сезон 2016

rikitikitavi написа:Рибите ги чистя без да цепя корема. Правя ги на матрахули по 35 мм и гледам при чистенето да не махам коремната маз. После соля обилно и пръскам леко с олио. Пека на дървени въглища и пия студена бира.

Имаш в предвид режеш на резени  или кат му викаме на такуси

tiho_roev написа:

rikitikitavi написа:Рибите ги чистя без да цепя корема. Правя ги на матрахули по 35 мм и гледам при чистенето да не махам коремната маз. После соля обилно и пръскам леко с олио. Пека на дървени въглища и пия студена бира.

Имаш в предвид режеш на резени  или кат му викаме на такуси

На кръгчета.

А при нас нарязана на кръгчета риба и казваме -на трахули .Важното е да има какво да нарежеш .

Днес следобедна среща в морето с Ивчо. Водата мноо охладняла. На дъното ледена. Аз подраних час за срещата и час рибка не видях. Тъкмо тръгняха рибките и доди Ивчо. Камерка турнал-клип ще чакаме. Имаше много рибки ама от сянката си се плашиха. Повечето не сварвах да ги подведа. Да съм стрелял петнайсетиня пъти. Повечето пред носа на рибите ги прекарах. Все пак взех няколко рибки. Водата много мътна и рибата вървеше високо горе. Ади Ивчо да продължи репортажа,че го оставих да наваксва.

Аз освен че изкарах една бира за фото-то друго не направих .. видях на 2-3 пъти рибки но така и не успях да си поведа някоя! Отгоре морето тава, първия половин метър беше бистро и в камъните, но малко да се отделиш и ще се блъснеш някъде! Клип още няма, докато не се науча да ги качвам в тубата! засега само Ники как се е усмихнал :)

Бирата я имаш. Че и шкембе ще добавя. Ама да те окритикувам ся! Кат ти кажа седиш до мен значи седиш плътно до лакътя ми. Не на три тетрапода в страни и два надоле. Като ти кажа горе значи на метър максимум от повърхноста. Разбери, не можеш да ми пречиш на моя риболов каквото и да правиш. Специално ти пуснах близо пет пасажа без да ги притесня по никакъв начин...щот знам че си следващия. Поне десет пъти ти минаха зад гърба рибите и над главата ти. Вярно е,че рибите бяха много бързи и стресирани ама във всеки пасаж имаше поне по една над половинка.(аз така и не улучих такава де ама то от задхарпунното устройство беше). Имаше и пасажи с кефали. Специално на Ной рибата постоянно мени хоризонта и покрай кои камъни минава. При мътна вода трябва да почувстваш малко къде да застанеш и да провериш всяко възможно камъче. Довечера пак да се натопиш и да вземеш някоя рибка.

Браво на вас гмурчовци такива. Ма като решите да пиете бира и шкембе се обадете. Може поне там да се включа. Още седмица две и ще съм по-свободен за сега събота неделя и то след задачите.

 Ми то и аз разбрах от писането и снимането. Иво не е бил спокоен. Ной както казваш Ники трябва да го усетиш и да си спокоен. Там рибите дори и мисли четат и от разстояние те обикалят. Иво сега е и с камера пък и тя му отвлича вниманието, което трябва да се отдаде на рибите. Има хубава добра апнея вече.
Сега трябва малко над спокойствието. Определено гмуркане по двойки води до различни мисли. Аз много трудно се отпускам, когато съм с някой все го гледам дали изплува. Та преди дни го усетих. Влизаме с Иво или по-точно той ме накара да вляза. Спомних си как Ники ми показваше в началото как да раздишвам застанал към брега.
Тогава си мислех ми ако мине рибата как ще я видя.
Сега малко ми е по- ясно, че така отпускаш съзнанието и мислите и просто се сливаш с морето.
В неделя точно на едно такова състояние при гмуркането видях и един хубав кефал. Просто той беше усетил, че не съм заплаха а съм част от морето. Само за миг допуснах едни мисли и той изчезна. 
 Та другият път да знаеш, че човекът до теб не ги плаши рибите. Единствено нашето мислене и действия.
Поздрави и на двама ви!

Щом ще се включаш за софрата ай и от теб да пия още бира
[You must be registered and logged in to see this link.]

А това миналата събота с Боби
[You must be registered and logged in to see this link.]

То аз взема да почна да ревнувам ша знаиш. Бобито го има как взима хиликоптер камикадзе а за мен. ..нищу нема. Иначе клиповете биват ама ми се струва,че камерата трябва да я сложиш от другата страна. Така ти пречи

недей прибързва с ревността, виж ква снимка съм ти изпраскал :)
малко ми пречи когато зареждам сега, но отсясно ми е линията, там още повече ще ми пречи!

Ич не го вземай на сърце. То първо видях една снимка с един хубав топъл неопрен, една дълга пушка дет ги пушка, кукан с хубави риби и най важното Едни очи зад ини стъкла.
 Пък Аз кво видях ина риба дет и толкоз нюнюн, че и на клипа не се разбра, добре че Иво показа.
Най важното за мен е, че видях как движа плавниците и ги плаша. Та затова предният път. Първите две влизания две риби Иво и той на третото с рибата от клипа и после нищо.

Днес на в Каварна сутринта много мътно. На Болата вечерта много вълна и мътно.
Добре че напипах големият камък с плавник. Много върна мъртвак и пяна не беше за мъже а за фотоси сия. Само миди. След това в Каварна мътно. Кофа дребни рапани 15 на черуши Ван и останалата шепа махалебки. Всичкото без харпун.Проби 5 В Каварна 1 път минаха платерина на метър дълбочина пред маската.
УваТа е на повърхността.
На дъното Миджитите. Имаше и хора за сафрид.
Дори и на тапа. В Каварна беше тихо.
На Болата пяната на 50 м. от буната.Водата топла. пуска климатика на студено. Може и да е от многото
Вечерта направихме Добро освещаване на новата лятна постройка с миди рапани и за децата череши.

Това е от 20ти, но чак сега имам време да си поиграя с видеото
[You must be registered and logged in to see this link.]

ДооООобре ве.
В тази мътилка как ги виждаш рибите ?
По топлинното им излъчване ли ?

ivo_shogun написа:Това е от 20ти, но чак сега имам време да си поиграя с видеото

Бравос ве!Още един отличен снайперист сме имали в отбора!

Браво за видеото. Поне е било бистро. Ама правиш няколко сериозни грешки. Най-лесната е за шнорхела. Не го дръж в устата.  Много стърчи и плаши. Сериозната ти грешка е избора на позиция. Легнал си на самата пътека. Така рибата е принудена да смени посоката и става трудна за улучване. Също местиш много харпуна. Също е голяма грешка че държиш харпуна на по ниска позижия от линията на минаващите риби ,та се налага да правиш едно вдигане дето ти губи време и плаши рибата.

Tака, почвам да са оневинявам на критика :))
шнорхела не ми е в устата, но като го извадя при гмуркането понякога си заема позиция под брадичката! този път рибите минаваха много близо до камъните и нямаше къде да гмурна и като се скрия зад тетрапода харпуна много стърчи и ги плаши и затова го прикривах по изтеглен! като цяло по памет три неточни изстрела в началото и после тези! Риби минаваха доволно на 3-4 гмуркания, но всички от този калибър. всичкото за час след работа преди бенефиса на Стоичков :)
пп Благодаря и за критиката и похвалите :) Поздрави!

Нема се оневиняваш. Аз правя критиката за да имаш още едно странично мнение. Анализа на грешките е много по лесен като има поглед от страни. Когато минава съвсем в камъка рибата отиваш зад ъгъла и там илма поне един тетрапод дето прави дупка. Там се гмуркаш. Рибата си прави спокойно завоя и даже леко слиза към дъното.
Щом шнорхела не ти е бил в устата то той ти е много дълъг. От там трудно се раздишва. По старите правила шнорхела като го сложиш и захапиш трябва да стърчи над главата към 3-5см.

Браво Иво, добре си се справил. Ники отново с правилните разчети.
 Ето и от мен днес да се включа пък после ще разкажа.
Рибата е от Варна.
Виждаха се уви на повърхността малко по на долу атерини и след тях платерини. За час и половина се топих доволно, ма как успях да ги стрелям си беше направо подарък. 
[You must be registered and logged in to see this image.]

Тук някои може да си познае мрежата. Взех я днес от едно рибарско магазинче. Колегата много не му се даваше, че не била много добра, но аз настоях и той ще не ще ми я даде.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Това ми е най-доброто от към риби за сега тази година.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Презентацията

Здравейте!
 Няма да се пускам да започвам от далеко, но така и така ще разкажа за деня, че малко да придобиете представа за настроенията през деня.
 Ми пак съм в отпуска. Планирах я за един ден, че трябваше да закарам колата на доктор. Бяхме се разбрали 9.30ч. Сутринта станах раничко закарах детето на градина, жената на работа. Отбих се през един ,,козметичен салон за коли” направих и една баня, дръпнах и малко въздух и лико започна да роси.  9.30 съм на линия. Казах каквото ми предаде предният доктор. Няколко минутки и си показа каквото трябваше. Доктора каза до обяд ще е готов. Прибрах се в къщи, посвърших туй онуй. Прегледах прогнозата и зачаках обаждане.  Стана един и си викам дай да звънна. Доктора бил на обяд. След половин час да отида. Отидох след уреченото време, почаках точно три цигари време. За де не си губя времето се запътих към едно близко рибарско магазинче.
Заваля малко по-силно и се отказах. Точно се връщам и доктора и той готов. Поговорихме, сърдит ми бил, от повече от година и повече да не съм ходил при него. Извиних се, че съм го обидил. Той явно доста си го е носил. Не искам някой да се чувства така, но явно и аз имам лоша страна. То доктори на коли много и коли много.
 Болно ми стана, че човекът толкова време все така си е мислел и нищо не е казал, но аз не знам какво мислят другите и нищо не мога да направя, да му помогна освен да се извиня.
 Багажът беше приготвен и чакаше. На бързичко го натоварих и потеглих.
Първо се отбих до рибарското магазинче, при един колега от форума. Не му се представих, но въпреки това той толкова настояваше, че това нещо, което търсих не си заслужава та чак му се зачудих. Как търговец не си хвали стоката ми направо отказва клиента. Да ама на мен това направо ми подобри настроението и така и така си бях решил а и парите са една кутия цигари та направо си  го взех.
 
 Обадих се на жената да и съобщя новината. Казах, че мога да отида при друг майстор или да отида да се гмуркам.  Тя каза, че имала неща за вземане и ако ходя да и се обадя или да мина да ги взема. Още не бях решил какво да правя. Бях се чул с Ники по-рано през деня и той ми даде наставления и прозрения.
 Колата някак си сама се движеше, светофарите се нижеха един след друг и все повече минавах на зелено, та почти не усетих, кога свършиха и останаха далеч зад мен. Паркирах там, където ме изпрати Ники. Запалих цигара и се отправих да проверя как е видимостта на водата.
 Духаше силен североизточен вятър. Времето беше облачно. Морето изглеждаше спокойно, но предната вечер вятърът беше много силен и сега вълните се разбиваха в скалите. Погледнах камъните и ни ми се стори много бистро. Въпреки това усещах нуждата да вляза във водата. Да отмия мислите и да се отпусна. Днес за разлика от вчера нямаше много коли. Дори около мен нямаше нито една спряла. Това малко ме притесняваше, че съм си патил и сега винаги с едно на ум.
 Обличането беше бързо. Точно нарамвам багажа и един братчед се завъртя, ма се прави на разсеян и въобще не ми поглежда да го огледам и аз.  Нещо ми прескочи, но отправил съм се вече. Обувам плавниците. Смазвам маската. Слагам и ръкавиците.
 Заставам за минутка и хем го наблюдавам хем се успокоявам. Цамбурвам леко във водата. Май е една идея по-бистра от когато идвах за последно, но може да е така само в началото. Закотвям буя и се оглеждам за колата. Избирам си място хем да се виждам, хем да съм скрит, за рибите и  да мога и да поглеждам към колата.
 Оп. Една черна кола спря до моята. Маската половината във водата половината над водата. Минават рибки. Дребни са. Първите платеринки се подават за тях. Аз държа хярпуна със свита ръка, че да не стърчи много. Повеждам една от повърхността и в момента, в който стрелям тя прави лупинг.
Аха първата. Да  първата, която спря да ме огледа. Имаше някаква следа по люспите, но само по тях. Явно е, че ще живее.
 Пак поглеждам към колата. Общо взето, като раздишвам направо си дишам. Виждам как човека си чопли семки и обикаля колата. Говори нещо по телефон, ма после и се заглежда по моята кола. Дали толкова добре съм я измил или нещо друго го привлича.
 С лявото око пак ги виждам. Този път съм по съсредоточен, не бих казал спокоен. Изстрел и пак лупинг, но този път и с подръпване на кордата. Не подръпване ми направо дърпане. А сега де. Първият път издърпах стрелата да не плаша пътеката, но сега май се налагаше различен подход. Силният вятър освен, че беше докарал мътна вода, но и я беше изстудил малко. Това обаче ми беше предимство. Рибите се държаха близо до повърхността, където водата беше малко по-топла. Това ми е първото хубаво дърпане тази година. Пуснах дръжката на харпуна и го последвах. Гмурнах тихо да не плаша рибите. По кордата проследих и рибата. Не беше уцелена добре и трябваше да внимавам. Успях да хвана стрелата  и да събера двата края на въжето. Така издърпах харпуна по към камъните. Притеглих бавно въжето и я притиснах към гърдите.  Първата беше добра. Куканът е на буя. Той е малко преди мен на пътеката, но само там ставаше да го наблюдавам и него добре. Леко се понасям и закачвам рибата на кукана.
 Пак заставам на позиция с едното око във водата едното над нея. Вече се усещам и че съм малко по-спокоен имам рибка за вечеря и денят почна да се прояснява. Точно си седя с тези мисли в главата и от някъде се появява и слънчице. Приказка. Силуетите така много по-добре се различава. Е и рибите ме виждат добре огрят и се стряскан, но лъч надежда. Последва завиране в дупка за избор на позиция. Краката ми са свити. Тялото и то, лакътя и той само харпунът изправен. Минават някакви силуети, но ги стряскам и не мога да си избера. Чакам идват и други. Изстрел и пропуск. Нещо рибите са нервни. Движат се бързо. И само им дай миг на съмнение и обръщат в мътното.
Дали буят ги плаши или пък нещо друго. Поставил съм другарка, но не до мен или пред мен а зад мен. Тази позиция избрах за проба. След като намерих пътеката я поставих на пътеката. Рибите малко се дръпнаха., но и слънцето направи това.  Хвърлям един поглед към колата. Гледам чичка седнал и си маха краката над водата. Дърпам другарката назад, да не му гледа краката. Да де, но пак другите са дръпнати. Сменям си и аз позицията. На второто гмуркане пак минават. Една минава от там дето сочи и стрелата. Изстрел и нов лупинг. Пак с подръпване. Този път нещо по-бързо се понесох и успях да я натисна на дъното. Пресекох пътеката на път към буя. Вече са две. Доволен, но все още тревожен поглеждам към колата. После към рибите. Изстрелите са малко назад. Рибите са бързи. Докато и видиш носа и се е показала опашката. Окото не е свикнало на толкова бързи. Вземем и кукана с мен да ги привлича или поне да не ги плаши. Викам си на третата ще плувам до колата да и видя номера.
След няколко празни гмуркания решавам да погледна от долу Гмуркам и притихвам.
Гледам как над мен минават рибки, не от тези, които чакам, но гледката е красива. Появяват се и едни бели кореми аха  един по-добър- Я да пробвам от долу на горе. Рибите се движат на зиг  зак, като къси змии. Третата е на кукана. Кукана. Кукана.
Е бързата работа срам за майстора. Та като се знам какъв съм за малко да загубя рибите. Въжето с което бях вързал тръбичката на кукана се беше развързало.
 Третата беше на кукана, но другите две не. Стояха на въжето му. Тук дойде ред на покупката. Имал съм и други подобни моменти та въобще не се замислих. Сложих рибките в торбата мрежичка.
Вече имах три рибки за всеки по една. Поглед към колата и там спокойствия. Нашата останала сама. Ако е станало нещо вече е станало. Това ми помогна да се успокоя допълнително и взех да чакам нещо по- добро.
 
 Дори пак успях да го почувствам онова раздишване, като сливане. Ти си част от всяка капка около теб и с това си част от всичко. Гмуркането не е гмуркане а вход към друга вселена. Само миг и мислете се преобръщат. Виждам змия. Какво прави там където искам да залегна. Не е змия а една огромна морска игла. При тях женската снася яйцата си в торбичка на корема на мъжкия и той се грижи опазването на малките.
Май въобще престанах да мисля за рибите а съм се заоглеждал. Тогава от нищото идват едни големи риби. Просто знам, че ще ги стресна, да но и знам, че ще обиколят. Един силует се появява. Нечакам или по-скоро пръста инстиктивно  натиска спусъка.
Е това дръпваме чакам. Направо ще ти изстръгне харпуна. Отслабва. Дали се е скъсало.
 Реко подръпвам и харпуна тръгва. Пак. През това време успявам да си вземаа въздух.
Вече не мисля за пътеката а само как да постъпя. Още нямам голям опит с големите, но миналата година имам няколко урока.
 Успях да стигна до стрелата и да видя къде е уцелена рибата. Почти по средата, на място, което ми даваше доста надежда, че ще се справя. Поразходихме се малко  насам натам почаках я да се умори и след това с две три движения издърпах кордата и я улових. Беше най-добрата ми този сезон.
Часът беше към 4.30
Казах си още няколко гмуркания и край. Минаваха доста риби, но вече имаше и повечко хора да ми махат с крака а рибите с опашки. Повечето все ми се струваха
 Малки имах един пропуск и една от долу. Доволно почистих един камък се измъкнах от водата. Благодарих, че успя да прочисти лошите чувства от мед и да ми даде своят дар.

 Преоблякох се на бързо, че имах и задачки да върша.  Светофарите започнаха да се появяват и аз неусетно се пренесох пак  в другият свят.

Благодаря ти Боби .

ДоооООбре ве Бояне,с кеф те чете чиляк.

Бравоо