистый тунец
Международное научное название    - Euthynnus alletteratus


На дължина достига 1 - 1.2м и тегло 8 - 15кг.
Има здраво торпедовидно тяло, устроено на мощно плуване.
Тялото и е сребристо/бяло.  Гърбът е стоманено/син нашарен с тъмни вънообразни линии. Има 3-7 тъмни петна между тазовите и гръдни перки.

Устата е голяма, леко извита, и терминал с твърдите челюсти. Долната челюст е леко изпъкнала над горната и има само един ред от малки, извити навътре зъби .
Тялото е гладко (кожа).Първата гръбна перка е с високи предни бодли, даващи на перка вдлъбнат контур, разделени са  от втората гръбна перка. Опашната перка е дълбоко сърповидна.

Ареалът и на разпространение е целия Атлантик, Средиземноморието и частично/епизодично  Черно море.
Предпочита повърхностния слой на крайбрежията, на континенталния шелф с дълбочина 2 - 150м.

Храни се с риба, калмари, ракообразни.
Живее на по-малки и по-големи групи. Продължителността  и на живот е 4 8-10 год.

Европейска баракуда  -  Sphyraena sphyraena



Млади баракуди.









Известна е още като средиземноморска баракуда, аспета, раирана баракуда.


Phylum: Chordata
Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Sphyraenidae
Genus: Sphyraena
Species: S. sphyraena
Binomial name    -   Sphyraena sphyraena

Има издължено, леко странично сплескано тяло покрито с дребни люспи.
Обикновено се е в размери 40-60см. и тегло 0.5кг - 4 кг., но нараства и до 150см. и тегло 10кг.
Има голяма уста с издаващ долна челюст. Челюстите са облицовани с видни остри зъби.
Тя е тъмно-горе и сребристо-долу с леко жълта лента успоредно на страничната линия.
При големите представители на вида имаме напречни тъмни линии по тялото, спускащи се от гърба.
Имат две раздалечени гръбни перки. Първата е с 5 бр. по-твърди лъча, а втората с 9бр. меки лъча.

Обитава Атлантика, Средиземноморието и по-рядко в Черно море.
Предпочита офшорните зони на континенталния шелф. Средните и големи екземпляри предпочитат горния слой, докато младите предпочитат придънния.
Образуват различни по големина групи на социално съжителстване.
Хранят се предимно с риба, но също така в менюто им има главоноги и ракообразни.
При атака развиват скорост около 45 км/ч.

Обект са любителски и промишлен риболов.

Grey Тriggerfish      -   Balistes capriscus  






Други наименования :
Russia  - серый спинорог , американски спинорог , рыба kourok
Rumanian   - balista
Гърция -  Gourounópsaro (  Γουρουνόψαρο ),  Monócheiros ( Μονόχειρος ), Choirópsaro ( Χοιρόψαρο)   , Valistís ( Βαλιστής )
Turkish  -  yasemin baligi , çütre balığı , cutre baligi
Croatian   -  kostorok
English – Gray Triggerfish, Grey Triggerfish, Leatherjacket, Pig-faced, Triggerfish, Trigger Fish, Turbot, Filefish
Spanish – Ballesta, Bot, Cachua, Cachúa, Cochino Gris, Cocuyo, Escopeta, Lija Moteada, Pejepuerco, Peje Puerco, Pejepuerco Blanco, Penolera, Pez Ballesta, Puerco, Roncon, Sabaco, Sobaco, Tapa Fallas, Varraco
French – Baliste, Baliste Cabri, Baliste Commun, Baliste Commune, Baliste Gris, Cochon de Mer, Fanfré, Poisson à Gâchette, Poisson-gâchette, Poisson-porc









Сивият triggerfish е средно голяма риба, която може да нарасне до 60 см (24 инча), но по-чести дължина е 44 см (17 инча). Теглото и достига до 5кг.

Тялото и е овално, странично сплескано.Кожата и е жилава, груба.
Оцветяването при младите екземпляри е бежово/кафеникав изпъстрени с множество сини или светло виолетови точки.


С напредването на възрастта се променя на сива или зеленикаво сива, понякога с по-тъмни петна. Има способността да променя цвета си леко, за да съвпадне с обкръжаващата я среда.

Очите са сравнително малки и са разположени в задната горна част на черепа.
Устата е малка със силни челюсти подобни на клюн, които съдържат осем силни резци/ кучешки зъби , използвани като клещи за трудно-черупчеста плячка.


Има две раздалечени гръбни перки. Първата се състои от три остри и твърди шипа, а втората е по-голяма и има  26-28 меки лъча. Аналната перка има почти същия размер и форма с 23-26 меки лъча.
Гръдните перки са малки 10-15 меки лъча.
Опашката е със среден размер, широка, а киловете и са издължени.

Обитава Атлантика, включително  Средиземноморието, а вече и Черно море.



Предпочита крайбрежните зони с твърдо дъно, покрито с рифове и первази.
По-често са срещани в 20-50 метрова  дълбочина, но достигат и до 100м.
Възрастните индивиди са самотни или на малки групи и се срещат предимно в придънния слой,
докато младите образуват по-големи групи и се задържат в повърхностния сред плаващите водорасли.

Хранят се с миди, ракообразни, мекотели,корали, морски таралежи и други бодлокожи!
Обикновено бавно движещи се.


Живее около 10-13години.
Полова зрялост се достига при 2-годишна възраст, с размери 12 инча (30 см) дължина на първо хвърляне на хайвера.


Месото и е ядливо, и затова са обект на любителски и промишлен риболов.
Имаме изолирани случаи на отравяне с циуатера ( отровен токсин).
Основната съставка е Циуатоксинът , който е без мирис, без вкус и не може да бъде отстранен чрез конвенционално готвене.

В последните години поради интензивна експлоатация имаме спад в популацията им.
В някои страни са въведени забрани за улов от 1 юни -   31 юли.
За любителският риболов до две риби на излет.