сезон 2016

Прегледах и темите за рецепти, но не съм много за там още. Та за това го пускам тук. Недялко ми беше казал една подобна рецепта на едно събиране в Букета, но остана в предният ми телефон. 
Този сезон поради липса на място и наличие на време а и благодарение на Ники реших да се пробвам да филитирам и рибите. Така има повече място във фризера а и изглеждат по-вкусно. Само ,че дъщерята филетата не ги хапва пържени или печени. Когато е цяла рибка по и допада. Дали е от това или се е събирало повечко риба. Един ден ще ходим на Тюленово и тя вика 
 Не искам да ходим там. 
 И защо така не искаш. 
 Не ми се яде пак риба. 
 Казах, че само ще хващаме и няма да я ядем сега щом не иска.
 Е тогава може само да откачаме рибките с Мама.
 Било се е случило така, че четири дни е яла риби. Сафрид, платерина, костур, таранка и червеноперка, и дори цаца с картофи.
  
Когато опита тази рецепта на марнована, чух само възклицание 
ООООООООО любимата ми рибка. мога да ям всеки ден от нея.

Вчера отидох на гости на Иво, на Чала борун. Ето какво ми беше подготвил за десерт.
Риби имаше много бяха в плиткото и пасяха.[You must be registered and logged in to see this image.]

Подпри се на скалата,ще паднеш бре....
Злати сигурно ще припадне като те види,днес трябваше май
военен да го играе.

Бобито са отпушил най -накрая. Браво!

Просто имах късмет Ники нещата се бяха подредили.




   Беше Неделя. Станах не толкова рано, че предната вечер се бяхме събирали с приятел. Задачката беше почистване на чепките и последно пръскане на лозето в Каварна. Около 11 бях приключил. Иво се обади, че пътували и към обяд ще бъдат на уреченото място.  Аз докато се лутам насам натам успях да сложа и нов ластик на 90ката. Ники ми беше казал още на пролет да го направя, но все не намирах време.  Сложих една 16ка.  Имам куфарче за поправка видяно от Вальо. Гледам винаги да имам въже и тетива, но явно съм ги вложил по други проекти. Все пак намерих колкото ми трябва. Измайсторих си и нов кукан. Корда останала от бате Жоро Каварната от една стрела, която взех от него. Алуминиева тръбичка от стойка за въдица показано от Ники. Един кримп и за пет минутки е готов. Звънях на Иво да каже как е времето, но той е бил по други задачи и не ме е чул. Писах му да влиза да не ме чака, че може и да не отида или ако отида ще е към 15.30. Жената имаше малко работа, брат ми щяха да ходят на плаж на Болата, след  като се наспи юнака.   Предложих да слезем на плаж в Каварна, но дъщерята искала да си играе с братовчед си. Жената взе Соломоново решение. Да отидат на плаж с бат ми пак аз да отида да се гмуркам с Иво. В 15. Бях паркирал колата на паркинга преди горичката. Хората, които живеят там през по-голямата част от лятото, казаха  че са видели една група да слиза, но са носили багаж, като за една седмица. Пътечката си е доста стръмна, и много то неща само ще ми пречат. Дори оставих и буя с Иво се знаем, пък и при един урок с Ники той ми показа, че се взема само най-необходимото.  Събрах всичко в една кофа 10л. колана на кръста. Плавниците и харпуна  под мишница. Така имах една свободна ръка, която ми позволяваше да се правя на коза. Изсвирих и като козар от върха на скалата. Иво се обърна. Около него народ под чадърите и щъкащи деца. Слязох по пътечката точно в 15,20. Иво беше на барбекюто Мимито за скариди.  Иво нещо не ми хареса гласът му един такъв дрезгав.  Приятелите му го освободиха от задължението и той отиде да си вземе нещата.
Аз смених одеждите и влязох във водата. Още в плиткото преди рифа виждам рибки. Дребни платеринки, гюмуши и чернокопчета.Реших да направя една бърза обиколка на големият камък. Малко преди това има една скала на 2-3 метра под водата. Там съм ги виждал често. Заставам зад камъка и чакам почти в изправено положение за стрелба  съм. Само харпунът е полегнал на камъка пък аз съм скрит зад него. Идват очакваните платерини.  Сториха ми се дребнички и реших да почакам. Ето след секунда идват с желаната големина. Две са и са добри. Плуват малко на зиг заг и се приближават. Едната застава пред стрелата. Намества се добре и стрелям.
Рибата направи кръг и дойде да ме огледа. Аз само проследих как пропада стрелата и останах неподвижен, колкото можах.  Новият ластик някак е по-бавен. Вече седмица гмуркам с другият харпун може и окото де се е променило.  Минавам пред камъка. Там на повърхността минават доста риби но все на скорост.  Стрелям по една, но пак пропускам. Минавам от другата страна пак на повърхността ме обикалят зъвисвам като листо на дръжка. Минава един пасаж и след него едно кефалче.  Малко е далеко, но решавам да пробва. Изненадващо точен истрел и първата риба и на кукана. Той много добре се държи лесно и бързо помага на рибите да не се мъчат.  Отивам в плиткото и поглеждам към компанията. Видях Иво да слиза преди да обиколя скалата, но не го виждам сега на брега. Сигурно го е влязъл. Един пасаж се опитва да мине покрай мен и скалите. Пробвам пак далечен изстрел, но само леко одрасквам рибата.  Иво се задава. Казвам, че тук има риби и да останем. Той навит да плуваме. Съгласявам се. Часът е точно 16.
Плуваме успоредно на брега. Аз напред Иво зад мен. Бистро е и от горе виждаме гърбовете на рибите. Няколко са по-любопитни и се опитват да ни разгледат. Правим и гмуркания.  Виждам как се изнасят раздишвам и гмуркам.  Появява се съгледвач, след секунди идват и останалите една добра се задава. Тих съм и както казва Ники я оставям да подмине, повеждам и стрелям. Почти на сто процента съм сигурен, но пак пропускам. Хващам се за главата и правя знак на учудване.  Почвам да  си правя изводи.  Продължавеме с плуването . Виждам хубави платерини да пасат около една скала. Раздишвам. Точно правя китово салто и виждам Иво под мен в засада. Отказвам се от гмуркането и заставам тихо.  Явно при раздишването Иво се е придвижил напред и ме е настигнал.
 Вече сме на половината също минават и на повърхността.  Иво пак е под мен а го очаквах да е зад мен.  Изчаквам и го оставям да плува пред мен. Така хем ще го виждам, хем няма да се притеснявам. Дори минавам още малко в плиткото. И там ги има. Виждам как пасаж да се подплашва, лягам тихо на дъното, като се насочвам по посоката в която се оттеглиха. Идват хубави,  почти всички са големи. Изчаквам да попреминат и да се подредят. Усещам как сивите клетки изчисляват и наместват окото стрелата и пръста на ръката.  Изстрел и рибата остава на въжето. Почти не мърда и няма борба. Днес наострих и стрелата та явно е минала и през централната кост. Продължавам напред. Видимостта е много добра, рядко гмуркам в такава. Виждам на няколко метра пред мен пасящи риби. Раздишвам, гмуркам и се придвижвам тихо по дъното. Почти съм точно балансиран, но ми трябва още малко тежест.  Има вълни и ме поклащат леко. Рибите си пасат спокойно. Една се отделя и идва да ме огледа. След нея тръгват и другите.  Този път си избирам рибка от средата точен изстрел и я оставам на въжето. Останалите се пръскат, но аз стоя изчаквам да се отдалечат и придърпвам линията.  Още една е на кукана. Обработвам я бързо и същевременно си почивам. Пак гмуркам. Рибите вече малко предпазливи но още любопитни пак идват, но се държат на разстояние. Изчаквам пак да преминат първите и стрелям почти по последната.  С пет дължини съм. Рибата остава на метър след стрелата.  Я и на далеко бил точен.  Оставям я да полегне на дъното и я притискам в камъните.  Правя я другарка на другите на кукана.  Оглеждам се за Иво. Виждем го покачен на една скала. Опитвам се да извикам, но вятъра е срещу мен. Изваждам харпуна и заедно с ръката го размахвам над водата.  Давам гас на плавниците, като правя и гмуркане с плуване под вода. На доста места виждам пасажи, но един няма да забравя. Точно се бях поспрял виждам някакво проблясване и едни опашки. Рибите толкова много и толкова едри риби на едно място не съм виждал.  Сърбани са както илариите  и си похапват. Петното и много сбито. Игла да хвърлиш няма от къде да премине пък камо ли стрела да прелети. Решавам да опитам без да се целя да стрелям. Всички се разбягват. Е имало място и за игла и за стрела. Почти до Иво съм пред мен процеп в скалите и на края му риби. Лягам целият скрит рибите идват.  Сребърният колан на кръста ги привлича и една остана да го краси.
   Излизам малко на брега да взема чист въздух и да разтоваря малко.  Сещам се за думите на Юлиян, че кукана с риби плаши другите. Мисля да го оставя на брега, но чайките си кръжат, пък може да има и други животинки около брега. Сега ще съм за платерини. Обикновено при пет спирам да стрелям, но днес нещо ми си стреляше. Усещах как бях обзет от страст. Тя разпалваше сърцето ми със смесени чувства. Виждах, че повечето риби са женски. Бяха в размер допустим за стрелба.  Та около 5-6 риби са и в нормата, но този ден аз бях друг. С всяка следваща желанието ми за риболов се повишаваше, виждах това хубаво море пълно с живот и исках да отнема част от него. Дали съм толкова грешен. Дали съм нарушил правилата или забраната. Тези правила и забрани, които сами си ги пишем или създаваме. Лични, общоприети или такива написани. Винаги трябва да си има някаква граница. Дали пък рибите не са и дар. Дали морето е решило да ни ги предложи. Ние ако сме способни да преценим, колко да си вземем от този дар. Та ако ли пък е така след като ни дари дали и ние не сме едно цяло. Както то дарява другите свои обитатели дали така не го прави и с нас. Разликата е,  че ние имаме избор, докато всички други го нямат. Те го правят да оцелеят и да продължат напред. Дали  разбираме това. Дали и ние го правим да оцелеем и да продължим. Така или иначе го правим всеки ден се стремим да продължим напред.  Независимо по-какъв начин. Дали работим повече и с парите си купуваме риба или се гмуркаме и ловим все са възможности, които имаме.  Ние сме направили този избор и въпрос на умение и съзнание е да разберам до къде да стигнем.  Не ни трябват толкова много неща, които имаме, но въпреки това искаме да се развиваме. Да имаме все по нова кола все по добри неща възможност да им се порадваме.
Сега исках да се порадвам на възможността.
Отново във водата този пат се отправям към Иво. Извиквам му и се разбираме къде да гмуркаме. Правя все по хубави гмуркания, все по на дълбоко и по-дъблоко. Долу си броя до 20 и излизам. При едно гмуркане точно съм намерил хубави камъни с дупки и се оглеждам чувам шум на лодка. Въпреки, че не ми се излизаше изплувам. Доста на вътре съм и съм без буй. Минавам малко по на вътре искам само да стигна до пясъка. Броя си до десет и излизам. Стига ми толкова дълбочини.  Иво пак е на скалите и се оглежда. Днес е малко притеснен. А и има проблем с изравняването. Решаваме да се прибираме по-плиткото. Пак го оставям да вземе малко преднина и съм след него.  По пътя картината пак е същата. Рибите са почти по същите набелязани места. Вече и не стрелям толкова а им се забавлявам. Рибите разбират това и са по спокойни.
 Една глупава грешка, която допуснах. След, като стрелях по една риба, до която се бях придвижил тихо стрелата попадна в някаква дупка. Успах да хвана рибата и понеже дълбочината не беше голяма реших да я сложа на кукана. До тук добре, но вече съм сгрешил.
Погледнах към ножа, той е на мястото. Та както е рибата на кукана и на въжето на стрелата се гмуркам. Стрелата се е заклещила здраво дърпам веднъж втори път и аха да посегна към ножа при третото дърпане част от камъка се отчупва и контрата излиза.  Друг път първо да махам линията от рибата и така да се гмуркам за стрелата.
  Малко след половината виждам Иво да се гмурка.  Гмуркам и аз след него. Виждам го далеч пред мен.Чувам изстрел и едни риби минават на скорост повеждам една и пак далечен изстрел. Отново доста точен. Явно всичко е в настройката. Хубаво  е , че вече дори и не го мисля толкова просто се получава. Това се дължи и на опита и времето.  Колкото повече гмуркане толкова по-добре. Почти на мястото, от което тръгнахме двамата съм. Иво вече до брега. Решавам да обиколя пак големият камък да видя как е положението сега. Почти няма промяна, Аз съм малко изморен и вече не ми се стреля така. Течението сякаш е по-силно на няколко пъти се налага повечко да натисна плавниците. Вече съм в плиткото и тук ги има. Последен изстрел пак на далечна дистанция.  удоволствието от точен изстрел и по-голямо. Излизам почти съм на брега още ги има, но вече не ми се стреля.  Слънцето е хвърлило своята сянка и е време да си тръгваме. Иво ми предлага биричка и пържоли. Отпивам малко бира и благодаря. На Иво за компанията. Да извинява, че така го притеснявах днес. Бях без буй и той доста често се оглеждаше за мен. Знам какво е чувството. Притесняваш се и мислите ти не са спокойни.   Той вече се гмурка много по-добре от мен има доста добра апнея, физически е много добре подготвен и само му трябва повече спокойствие.  Днес аз бях сам без децата и жената.  Бях без буй . Дори както писа Ники успях да оставя мислите на брега.  Иво беше с децата и жената и голяма компания.  Заварих го на скарата и доколкото го познавам, не му беше много хубаво да си остави работата.  Също така и промяната в гласа и невъзможността да изравнява не го правиха спокоен.   Въпреки това на връщане  и той успя да си набере доволно платеринки. После при изкачването  беше, като кашик.   Толкова багаж взе и вървеше отпред на колоната, даваше темпото, че аз като най-последен и с най-малко товар се чувствах, като дете.
Обадих се на жената,  вече се били прибрали от плаж.  Отивали до баба и  и от там ще ги взема.
 
 Този риболов ми беше най-резултатен от към риби този сезон. Въпреки, че не беше толкова продължителен. Просто нещата се бяха подредили. Бях на подходящо място, подходящо оборудван и подготвен.  Движенията бяха премерени, мислите спокойни и правилни.  Често се сещах за последните писания на Ники и също помагаха.  Сега като пиша виждам как нещата са се подредили да станат. Пак добре, че и жената взе това решение и за мен беше свобода. Иво, че ме покани на мястото и Ники, че споделя прозрения!

 Вечерта се събрахме майка току що беше пържила риба, набързо филетирах рибите и част от тях заплуваха в още топлият тиган. После имахме пет вида риби за вечеря белички, костурчета, хамсийки, попчета и платеринки. Всички пресни и уловени от нас. Благодаря за възможността да го правим!

[You must be registered and logged in to see this image.]

Бойс , бях под водата с теб !!!!

абеее късмет късмет ама пълен кукан с късмет само не става :)) повярвай в себе си и уменията си Боби! аз вярвам в теб! Та нещата се случиха малко непринудено и не толкова планувано , но пък приятно и оставиха ценен спомен на всички :) бях обещал на мои гости от Благоевград да ги заведа на хубаво диво място и да им покажа красотата на нашето Черноморие и отидохме там с децата, столове, чадъри, маси, барбекюто, дори и газово котлонче да им сваря миди и скариди да опържем директно от морето. разбрахме с Боби ако има възможност и иска да погмуриме в района, който ми е цел да посетя от доста време, а и  си го нарочихме с него, но все не се стичат обстоятелствата подходящо да се отиде там само за гмурене та го съчетахме с другото! докато Боби се появи влизахме с приятелите за миди и да разгледат красотата под водата, бях осигурил маска планици и шноорхел н априятелчето който така детски се кефеше на всичко което вижда. Изкарахме миди и много им харесаха и пак влязохме да изкараме втори път и се виждаха как платеринки ни обикаляха и само чаках да дойде Боби да половуваме! Бях с болно гърло , възпалени сливици от които едва преглъщах и много саполи , но все пак успях да се гмуркам на 3 метра за миди въпреки че ми направи впечатление че много трудно изравнявам. Но въпреки всичко това беше момента за това място и когато Боби ме попита дали да отидем плувайки да огледаме района или да си ловиме и тук понеже си ги има аз настоях от любопитство и че сега има възможност това да се случи инъче кой знае кога вече. Сгреших признавам си! Не ми беще добре всяко гмуркане бе съпроводено с борба с изравняването и после вече заемане на позиция и придвижване по дъното . ДОбре че държахме по по плитките места че успявах и аз да гмуря и когато стигнахме до където бяхме се разбрали да огледаме се оказа че не мога да гмуря на повече от 3м, адски усилия и болки с това изравнявнае и се отказах и помолих Боби да се прибираме пак по плиткото! явно не беше моя ден и не бях физически в кондиция за разлика от него! Той си беше в свои води и се радвах да го виждам така.  Докато стигнахме до отправната точка Боби имаше вече пет хубави рибки и беше много доволен и усмихнат :) БЪрзах да се връщам към семейството ми и гостиите а Боби след мен се заигра отново и ту го виждах ту не но се бяхме разбрали да се връщаме така че ..  го оставих да се наслаждава на видимоста морето рибите и мястото на което сме :)  Красиво е :) Ще ми се да имам цял ден да се размотавам там :) Въпреки всичко успях да си взема и аз пет рибки и още толкова изтървах  а колко видях в далеичаната  .... красота :) само да можех да се гмуркам както си мога щях да се слея както Боби в случая, но и аз бях доволен откъм улов за последните  ми две сушави седмици . водя децата на плуване  и аз покрай тях пробвам дължини в басейна като никога до сега. ДЕня беше хубав и за мен и пикник и гмуркане и красиви места и хубави хора :) Дано имаме възможност да преживяваме още такива моменти това лято :)

Благодаря Иво!
Ники вчера на Руска много плува и в дълбокото и на плиткото. Та точно си мисля,че ще пропусна 10 За 10 мин 4 риби и съм на 10. Това от 14.30-17.
Най много риби точно преди за изляза.
Последният изстрел целех друга, но една се появи от към гърба ми.
Стрелата мина два пъти през рибата и тя остана на нея.

[You must be registered and logged in to see this image.]
Так както каза Ники половината рибки бяха подарени на едно непознато семейство още на плажа.

boysa написа:.........
Стрелата мина два пъти през рибата и тя остана на нея.

А табани...... или искаш да кажеш ,че стрелата е минала през две риби

roko koko написа:..... или искаш да кажеш ,че стрелата е минала през две риби

Рокич, така се получава понякога когато рибата е голяма и се извърти. Стрелата 2 пъти я промушва, получава се нещо като знака на долара  -  $   /ако това е имал предвид Бойса де, че словореда му е специфичен  /  Скоро шибнах така един дебелоглав кефал и второто промушване беше през хрилете и върха с контрата не можа да му пробие кратуната и остана вътре, няма ти разправям после с какъв зор изкарах стрелата. Наложи се да изляза от водата с набучен на шиш кефал и да му отрежа главата за да освободя контрата

И на мен ми се е случвало 2-3 пъти тази година, при извъртането си стрелата го перфорира втори път, направо пада на дъното с нея.

Боби ,да не се обидиш,представих си случката по смешен начин просто .Примерно ,стрелата промушва рибата и преминава през нея като остава на въжето и после стрелата пак я промушва и въжето се оплита и...........става мазало ,тука само Уди Алан може да излезе от филма

Това беше и 10 та риба.Тя остана на стрелата,която се показваше на 10 см.
Беше както описва Веско. Сетих се че имам и вирбел на линията. Та успях лесно да изкарам стрелата напред.Опитах и назад но беше трудно.
Извинявам се за словоредът.
От телефона е по-трудно. Писах за този изстрел че той беше по интересен.
Имах и един друг филм. Рибата идва от дясно но не преминава пред стрелата. Завъртм харпуна на 180 и я целя почти към плавници те каубойската. Беше точен.
Мислех да не е разказ,че нищо по различно.
За втори път съм с 10 риби но нищо по различно от друг път. Гмуркам те идват изчаквам стрелям и около 75%точност
Не мога да се сърдя на никого за нищо.Ники го написа на друго място Удоволствието е мое.

......
Той пък докато пиша и се обади.
.....
пак чете мисли.
Бил на далеко не знаел точно къде
разбрал от форума че съм одърял и звъни.
...
Пак даде ценни съвети и ръководство бил написал
Благодаря за всичко Ники.
Ми сега както ме научи да ловя с харпун ще трябва и от лодка да ме учиш. Не съм от много добрите ученици,но влагам старание.
....

Та дори и само за това че ме научи да ловя с харпун ще съм ти благодаря винаги.А за това и че помагаш какво да правим уловът да ни доставя по-голямо удоволствие на нас и всички около нас.
Скоро писа да подарявам и част от улова.
Разбрах какво удоволствие носи на непознат човек.
Та когато излязох една жена която не познавам може и ти да не познаваш ти благодари.
За това което ме научи

Пак съм във водата, когато остане време ще разкажа.
 Вчера неделя, след като няколко дни кръста не се обади повече и колана държеше здраво реших да се натопя.
 Предният ден бяхме пак на Дуранкулашкото езеро.Децата хващаха белички и жабки. Държаха да покажат улова на баба и дядо. Та в неделя пак ловихме жаби този път в двора. После излязохме на разходка да ги пуснем. За награда децата намериха и гъба-пъстърва в гората.

 След обяд аз отидох на зелено- Зеленка. Там пък странно врана.

Целият ден беше странен пъстърва в гората и врана във водата.[You must be registered and logged in to see this image.]
 
[You must be registered and logged in to see this image.]

Тоя е достатъчно пораснал да заслужи снимка с мушкатото

[You must be registered and logged in to see this image.]

Време беше да ти видим физиономията. Подмладил си се, че и мушматото добре е излязло.
Пп У ава рибка. Дай малко подробности

Точно от туй мушкато, щях да ти искам преди време. Снимките стават много красиви. Та този хубавец дето си заслужава да се снима, какво поведение имаше. Тук нещо последно време виждам само платерини а в началото на сезона имаше повече кефали. Може и Златко да е причината и тук да са останали по-малко.

Тука си има кефали,но рядко се срещат големи, взеха да излизат на тихите заливи да пасат водорасли. Проблема 2 седмици беше че трудно можеш да намериш тих залив. Иначе си е голям кеф като забучат главите във водораслите да пасат и само махат опашките нагоре. Хрупат като диво прасе в царевица и можеш да ги доближиш. Тоз почти от упор го взех и май и не разбра какво му се случи.

Благодаря Веско!
 Тук нещо последно време не ги срещам. Платеринки пък си има. 
 Вчера бях на Галата от 15-19,30
Имам и две почивки за по 15мин. Та общо взето пак там където има миди има и повече риби.
Бройката изпълних. Подарих и на едни хора, които си бяха направили и пикник. Те пък ми пазеха багажа после ми дадоха и печена мида да опитам.  Стрелях и по сафрид и заргани. Сафрида го прибрах. Стоя на кукана доста време. после го сложих в мрежата, че нещо искаше да плува на повърхността. чернокопчетата дребни, ма едно много нахално чак ме замисли, но го оставих да се срещнем по-късно.  При една от почивките гледам един жълт буй. Ми то бил Иво ма го познах чак като дойде.

[You must be registered and logged in to see this image.]" />

Привет пускам кратко видео от гмуркането при Боби и да се види как ги е наредил на кукана :) Тръгнах към него и една малка платеринка много нахално се приближи та чак не и простих и добре, че беше тя за да се усетя, че кукана заедно с ключа за колата е паднал преполагайки и където влязох и за късмет беше там :) нищо че после ножа ми го нямаше, а беше от Боби :(  та моите пет платеринки не останаха за снимка към свършващата недозаредена батерия , но поне имам втори двоен изстрел този сезон за мое успокоение :)
[You must be registered and logged in to see this link.]

Искам и да споделя едно мое приключение със семейството ми на устието на р.Велека. Пристигнах в Синеморец на 04,09 следобяда към 3.30 и с децата опънахме хавлиите да се порадваме на кристалната вода :) уникална е! Все едно си по гръцко и аз не съм свикнал на такъв лов с такава видимост и нямах търпение да се облека и натопя на на боруните  между устието и Синеморец! Обличайки се до колата ми се разпра долницата на бедрото та се принудих да се дооблека във водата да не скъсам още нещо и хвърлих патъчките и се гмурнах в невероятно бистрото и красиво море към 17 и нещо! Подминавайки двама рибари, за да не им преча видях и първите платерини пасейки, а се оказа че скалите и брега са на секи като пръстите на ръката и рибата пасе на края на пръстите. Гмурках в началото им и се привдвижвах бавно за да не ме усещат и имаше резултат :) Така продължавах на следващото борунче и на следващото виждайки пасящи платеринки много чернокоп и заргани и пасажи всякви дребни рибки абе морето пълно с живот. Доста се отдалечих от началната точка а ме чакаше опъване на палатка матраци барбекюто да направя и се върнах има няма след два часа и малко доволен и зареден с красота :) казах си спирам до 13та рибка която се скъса и се върнах доволен с 12. На излизане да си взема патъчките попаднах и в някаква кино лента с един дядо и шлифер натопен до кокалчетата във водата и черне чадър а аз подавам глава и няколкото присъстващи на снимачната "площадка" се стреснаха другите се изкЮраха и се разсмяха а оператора с камерата продължи да ме снима въпреки че си "меко казано чистих носа" и ги помолих само да ми хвърлят патъчките и да си продължат със снимките. Ама като видяха рибата на кръста и забравиха за снимките. На следващата сутрин пак се натопих, но платерините бяха навътре и много отдалече обикаляха и нямах възможност да ги стрелям със 75-цата опитах но  ,..  самно една успях да взема изненадвайки я :) Много съм доволен от новите за мен места и възможността да се насладя на красотите по южното ни Черноморие
[You must be registered and logged in to see this link.]
а на който му се гледа ..: [You must be registered and logged in to see this link.]

Иво Голям си!
Ще го срещнеш пак когато е 5 кг.

За разказа отличен.
За споделеното Мн. Добър.
щото закъсня.
Общо Отличен.
6+
Та вече трябва да се ходи често.
Морето се отваря.


Вчера и днес пак съм изпълнил плана.
Ма в бройка,чак не смея да се похваля,че Ники ще я вдигне.
Та вчера след гроздобер след 16 съм близо до вода.
Тук рибка там пак бе имаше ги. Нищо различно.
Само два пъти дето изтървах пасящи.
Минават на педя пред стрелата и как подскача ха не знам.
Един изстрел без да премине кората през рибата.
Да ма пак е на кукана.
Стрелата е направила резка на главата и рибата е парализирана.

Днес в 6.20 на вода на Болата.
Първо бях боцман после станах капитан.
Обиколих някакъв таш и после паркира на брега.Благодаря Краси за доверието и съветите.Ма 25 коня ма накараха да се почувствам все едно за първи път карам кола.Нищо ,че беше трактор.

Та 9.00 бяхме на вън. Краси вдигна платната към дома пък аз пуснах котвата на буя на Болата.
План миди и рапани.
Ма първо обиколка.
Платерините на повърхността и доста навътре.
Чернокопче та в брега.
Две ми красиха ръкавицата третото на кукана при една хиена и последното на въжето.
Планът е изпълнен,но Краси бил зле след моята първа обиколка и отказа Мидите.
Имах уговорка да гмуркам с едно момче от Каварна В 14.
Прибрах се прибрах и видите. Рапаните ги оставих при майката на Краси.