Моите дневници

gofus написа:

Много голям си, Булти!!!

Сашо, не е много голям бе.
С кубинките най-много да е 1,70м.
Обаче, като започне да пише, го хваща гигантизъм.

И кът го фане - загрява бърже.
Два дена до следващото изречение.
То бива на час по лъжичка,ама Булти молекули бълва на час. [You must be registered and logged in to see this image.]

КИРО написа:И кът го фане - загрява бърже.
Два дена до следващото изречение.
То бива на час по лъжичка,ама Булти молекули бълва на час. [You must be registered and logged in to see this image.]

ей , крадец на гуми , да мълчиш там ... :6e6ebecd09233a

[You must be registered and logged in to see this image.]

...в дясната си ръка държа попчета :

[You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.]

...в ръцете си държа гаган :

[You must be registered and logged in to see this image.]

03.05.03

...работа няма , пари няма и през почивните дни трябваше да си стоим във фотото .
Изгърмяхме си патроните предния път , без да хванем калкани , а хванахме лошо
време и море . Тъй че оня ден ми писна и реших да отразя едно гмуркане в
Бургаския залив . Тръгнах по вълнолома, но нямаше нищо . Свърнах към Водната
пързалка и тогава ги видях : цели пълчища от рапани пълзяха на юг . Събрах доста
от тях и изкарах 4 , 5 паура . Попчета имаше малко и бяха плашливи . Две стриди ,
които и снощи оставени на сухо , бяха останали живи . Щом ги побутнех , здраво
затваряха черупките си . Едната бе особено голяма и си запазих корубата и за спомен .

07.05.03

Направих още едно спускане в Бургаския залив . Пукнах си гумата още докато влизах .
Тя беше във водата и от вълнолома , си хвърлих харпуна към нея , но вместо да влезе
вътре в мрежата , той се заби в самата нея и остана да стърчи , като харпун забит в
гърба на кит . Гумата остана надута , понеже стрелата запушваше дупката . Замених я
с дървена клечка , но изпускаше леко и се отказах от рапаните . Взех само кукана и
реших да отида чак до Бункера да проверя за калкани ( пак бях под влияние на съня )
Тръгнах в една посока в която никога не бях ходил . И навътре в морето срещу
Фрегата открих страхотни скали . Имаше много рапани и беше пълно с паури . Един
по един ги нанизвах на кукана си ...

...открих и изоставена мрежа , смотана на дъното . Също пълна с паури . Върнах се и взех гумата . Все още имаше въздух в нея . Въпреки заливащите ме вълни и ужасната горещина в неопрена при зора по вдигането на тежката мрежа , пълна с всевъзможни боклуци , натъпках я в гумата и лека полека се добрах до брега .Ценен морски трофей . Да видим само колко време ще отнеме разплитането .

15.05.03

Мрежата все още не е разплетена . Дори ме е яд , че отрязах парче от нея . Уж Румен щеше да го чисти на Фургона ( бяхме отишли заедно миналият петък ) , но нали си е мързелан , първия ден си изхаби времето със спане , пиене и ядене , а останалите два дни , непрекъснато чисти попчета , тъй като ги бях изпозастрелял в невероятни количества . Само за последния ден ден , жена ми преброи 100 парчета . Всъщност аз ги удрях по бързо , отколкото приятелят ми сварваше да изчисти . Калкан нямаше и нямаше , но за сметка на това , имаше лихмуси по 50 санта . Криеха се главно в дупките и бяха сравнително по спокойни от другите попчета . Ударих и два дракона . Вторият бе особено голям и направо ми взе акъла , след като го прострелях и си размърда туловището зарито в пясъка . Първоначално се виждаха само двете му живо оглеждащи се встрани очички , щръкнали над равното пясъчно дъно . Видях и ято големи пеленгаси , но те само се завъртяха около мен и бързо ме отминаха . Големият харпун , ествествено беше на брега . Пътят до Фургона бе изсъхнал , но дълбоките коловози още си стояха . На едно място след Сухата река (която в момента имаше вода ( да е жив и здрав пича , дето направи хотел там , сигур реката вече няколко пъти го е заливала :-) ) ) по нанагорнището , джипът опасно се накланяше над една пропаст . Голямото шоу стана първата вечер с Румен ...

...първата вечер пийнахме както си му е редът и мен естествено като каталясъл от морето ме хвана яко . Той си легнал в палатката , а аз съм заспал на масата . По едно време се събудил , сетил се за мен и дошъл да ме буди . Аз съм се събудил и съм тръгнал да си лягам , но нещо съм се спънал във въжетата на палатката . Паднал съм и съм загубил рефлектора на новото ми прожекторче . Докато го търся , съм се изтрополил надолу в пропаста . Румен си помислил , че съм се утрепал , но докато се доближи и погледне надолу , аз почти съм се изкатерил нагоре , пъргаво като коза . " Пияния и господ го пази !" - са казали хората и аз лично имах възможност да се уверя , тъй като на другия ден , учудващо не бях натрошен , а имах съвсем леки наранявания ...

...вчера сутринта , хукнах рано рапани да вадя от Бургаския залив , щото Божо ( Скорпи ) ми каза , че са вдигнали изкупната цена от 24 на 35 цента на килограм , което се оказа самата истина . Този път тръгнах по тетраподите на вълнолома . Беше застлан килим от рапанчета . Можех да ги събирам и без да се гмуркам . Това пак бе някаква аномалия , може би свързана с пълнолунието тези нощи . Уж отбирах само най-едрите , отвявайки гъстите , маслено зелени водорасли с ръка . Те бяха новата премяна на тетраподите тази година . Уж под водата бяха едри , а като излязах на брега се оказа , че чувалите са пълни с дребен рапан и то един калибър . Хич и не отидох да ги продавам , а ги оставих на жената да се мъчи , да ги чисти . И без това и беше омръзнало да седи без работа във фотото . Довечера Мирко ще ги вземе за рождения си ден , заедно с още мариновани и дългът ми към него ще спадне от 90 на 60 лв....

Булти, много хубави снимки и репортажи... поздравления. Желая ти през новата година повече творчески и риболовни успехи... също и нестихващи приключения, както на белия лист, така и под водата! Да си здрав и с много късмет! Искрено се радвам на написаното от теб...

Благодаря ти ! Да ти се връща !

17.05.03

Вчера бе един от най-калпавите ми подводни дни . Бях решил от вълнолома да плувам до Моста , че и по нататъка с дългите плавници на Бьоша . С тях подводното плуване бе удоволствие и разстоянията не бяха проблем . Морето бе супер , само дето джипа правеше парчета , докато стигна до него . Влязох и се носех като птица над морското дъно . За нула време бях до Фрегата . Там имаше конкурент . Лошото бе , че и там повечето рапани бяха дребни . Тука , там някой едър и гумата съвсем не се пълнеше . Конкурента в сравнение с мен се придвижваше като охлюв . Кефех се на волното си носене , но не бе за дълго . Явно рапани днес нямаше да продавам , поне се надявах на калканите от съня си . Наближавах мястото до Моста . Един рибар със забрадка , настървено хвърляше въдица от плочата долу . При едно от гмурканията забелязах попче , което подскачаше на едно място като лудо . Доблих и видях , че го държеше скъсан такъм , закачен на остра скала . Изадих го и тъкмо да го пусна в гумата , реших да го подаря на въдичаря . Вероятно е било негово . Оказа се , че не е . Той не бил късал . Въпреки това реших да му го подаря . Тласък с плавниците , изскочих над водата и замахнах да го хвърля . Само след минута разбрах , че нещо с десния ми крак не е наред . Погледнах надолу и ужас - перото на плавника ми счупено ." Да ти таковам съня !!!"- това ми бе в мислите , докато отчаяно , като куцо магаре , едвам се добрах обратно до Вълнолома . Въпреки , че морето все още бе чудесно , на мен ми се беше убил меракът и не влязох повече . Божовите плавници бяха в джипа . Беше ми и горещо с новите неопрени . Вече ще влизам със старите .

22.05.03.

Седим си ние и си дремем във фотото в очакване на баловете . Понеделника бе много силен , но след това работата замря . Та 19 май , си е 19 май . Преди , като малък , я бях написал тая дата , с бронз на плочките в двора . Не си спомням , точно по какъв повод я бях написал . Може би е била тогава , някоя първа морска баня и да е останала като почитана в съзнанието ми . Може би , се е случило , някакво ново начало в някой минал живот , но най-вероятно съм я свързал с идването на лятото , по точно на активния гмуркачески сезон - едно време нямах неопрен ...Тазгодишния 19 май , започна по следния начин . Още на сутринта , на жена ми във фотото , една клиентка и подарила съвсем запазени фотоапарат " Зенит " , светкавица " Фил" и зарядно за нея . Щяла да ги хвърля , не и били поребни , но дъщеря и , я подсетила и женицата ги донесла на нас . През целия ден имаше много работа и платихме доста натрупани сметки . Вечерта на чаша Узо и мариновани рапани , направихме бартер със Серджо - един ластичен Марес от бартер с Божо , заедно с боксче за подводни снимки , жило за фотоапарат и микрофон Шарп ги трампих за едни яки и дълги плавници на Креси . Те бяха в отлично състояние , но му стягаха на Серджо . Плавниците бяха почти идентични с моите , дето счупих . Нямам коментар за 19 май ....

И после? Е де.... :7319fa0a28be20

13.06.03
петък - Фургона

Да няма грешка - на Фургона съм между Елените и нос Емине и то вече точно цяла седмица . Най накрая мечтата ми от две години се сбъдна . Преди малко ядох паури , морето приспивно шуми и след час , два отивам да взема Катя от Несебър ...
Както винаги всяко начало е трудно . Започнахме почти без пари и през седмицата наблягах изключително на морските продукти . Изядох незнам си колко попчета , безброй паури - сега са с хайвер , три калкана - мразя вече да пържа сам риба на тоя крив тиган , много чирузи и мухлясъл хляб ...
Открих и метод за придвижване по вода и пренасяне на товар срещу течението . Махаш плавниците , слагаш налъмите върху ботинките и както си с неопрена , без да махаш баластния колан , тръгваш да вървиш по дъното на дълбочина , малко над слънчевия сплит да ти стига водата . По желание можеш да не си махаш маската и шнорхела и да стреляш по рибите , вървейки с потопена глава . Особено следобед в плиткото между камъните е пълно с кефал . Естествено съпротивлението на водата оказва своето влияние и движенията са забавени , илюзията за намалено земно притегляне също , аналогията с космонавт ходещ по повърхноста на Луната е пълна - на места където става по дълбоко , спокойно можеш да се придвижваш с големи подскоци . Вървиш , подскачаш и се кефиш , теглиш си гумата пълна с рапани или с дърва дори , няма мъкнене по брега , когато течението ти е насреща , няма криене на матряла , няма ходене за джипа , икономисваш пари за газ . Тоя метод е приложим на места , където преобладава пясъчното дъно .

...трудно се свиква със самотата - понякога ти се причуват човешки гласове , оглеждаш се - няма никой . За природата нямам думи . Просто не мога да повярвам , че това ми се случва - да попадна на един див , надвиснал над Морето , първобитен и девствен бряг . ( вече не е ) ...
...Вятъра клати ръждясалите ламарини на Фургона . Снощи имаше пълнолуние . Божествено . Не ми се лягаше в палатката . Ще трябва да си опъна хамака . Май съм отвикнал да пиша и нещо трудно си събирам мислите , пък и докато пиша ми идват куп нови идеи . Пуснах мрежата само един път , времето все не стига . Изкарах я пълна с раци , рапанчета , шест, седем скорпида и най-интересното , досега на живо не бях виждал - един звездоброец ...

16.06.03
00:05
Фургона

Големи , колкото врабчета нощни пеперуди кръжат около мен . Красиви са . Кралиците на нощта . Луната изплува от Морето прибулена с тайнственост . Катя си замина , аз останах сам с кучето . Рапаните сега са концентрирани между Фургона и Сухата река . Извадих невероятен късмет . Засега едри рапани , другаде почти няма . Появиха се и натрапници . Затова рано , рано ще трябва да си обирам нивичката . Днес ми падна кардановия вал . На майстора , чиракът му пак си е оставил ръцете , като е затягал болтовете . Аман . Лека нощ .

19.06.03.
Фургонът

На следващия ден морето беше лошо и се заех с домашна работа . Покрих палатката с полиетиленовото покривало , което бяхме купили от Метро . Отрязох тънко и жилаво стебло от един храсталак , после с много зор го подострих с триона , тъй като теслата се оказа адски тъпа и трябваше да загубя половин ден за наострянето и . Цялата работа излезе безмислена , тъй като мястото до входа на палатката , където щях да забивам кола , се оказа каменисто и колкото и остър да беше - все тая .Намерих и забих остри железа и за тях привързах дървото с намерена тел . Работа свърши и шиша с който преди нанизвах паури . Платнището бе по дълго от палатката и затова поставих кола пред входа и . Така то се опъна между задния и кол и дървеното стебло . Сега вече можеше да вали колкото си иска . Доусъвършенствах и импровизираната чешма , която бях спретнал от комбинацията на счупен пластмасов стол , портативна пералня от студентските години на жената във Варна и гумено съиденение , резерва за джипа , служещо за чучур по принципа на скачените съдове . Тая чешма се пълнеше с морска вода и после в нея заживя една малка , случайно попаднала рибка...

…Завързах новото въженце на пневматичния харпун . Бяха се появили кефали . Следобеда посветих на джипа . Напръсках под него за кърлежи . Напръсках и себе си , постелих едно старо шушляково яке и до стъмване , омацан целият в масло , псувайки почти през цялото време , изкарах на сянка под джипа . На излизане , открих и забит кърлеж в главата си . Доста от болтовете се бяха лашнали . Стегнах много яко гарнитурата на картера , запалих двигателя и легнах отдолу да видя къде ще прокапе масло . Изненадата ми се оказа голяма , когато открих , че тече на струйка от щеката . Тръбичката в която тя влизаше беше измъкната навън , предполагам нарочно инак нямаше как да се случи . ( след време майстор Динко изгони чирака си , имали са явно некви недоразумения помежду си ) Съмнявам се в чирака на Динко . Преди се бях оплакал от калпавата му работа , при покриването на джипа с ламарина ( доста пара бях изсипал ) и това сигурно бе за отмъщение . Налях и трансмисионно масло в предното предване и сложих грес в тресчотките . Сега без заден карданов вал я карам само с предното .Накрая я оставих на калпазански баир . Демек ако не може да запали , да я бутна по нанадолнището . В момента съм със стария акумулатор на баща ми , дето го изхвърли . С другия си светя долу на Фургона и зареждам мобифона . За да се зареждат , когато ходя до Несебър да продавам рапаните ги сменям ...

...следващите два дни морето беше лошо , но влязох , тъй като престоят ми тук е свързан с разходи . Добивите ми бяха ниски – танто за кукуриго , но докато се оправи морето , се файда е . Общо взето се чувствам добре , като изключим моментите , когато съм много уморен или гладен и тогава ме обзема тъга и меланхолия ....Забелязах , че тук се концентрирам по добре в същността на предметите и явленията . Дразнителите тук , за разлика от цивилизацията са много по малко , както и външната информация и човек забелязва повече подробности , на които преди не е обръщал внимание . Там в градът , съзнанието ни е претрупано с чужда информация и реклама , в повечето случай – ненужна и безмислена , нямаща нищо общо с оцеляването и там човек възприема околния свят повърхностно – от всичко по малко , защото инак мозъкът му ще блокира .

...баси , песъхна ми гърлото...оттук нататък става много интересно ...ако не почерпи някой спирам ....

Баси. Ако ще си говорим така, спирам да чета.
Немой спира бре Булти. Цял един народ тебе гледа .

Митак една бира имаш веднага от мен.

В главата ми се зароди въпросченце,и ще ти го задам.....какво /или кой/ те накара да пишеш дневник

Мите, майстора, дето си го ползвал при ремонтите на джипа да не би да е световноизвестния Динко "Терцата"?

Булти написа:...баси , песъхна ми гърлото...оттук нататък става много интересно ...ако не почерпи някой спирам ....

Митак избери си нещо и пусни още някоя страничка.