Видове дипове (вижте за да знаете)

LFC написа:Сухия концентрат има ли значение какъв ще бъде?Може би е подходящ марков сух ароматизатор.

LFC написа:Сухия концентрат има ли значение какъв ще бъде?Може би е подходящ марков сух ароматизатор.

ГЛИЦЕРИН

Глицерин е тривиалното име на съединението пропан-1,2,3-триол, известно още като 1,2,3-триоксипропан (HOCH2CH(OH)-CH2OH), което представлява тривалентен алифатен алкохол. Друго, също разпространено име за същото вещество е глицерол, въведено с цел да се подчертае алкохолния характер на глицерина (наставката -ол се използва в химията за означаване на алкохоли).

Получава се при хидролиза на природни мазнини и масла. За първи път е получен от Карл Шееле през 1779 г. при осапуняване на мазнини.

физични свойства
Глицеролът е безцветна трудноподвижна течност, по - тежка от водата. Има сладък вкус, който е дал и тривиалното му наименование (от гр. гликерос- сладникав ). Сладникавият вкус се дължи на натрупването на хидроксилни групи в молекулата на съединението. Във водата глицеролът се разтваря във всяко отношение, нещо повече, той е хигроскопичен. Затова, прибавен към смеси, ги прави по-трудно съхливи. Например глицеролът се прибавя в кремове за ръце и др.

Ако на 1, 2, 3- трихлоропропан се действа с водна пара, протича процес, който може да се представи с уравнението:

С3H5Cl3 + 3H2O → C3H5(OH)3 (глицерол) + 3HCl (солна киселина)

От тази синтеза се вижда, че глицеролът може да се разглежда като получен от пропан, в молекулата на който по един водороден атом при всеки въглероден е заместен с хидроксилна група. Понеже глицеролът съдържа хидроксилни групи, той също е алкохол, но за разлика от етиловия, той е многовалентен алкохол. Както при етиловият алкохол хидроксилните групи са функционалните групи на това съединение.

Химични свойства
Свойства на глицерола, определени от хидроксилните групи:

Глицеролът взаимодейства с активни метали. При взаимодействието му с натрий се получава съединението натриев глицерат и се отделя водород:

2C3H5 (OH)3 + 6Na → 2C3H5(ONa)3 + 3H2

Естерификация:
Глицеролът, както и етиловият алкохол, се естерифицират. С концентрирана азотна киселина в присъствие на Н+ се образува веществото глицеролов тринитрат, който добил гражданственост като нитроглицерин:

C3H5(OH)3 + 3HNO3 -> C3H5(NO3)3 + 3H2O




Горене:
Парите на глицерола горят с безцветен пламък, поради наличието на повече кислород в молекулата му.

C3H5 (OH)3 + 7/2O2→ 3CO2 + 4H2O + Q

Получаване
Глицеролът се получава от мазнини. За нуждите на промишлеността той се получава от нефта.

Физиологично действие и употреба
За организма глицеролът е безвреден. Използва се като хранителна добавка. Той се прибавя към бонбоните с пълнеж. Глицеролът не дразни кожата. Той поддържа влажността на тютюна. Използва се и в полиграфията и в текстилната промишленост. Интересно е приложението на глицероловият тринитрат, по-известен като нитроглицерин. Той се използва като експлозив за производството на динамит, както и в медицината като лекарство.

Използва се в производството или обработката на:

взривни вещества (виж нитроглицерин);
кожа;
хартия;
като компонент на антифриза;
при някои лепила;
козметика и сапун;
при сладкарските изделия и алкохолни напитки (като хранителна добавка E422).

Drakon_ написа:Бачо Илия ти си ебахти и факира !!! Хвала !!

Пчелен мед

Пчелен мед Пчелният мед е сладък хранителен продукт, което се получава от няколко вида медоносни пчели. Те събират цветен нектар и други растителни секрети и го трансформират, съчетавайки го с вещества, отделяни от организма им. Полученият продукт се отлага във восъчни пчелни килийки в кошера, където се дехидратира и съзрява. Пчеларството е организираното производство на пчелен мед. При него се насърчава свръхпроизводството на мед в кошера, така че излишъците да се изземват оттам без да се застраши пчелната колония.

Сладкият вкус на меда, който има приблизително същата интензивност като този на захарта, се дължи на монозахаридите фруктоза и глюкоза. Медът има характерен вкус и се държи добре при печене на сладкарски продукти, поради което понякога е предпочитан за такива цели през захарта и други подсладители. Повечето микроорганизми не виреят в меда, поради ниската активност на водата (около 0,6). В същото време медът може да съдържа неактивни ендоспори на бактерията Clostridium botulinum, които могат да бъдат опасни за малки деца.

Медът се употребява за храна отдавна и се използва в различни храни и напитки като подсладител или ароматизатор. В някои култури той има също религиозно или символично значение, използва се и в народната медицина.

Вкусът на меда зависи от източника на нектар, като се произвеждат различни видове мед. За натурален се смята медът, който няма примеси от други храни и който не е получен чрез преработката на захарен сироп, с който са захранвани пчелите. Източниците на нектара могат да се определят по следите от цветен прашец и спори в суровия мед. Тъй като пчелите имат електростатичен заряд, по тях полепват и други дребни частици, поради което същите методи могат да се използват при изследванията на околната среда за радиоактивни частици, прах или специфични замърсявания.

Видове мед
В зависимост от произхода на меда съществуват следните три вида пчелен мед:

Нектарен пчелен мед — пчелен мед, получен от нектар на растения. Нектарът е воден разтвор на захари и съдържа захароза, глюкоза и фруктоза в различни съотношения, което е пряко свързано с условията на средата. Този мед от своя страна се разделя на монофлорен мед и полифлорен мед.
Монофлорният мед се получава от нектара на едно растение. В България по-големи количества (с търговско значение) монофлорен мед се получават от акация, липа, лавандула и слънчоглед. Останалите видове монофлорен мед (кестенов, тютюнов, памуков, рапичен) се получават в много малки количества и не се предлагат в търговската мрежа.
Полифлорният мед се получава от едновременно цъфтящи овощни, тревисти, фуражни, етерично-маслени и други медоносни растения.
Манов мед — мед, получен главно от секретите на смучещи насекоми по растенията или от секрети на живи части от растенията. Маната може да е животинска мана или медена роса.
Смесен пчелен мед — мед, получен при смесването на нектарен и манов пчелен мед.

Химически състав
Основните компоненти на меда са:

въглехидратите (70-80%), представени главно от глюкоза и фруктоза, дизахарида захароза и около 20 други ди- и тризахариди. Общото количество глюкоза и фруктоза варира между 65-75%. Съдържанието на захароза е под 5%, но в някои случаи (акациев, лавандулов и манов мед) достига 8%.
вода, която съставлява около 15-20% от състава на меда. При водно съдържание над 20% се създават условия за ферментационни процеси.
органични киселини в малки количества — глюконова, ябълчена, лимонена, оксалова, винена, млечна, малеинова, янтарна, пироглутаминова, бензоена, мравчена.
минерални вещества — в най-голямо количество са калий, натрий, калций, фосфор, сяра, магнезий.
белтъчни вещества — 0,1-1,5%.
аминокиселини, които в меда са около 20 на брой — пролин, лизин, хистидин, аргинин, треонин, аспарагинова киселина, глутаминова киселина, глицин, метеонин, изолейцин, лейцин, тирозин, триптофан, фенилаланин и др.

Физически характеристики
Вкус — сладък, а някои видове манов мед имат възгорчив или специфичен привкус. Вкусът се определя от количествата на фруктозата, глюкозата и захарозата, но зависи и от съдържанието на органични киселини. При протичане на ферментационни процеси медът придобива кисел привкус.
Аромат — зависи от произхода. Определя се от съдържанието на алдехидите, кетоните и алкохолите в меда. Особено подчертан е аромата при липовия, ментовия, тютюневия мед. Ароматните вещества са летливи и при продължително престояване ароматът намалява.
Цвят — Цветът на меда, в зависимост от произхода му, варира от почти безцветен до тъмнокафяв. Със светъл цвят са акациев, детелиновия и медът от репко.
Консистенция — Пресният мед е гъста, полутечна и прозрачна маса, която постепенно кристализира до втвърдяване. Някои видове мед кристализират по-бавно от други или изобщо не кристализират (като акациевия мед), а други кристализират още в първите дни след центрофугирането.
Хигроскопичност —
Плътност — по относителната плътност (масата на единица обем) на меда може да се определи неговото водно съдържание.
Енергийност — Медът има средна енергийност от 300 килокалории на 100 g продукт.

Употреба
Пчелният мед се използва основно като хранителен продукт. Той е източник на бързо освобождаваща се енергия и лесно усвоими въглехидрати. При ежедневна употреба е доказано, че влияе благоприятно на двигателната активност на стомашно-чревния тракт и върху секрецията на стомаха и червата.

Пчелният мед се използва и като лечебно средство. Използва се за основно или помощно средство за лечение на гастрити, както и при променена киселинност на стомаха. Оказва лечебен ефект при заболявания на дихателната система, а също и при възпалителни заболявания на кожата и лигавиците, което се дължи на антибактериалното действие на меда.

Използва се и като диетично и лечебно средство при чернодробни заболявания, защото осигурява въглехидрати за синтезирането на гликоген.

Медът не е регламентирано лечебно средство, а преди всичко храна с определено диетично и лечебно действие. Пчелният мед се използва и в козметиката под формата на маски и кремове, в които влизат и други съставки. Продуктите действат омекотяващо и почистващо.

Не се препоръчва даването на мед на кърмачета и деца до 1 година, защото храносмилателната им система е недоразвита и може да предизвика ботулизъм. Медът е противопоказан при хора, които са алергични към него, както и към болни от захарен диабет на инсулиново лечение. При болни от захарен диабет 2. тип може да се дават определени сортове мед, богати на плодова захар и витамини, като слънчогледов, акациев, люцернов, от детелина, гречиха (цитирано от "Лечение с пчелни продукти, апитерапия и основи на пчеларството, София 1999 г., ISBN 954-05-0383-3, д-р Стоймир Младенов, инж. Миленко Радославович, стр. 178). В тези случаи дозата на меда от посочените сортове е до 50 g дневно, разпределен в 4-6 приема, разтворен в сокове, чай.

При здрави хора профилактичната денонощна доза мед е 1-2 g/kg телесно тегло, разпределен в няколко приема. По-високи дози не се препоръчват, тъй като могат да доведат до развитие на захарен диабет.

Биологичен пчелен мед
Тенденциите за увеличаване на популярността на биологичните храни и продукти засягат и пчелния мед. От началото на 90-те години на XX век датират първите сертифицирани производства на биологичен пчелен мед в световен мащаб. Биологичен пчелен мед и биологични пчелни продукти се получават в сертифицирани биологични пчелини, при спазване на редица строги изисквания в процеса на отглеждане на пчелите и производството, обработката и съхранението на пчелния мед. Биологичният пчелен мед, както и останалите биохрани е обект на сертификация от съответните одобрени на национално ниво организации. Крайната цел при прилагането на принципите на биологичното пчеларство е да се елиминират всички възможни пътища за замърсяване на пчелния мед и пчелните продукти.

carpsliven2 написа:.. инжинерите казват че, диповете на водна основа са по ефективни и се задържат много понеже проникват дълбоко във порите на стръвта

carpsliven2 написа:На последния излет Бачо.. тествахме няколко дипове.. но Робин ред и шоколад сечеше рибите постоянно