сезон 2016

Трета част
Гмуркане с Велко.
15. сме на мястото .
15.30 вече съм с 5 гмуркане 4 изстрела и 4 риби.
Бях погледа и Велко как се гмурка.
Казах какво си мисля.
Описах му района.
Та след като имаше две риби и видя толкова много риби реши да одтане на това място.
Аз пък вече с изпълнен план започнах да края нов.
Пак разбор с Велко ще остава тук.
Пък аз тръгнах преходи да правя.
Разбрах ме се 19 да се върна
Много плуване и само на носа много бистро

Видях веднъж една фон
Утре пак, пък може и скоро

вчера нещо пак не можах да свърша със задачите на време. към 2.30 бях в Каварна бях решил да пускам лодката, но единият от екипажа вече беше поел към Варна а другият имал само само два часа време. Та качих само неопрените и газ към Болата. Там водата много бистра. Кефалови само дребни в плиткото на пясъка. Чернокопчета  имаше също по плитчините. Около големите камъни уви преследвани от заргани. Появил се е и крила-много дребните току що излюпени скаридки. 
Аз както обикновено миди и рапани. Рапаните бяха пообрани, че имаше преди това и братчеди с бутилки. На излизане висях колега на неговото място. Току що бил стрелял по кефал. Бил и лек. Дадох му една тежест и тръгнах към Зеленка да търся други. В брега мътно и навътре още повече, но има рибки. Дребни платеринки. Знам че щом ги има ще има и големи. Веднъж срещам две на половин метър вода, но не се врътнаха. Отивам да ги проверя гаргите. Раздишвам добре и гмуркам. Чакам да видя дъното. Първо силует на камък.  Леко сгъвам ръката в лакътя и точно да притихна на разстояние равностояние една педя от ръката и маската виждам рибата. Като предната е голяма, но е притихнала до камъка и не мърда, като попче е. Нямаше и секунда след това и на мястото и остана само облак. Постоях още малко, но така и нищо не се видя. Поне знам, че ги има. В плиткото пак същата работа. На излизане звъня на приятел. Стрелял по лаврак.  Видял му само гръб и стрелял в него. Погонили се малко после рибата полегнала и точно я хващал пак драснала този път и от стрелата. Обикалял в района предупредил и рибарите, но не са го намерили. Та както каза Юлиян Октомври .........на плитко.

Такааа, да раздвижим малко темата, че се поразсъхвам напоследък, а и си чакам ново неопренче за студените води, Случката се развива на Черни нос. Облякох се до колата и си нарамих екипировката готов за прехода до носа. Бях там сутринта и слънцето не можеше да пробие облаците, дори лекия вятър си причиняваше студените тръпки по кожата, а и когато се намокрих да си облека неопрена стана усещане като за зима. Въпреки това носа си е далече и се наложи да пораздвижа кръвта и се сгрях вече почти до него. През цялото време не посмях да си сваля бонето дори, Преминах пеша носа и го преминах с идеята, че ще плувам посока Варна да съм срещу миграцията, АКО има такава :) влензах тихичко и спокойно и почти от плиткото правех засади но нямаше никакви риби.Търсех ги към дълбокото, намерих си чудни скали, интересни и предполагащи живот , но нямаше. Имаше едно коте което се привлече но докато се чудех дали да го стрелям или е още малко драсна, и го изътървах. Може би беше кило две на размер. Обиколих още малко и вече си мислех да изляза да се стопля на брега, че ми стана студено с долницата около 3-4 и горница 5-5,5 и гмурках по песъкливото дъно да оглеждам за настъпаните копчета въпреки че им е рано. При едно раздишване си минава това коте точно под мен спокойно и необезпокоявано. Понеже беше каменисто го бях взел намушка изчаквайки го да мине на песъкливо дъно за да стрелям, но то си заминаваше и се наложи да се потопя да го следвам , но такова не дойде и стрелях точно между очите. Стрелата се заби в него, а котето след като вдигна малко мътилка след изстрела беше спокойно със стрела забита в кратуната.  Даже се гмурнах да видя дали стърчи  контрата, че се движеше спокойно вече със стрела стърчаща перпендикулярно. Хванах си линията и снимам аз през цялото време и се водиме към брега на 100м , къде то мене къде аз него докато се усетя че батерията е паднала и нищо не съм заснел. Наближавайки плитчините котето се усети и взе да се вълнува и стрелата мина през него закачи се и котето  остана на линията. Наложи се да я откача и да я хвана с харпуна и да си го тегля до брега. Плувайки съм брега теглейки котето, което се опитваше да се завре къде ли не разминавах разни платерини дето ги търсех преди това  с такова спокойствие, както само ние харпунджиите знаеме, когато нямаме възможност  за изстрел. Извадих го на пясъка и понеже знам че трябва да му отрежа опашкат,а но прецених, че по добре да го оставя и да се върна да потърся платерините, Обаче не мога да си извадя стрелата. Та се позаиграх с това и се цопнах обратно. Ни платерина ни др риба и се замислих кво прасе съм си хванал, а съм тръгнал да диря .... Излезнах си , отрязах му опашелто и патък патък към колата! е това май беше лесната част. КОйто ме познава съм си здравичък ама доста ми дотежа... чак за почивка го зарязах на края на носа и пак се погмурках до един много обещаваш камък стърчащ навътре в морето но безрезултатно. И пак котето ту в едната ръка ту в другата , ту нарамо и на другото се добрах до колата. Прибирайки се пред вкъщи продават зарзават та се сетих да премеря котето _- 14,5кг!!! уаууу за тва ми е тежало толкова а аз си мислех че няма 7-8. Пих няколко бири с мача ЦСКА -Левски за който бързах и се захванах с транжиране , дране и .... за мое учудване вадя аз дроба и той неккъв огромен. Слагам на кантара и е почти 3кг . Дрането си е хамалогия определено. Днес вече го накиснахме в прясно мляко и предстои пържене и се вари чорбата. А дробът...като му дойде времето :)) оОздрави на всички и пожелания за трофейни риби и на вас :)
пп Боби нещо ме навести твоята муза :)
Ники благодаря за наставленията :)
[You must be registered and logged in to see this image.]

Браво иФчо. Бил си където трябва и когато трябва. Успял си да си вземеш и рибата. На същото място след точно месец пак да влезеш

Браво Иво!

,,което се опитваше да се завре къде ли не "
Това ми хареса.
 после ще разбереш, че творението е за теб.
Сега благодаря, че го сподели!


 Ми аз в събота се потопих на СБАто за час видях веднъж тройка платерини и веднъж пасаж иларии. От другите нищо. Измих си поне мислите. Ма така, че дори и не съм разбрал как брат ми ми е правил намеци вечерта. Та аз си станах рано в неделя, но нали не го писах рибен пак се заврях на топло. Та в десет с натоварен кораб към Болата. Там ни лодки ни колесари пък аз ли да се правя на капитан.
От там към Зеленка. Ми пак не ми харесаха вълните в прибоя. Хайде към Каварна.
Нали сме мераклии. Пуснахме на вода и газ към фермите. Колегите на Любака бяха казали към 12 ще вали. Към Кранево облаци към Калиакра също. Пуснахме за 5мин и газ към брега. Малко пръскаше на връщане, но още не съм много добър капитан. Това ми беше най-бурното време в което съм влизал, като капитан. Лодката се представи добре. Брат ми и той направи едно кръгче. Хареса му. Та само време да даде и да имаме такова ще сме във морето. 
Поздравления още веднъж за слуката и да благодаря на Ники за възможността!

Вчера пускане пред голфа. водата боза. Намерихме малко по-бистро място-за час и половина аз видях само пасаж атерини. Колегата видял веднъж платерини и една голяма опашка. Второ място по-близо до Каварна по-бистро, но пак освен атеринки нищо друго дори и камъни нямаше. На излизане си хванахме доволно чернокоп от таките. 
 Тошко има предният ден лавраче около кило в Каварна. Имало голям сулан и било много мътно. В стомахът му имало само скариди. 
Преди седмици пак там имал изтърван голям.

[img][You must be registered and logged in to see this image.][/img]
[You must be registered and logged in to see this image.]" />
Врана в морето и пъстърва в гората
 
 
 
 
Та остана малко време да разкажа набързо.
Лятото вече беше към края си. Горещите дни бяха отминали и вечерите бяха по-студени. Тази година почти не бяхме ходили с децата на Дуранкулашкото езеро. Предната седмица при подготовката на бидоните за гроздобер усетих лека болка в кръста и оставих всичко както си е.  Та сега бях малко по-добре и решихме да отидем на село да си свърша задачите и след това на езерото.  Беше станало почти три часа, когато пристигнахме. Първо отидохме на лов за червейчета.  Намерихме няколко  и оставих  децата да се забавляват в градината. Сега има много плодове-праскови, круши, грозде. Децата търсиха грахчета, но те бяха отдавна узрели.
Имах не повече от 30мин работа. Дори Митко ми каза, че този пат съм свършил много бързо.
Решихме да отидем от страната на Дуранкулак.  Пътя е по- хубав, но местата за риболов са малко. Обиколихме тук там, но повечето места вече бяха заети. Точно си мисля, че вече ще трябва да обиколим и видях едно свободно местенце.  Набързо разпънах пръчките. Един директен телескоп 5м.,  и един мач 4м. с макара.  Мача е с подвижна плувка няколко оловни тежести.  Извадих още един телескоп и вече за всяко дете имаше по една въдица. Риболовът не вървеше много, червейчетата бяха дъждовни и малки. На бели кълве много по-добре. Митко и Вики бързо се отказаха. Нещо не им се ловеше с въдици. Видяха друг обект на лов-жаби. С едно кепче за пеперуди започнаха да притесняват квакащите в района. Жорко ,беше по-настоятелен в риболова и това даде резултат.  Един човек преди нас ни остави захранка –пшеница и Жорко след като  първият път хвърли една шепа и хвана рибки, започна да го прави при всяко хвърляне.  Казах, че може да го прави през няколко хвърления, но определено след , като хвърлеше захранка последваше кълване. Явно рибите са любопитни от шума и отиват да видят, какво става. Зърното пада на дъното, но червейчето остава и рибите си го предпочитат. Наложи се и да копая за блатни червеи . Намерих два, но много големи. Парченцата стръв трябваше да са по-малки, че рибките трудно ги налапват. Почти винаги разбирахме, кога Вики и Митко са хванали жаба. Чуваха се от доста далеко радостните им гласове. Такава игра днешно време  трудно може да се види от деца. Обикновено те са на таблета или на телефона, не че тези не го правят, но се радвам, че имат възможност да се забавляват навън.  Жорко хваща рибки почти до тъмно малко преди да дойдат комарите. Преди това се насладихме на танца на лястовиците.  Чудех се как да пуснем жабите децата така се заиграха, че им беше трудно да се разделят. Искали да ги покажат на баба и дядо в Каварна.  Та се наложи да ги вземем с нас.
                На другият ден след закуска децата решиха да проверят как са преспали жабите.  Още с отварянето на кофата една направи голям скок и изскочи  навън.  Настана едно голямо оживление и усмивките на децата  пак грейнаха. Започна лов на жаби в двора.  Така всяка жаба се озова в самостоятелна кофичка, че когато се опитваха да ги съберат заедно все някоя друга успяваше да излезе.  Решихме да отидем на разходка да им намерим нов дом. Жената прочете в нета какво предпочитат и се оказа, че се срещат и до 1500м височина. Избрахме рекичката в Каварна. Има едно място с една чешма. Беше много запустяло, но на един приятел баща му с още един човек са го направили много красиво. Почистили са храстите, направили маса и пейки малко барбекю, като са оставили освен всичко необходимо, като чинии вилици дори и олио.  Направена е и поставка за кош с торби за боклук.  Докато бяхме там дойдоха около 5-6 коли да си пълнят вода и всички посядаха за малко на пейките под сянката на дърветата.
                Беше време за състезание. Децата отвориха капаците на кофите и жабките излязоха на вън. Странно как всички се отправиха към рекичката. Техният нов дом.  Надяваме се да им хареса и да се чувстват добре. Също така да не сме предизвикали някаква еко катастрофа.  Децата доста дълго наблюдаваха жабите как плуват и винаги, когато жабите минат на отсрещната страна, прескачаха реката да са по-близо до тях.  Така в игра обиколиха и близката горичка. Тогава намериха и гъбата. Беше огромна пъстърва.  Аз толкова голяма гъба не бях виждал. Отрязах я с големият харпунджийски нож. Беше от точно три отделни гъби, точно колкото са и децата.  Казах им, че това е подарък за това, че са пуснали жабите на свобода.


                След това, беше моето време. Набързо натоварих нещата и газ на голата. Избрах си пак място удобно за влизане и наблюдение. Паркирам и виждам как едни добри хора са извадили рапани. Мислено се зарадвах, че има и други, които почистват камъните и дават възможност на мидите да пораснат. Поговорихме малко за това как се приготвят рапаните и други общи неща докато се облека и се подготвя. Направих и подготвително успокояване и настройване. Водата не беше толкова бистра, но тук често си е такава.  Аз си знам камъните и си ги проверявам. Тази година дори разширих малко периметъра и открих още добри места. Малко са далечни, но почти винаги там си обикалят рибки. Открих ги при една обиколка с лодка в началото на сезона.  Тогава пак изследвах един непознат район.  Та общо  взето са големи канари, по които все още се намират миди.  Скалите на места се показват над водата и има удобни места за раздишване и прикритие. Общо взето пътя до там е около 30 мин. Здраво плуване. Та точно както предполагах рибки си имаше. Бяха повечето дребни, но знаех, че там някъде ще има и по-едри. Та тук проверка там проверка. Взех и да се заглеждам по дупките под скалите.  Легнал съм на дъното в края на една скала. Слънцето ми е от лявата страна, до колкото го има де, че нещо доста облачета са се появили. Аз съм в някаква сянка и леко се предвижвам напред. Появяват се платерини. Не са нервни и ги оставям да си отминат, но те направо спират и почват да пасат пред мен. Леко се придвижват  и отминават. Една се отделя и идва точно срещу мен. Точен изстрел и леко я придърпвам, без да шляпам много.  На повърхността си прибирам въжетата и и рибата.  Следващото гмуркане след минута пак там.  Този път обаче подхождам малко п-далеко и се придвижвам, колкото мога по-тихо. Рибите  вече са малко по-любопитни и не си похапват така ми идват да ме огледат. Този път стрелях по тази, която застана пред стрелата и я направих другарка на другата на кукана. Та почти бях сигурен, че няма да ги срещна още веднъж, но проверих още няколко пъти и продължих напред.  Там беше мътно. Пък вече и облаците бяха повече, нямаше ги слънчевите лъчи да пронизват морската синева.
По пътя пак правих засади, но повечето пъти не ги дочаквах или идваха доста дребни.  По някога гмуркам и до една скала, но този път реших да проверя малко в страни от нея. Приди това си набрах около 50-60рапана дребни, но са точно колкото за една тенджера и една доза. Раздишах добре. Поех плавно към дъното и пикирах. Виждам силует на една скала. Лягам плътно до нея. Дъното е тиня и леко съм повдигнал мътилката от дъното. Течението я запраща пред маската и с помощта на ръката се премествам малко на пред . От дясно се появява силует. Приближава се. Става по-голям и виждам, че е добър размер. Миг преди да натисна спусъка виждам, че не е платерина. Последва изстрел и подръпване. Стрелата беше преминала през рибата. Линията се закачи в скалата до която бях легнал. Имах достатъчно време. Хванах рибата, или по-скоро двата края на линията, откачих я от скалата и потеглих нагоре.
 ЮЮхууу. Това беше вик на радост. Този сезон няколко пъти се срещах с подобни риби, но повечето бяха малки, само една си заслужаваше, но тогава бях без харпун. Сега тази беше на-голямата, която съм виждал и стрелял. Мислех, че са по-в дълбокото, но явно ги има и на плитко. Пак последваха няколко гмуркания, но достатъчно бях замътил за да ми е кеф. Знам, че този вид живеят на групи и дано не съм взел най-голямата. Другите са се изпокрили и в тази мътилка не си заслужава да ги търся а и една ми е достатъчна награда. Приех го за това, че редовно обирам рапани от това място и сега това е неговият дар за мен. Излязох и се порадвах на рибата. Определено тялото и е сплеснато странично и това и дава възможност да се крие по цепнатините.  В нета пише, че е много добър плувец.   Среща се рядко, но не намерих минимален допустим размер. Не видях и да е забранена, надявам се тази да не е и  размерът да е над допустимия.

 Та беше един странен ден пъстърва в гората и врана във водата.


[You must be registered and logged in to see this image.]

[img][You must be registered and logged in to see this image.][/img]
[You must be registered and logged in to see this image.]" />" />


[img][You must be registered and logged in to see this image.][/img]

[img][You must be registered and logged in to see this image.][/img]
[img][You must be registered and logged in to see this image.][/img]

Последната снимка ме накефи много.
Май ще пратя тайфата в събота и неделя да търсят "пъстърви" в гората.