РИБИТЕ И ДРУГИ ОРГАНИЗМИ В ЧЕРНО МОРЕ

Трескоподобни риби

Те са соленоводни морски или океански риби.

Според зоологичната систематика на рибите трескоподобните са голям разред, обхващащ същинските трески, тресковия хек, мерлузния хек и други.

Докато хековете са по-близки до семейство същинските трески, явявайки се подсемейство, то мерлузите споделят с треските само общия разред - трескоподобни.

Рибарите по света наричат с едно и също име двете приличащи си риби от различни семейства: трескоподобни хекове (подсемейство Phycinae в Същински трески) и мерлузоподобни хекове (подсемейство Мерулзови в Мерлузоподобни).



Източник: Треска и трескоподобни риби http://www.bb-team.org/articles/1682_treska-i-treskopodobni-ribi#ixzz1jXxDzwbU

МЕРЛУЗА - Merluccius merluccius



Order: Gadiformes
Family: Merlucciidae
Subfamily: Merlucciinae
Genus: Merluccius
Species: M. merluccius
Binomial name  -   Merluccius merluccius  (Linnaeus, 1758)




Район на разпространение.



Има стройно тяло с добре изразена глава. На цвят е сребристо/сив, при някои има и кафеникав отенък.
Устата е въоръжена с остри зъби  и отвътре  е черно/кафеникава.
Има две гръбни перки и една коремна. Добре изразена опашка.




Има малка популация в Черно море.
Обитава песъчливи или глинесто/наносно  дъно, с дълбочина 20 - 80м /говорим за Черно море/.
А в океаните и Средиземно море  80 - 400м. дълбочина.

През деня се задържа по дъното, а през ноща се издига  в повърхностния слой, в преследване на плячката си.
Храни се с риба, ракообразни и мекотели.
Обикновено достига до 40 - 50 см. дължина и тегло 2 - 4 кг.
В океаните достига до дължина 80 - 120 см. и тегло около 10 кг.

Живее около 20 години.
Размножителният период е пролетта - лятото.
Мъжките съзряват около 3 - 4 година, а женските около 7 - 8 година.


Вкусна риба за нашата трапеза. Лови се в промишлени количества в големите морски басейни.
При любителски риболов, може да се хване на дънен монтаж със стръв риба.

МЕДЖИТ   -   Merlangius euxinus




Order: Gadiformes
Family: Gadidae
Genus: Merlangius  Garsault, 1764
Species: M. euxinus
Binomial name   -   Merlangius euxinus

Той е от рода на тресковите - семейство мерлузови и затова си приличат много, но е по-малък.
Обикновено е около 15 - 20см. дълъг, но са хващани и до около 40см.
Тялото му е оцветено в бледобежаво/бяло с отенъци на зеленикаво.

Обитава предимно придънния слой на морето, с предпочитание на пясъчно или отаечно/наносно дъно, на дълбочина до 30 - 80м.
Студенолюбива риба.



Храни се с ракообразни, малки рибки, членостоноги, мекотели.
Размножава се през м. Март - м. Април и през м.Декември - м. Март,  близо до крайбрежието. Плодовитостта е 100 - 600 хил. яйца.
Полово зрели са на 2 - 3 год.

Лови се на чепаре, далян и др.
Използват се за ядене : пържена, чироз, маринована.

БОДЛИВКА, КЪДРИН, ТРИЛЪЧЕВА БОДЛИВКА – Gasterosteus aculeatus aculeatus

Мъжки индивид, в брачна украса.







Class: Actinopterygii
Order: Gasterosteiformes
Family: Gasterosteidae
Genus: Gasterosteus
Species: G. aculeatus
Binomial name - Gasterosteus aculeatus Linnaeus, 1758


Малка сладководна рибка, добре аклиматизирала се в крайбрежната зона на морето.
Гърбът е тъмно сив, сивкав или синкаво-зелен, а страните и са сребристи.
Тялото е голо, но страните на този бодливка обикновено са покрити с големи костни плочи.  
Бронята е по-развита върху главата, за тези които живеят в морето.
На гърбът си има три шипа (гръбни перки), а така и на други места по тялото си.

На големина достигат  8 - 15 см.
Размножава се през пролетта, като мъжкият прави гнездо, в което женската отлага хайвера си.
Мъжкият има силно развито тереториален инстинкт. Брани агресивно гнездото и територията си.

Обитава песъкливо/глинесто дъно с много растителност и богато на кислород.
Храни се с ларвите на насекоми и риби, малки ракообразни, червеии.

Не е обект на риболов ( много костелива) и е нежелан гост по даляни и грибове.
Може да се използва за отглеждане в декоративни аквариуми.

МАЛКА ДЕВЕТОЛЪЧЕВА БОДЛИВКА  -  Pungitius (Pungitius pungitius L.)






Class: Actinopterygii
Order: Gasterosteiformes
Family: Gasterosteidae
Genus: Pungitius - бодливки
Species: P. pungitius
Binomial name  -  Pungitius pungitius  (Linnaeus, 1758)




Друг вид бодливка, обитаваща предимно долните течения на реките вливащи се в Черно море, но
така и крайбрежният ареал на морето, до 10 - 15м. дълбочина.
На пръв поглед разполага с голям брой малки гръбначни перки, които са почти винаги 10 или 9.
Тялото им е голо и по-продълговато. Обикновено са около 5-6см. на дължина.

Хабитатът им на обитание, хранителните и размножителни навици са същите като на Трилъчевата бодливка.

РУСКА ЕСЕТРА   -   Acipenser gueldenstaedti





Class: Actinopterygii
Order: Acipenseriformes
Family: Acipenseridae
Genus: Acipenser
Species: A. gueldenstaedtii
Binomial name - Acipenser gueldenstaedtii


Тялото на руската есетра е източено вретеновидно с пет реда костни плочки: един гръбен, два странични и два коремни. Между тях се наблюдават безредно разположени малки, различни по големина плочици със зърнеста или звездовидна форма. Рилото е късо и широко. Устата е на долната страна на главата. Мустачките са обли и гладки; напред достигат до края на рилото, а обтегнати назад - не достнгат устата. Опашният плавник е несиметричен. Мъжките екземпляри имат маслиненозеленикав гръб, а женските - синкавопепеляв. Коремът е бял. На дължина достига до 2,5 м, а на тегло - 12 - 24 кг, рядко 80 кг.

Руската есетра се среща в Черно, Азовско и Каспийско море, откъдето по време на размножаване навлиза в големите реки, вливащи се в тях. Половата зрелост настъпва на 9 - 10-годишна възраст при дължина на тялото около 100 - 110 см. Размножителният период е през април - май и рядко се удължава до юни. В р.Дунав хайверът се хвърля в района на Железните врати по пясъчни или чакълести дъна. В зависимост от температурата на водата той се излюпва за 2,5 - 12 денонощия. Понякога отделни екземпляри навлизат в р. Дунав година-две преди размножаването. Те прекарват периода до хвърлянето на хайвера в сладката вода, а след това се връщат в морето. Малките след излюпването също се отправят по течението на реката към морето, където се изхранват.
Руската есетра се храни главно с мекотели и ракообразни и по­рядко ларви на насекоми, които снасят яйцата си във водата.

Използвана литература : http://www.evropea.com/medicina/show/item/1065-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B0.html

ЧИГА -  Acipenser ruthenus




Class: Actinopterygii
Order: Acipenseriformes
Family: Acipenseridae
Genus: Acipenser
Species: A. ruthenus
Binomial name - Acipenser ruthenus Linnaeus, 1758



Тялото на чигата има вретеновидна форма с пет реда костни плочки: един гръбен, два странични и два коремни. Устата е на долната страна на главата. Мустачките достигат до устата. Те са разклонени. Опашният плавник е несиметричен. Окраската на гърба е тъмносива или Кафеникава със синкав оттенък. Коремът е жълтеникавобял или бледочервеникав. На дължина чигата достига до 125 см, а на тегло - до 16 кг.
За разлика от другите есетрови риби чигата живее само в сладки речни води. Среща се в реките, вливащи се в Черно, Каспийско и Азовско море, а така също в големите реки, вливащи се в Северен Ледовит океан. У нас тя се среща само в р. Дунав. Движи се обикновено на малки стада или поединично. Зимата прекарва в дълбоки ями по дъното на реката във вцепенено състояние. Половата зрелост настъпва на 4-5-та година - при мъжките и 5-7-та година - при женските. Хайверът се изхвърля през май и първата половина на юни. Той полепва по песъкливите и чакълести дъна на реките, по места с бързо течение на водата. В зависимост от температурата на водата излюпването на малките става за 7-10 денонощия.
Малките се хранят отначало с дребните плаващи организми, а по-късно с ларвите на насекоми, които снасят яйцата си във водата. Възрастните се хранят също с ларви на насекоми, но поемат още червеи, ракообразни, понякога хайвер на други риби и др.

Използвана литература: http://www.evropea.com/medicina/zdrave/item/1063-%D1%87%D0%B8%D0%B3%D0%B0.html

Моруна -  Beluga (Huso huso)





Class: Actinopterygii
Order: Acipenseriformes
Family: Acipenseridae
Genus: Huso
Species: H. huso
Binomial name - Huso huso (Linnaeus, 1758)


Дължина на тялото до 4 - 6 м. и тегло до 250 кг. Тялото е дебело, издължено и високо. Муцуната е къса и заострена. Устата е голяма полулунна и заема цялата долна страна на главата. Мустачките са странично сплеснати като върхът им задминава горната устна.

Разпространение: Адриатическо, Черно, Азовско и Каспийско море и прилежащите им реки. Биология: проходен вид. Придвижва се поединично. При зимуване в морето образува малки струпвания.

Размножава се в реките през май - юли при температура 9 - 16 градуса. Мъжките съзряват полово на 14 - 23 години, а женските на 17 - 26 г. Пределна възраст - до 75 години. Младите се хранят с ракообразни, мекотели и др, а възрастните - с риби.

Ценен стопански вид заради месото и черния хайвер. Числеността му е силно намалена. Забранен е улова на есетрови риби през размножителния им период в река Дунав и целогодишно във водите на Черно море. Минималния допустим размер за улов на моруната у нас е 180 см.

Използвана литература : http://iara.government.bg/enciklopedia/moruna

ПЪСТРУГА-  Acipenser stellatus



Class: Actinopterygii
Order: Acipenseriformes
Family: Acipenseridae
Genus: Acipenser
Species: A. stellatus
Binomial name  -  Acipenser stellatus  Pallas, 1771


Тялото пъстругата е издължено, вретеновидно с пет надлъжни реда плочки: гръбен, два странични и два коремни. Рилата е с удължено лопатавидно и е по-дълго от половината дължина на главата. Устата е на долната страна на главата. Мустачките са къси, а върха заострен и не достигат нито до върха на рилата, нито до устатa. Опашният плавник е несиметричен. Oкраскатa на гърба е светлокафява, червеникава или сива, понякога със зеленикав оттенък. Отстрани този цвят е по-ясно изразен. Коремът е жълтеникав или бял. На дължина може да достигне до 2 м, а на тегло - 27 кг, рядко до 68 кг.

Пъстругата живее в Черно, Азовско и Каспииско море, а за размножаване навлиза в големите реки, вливащи се в тях. Половата зрелост настъпва малко по-рано, отколкото при другите есетрови риби. Размножителният период за индивидите в р. дунав е от април до септември. Хайверът се хвърля по чакълести дъна главно в района на Железните врата, а понякога и близо до устието. При температура на водата 18 – 20 градуса малките се излюпват за 2 - 4 дни. Няколко седмици след излюпването те се спускат по течението на реката и навлизат в морето. След изхвърляне на половите продукти възрастните също се връщат.
Малките се хранят главно с ларви на различни насекоми и по­рядко с дребни ракообразни, а възрастните – с малки миди, риби (меджид и шпрот) и понякога с червеи.

Използвана литература : http://www.evropea.com/medicina/zdrave/item/1068-%D0%BF%D1%8A%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B0.html

Пеленгас -  Liza haematocheilus

Най-големият представител от рода на кефаловите риби, в нашето море.
Родината му е северозападната част на Пацифика - от устието на р. Амур до Китай, включително и японското крайбрежие.
Аклиматизиран от руснаците в края на 50-те години в Азорско море и от там разпространил се по западното Черноморие и Средиземно море.

Class: Actinopterygii
Order: Mugiliformes
Family: Mugilidae
Genus: Liza
Species: L. haematocheilus
Binomial name   -  Liza haematocheilus  (Temminck & Schlegel, 1845)



Тялото му е вретеновидно, закръглено, но все пак леко странично сплескано.
Като цяло е оцветено в сребристо, с нюанси на кафеникаво. Покрито с люспи.



Гърбът е по-тъмен -  сиво/синкав, а коремът - бял.
При по-едрите екземпляри е по-тъмен.
На него са разположени двойка перки. Първата се състои от 4 лъча и са твърди.
Втората е мека и има 7-9 лъча.
Гръдните перки са нормални като размер.

Опашната перка е добре развита, като от върха до основата е почти равна и без вдлъбнитини. Тя е малко по-тъмна.

По  страните,  по дължината на торса има едвам забелижими няколко кафеникаво/златисти линии.

Главата е средно голяма, спрямо тялото и е леко плоска и тъпа.



Очите са по-близко разположени до моцуната, като ирисът е оцветен в оранжево/златисто.

През топлият сезон се среща най-често в крайбрежнието , но също така посещава и устията и самите реки. Понася широк диапазон на соленост, на водата   0 - 34%. Има и добра поносимост и на температурни колебания на водата. Издържа от 2* - 33*С, като в диапазона 5* - 8*С спира да се храни и се установява предимно в дълбоки речни ями и там зимува. Край Кримският полуостров се задържа целогодишно.

Живее около 10 -15г.
В Черно море се размножава през месеците Май - Юни.
Женските изхвърлят от 2 000  - 2 000 000 бр. хайверени зърна. Добра плодовитост и поради добрите условия за живот бройката им нарастна доста. Предимно около Крим се конкурира добре с останалите местни видове и започва да ги измества по брой.

Темпът им на разстеж е най-голям, от всички кефалови риби.

Ареалът му е обикновено  2 - 15м. дълбочина.  Там той се храни с дънни безгръбначни, детрит, различни видове водорасли - предимно нишковидни , планктон и друга органична материя.

Морски Кефал -  Mugil cephalus  



Order: Mugiliformes
Family: Mugilidae
Genus: Mugil
Species: M. cephalus
Binomial name  -  Mugil cephalus  Linnaeus, 1758

Най-големият представител от местните кефалови риби.
Тялото е набито, торпедовидно, леко сплескано към опашката.
Цялото е покрито с големи люспи, включително и главата. Гърбът е синкаво/сив, с нюанси на зеленикаво, страните започват да изсветляват в сребристо и коремът е бял. По дължината на страниците към опашката имаме 6-7 хоризонтални линии, по-тъмно оцветени.

Гръбните перки са на две части, като първата има 4 твърди лъча, а втората има 6-8 меки лъча. Опашната перка е добре развита, мощна,   V - образна и по-тъмно оцветена. Гръдните перки са високо разположени, сравнително къси ( ако се огънат напред не достигат очите). В основата си имат тъмно петно.

Главата е широка, сплескана отгоре-надолу. Моцуната е тъпа, устата сравнително малка, с малки, тънки устни. Има малки зъби предимно в горната и долната-странична част на устата. Очите са големи, с добре развити клепачи покриващи цялото око.

Достига до 60-70 см. дължина, но се срещат и екземпляри до 100см..
Тегло обикновено 800гр. - 2/3 кг., но са улавяни и екземпляри 4-7-12кг.
Живее около 7 - 10год.

Обитава широк ареал в тропичните, субтропичните и умерените ширини на океаните и морета.
Поради голямата поносимост към различна соленост на водата  0 - 60%, населява както океаните, така и устията и самите сладководни реки и езера.



Любими  места  за обитание са, както смесените канисто/пясъчни дъна, така и глинесо/калните, на крайбрежието.

Там той търси храната си : - детрит, бентоносни безгръбначни организми, водорасли и планктон.

Съзрява полово на 2-3 годишна възраст. Размножава се в открити води през месеците Юни - Септември. Хайверът е пелагичен и след излюпването леко порасналите малки се заселват, в плитките води на крайбрежието.

Понеже са топлолюбиви риби са сезонно мигриращи. Отправят се на големи ята към южните части на Черно море и  Мраморно море. Една част от тях все пак остават, в по-топлите заливи и езера и по нашето крайбрежие.

------------------------------------------
Препоръки и допълнения само на ЛС.
Благодаря.

Скална платерина - Chelon labrosus

Известна още като скаларка, ешек (магаре/муле).









Class: Actinopterygii
Order: Mugiliformes
Family: Mugilidae
Genus: Chelon
Species: C. labrosus
Binomial name - Chelon labrosus (A. Risso, 1827)



Има закръглено вретеновидно тяло, леко странично сплескано, сравнително набито.
На дължина достига 35 - 50см., но в Атлантика  и до 65-75см.
Теглото и е обикновено 700гр. - 3 кг., но са улавяни и екземпляри до 5-6 кг.

Цялото тяло е покрито с люспи, които достигат и до ноздрите. Главата е леко сплескана отгоре и завършва с тъпа муцуна. Това което я отличава от другите кефалови риби е, че горната устна е удебелена и по нея са разположени от 2-4 реда папили. Предполага се, че имат вкусови рецептори.



Очите са средно големи, като разтоянието м/у тях е равно на ширината на устата.
По принцип няма =жълто петно= на хрилните капаци като обикновената платерина (Liza aurata)   , но са констатирани случаи (средиземноморието) с леки зачатъци на петно.
Гърбът е оцветен в по-тъмно от пясъчната платерина и е синкаво/сив, с леки нюанси на зеленикаво. Има две гръбните перки, като първата е с 4 твърди бодливи лъча, а втората е  8 меки лъча.  Опашната перка е добре развита, V и има 17 лъча.

Странично започва да изсветлява и имаме 5-6 издължени линии по дължината на тялото с по-тъмен цвят.Коремът е сребрист.



Обитава крайбрежните води със скално/каменисто дъно и обрасло с водорасли. В процепите тя се крие от хищници или почива. Но също се среща и в пристанища с тинесто дъно. Може да се срещне и в лиманите на реките, вливащи се в моретата и океаните. Понася соленост на водата около 14 - 35 %0
Храни се с водорасли, малки бентоносни безгръбначни организми, планктон.
Но в определени ситуации е наблюдавана и в повърхностния слой, където се храни с планктон.

В Черно и Егейско море се размножава през лятото. А в Атлантика есента.
Мъжките са полово зрели на 2-3 година, а женските 3-4 година.
Изхвърлят хайвера в открити води и той е пелангичен.

Мигрираща риба, въпреки че понася температури от 4-5*С   до 30-33*С.

Живее около 10-14 год.

Обект са на любителски риболов с въдица или харпун.

===================================================

Само да допълня нещо важно.

Не трябва да бъркаме - скаларката ,  


с друг вид от семейството (Mugilidae) , а именно - вида Oedalechilus labeo (Boxlip mullet).
Той е много по-малък по размер - до 30см.   



Вгледайте се по-внимателно в горната устна.
При скаларката имаме специфичните ( папили), докато при втората(  Boxlip mullet ) - горната устна е тъпа/смачкана, без папили.

И тя като скаларката (Chelon labrosus) обитава по-чисти води и скално/каменисто дъно.
Среща се в Средиземноморието, но засега не е забелязвана  в Черно море.

Препоръки и допълнения само на ЛС.
Благодаря.

Платерина - Liza aurata

Известна още като : Златен кефал/платерина, пясъчна платерина.



Order: Mugiliformes
Family: Mugilidae
Genus: Liza
Species: L. aurata
Binomial name - Liza aurata (Risso, 1810)

Най-разпространеният вид, от семейството на кефаловите риби в Черно море.

Тялото и е вретеновидно, странично сплескано в задната част. Покрито с люспи.
Гърбът е оцветен в сиво/синкав цвят, а страниците и коремът са сребристи.
На страниците имаме тъмно сиви с кафеникав нюанс хоризонтални линии, до основата на опашката.Главата е копиевидна (погледната отстрани), леко сплеската отгоре. Покрита е с люспи до ноздрите.
Завършва с тъпа моцуна, на която се намира малка уста с тънки устни. Има малки (кожни) зъби на горната челюст и встрани на долната.

На хрилните си капаци имат специфично златисто петно, което я различава от останалите кефалови риби.



Има изключения за  =златното петно=, което е наблюдавано при иларията и скалната платерина. Но това са редки случаи.

Очите са разположени близко до моцуната, елементарни мастни клепачи.
Перките на гърба са типичните за кефаловите.



Първите се намират в средата на тялото и са 4 на брой (твърди), вторите са 7-8 бр. и са меки. Опашната перка е сравнително голяма, мощна, V  образна.  Гръдните перки са източени и дълги. Ако се обърнат, достигат до очите.

Ареалът и на разпространение е :



Обитава предимно крайбрежните зони, дълбочина 1-15м.
Издържа соленост на водата от 5 - 50%о
Но въпреки това не понася много сладката вода и рядко може да се срещне в устията на реките.  Предпочитани са местата с кални, каменисти и пясъчни дъна, богати с водна растителност и водорасли. Там намира храната си - бентоносни организми, водорасли, малки  безгръбначни и планктон.



На дължина достига 50-55см. но обикновенно е около 30см.
Тегло - достига 500гр. - 800гр. (средно 250 -350 гр.)

Размножителният период е м.Август - Ноември, навътре в открити води. Мъжките съзряват на 2-3 година, а женските  3 - 4 година. Плодовитостта е 100 000 бр. хайверени зърна  -  до 2 000 000 бр. След излюпването малките се отправят в плитките води
( с по-слаба соленост) за охранване. Живее  10-15 год.

Топлолюбива е и затова през студеното полугодие се събира на големи пасажи, и мигрира в южните части на Черно море и Мраморно море. Оптималната температура за нея е 22* - 25*С, при 6-8*С спира да се храни, а при 1*С и по-малко умира.Order: Perciformes
Family: Mugilidae
Genus: Liza
Species: L. ramada
Binomial name
Liza ramada
(Risso, 1827)[1]

Тънкоуст Кефал -  Liza Ramada

Известна още като :
- послушен/тих кефал или кефал магнит, головач,
в Турция - Джерен ( Ceran).



Order: Perciformes
Family: Mugilidae
Genus: Liza
Species: L. ramada
Binomial name  -  Liza ramada  (Risso, 1827)


Притежава аеродинамично, набито тяло.
В предната част е почти елепсовидно, а от средата към опашката - странично сплескано.
Главата е къса, сплескана в горната си част и копиевидна погледната отстрани.
Моцуната е тъпа със сравнително голяма устата, но с тънки устни и малки зъби (предимно на горната челюст).


Очите са кръгли, мастният клепач е като тънък пръстен около окото (почти няма). Разположени са близо до моцуната.
Много рядко на хрилните капаци имаме зачатъци на златисто петно. Но по принцип липсва.

Гърбът е в тъмно сиво/пепеляв цвят със син отенък. Към страниците изсветлява и коремът е сребрито бял.
На страниците има няколко по-тъмни  сиви линии, понякога в кафеникав нюанс.
Гръбните перки са типичните за кефаловите риби. Две раздалечени.
Гръдните са малко по-къси и заоблени. В основата им има тъмно петно.



Опашната перка е стабилна/мощна. Със заострени краища и средно V образна.

Ареал на обитание : - цялото Средиземноморие и по протежение на северозападния бряг на Черно море. Среща се и в източната част на Атлантическия океан , от Южна Норвегия да Натал (Южна Африка). В Черно море е все по-рядко срещана. По-многобройна е в средиземноморския басейн.



Поради добрата си поносимост към ниска соленост на водата, обича бракичните води и често се среща в устията и самите реки.
Предпочитан воден слой 2-10м. дълбочина, - MAX - 20м.

Храни се с детрит, бентоносни организми, водорасли, планктон.
Растежът и е бавен. Достига до 50-60см., най-често около 35см. и тегло до 2.5 - 3кг. обикновенно 300 - 600гр. Живее до около 10години.

Размножава се според географската ширина и местоположение на водния басеин.
В Черно море - м.Юни - м.Август, при температура на водата  16 - 22*С. Събират се на големи ята в по-открити води. Мъжките са по-малки по размер, защото съзряват на
1-2 години, а женските на 3-4 год.
Хайверът е пелагичен и след излюпването малките се прибират в бракичните зони.

Илария - Liza saliens



Order: Perciformes
Family: Mugilidae
Genus: Liza
Species: L. saliens
Binomial name - Liza saliens (Risso, 1810)

Най-малкият представител, от семейството на кефаловите (Mugilidae) риби,
по нашето Черноморие.

Има издължено, вретеновидно тяло. Предната част е леко кръгла, а задната е странично сплескана.
Като цяло тялото му е оцветено в сиво/синкаво/сребристо. При някои е сиво/ кафеникаво/сребристо в по-тъмен нюанс  ( в зависимост от географското разположение на района, на местообитание).

Гърбът му е в сиво/синкав цвят, по страниците изсветлява (няколко  по-тъмни линии по дължината на тялото). а коремът е сребристо/бял.
Главата е заострена и леко сплескана отгоре. Моцуната и устата са сравнително малки.
Предимно на горната челюст има малки (кожни) зъби. На хрилните си капаци като правило нямат златисто оцветяване/петно. Но все пак, в някои райони се забелязва слабо,  наличието на такова петно.


Очите са изтеглени напред, близо до устата, кръгли, заобиколени от мастна мембрана.
На гърбът си има двойка перки, типични за кефаловите риби.
Първите,...  четири на брой са твърди, а вторите 6-7 бр. - меки.
Гръдните са средни по големина. В основата им няма тъмно петно.
Опашната перка е добре развита,  V - образна, с остри краища.


Достигат до 40см., обикновенно 25-30см. и тегло до 500гр., обикновенно 200-250гр.
Живеят до около 7-8 год.
Тя е стадна риба от пелагичен тип и обитава :


Предпочита плитките ( 1- 8 м)  крайбрежни зони. Има добра поносимост към солеността на водата, но по-рядко се среща в устията и самите реки. Пясъчните банки смесени с каменисто дъно обрасло с водна растителност и водорасли. Идеални са както за големите индивиди, така и за подрастващите.  Но това не означава, че не посещава и тинести дъна.
Там тя намира храната си : - детрит, малки бентоносни организми, перитофон и планктон.



Месеците за размножаване варира и е  в зависимост от географската ширина.
По нашето черноморие е м.Юли - м.Септември, в по-открити води.
Женските изхвърлят 100 000 - 2 000 000 бр. хайверени зърна.  Най-добрата температура на водата, за излюпването на хайвера е 20* - 23*С.  Полово зрели са : - мъжките на 2/3 години , а женските 3/4 год. Мъжките индивиди са по-малки от женските.

Топлолюбиви риби са и затова през студеното полугодие по-голяма част се отправя, към южната част на Черно море или в Мраморно море. Но друга част зимува и по нашето крайбрежие. При температура на водата 9-7*С. престава да се храни, а при  t*  2*С и по-малка умира.

Обикновен Лаврак - Dicentrarchus labrax
Наричан още - морски вълк.



Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Suborder: Percoidei
Family: Moronidae
Genus: Dicentrarchus
Species: D. labrax
Binomial name - Dicentrarchus labrax (Linnaeus, 1758)

Една от най-големите пелагични риби в Черно море.
Среща се рядко в нашите води.

Има издължено, странично сплескано, стегнато тяло.
Главата също е странично сплескана - копиевидна, голяма.
Устата е голяма и в нея имаме малки (четковидни) зъби и на двете челюсти,
с формата на полумесец. Очите са кръгли и големи, и виждат добре както през деня -
така и през нощта. Хрилните капаци са големи и на тях има два остри шипа, и в повечето случаи черно петно в края им.
Гърбът е оцветен в по-тъмно сиво/синкаво със зеленикъв нюанс понякога.
На страниците започва да изсветлява в сребристо и коремът е почти бяло/сребрист.
При младите индивиди по гърба  имаме няколко тъмни точки/петна, които с разстежа изчезват.


На гърба има двойка перки, като първите 9 бр. са с твърди лъчи, а вторите 12бр. меки (само първата е твърда). Аналната перка е с 11-12 лъча, като първите три са твърди. Опашната перка е мощна, леко V образна.

На дължина достига до 100см. и тегло 10 -12кг. в Средиземноморието и Атлантика.
В Черно море достига  50-70см. и тегло 3-5кг. , обикновено  35-45см. и тегло 500гр. - 1кг.

Обитава предимно крайбрежните зони, но също така може да се срещне и в делтите на реките.
Каменистото дъно със скални цепнатини и водна растителност са предпочитано място за местообитание, но посещава също и пясъчна настилка.


Храни се с риба, ракоподобни и мекотели. Плячката си поглъща цяла, без да я дъвче.
Малките екземпляри живеят на малки групи, докато големите са предимно самотници.
Живее около 15-18 години.
Половата зрялост настъпва на 2-3 год. Хвърля хайвера си м.Май - м.Юли.

Заради вкусното си месо е желан улов, за всеки риболовец.

Пъстър Лаврак - Dicentrarchus punctatus







Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Suborder: Percoidei
Family: Moronidae
Genus: Dicentrarchus
Species: D. punctatus
Binomial name - Dicentrarchus punctatus (Bloch, 1792)


По-малкият брат на обикновенния европейски Лаврак.
Според някои източници е пренесен от Китай и заселен в средиземноморието.

На дължина достига 40 - 50см. и тегло 3-4кг.

Тялото е продълговато, по-закръглено и странично сплескано, покрито с малки люспи.
Оцветяването му е сребристо, като на гърба е малко по-тъмно в сиво/сребрист цвят.
Страниците и коремът изсветляват в сребристо. Горната половина на тялото е обсипано с тъмни точици.
Главата е по-къса, копиевидна. Устата е голяма и в нея имаме малки зъби на няколко реда, на двете челюсти. Долната челюст е изнесена по-напред от горната.
Очите кръгли, сравнително големи. Хрилните капаци са големи с два остри шипа в задния им край. Добре видимо тъмно петно.
На гърба има двойка перки, първата с почти триъгълна форма и 8 бр. твърди лъчи.
Опашната перка с добре развита, мощна, с леко V образна форма и по-тъмна от останалите.




Предпочита плитките крайбрежни води и често се среща  бракични зони.
Има добра поносимост към солеността на водата и затова освен устията на реките навлиза и в самите тях. Пясъчните или смесени с камъни и пясък  дъна, са чудесен ареал за местообитание и размножаване.

Храни се предимно със скариди, мекотели, риба, бентоносни безгръбначни и зооплнктон.
Размножава се месеците Април - Юни. Хайверът е пелагичен, но част от него пада на дъното сред водната растителност. Плодовитостта е добра.

-------------------------------------------------------------------------------------

Сега ще опишем, по какво се различава от своя по-голям брат Европейският Лаврак - Dicentrarchus labrax :


Пъстрият Лаврак :

1. Има по-малки размери.
2. Тялото му е по-светло и по-заоблено.
3. По гърба и страниците имаме много тъмни точки.
4. Тъмното петно на хрилните капаци е по-голямо и по-добре очертано.
5. Главата е по-къса.
6. Долната челюст е по-издължена от горната.
7. Краят на челюстите достига до окото ( на по-долно ниво).
8. Предимно обитават бракичните зони и устията на реките.


Обект са любителски риболов.
Според практикуващите, по-голям успех имат през тъмната част на денонощието.

МОРСКА БЯЛА РИБА - Sander marinus

От семейството на Percidae




Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Percidae
Genus: Sander
Species: S. marinus
Binomial name - Sander marinus (Cuvier, 1828)




Тялото и е продълговато, странично сплескано.  Челюстите и небни кости са кучешки зъби.  Везни дебели, бузите са голи или  покрити с люспи.
Оцветяване на гърба е зеленикаво-сиво или кафяво, корема бяло, кафяво от двете страни, гръбната и опашната перка са покрити с черни петна, други перки са светли. Като цяло цветовата гама е много по-наситена/тъмна  от своята сладководна посестрима.
Не обича много солените води и затова се задържа в райони с по-сладка вода.
Най-вече се среща по северозападното крайбрежие на Ч. Море и прилежащите реки.
Малка пупулация обитава и делтата на р. Дунав и южното черноморие на България.



Максималната дължина на тялото  60см., обикновенно 35-50см. и тегло 2-3 кг. Max. тегло - 4кг.
Живее около 8 - 10 години.  
Женските са зрели на третата или петата година от живота, мъже - две до три години.  При рибите, 35-40 см дълги плодовитост е около 200 000 яйца. За размножаване  избира плитки области, покрити с тръстикови стебла и водорасли.
Храни се с малки рибки и ракообразни.

Тя е обект на спортен риболов и спортен подводен риболов, заради добрите си кулинарни качества.

МОРСКА ПЪСТЪРВА - Salmo trutta labrax




клас: Actinopterygii - Лъчеперки
разред: Salmoniformes - Пъстървоподобни
семейство: Salmonidae - Пъстървови
род: Salmo  - Пъстърви
вид: S. trutta  - Черноморска пъстърва
Научно наименование  -   Salmo trutta labrax  Pallas, 1794


Вид пъстърва обитаваща крайбрежните каменисти части на морето : заливи, лимани, езера.
Задържат се близо до устията на реките вливащи се в морето.
Размножаването става в реките и малките се задържат там до 1 - 2 години.
Останалата част от времето те отиват в морето за охранване.


Полово узряват около 4-та си година. Хвърлят хайвера си през м.Ноември - м.Февруари.
Количеството е около 2 - 10 хиляди яйца. Подходяща t  на водата е 8* - 10*.

Издължено - странично сплескано тяло, гърбът и част от тялото осеяно с тъмни точки.
Гърбът е синкав, а тялото сребристо покрито с малки люспици. Опашната перка няма стреловидност, а е равна.
Достига до около 50 -70 см. дължина и тегло 2 - 5 кг.
Храни се с риба и ракообразни и червеи.

Рядко срещана риба и затова се лови  инцидентно, на дънен монтаж.
Желана цел и за харпунджиите.

Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR [A4; C2a].

Лефер - Pomatomus saltatrix





Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Suborder: Percoidei
Superfamily: Percoidea
Family: Pomatomidae
Genus: Pomatomus - Lacépède, 1802
Species: P. saltatrix
Binomial name - Pomatomus saltatrix (Linnaeus, 1766)


Най-предпочитаната за улов риба по нашето крайбрежие, наричана още Царска риба.

Има издължено, странично сплескано, набито  тяло.
Опашната перка е мощна, с V форма. Което прави рибата много динамична и бърза. Гърбът е оцветен в синьо/зелен металик цвят, а страниците и корема сребристи.

Главата е сравнително голяма (за тялото), устата също. Челюстите са с голяма компресираща сила, като долната  е малко по-издадена напред. Зъбите са остри, конусовидни. Впечатляваща комбинация, показваща сериозен хищник.
Очите са големи, кръгли, със златист отенък и голям черен ирис.  Вижда добре както през деня, така и през ноща. В основата на гръдните перки има тъмно петно.

Разпространен е в  екваториалните, тропиците и умерените ширини на океаните и моретата.
Среща се предимно в крайбрежните зони, с дълбочина 3 - 200м.

Топлолюбива риба и затова в Черно море прави сезонни миграции. При температура на водата около 13-14*С се отправя към южните части и от там в Мраморно и Егейско море, за зимуване. През пролетта, при температура на водата 15-16*С  се завръща по нашето крайбрежие и по-северните райони.

Хвърля хайвера си през месеците Юни-Юли, в открити води. Хайверът е пелагичен и при температура на водата 20 - 23*С се излюпва. След около 10-15 дена малките се отправят към крайбрежните зони, за обитание и охранване. Полова зрялост достига на 3-4 год. Живее около 8-10год.

На дължина обикновенно е 25-35см., но се срещат и до 60-80см.
В океаните достигат и до 120-130см.

На тегло средно около 200- 400 гр., понякога 1-3кг., а съвсем рядко 5-7кг.
В океаните са регистрирани случаи  12-17кг.




Ловува на по-малки и по-големи групи.
Храни се предимно с пелагична и дънна риба, по рядко с ракообразни и членостоноги.
Ненаситен хищник, унищожаващ повече риба отколкото да се нахрани.

Известен с няколко наименования по нашите земи :
- Талибанчета, бръснарски ножчета, дафинов лист, за риби под 10см.
- Чернокоп - тегло 150 - 300 гр. -  дължина 15 - 30см.
- Лефер  тегло 400гр. - 1.5 кг.- дължина 35см. - 50см.
- Гофус (Гофан) по-голям от 1.5кг. - дължина над 50-60см.
Измерени от носа до края на опашната перка.


В Турция пък има друга класификация, за дължина :
- Дафинов лист (defne yaprağı) - под 10см.
- Чернокоп  10 -18см.
-  Жълт чернокоп 18 - 25см.
- Лефер  25 - 35см.
- Гофан (kofana)  над 35см.
Но тук се измерва само от носа до опашната перка.

Паламуд


От Адриатика.


От Zonguldak (югозападната част на Ч. Море , близо до Босфора) -Турция.


Паламуд е общoто името, дадено на няколко вида риби, братовчеди на риба тон, и принадлежащи към семейството Scombridae ( 15 рода и 55 вида).  

В Атлантика, Седиземноморието и прилежащите морета е разпространен
вида SARDA SARDA (Атлантически).

Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Scombridae
Genus: Sarda
Species: S. sarda
Binomial name  -  Sarda sarda  (Bloch, 1793)




Той и неговият подвид   Palamys Sarda но с по-малки размери и по-често срещан в наши води,







 през топлото полугодие навлизат в Черно море, за охранване и част от тях, и за размножаване.





Тялото е издължено, вретеновидно, с добра хидродинамична форма.
Главата е копиевидна, устата голяма с остри, конични зъби и на двете челюсти. Очите средни по размер, кръгли с голям ирис. На гърба си има две перки, почти допиращи се. Първата е по-дълга и има 20-23 лъча/шипа,  втората е по-къса и има 13-17 лъча. Към опашката отдолу и отгоре имаме около 7-9 малки подобия на перки израстъци. Опашната перка е сърповидна, с два заострени края, по-добре развита по вертикала отколкото по хоризонтала.

Гърбът е оцветен в стоманено синьо или синьо/зелено. Към страниците изсветлява и коремът е сребрист. На гърба имаме 7-15 бр. тесни, тъмни ленти, насочени под наклон надолу и напред до средата на страниците. При младите индивиди имаме още, по-широки, тъмни, вертикални ленти (около 10бр) които с израстването изчезват.

Тя образува пасажи, които се движат в 2 - 15 милната зона от брега, по-открити води. Предпочита водният стълб от повърхността до към 20м., въпреки че е срещан и до 50-70м. дълбочина.
Много подвижен и бърз хищник, хранещ се с риба : - трицона, сафрид, хамсия, хариб, малки кефали и др.

Достига на дължина 70 - 90см. и тегло 5 - 12кг. В Черно море е с по-малки размери 50-60см. и тегло около 4-5кг ( средно 600 гр. - 1.3 кг.) ., въпреки че около Босфора са улавяни и екземпляри  7-10кг..

Живее докъм 6 - 10год. Полово узрял е на 2-3год. и хвърля хайвера си в открити води (пелагичен) при t*С на водата 22 - 25*С. Женската хвърля от 500хил.  до  2 милиона яйца, на 4-5 м. дълбочина. Инкубационият период е 4-5 дена.

Черноморският паламуд е топлолюбива риба и затова зимува в Мраморно и Егейско море.
През месеците Май-Юни навлиза в Черно море през Босфора и се отправя към северозападните,северните и североизточните части на нашето море, за охранване. При температури на водата 15-17*С напуска нашите води и се отправя към местата за зимуване.

Има отлични вкусови качества и затова е желан обект за риболов.

--------------------------------------------------------------------------

Само в България и Турция  се степенува по размера, а от там  и името.

Български наименования, ..... поне за повечето.
- ,, Под 500 грама на жаргон се нарича Циганка, от около 500 грама до 2 кг - Паламуд, а над 2 кг - То(у)рук."

В Турция пък го наричат според дължината на рибата.

- ,,Palamutun boyuna göre isimlendirilmesi.
1. -20 cm ye kadar palamut vanozu. - ( паламуд жълъд )
2. -20-30 cm arası çingene palamutu - ( циганка )
3. -31-40 cm arası palamut -( паламуд )
4. -40-50 cm arası kestane palamutu - (паламуд кестен )
5. -51-60 cm arası torik - ( торук )
6. -61-65 arası sivri - ( тънък )
7.-65-70 cm arası altıparmak ( шест пръста )
8. -70 cm den büyük zindan delen. - ( зандан- тъмен паламуд ) "

Скумрия  - Фамилия -Family: Scombridae


Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Suborder: Scombroidei
Family: Scombridae
Subfamilies : -
Gasterochismatinae
Scombrinae

Биват няколко вида, но в акваторията на Черно и Азовско море се подвизават само два вида -  Atlantic Скумрия - Scomber Scomber  и  
Scomber japonicus colias(известна още и като Кольоз ).


Атлантическа Скумрия - Scomber Scomber






Тя е  пелагичен тип риба и се среща предимно в умерените и северни ширини.
Добре понася температура на водата  13 - 24*С.
Предпочита соленост на водата 27 - 36 %0, но се среща и по-ниска 14-17%0.
Миграцията и е свързана с намирането на храна, места за размножаване и зимуване.

Има издължено, закръглено тяло с добра хидродинамична форма.
Главата и е изострена, копиевидна. Устата е сравнително голяма и в нея имаме малки остри зъби. Задният и край достига до очите. Самите очите са средни по размер, с кръгли, черни зеници.

Гърбът е оцветен предимно в зеленикаво/син цвят до средата на страниците, а от там надолу включително и корема е сребриста. В горната част на тялото имаме характерните линии в по-тъмен сиво/син цвят. Те са вълнообразни, но предимно насочени вертикално.

Гръбните перки са две и раздалечени една от друга. И двете имат триъгълна форма, но първата е по висока. На нея имаме 11-14 лъча, като първият е по-твърд.
Опашката е средна по размер, V образна. Гръдните перки са средни, леко издължени.

На дължина може да достигне до 60см. (в Атлантика) и 40см. (по Черноморието).
На тегло в Атлантика достига до 1.5кг., при нас около 500гр.
Живее около 15 - 18год. Полово съзрява на 2-3 год.

Обитава крайбрежните води на континенталния шелф 15 - 30м. При хранене (предимно през деня) се издига почти в повърхностния слой, а през нощта се спуска на по-надълбоко. При зимуване се установява на дълбочина 100 - 250м. и не се храни.

Храни се с малки риби, пелагични ракообразни, зоопланктон.

При температура на водата 9 -15*С. мигрира към крайбрежието и през Босфора навлиза в Черно море, за охранване.
През м.Октомври-Ноември започва обратната миграция, през Босфора към Мраморно и Егейско море за зимуване.

Размножава се преди пролетната миграцията във водите ( по-солените) на Мраморно и Егейско море.
Женската изхвърля 200 хил.  - 500хил, хайверени зърна.  

Все по-рядка риба по нашето крайбрежие. Поради прекомерен улов в Турция, за последните двадесетина години популацията и драстично намаляла.

Има вкусно месо и е обект на промишлен и любителски риболов.

Скумрия Scomber  colias

Наричана в различните страни Кольос, Kolioz, Κολιός ( tsíros).

Class: Actinopterygii
Order: Perciformes
Family: Scombridae
Genus: Scomber
Species: S. colias
Binomial name  -  Scomber colias  - Gmelin, 1789

Близък роднина на Scomber japonicus - Японска/Испанска скумрия .
Доскоро се считаше за подвид на Scomber japonicus,
но италиански учени доказаха,че е отделен вид (генно).









Пелагичен вид риба, с елепсовидно тяло, но с малко по-високо тяло от другата скумрия.
Главата е средна по размер, заострена, копиевидна. Устата е голяма и задният и край достига до очите. Има малки зъби и на двете челюсти. Очите са големи с тъмносин ирис и добре развита мастна тъкан.
Има плавателен мехур, за разлика от другите риби в рода.
В повечето от случаите, над хрилния капак имаме тъмно петно.

Гърбът е оцветен в синкав или зеленикав цвят и разхвърляни, вълнообразни тъмни линии. Страниците и корема са обсипани с по-светли петна или точици.
Гръбните перки са две, отдалечени една от друга. Първата е по-висока и има 7-9 лъча, като първият е твърд. Опашната перка е V образна.

Малко по-голяма от своя роднина и на дължина достига до 50см. (средно 25-30см.) и тегло до 1кг. (средно 300 - 500гр.).
Топлолюбива риба и миграцията и е свързана с храненето, и размножаването.
Придържа се малко в по-дълбоки води 20 - 50м дълбочина, но вечер излиза и в повърхностния слой. При зимуване се установява на дълбочина 50 - 200м.
През пролетта навлиза в Черно море за охранване, но се задържа предимно в южните му части.

Храни се с хамсия, сардина, трицона и други малки пелагични риби, пелагични ракообразни и зоопланктон.

Живее около 15год. и половата и зрялост настъпва към третата година.
Размножава се в Средиземно море и прилежащите му морета. Женската изхвърля от 100хил.  - 400хил. хайверени яйца (пелагични).

Вкусовите качества на месото и е спорно.
Смята се, че месото на атлантическата скумрия е по-качествено.

Обект са промишлен и любителски риболов.

Да опишем разликите между :


Атлантическата скумрия - Scomber Scombrus и

 SCOMBER COLIAS - Кольос /   Scomber Japonicus - испанска кумрия






1. Кольосът има по-големи очи.
2. На първата гръбна перка лъчите са по-малко (7-9)при Кольоса, срещу 11-14 на атлантическата.
3. Кольоса има тъмно петно зад хрилните капаци.
4. Кольоса има плавателен мехур (към стомаха).
5. тялото му е по-високо(елипса) и по-голямо от атлантическата скумрия.
6. Кольоса има малки, къси сиви линии и точки по страниците и корема.


7. Разликата м/у Кольоса и Испанската кумрия е :
   Кольоса има сиви петна по страниците и корема, а при Испанската скумрия (Scomber japonicus) точките са само страниците, а по корема няма.