сезон 2016

Днес се поизложих. Имам поне десет ситуации без да сваря да стрелям. Пет пропуска и пет улучени риби. Като краен резултат съм доволен,но този път изобщо не успявах да контролирам рибите. Бяха нещо паникьосани. Дали от делфин или от постоянното присъствие на колеги.... нямам идея.

 Чак за репортаж не е, но беше добре.
Та бяхме там, където Ники ме прати за домашно. 
Аз отидох по-рано. Погледнах водата и ми се стори доста бистра. писах на Иво да знае. И влязох с три другарки. Едната Фибранка хем доста закръгленичка ич не иска да се потапя. Втората Дърварка малко дървено стои, но се потопи. Третата най-малката и най-красивата и най-опитната и най-работливата. Та оставих ги една до друга Дърварка и Работарка. 
 
Платеринки две се завъртяха и на кукана те се спряха.
 
Кефалче мина покрай мен и  кукана украси .
 
После Иво ме откри и набързо изравни.
 
 Присъедини се Миро и колегите станахме трима.
 
Кефал уцелих по средата, но завъртя се покрай главата.
 
Освободих кордата, но маската излезе и видимостта изчезна.Пуснах аз харпуна и за въздух се отправих.  Казах и на Миро  кви съм свършел. Да внимава кат се гмурка, че ще обикалям  да го  търся. Не след дълго Миро ми донесе и харпуна и кефа и кефала. Кефала беше си за него той наречен и той си го заслужи. С кордата на Дърварка направихме кукан, А пък за курбан морето си поиска тежестта на освободената Дърварка. После Миро се отчете с точен изстрел по платерина. Пет години не е влизал, но мерника поправи и добре се справи. Последното гмуркане без харпун го правя. Миро ме видя и вика пак ли ти го взе. Отговорих му, че така приключвам гмуркането и Благодаря на морето.

 
Благодаря и на Иво за помощта, която ми оказа накрая с багажа. Бирата си той заслужи, но благодаря  най-вече за приятелството му!


[You must be registered and logged in to see this image.]

Ето го и видеото [You must be registered and logged in to see this link.]
Ники и аз нещо не се справях с викането както преди две седмици, явно подходът вече трябва да е друг
Поздрави

Ифчо, аз пак ги виках ама не успявах да ги накарам да плуват по линия край мюрето. Правят постоянно чупки. Особено кефалите. Ама днес основно на щракалката идваха платерини.

Едно клипче [You must be registered and logged in to see this link.] скалъпих за което Боби има да ме черпи и шкембе и бира напълно непрудено, но пък за сметка на това много на място. Това е от вчера след работа видимост 2м, но кефали почти не видяхме а платерини колкото си щеш но дребно

Незнам що накара Бобито да се прави на мюре ама явно беше мноо стресиран човека. Чак удари две рибки на форсаж,предполагам да ти даде едната да не го слагаш веч кат мюре.... аз май с теб няма са гмуркам повече....аз две ни моа улуча. То напоследък и по една ни моа..

Хаха той човека си гмурка и хич не ме и забелязал дори си имах вече 4платерини на кръста а дремя си аз на морето и опа Бобито под прицел.... Стреля си нашия, гони си рибките и като изплувал на повърхността тогава ме видял че го снимам.... Ма беше толкова щастлив и запечатан дори
Ти па що не щеш с мен? Имаш обещано

Ми що неща....щот мъ й страх дан мъ туриш за мюре кат Бобиту. Туй дет разправяш,че си имал веч рибки на кукана вяра нямам. Дей снимкатъ. Па притиснявъм се. .тъй де.

е па тея дет ги снимам с камерата не ги ли виждаш? :) то аз ку пусках и ония дет не ги улучвах .... само ся си позволих да пусна като пропуснах как ми се подиграваха и идваха най спокойно за снимка че като я няма стрелата само това получиха :)
Па знайш ли мое и да си много работно мюре и да ти се лепят женските.. :)
пп нещо не мога да ги качвам снимките тука!

Качвай си снимките в снимка.бг. от там лесно се качват навсякъде.

Малко по темата.
Морето имаше хубав мощен мъртвак. Видимост имаше от комфортните два метра. Платерините се движеха по непредсказуеми траектории. За сметка на това бяха с размер 350-450грама. Кефалите пък се движеха като изстребители. С хаотична траектория. Задържаха се пред мен цяла половин та и до една секунда. Ама пък наминаваха торпеда от по над две кила.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Наложи се да държа харпуна с две ръце и да стрелям челно и от далече(да се разбира в мътното). Реално беше някакъв невероятен три часов кеф. Взех все пак няколко рибки(16)и на буната ме снимаха разни ора дет обещаха и снимка да ми пратят(мойта техника вече не идва с мен,че е сезона на бомбене на коли). Ако пратят ще пусна та и аз да се изфукаМ.

Поздравления, викай другарче да снима поне :) ко ся за едно шкембе чорба ли си? :))
пп виж Бобиту кви раоти прай :)

Ми аз виках бре. Ма ти не,че не. Щял пържоли на плажа да пИче. То убу че не доди. Щеше да снимаш вълни и вълни. Мюрето направо полягаше на пясъка кат минава вълната. Пък рибките.....след половин час така се стресираха от тез странни движения на Платеринка. Направо им сЪ разтрепераха опашките. Стрелях всичкУ три пъти. Добре първата риба беше над две килца та стана работата. Взех и две платерини и толкуз. Ама си беше релакс де. След час гмуркане вдигна хубава вълна и взе да прехвърля буната. Рибата изчезна и аз също.

Рапорт даден.

ееее ма ти тъй кодирано, че за морски разбирачи вика :))) аз оше съм "малък" па и от намеци мноу не разбирам :))
ПОздравления за слуката напук на всичко и за ината и волята ти :) аз днес си загубих "платерината" 3-4 пъти , даже и аз не знаех кво търся по едно време докато не закачих един кефал, другия мина по средата на харпуна около килце беше и после продължих в търсене на платеринка та докато не я намери и си излязох обаче без нож ... та .... кофти морето днес ....

Браво бре добре сте се разприказвали. Та вече съм на линия.

Първо за двете рибки.

Както и да се редувахме не съм видял кога Иво се е гмурнал. Мислех, че е доста в Дясно.  Разбрах, чу не ми е ден. Много бях припрян то и се вижда. Мислех към два да съм на вода но чак към седем се приводних.
Ивчо беше във водата и имаше няколко хубави рибки. Аз дори и мюрето не видах, което пак ме води на мисълта за смяна на маска с по-добро видимо поле. Сега не си виждам колана. и на страни също е ограничено.
Рибките явно са се въртели около мюрето и като се гмурнах, като лист ги видях. В първият момент го видях и дори си помислих да ги пропусна, но после видях че са се подредили и са се сгъстили. Та изстрелът беше за двоен и се получи, а това как Иво е успял да го документира Браво! Видях си нещата. Благодаря Иво.

В събота на Зеленка за час видях четири пъти кефал на буната. веднъж стрелях, но пропуснах. Една платеринка за чорбичката на Краси. Водата топличка и след четвъртият метър леко студено , но и доста мътно. рибките стоят в студенкото и мътното. Останахме вечерта на барбекю с рибена супа и биричка. и много звезди.

Неделя от 6-9 лозе от11-15 море.

Краси местеха плажа другата страна на буната на Зеленка от страната на Калиакра.
Аз им казах, че ще ходя по вода, но те ме взеха с лодката от брега.
Направихме опознавателна обиколка- Точно пред носа там където се срещат двете течения гледката беше мъжка. Безброй зайчета, като звезди, море като казан водата мътна и дота вдигнати водорасли. Видяхме много делфини навсякъде около нас. Веднъж дори в редица 7-8
Пробвахме за сафрид, но нищо. Не настоявахме много. Прибрахме се от западната страна на носа. До пещерата завет, но много мътно. На даляна малко по бистро. На шкарпа мътно. Там ги открих. Самотният кол го няма за ориентир, но въжето му е под водата.
Една жълтениково-кафява сянка зървам. за стотни давам мислено предварение в посоката и скоростта на сянката и стрелям. Сянката се доближи нищо жълтеникаво проблясна а не сребристо. не можах да го зарна мина ми от страни и се потопи в мътилката. Капитана беше излязал в лодката. Не е влизал от декември миналата година и ухото нещо го наболяваше. Казах му, че щом е приключил да ходим при плажуващите, че и там мога да се гмуркам.
Та мястото е доста живописно , и е трудно да се опише. Море стена небе и само тънка ивица от били камъчета между морето и скалата.
По скалата са обрасли всякакви треви и храсти. Предимно има и смокини, но сянката е правеше някаква къпина.
Скалата на места е гладка и по повърхността и се стича вода.
Небето е синьо платно единствените бели облачета рисуват картини на приказни герои по него.
Сладката вода, която се стичаше по склона, правеше водата да изглежда, като мастика. Това пък си е педпоставка за наличие на кефалови риби.
Не бях се гмуркал в района.  Не знаех и дълбочини, но ги предполагах от съседният подобен район. Направих за час една опознавателна обиколка на вътре. Два пъти видях кефали и вторият стрелях.
Бях се скрил до една скала а домен пясъчно поле. Дойде ми от ляво повечето риби идваха от там. Добър и точен изстрел.
Оставих го да си се измори, но малко. Завъртя се и се осука на линията после го доближих и когато го придърпаха почти ми беше в рацета каза рас -прас и се откачи.
Последва опознавателна обиколка в ляво. Там намерих хубави камъни с миди и платерини около тях.Връщане до началната точка и опознаване на района в дясно. Там водопади и кефали. Един бандитко го взех. Нарекох го на капитана Краси а той каза, че ще го запознае с компанията на Джулая на Камен бряг.
Та после имаше пренасяне на багаж товарене лодка пиене на кафе и прибиране.
и те така.

Риби имало и в Каварна приятел се обади видял дори веднъж десетина като водачката била към 2 кила а осаналите към кило предпоследният 950гр.
[You must be registered and logged in to see this image.]" />

От днес.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Пак си бил за риба май ?
Само Милко да не види тази снимка.

Кире оня Милко е луд за трима.

Малко късно успях да го стъкмя клипчето от четвъртък след работа но съм много доволен от слуката  взех най големия си кефал досега 1.2кг

[You must be registered and logged in to see this link.]




по ще помоля Боби за снимка, защото аз нямам

Двама поканих с мен ама ми отказаха. Единия избяга в Равда,другия избяга в Каварна. Наложи се сам отбор да правя.

Морето беше мътно, рибата беше редичка ама за сметка на това неориентирана. Скъсаха ми се три хубави кефала и пропуснах няколко.
Все пак си взех няколко рибки де. Един кукан се напълни па втория почнах. За статистиката ино попче и 21 платерини и кефали. Всичко 15оки.(ина хладилна чанта). 10:30 бях на път за кайвету.

Ифчо да та укритикувам малку.
Трябва да лежиш на нивото на което е мюрето
Мюрето го вържи с една прозрачна линия.
Не подпирай харпуна по камъните, че много време губиш.
Много бързо местиш харпуна като мерниш риба и тя се стряска.
Стеляй по бързо. Ако направи чупка рибата ще пропуснеш.
Използвай стрелба от долу нагоре само в редки случаи. Когато всичко друго не става.
Много мърдаш на позицията. Таз камера не спря да се мести.

Съжалявам че не се включих в днешното гмуркане ма се и заиграх с един джет до обяд и ми отече и моето около Равда но и беше много мътна и не ставаше там. Виждам че си се справил отлично щом и попче си отстрелял дори
Благодаря за критиката градивна е и помага много!
И аз си мислех че ми е много висок повода на мюрето ама за прозрачен не се сетих
А стрелбата отдолу беше че кефала си ме обикалял отгоре а аз го видях точно като мислех да изплувам и ме изненада

Да напише набързо за статистиката. Вера ходих на доктор на буто да му прегледат климатико в Аспарухово. От там на Карантината. Стори ми се мътно а и имаше вълнички. От там на Фичоза още от горе видях доста бели зайци, но реших да сляза. Пет минути оглед ме накара да се върна пак на Карантината. Там вълничките вече станали вълни и двама колеги се готвят да влизат. Поздравихме се и си пожелехме на слука. След приготовленията и водовъведенията. Видях, че колегите подминават моста. Отправих се натам. Водата много топла. със седмицата направо загрях. Изкарах бонето и маската и със буй се отправих и аз към моста. точно се паркирах и направих две три гмуркания дори видях и една сянка и  дойдоха колегите на Златко. Не можело там да ги притеснявам. Върнах се в началото малко преди да се разбиват вълните. Водата още е топла. Свалих бонето и карах без него. Подпрях се на буя. Един колега ме видя. Огледа се и помисли, че нещо не е наред. Направих знак, че всичко е наред. Със свалено боне съм.  Доста силно клатеше. Сложих и допълнителната тежест и нещата се подобриха. Видях и рибки, но доста дребни платеринки и гюмуши. По на вътре доста мътно. На 75цата прибрана едвам се виждаше стрелата. 
Излязох доволен и зареден от банята. за напред с по-тънки дрешки.

Днес след обед.Там където ме прати за домашно.По старият начин. 6 рибки за 3 часа.  Два пропуска , като веднъж не стрелях по Кефал.  Общо е кила.
Водата много мътна и не толкова  спокойна.


[You must be registered and logged in to see this image.]

тези са от неделя Болата.


[You must be registered and logged in to see this image.]

Тези от вчера.

Днес на Болата доволно платерини.
Гмуркане спокойно. Морето доста мазни вълни. Видях и ловуващ морски хищник,но не пожела да ме огледа.

Два рибни дни
 
Здравейте, да опиша на кратко преживяванията от предните два дни.
 Събота реших да ставам рано и го направих. Станах в 5 разходих се по терасата видях хубавото време и събуждащият се свят на около, но нещо не усетих това привличане, по ме привличаше възглавницата и се отправих към леглото След два часа отново надигнах глава.  Та пак нещо не ми се ставаше , но ако исках да влизам днес трябваше да се надигна. След половин час съм на буната. Татко и той е там вече има няколко хубави попчета. Аз се отправям на края на буната и започвам обличането. Има доста студен вятър от брега, водата не изглежда много бистра и решавам да взема 75цата. По края на буната няма много рибари а е събота.  Имам информация от приятел от предната вечер за много дребосък и рядко минаващи хубави платерини. 
 Поглеждам слънцето, което вече се е издигнало достатъчно високо любувам му се минутка две докато се успокоя и се потапям.
  Първата картина е Коледа през Юли- цялият пресечен конус на един тетрапод е побелял. По точно е посребрял и блещука. Толкова много рибки не бях виждал доста отдавна. Бяха големи колкото пръст от ръка и лакомо си похапваха от водораслите или отлаганията по мидите. Същите тези миди, които толкова много се стремим да опазим. Тази година, когато влизам там винаги вадя и рапани.  Почиствам камъните от тях. Не всички а само тези, за които можем.  Тошко не ги яде, но помага като ги събаря. Избрали сме си няколко тетрапода и целта е да задържим по-дълго време мидите по тях. После да продължим на долу и на страни. Когато наедреят мидите, ще наедреят и рапаните.  Тогава ще дойдат и рапанджии и процесът ще се подържа от повече хора.  Малко се отклоних, но как да не се радваш на гледката на толкова много рибки на точно тези камъни. Явно плода на труда дава резултат. Само да могат да пораснат мидите те и рибите ще растат с тях.
Както чакам и съм с едни такива хубави мисли се любувам на гледката сребърните свещички за миг се стряскат и се понасят около мен.  Гледката е омайна и буквално. Въобще не разбрах кога мина голямата платерина а след нея още една.  Аз все пак за риба съм дошъл. Минават малко в сенките на границата на видимостта. Трудно се преценява така размера. Два три пропуска и вече почнах да се замислям. Отидох от предната страна там си беше направо бистро в горните три метра. Водата на пластове на долу много мътна и малко по-студена. На 30 см от дъното пак бистро и студено.  Виждат се и много морски кончета, които сега са се захванали едно със друго за опашките си. Там мъжкото е това с торбичката да не ги объркате случайно. Тетраподите са пълни с мини попчета, като килим. Едно ми направи странно впечатление. Незнам на какво се правеше, но изглеждаше интересно. Подскачаше, като скарида от тетрапода към повърхността. Там си намери нещо за хапване и после, като лист се спусна пак до своите приятели на килима.
Лягам на средна дълбочина. Почти на всяко гмуркане около мен идват иларийки. Някъде там в далечината и мътното минават и сенките.  Държа харпуна каубойската.  Стрелата гледам да не стърчи пред тетраподете.  Да съм тих и спокоен. Усещам как ми тупка сърцето и ми скърцат кокалите. От сенките се появяват силуети  на няколко хубави риби. Движат се на север. Изстрел и пропуск. И така няколко пъти. Минка я оставих да си скита на воля миналата седмица. Сега беше момент за нея, но виждам и така риби. След час любуване на картини обикаляне и залягане на различни места, вече ми е време да направя нещо по въпроса. Харпунът е със два ластика. Единият, които е цял е малко по-къс от колкото ползвам обикновено. Явно рита въпреки, че се опитах да държа здраво дръжката, дори пробвах изстрели с две ръце. Последно време все влизам с 90ката и може за това да ми се е променил и мерника.  Излязох и набързо смених оръжията. Лягам на първото място с почистените тетраподи. Около мен е пълно с дребни рибки и от мътното пък се задават хубави платерини. Изстрел и първата риба е на въжето. Малко се погонихме в което време, тя успя да заплете линията, а аз да я придърпам към мен и да я стисна здраво към гърдите. Отправих се към тетраподите на сянка да я обработя.  Следващото гмуркане пак също идват. Само  дето са малко по-дребни. Въпреки това опитах, но пропуснах. След още едно гмуркане пак улучих.  Е вече с две риби се отправям на разходка. Пак отивам към предната част. Там правя и няколко гмуркания на дъното, но нищо интересно не минава и пак съм на средна дълбочина. Водата стои на няколко пласта.
Най-от горе мътна и топла, после малко бистра по-на долу мътна следва повечко бистра и почти до дъното мътна. Рибите, най-често ги виждах  в най-бистрата част.  Подминавам и левият ъгъл. От мътното идват три дребни рибки. Малко са далечко, но е бистро и мога да пробвам далечен изстрел. Рибката е дребна и малко съжалих, че така и промених намеренията, но ще бъде уважена подобаващо.
На връщане виждам и една различна риба. Почти я хващам с ръка. Малко е лигава, кафявото и тяло е покрито с някаква слуз и я прави доста хлъзгава.  За краткото време на срещата ни успях да забележа двете мустачета на главата и и да различа рибата галя от еврейското попче. Пеше си полегнала на един тетрапод и сякаш се препичаше на слънце въпреки, че обича тъмнината.
Направих и още няколко  гмурканияв предната част и частта с почистените титраподи. Беше станало още по-мътно, но ги имаше а аз чаках вече нещо по-така. Татко се появи и каза, че е време да тръгваме. Прибрахме се и закусихме. Неопренът само е изплакнат и пак е в колата както и детска лодка, детски маски плавници чадъри шазлонги, кофи, топки, храна от всичко да има.
После малко задачки и към 12 с жената дъщерята и племениците спираме на буната, на Болата.  Точно едни съседи от Румъния си тръгват и в тази навалица паркираме така, че пак  съм близо до вода.
Аз вече съм си взел петте пари а и част от задачите отпаднаха за следващият ден, така че ако намеря време и само ми дадат знак пак може да се натопя.
Последва игра във водата с лодката на моряци, на пирати, на плуване под вода подредени в редица, като първият минава под другите трима и застава от пред и така един след друг. Хапване на сандвичи единственото време на сушата. Скачане от буната, гмуркане с маска и шнорхел за разглеждане и опознаване на подводният свят. Та малко след това, получих подкрепа и аз да се натопя. Не чаках много да размислят. Разбрахме се за час и половина да обиколя и към четири да съм на линия. Виждам и колега имаше кефалче и платеринка. Влизал с неопрен, но било доста топло и сега беше само по бански. Казах му маршрута, който съм избрал да се знаем и си пожелахме наслука.
Плана беше миди рапани и ако остане време риболов.
Обиколих тук таме. Гмуркане по познати места и пътечки. Водата доста бистра пак е на пластове, но бистрите слоеве са много големи. Почти от повърхността различавам очартанията на камъните. Виждам пясъчна градинка и решавам тук да гмурна.  С едната ръка държа котвата на буя с другата харпуна. Добре съм балансиран. Има съвсем леко изразено течение. Долу приказка. Така хубаво прозрачно и бистро рядко съм го виждал, като прибавя и множеството малки платеринки  картината става прекрасна, а появата на по-големи кара сърцето да тупти.
Та точно ми се разтуптя сърцето явно разтуптя ми и ръката първата пропусната. Оставих харпуна и стрелата, като дойдоха да ме огледат по добре, направо наведох глава от срам. Излязох и маркирах мястото с буя. Обиколих и други градинки. Там същата картинка с тази разлика, че учелих веднъж нещо много голямо и тежко –една скала. Взех малко пак да мисля. Явно толкова много риби ми вземат окото и ни стрелям тази, която мини пред стрелата а тази, която искам. Въртя харпуна и ги плаша. Сетих се за отметката на Ники за Дипаран. Та той също беше с мен този ден. Раздишах и гмурнах, леко пикирах близо до една скала, положих плавника и зачаках. Първо минават дребосъците  малко зад тях се въртят и големите. Дребосъците ме обикалят големите наминават и се връщат, но след малко с пълна сила се завръщат. Първите подминават и една добра застава пред стрелата. Точен изстрел и първата е на кукана.  Вече по-спокоен и с рибка на кръста пак се гмуркам този път малко по-на вътре. Идва първо една голямка, но след нея доста по-малки. Оставих ги да си вършат нещата.  При следващото гмуркане лягам почти само на пясък. От дясно ми идват, но се опитват да се изнесът. Едната не беше толкова бърза.  Последваха още доста изстрели от които повечето пропуски. Приех, че има и такива дни. Извадих миди и събрах рапани.  Имах и интересни срещи първо пак с риба Галя. Този път направо я загребах с кепа за миди и после на кукана.
После докато си лежа чувам шум зад мен нещо изтраква по скалите. Обръщам се и гледам, колега само с маска и шнорхел се любува на красотите, но не ме вижда и се опитва да мите покрай мен. Започвам да муча ММ ММ ММ.
Той се обръща и ме вижда. Дали съм се скрил толкова добре в неопрена незнам.  Изплувах ме заедно. Оказа се че е не е българин и успях да му обясня, че когато има буй във водата трябва да стои по-далеко от него.
Опитах да продължа с лова.  При изстрел стрелата попадна в цепка. Извадих я чак след второто гмуркане.  Та как разбрах че това са знаци и че трябва да изляза въпреки, че имаше рибки. Та при следващото зареждане както си държа харпуна, той сам се разреди без да изстреля или освободи стрелата.
Тетивата са ми малко по-големи а засечките плитки. Случва се по някога първият ластик да излезе,, но това става при зареждане така и двата заедно не си спомням. Закачих харпуна на буя и направих две три свободни гмуркания за довиждане. Излязох и почистих рибите а децата ми помогнаха да почистим мидите. Колегата без неопрен излезе и той с много хубава връзка риби. Дори Митко отбеляза, каза :
 Свако виж той е хванал повече от теб.
Казах, че  когато човек се е трудил добре има по-добри резултати. Събрахме багажа и се прибрахме доволни от плажа.
 
Неделя ставане рано и поемане на север. Бяха така наречените горещници. По булеварда имаше доста опадали изсъхнали листа, които вятърът помиташе от единият край на тротоара до другия. Уж е лято а замирисва на есен. По пътя си мислех да се отбия да погледна как е морето, но нещо се отплеснах и паркирах чак на село. Росата още не се беше вдигнала и докато дочакам да се вдигне посвърших няколко други неща. Преди обяд се прибрах Каварна. Пак същата процедура по натоварване на багаж само с тази разлика, че и Тони на жената брат и е и той с колата. Това ми даде възможност аз да поостана малко по-до късно. На плажа нещата почти се повториха от предният ден. Разликата беше направата от децата на пясъчен замък.  Скачането от буната беше придружено с подхвърляне на топка, нейното улавяне или ритане. Тони също се включи в обиколката с маска и шнорхел.
Настана и време да се погмуркам. Колегата без неопрен от вчерашният ден, беше излязъл и сподели, че днес било малко по-мътно от вчера.
Още с първото гмуркане почувствах спокойствието, което от доста време не съм усещал. Често гмуркане с достатъчно време за всичко, чисти мисли освободено съзнание без напрежение направо свобода.  Още в началото намерих една найлонова торба , с която бях замърсил морето предният ден и я прибрах на сигурно място в мрежата на гагама.  Риби имаше доволно и поведението им почти не се различаваше от предният ден. Точността ми беше добра и след около половин час вече имах три риби. Гмурках и на места, където предният ден влизах със затруднение. Днес ми беше достатъчно комфортно. Виждам и кефал. Плува на средна дълбочина оглежда ме и минава от дясната ми страна. Почти го повеждам , каубойската, но се скрива зад една скала. Чакам го да се приближи, но не идва. Поглеждам зад скалата и го виждам да се отдалечава.  Опитах се да го настигна с придвижване. Този ден доста често прилагах този метод. Гмуркам, почуквам леко , притихвам, придвижвам се малко по-напред пак притихвам. Та ако видя риби, затихвам след малко те идват да ме огледат имах достатъчно време да си избера момента и да стрелям. Процентът беше доста над 70  в точните изстрели.
 При едно от гмурканията идва пасаж от все хубави платерини . Минават добре от дясно, после от ляво, аз си стоя те сякаш разбират, че не искам да стрелям по тях и толкова близо минават пред стрелата та чак на края не издържах и стрелях по една от коляно. Пропуснах. Малко съжалих, че си промених решението и ги изплаших, но продължих. Минаваха ми и едни други мисли. Тук и преди съм ги срещал та се опитах да ги материализирам. На мястото съм сто я и не мърдам. Скрит съм повече от добре, до мен на скалата има голям рак а до него някаква риба. Заглеждам се в нея пак е галя. Явно сега доста често ги има. Опитвам се да я хвана веднъж два пъти ми се провря между пръстите.  Накрая я хванах добре. И така я сложих на кукана. Видях и една доста по-голяма. Цвета и беше блед погледнах хрилете и и те не са розови. После видах и скорпид и звездоброец със същите симптоми. Дали дъните риби имат някакъв проблем. Малко странно ми се стори толкова видове риба а дори нито един рак или рапан не са ги докопали. Започнах за си подреждам кукана.  А той май май иска още място. Зачудвам се дали да го сваля. Знам, че така привлича другите кефалови и други колеги, но не знам дали отблъсква хищниците.  Връщам се малко към по-плиткото и правя гмуркане от  дълбокото към брега. Почти съм на дъното. Виждам пред мен подплашени платерини. Мисля, че аз съм ги изплашил с гмуркането и точно да притихна някаква голяма и бърза сянка се втурва след тях.  Толкова бърза риба не съм виждал, дори си мисля дали съм я видял и съм си въобразил, но знам че беше пред мен. Сещам се за думите на Юлиян. Свалям кукана и го закачвам на буя. Гмуркам и започвам да се правя на гугутка.  Обикалям няколко пъти района само платерини. На няколко пъти ги чаках, но така и не го дочаках. Време беше да излизам. Морето се беше променило доста, но аз не го бях усетил.  Беше излязъл един мъртвак, които ме накара да обиколя буната, че имах доста рапани и миди. Та притесненията ми бяха за тях. Плувах малко повече, но удоволствието от видяната риба и завладялата ме емоция не ми позволи да обърна внимание на трудността а дори ми беше приятно.  Вечерта като се прибрах и като видях какъв силен вятър е задухал разбрах защо е било това поведение на рибите.

 Тези два дни тоси сезон ми показаха, как редовното влизане във водата прочиства мисълта и тялото, карате да се чувстващ щастлив и да плуваш в свои води сред морските красоти.

[You must be registered and logged in to see this image.]" />


[img][You must be registered and logged in to see this image.][/img]